Р Е Ш Е Н И Е
№ 270 21.08.2019
г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети наказателен състав,
на петнадесети август две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Михаела Стойчева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Пламен Георгиев
АНД № 844 по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Г.С.Г., действащ като Едноличен търговец „Р. – Г.Г.”*** срещу Наказателно постановление № 69-2019 от 27.05.2019 г. на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните, град Хасково, с което на основание чл. 44, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за храните и чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 3, вр. Пар. 1, т. 34 от ДП на Закона за храните. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото процесният АУАН не отговарял на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и конкретно на тези по 3 и т. 4 от цитираната разпоредба , като са изложени конкретни съображения в подкрепа наведените доводи. По същество счита, че тезата на актосъставителя и наказващия орган за съхраняване на процесните продукти с цел пускане на пазара, не съответствала на обективната истина и била недоказана, а това довело до незаконосъобразно ангажиране на отговорността, като се излагат подробни съображения в подкрепа на наведените доводи. При условията на евентуалност, счита, че ако доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление не бъдат споделени от съда, то следвало да се вземе предвид наличието на хипотеза по чл. 28 ЗАНН и поради маловажност на случая, санкционният акт да бъде отменен. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител – адв. П. Б. заявява, че поддържа подадената жалба в хода по същество допълнително аргументира доводите за основателност, изложени в нея.
Административнонаказващият орган - Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните, редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото представител. В писмено становище заявява, че оспорва жалбата и по същество развива конкретни съображения за нейната неоснователност.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 26.03.2019 г. свидетелите И.Г.К., на длъжност „главен инспектор“ в Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково и Д.Р.И., инспектор в Областна дирекция по безопасност на храните – Хасково извършили проверка в обект, представляващ заведение заведение за хранене – Бистро „*******“, находящ се в град **********. При извършване на проверката обектът бил в работен режим, като в хладилни съоръжения /фризери/, разположени в кухненския сектор на обекта били констатирани като налични, следните храни с изтекъл срок на годност: пресен пилешки бут от „Пилко“ ЕООД с парт. № L 12605740 - 1 бр. от 0.980 кг, годен до 20.02.2019 г.; пресен пилешки бут от „Пилко“ ЕООД с парт. № L 13605741 - 1 бр. от 1.100 кг, годен до 21.03.2019 г.; свинско бон филе от Месокомбинат „Ловеч“ с парт. № L 650301 -1 бр. от 0.570 кг, с надпис „използвай преди 25.01.2019 г.“; прясно месо -свински врат без кост от „Дентур“ ЕООД с парт. № L 0313 - 1 бр. от 0.600 кг, с надпис „използвай преди 21.03.2019 г.; говежди стек „Аламинут“ от Полша с парт. № L 87093 - 1 бр. от 0.250 кг, с надпис „използвай преди 25.03.2019 г.“; кордон бльо с шунка и топено сирене“ от „Сами М“ - 2 бр. от по 0.400 кг, най-добър до 09.03.2019 г.; катък от „Детелина БК“ ЕООД - 1 бр. по 0.500 кг, най-добър до 20.03.2019 г. и бланширани картофи - 1 бр. по 2.500 кг., най-добър до 30.01.2019 г. С оглед тези констатации, на място бил попълнен Констативен протокол № 190326-02 от 26.03.2019 г., в който било вписано, че при извършване на проверката присъствал представител на едноличния търговец – свид. М. Н. Г., а субектът, стопанисващ търговския обект Г.С.Г., действащ като Едноличен търговец „Р. – Г.Г.”***, установен въз основа на издаден фискален бон и удостоверение за регистрация, бил поканен, за да му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Открита била процедура по възбрана изброените храни.
На 05.04.2019 г., срещу жалбоподателя Г.С.Г., действащ като Едноличен търговец „Р. – Г.Г.”*** е съставен от свид. И.Г.К. Акт за установяване на административно нарушение № 13 от същата дата в присъствието на лицето, сочено като нарушител, което подписало акта, а конкретни възражения или обяснения не били вписани в съответната графа, макар да е посочено, че има възражения. Такива не са депозирани и допълнително в рамките на законоустановения срок.
