Р Е Ш Е Н И Е
№ 4455, 21.11.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 22.10.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
СЕКРЕТАР
: МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14397 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести
септември” № 250, представляван от ...... С.Л.Н., а също и от пълномощника му ....
Г.Н., твърди, че за периода 05.12.2014 г. – 06.03.2018 г. като собственик на водоснабден
обект, представляващ апартамент 3, в жилищната сграда, находяща се на ул.
........ № .... в гр. ........, Ю.В.В. е имала качеството на потребител на
извършваните от него услуги, както че за същия дружеството е извършило услуги
по доставка на питейна вода и отвеждане на канална такава на обща стойност
999.58 лева, цените на които не са заплатени в срок, поради което по партидата
на ответницата са начислени и
обезщетения за забава в общ размер на 118.37 лева за периода 28.02.2015 г. –
31.03.2018 г. За тези вземания ищецът
се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 6028 по описа на Районен съд - Пловдив, ІV гр. с. за 2018 г., която е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в
изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило
настоящата искова молба, с която моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответницата му дължи горните суми ведно със законната
лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението, по което
е образувано ч. гр. д. № 6028/2018 г. в съда – 13.04.2018 г., до окончателното
й изплащане. Претендира присъждане на разноски.
Обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Назначеният по делото особен представител на
ответницата Ю.В.В. с ЕГН **********, адвокат Н.К., оспорва предявените искове,
като твърди, че ответницата не е възпрепятствала служители на дружеството, за
да им осигури достъп до имота, а вземанията възникнали за периода 05.12.2014 г. – 04.09.2015 г. са погасени по
давност.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства намира следното :
Продължение на решение по гр. д. № 14397/18 г. на РСПд
– стр. 2/5
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 6028 по описа
на Районен съд – Пловдив, ІV гр. с. за 2018 г. на 16.04.2018 г. е издадена
Заповед № 3572 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено Ю.В.В. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД : сумата 999.58
лв. – сбор от цени на извършени услуги по доставка на вода и отвеждане на
канална вода за обект, находящ се в гр. ........., ул. ...... № ...., ап. .., за
периода 05.12.2014 г. – 06.03.2018 г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 6028/18 г. в съда -
14.04.2018 г., до окончателното й изплащане; сумата 118.37 лв. – обезщетение за
забава за периода 28.02.2015 г. - 31.03.2018 г.; от сумата 325 лв. разноски по
производството, в това число 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение,
която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което в
изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило
настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК особеният представител
не е оспорил, а и видно от приетия като доказателство възпроизведен на хартиен
носител като препис заверен от ищеца електронен документ, наименуван Справка по
лице, изготвен от интернет страницата на Имотния регистър на Република България
: www.icadastre /лист 135 от делото/ Ю.В. се легитимира като