При издаване на наказателното постановление, административно - наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение, като на основание чл. 44, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за храните и чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН наложил процесната имуществена санкция.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите И.Г.К. и Д.Р.И. относно фактите, свързани с начина на извършване на процесната проверка, констатациите, както и относно обстоятелствата, изложени в АУАН, и тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически обосновани, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. От друга страна, показанията на свид. М. Н. Г. са непоследователни и вътрешно противоречиви, досежно твърденията ѝ за съхранение на процесните храни в едно хладилно съоръжение и тяхна принадлежност на персонала на обекта, след като сама опровергава по – късно в показанията си първата група твърдения, заявявайки, че всъщност тези храни били в различни хладилни съоръжения, а на следващия ден била осъществила контакт и съответно тези храни били предадени на фирма, обслужваща обекта за унищожение. Последното, дори да е осъществено в действителност, се явява действие, което само по себе си дискредитира тезата на свидетеля М. Г. за принадлежност на тези храни на лица от персонала, различни от лицето, стопанисващо търговския обект. Още повече предвид родствената и служебна връзка с физическото лице, едноличен търговец, явяващи се индиция за възможна нейна заинтерисованост от изхода на спора. По тези съображения, съдът не дава вяра на показанията на свид. М. Г. в посочената част при обосноваване на фактическите си изводи по делото, след като показанията ѝ са неубедителни и противоречиви и не могат да послужат за годна доказателствена основа по делото.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 3 от Закона за храните не се разрешава пускането на пазара на храна, която е негодна за консумация от хората, а според Параграф 1, т. 34 от ДП на ЗХр. „негодна храна за консумация от човека” е храна, която е неподходяща за употреба според нейното предназначение вследствие на замърсяване, микробиологични промени, развала, изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката. По силата на чл. 44, ал. 1 от Закона за храните, който произвежда, търгува или внася в страната храни, които не отговарят на изискванията на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 2000 до 4000 лв. Съгласно ал. 2 на чл. 44 от ЗХр, за нарушение по ал. 1, извършено от юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 4000 лв., а при повторно нарушение - от 4000 до 6000 лв. Следователно, деянието, за което е наложена глоба на жалбоподателя е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.
При съставяне на АУАН съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които налагат отмяна на наказателното постановление на такова конкретно процесуално основание. Следва да се отбележи на това място, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето на акта за установяване на административно нарушение в присъствие на лицето, сочено като нарушител и връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. По отношение съответствието на АУАН с изискванията за неговата редовност по чл. 42 ЗАНН и конкретно на това по т. 3 от цитираната разпоредба – да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, е уместно да се отбележи, както е правено и в редица други случаи, че датата и мястото на извършване на деянието и тези на неговото установяване могат да съвпадат, но те се различават иманентно една от друга по своята същност и за тази разлики следва да се държи сметка. В случая това изискване обаче е спазено, след като недвусмислено се твърди, че изпълнителното деяние – пускането на пазара на процесните хранителни стоки, чрез съхраняването им с тази цел се извършва в момента на извършване на проверката и на установяването на този факт и твърденията ясно и последователно водят към този единствено възможен извод. По аналогичен начин е подходено и спрямо мястото на извършване на нарушението. На следващо място, в конкретната хипотеза са налице твърдения и относно съставомерен признак – извършване на пускане на пазара на храни, чрез съхраняването им с тази цел, негодни за консумация от хора и се конкретизира с изтекъл срок на годност, а същите са изброени и конкретно упоменати. Следователно, в случая не би могло да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване правото на защита на лицето, сочено като нарушител – жалбоподателя по делото и конкретно да узнае точния смисъл и насока на фактическите твърдения, изложени в АУАН. Същият наистина следва да е наясно и да знае всички факти от състава на нарушение, като твърденията за тези, касаещи неговите обективни признаци – дата, място и начин на извършване, е необходимо да са въведени ясно, точно и конкретно. Нещо, което по изложените съображения трябва да се приеме, че е изпълнено по отношение на датата и мястото на извършване на деянието, както и относно формата на изпълнителното деяние – пускане на пазара на стоки негодни за консумация от човека, чрез съхраняването им с тази цел. На следващото място, наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. След като е отчел, че при съставяне на акта в описанието на нарушението се съдържат в достатъчна степен факти и обстоятелства около неговото извършване и е налице необходимата конкретика на израза „пускане на пазара”, с което се очертава виждането на актосъствителя относно формата на изпълнителното деяние – съхранение с пускане на пазара, чрез влагането им в готови ястия на храни негодни за консумация, наказващият орган е подвел нарушението под санкционната разпоредба на чл. 44, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за храните, която се явява относимата към хипотезата наказваща разпоредба. В последните от изброените норми са предвидени три различни форми на деятелност, съставомерни поотделно или в съвкупност - произвеждане, търгуване или внасяне в страната храни, които не отговарят на изискванията на този ЗХр. или на подзаконовите актове по прилагането му. След като няма спор, че процесните храни са такива по силата на Пар. 1, т. 34 от ДР на ЗХр, а пускането на пазара, съответно съхраняване с цел продажба, което следва да се разбира на предлагане, предвид обстоятелствата - в различни хладилни съоръжения, редом с храни и продукти в срок на годност, влагани в приготвени на място ястия по поръчка на клиентите и консумирани от тях, освен най – близо като смисъл до търгуване, е напълно идентично с това действие и се припокриват откъм съдържание. Тоест, в случая е налице посочване на обективните признаци от фактическия състав на административно нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 3, вр. Пар. 1, т. 34 от ДП на Закона за храните и правилно това деяние е квалифицирано по специалния състав на нарушение по чл. 44, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗХр. В случая, от анализа на съдържанието на разпоредбите на Пар. 1, т. 53 от ДР на Закона за храните и даденото легално определение на понятието „пускане на пазара“- съхранение с цел продажба, включително предлагането за продажба, или всяка друга форма на прехвърляне, независимо дали срещу заплащане или не, както и самата продажба, дистрибуция и другите форми на прехвърляне на храните и на т. 60 – за „търговия“ като процес на внос, износ, съхранение, транспорт, продажба и представяне за продажба на храни, предлагане на храни в места за обществено хранене, както и предоставяне на потребителите на безплатни мостри от храни, се налага възприетото разрешение по аналогични случаи от Районен съд - Хасково и Административен съд – Хасково за съставомерност на деянието.
От материалноправна страна, безспорно в случая се установи от показанията на свидетелите И.К. и Д.И., както и от съставен от тях констативен протокол от 26.03.2019 г., че на същата дата в хладилни съоръжения, в кухненския сектор на проверявания обект – Бистро „*******“, град Хасково, стопанисван от Г.С.Г., действащ като Едноличен търговец „Р. – Г.Г.”*** са се съхранявали и предлагали за продажба пресен пилешки бут от „Пилко“ ЕООД с парт. № L 12605740 - 1 бр. от 0.980 кг, годен до 20.02.2019 г.; пресен пилешки бут от „Пилко“ ЕООД с парт. № L 13605741 - 1 бр. от 1.100 кг, годен до 21.03.2019 г.; свинско бон филе от Месокомбинат „Ловеч“ с парт. № L 650301 -1 бр. от 0.570 кг, с надпис „използвай преди 25.01.2019 г.“; прясно месо -свински врат без кост от „Дентур“ ЕООД с парт. № L 0313 - 1 бр. от 0.600 кг, с надпис „използвай преди 21.03.2019 г.“; говежди стек „Аламинут“ от Полша с парт. № L 87093 - 1 бр. от 0,250 кг, с надпис „използвай преди 25.03.2019 г.; кордон бльо с шунка и топено сирене“ от „Сами М“ - 2 бр. от по 0.400 кг, най-добър до 09.03.2019 г.; катък от „Детелина БК“ ЕООД - 1 бр. по 0.500 кг, най-добър до 20.03.2019 г. и бланширани картофи - 1 бр. по 2.500 кг., най-добър до 30.01.2019 г., а предвид установената по делото фактическа обстановка следва да се приеме, че процесните стоки са негодна храна за консумация от човека по смила на § 1, т. 34 от ДР на ЗХ, като приложима за случая е предпоследната от алтернативно предвидените хипотези - изтекъл срок на трайност. Самият жалбоподател оспорва факта на държането на тези продукти там, като спорен е въпросът дали съхраняването им е било с цел продажба или по друг повод. От така визираната легална дефиниция на понятието „пускане на пазара“ съдът намира, че установените стоки са били предназначени именно за такава дейност чрез влагането им в приготвени на място ястия по поръчка на клиентите на заведението за обществено хранене. Доказа се, че жалбоподателят съхранява въпросните негодни за консумация храни, както и се доказа целта на това притежание и съхранение - за продажба чрез влагането им в ястия, приготвяни в търговския обект по поръчка на клиенти. Следователно, в случая е налице притежание с цел продажба, т. е. налице е „пускане на пазара по смисъла на § 1, т. 53 от ДР на ЗХр. Ето защо и по несъмнен начин се доказва, че жалбоподателят, в качеството си на регистриран едноличен търговец, е извършил на посочената дата и място нарушение на изискването на чл. 20, ал. 1, т. 3, вр. § 1, т. 34 от ДР на ЗХ, тъй като е пуснал на пазара негодна за консумация храна. Субект на изпълнителното деяние е жалбоподателят по делото в лицето на Едноличен търговец „Р. – Г.Г.”***.
Предвид изложеното, съдът намира, че нарушението се явява безспорно доказано от обективна страна, като правилно административнонаказващият орган е приложил материалния закон, след като е констатирал нарушението по чл. 20, ал. 1, т. 3 от ЗХр и е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Правилно и законосъобразно е определен и видът и размерът на наказанието в рамките, предвидени от закона, а именно имуществена санкция, каквато се налага на физическото лице, когато то действа в качеството на едноличен търговец, в минималния ѝ възможен размер от 2000 лв., след като преди това е отчетено обосновано, че случаят не се отличава с липса въобще или с по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с други деяния, осъществяващи посегателства върху родовия обект на закрила на нарушението по чл. 44, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 1, т. 3 от ЗХр, поради което и доводите за хипотеза по чл. 28 ЗАНН и маловажност на случая, релевирани от жалбоподателя следва да се приемат за изцяло несъстоятелни.
С оглед тези съображения подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея НП, като законосъобразно и правилно - потвърдено.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 69-2019 от 27.05.2019 г. на Директора на Областна дирекция по безопасност на храните.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.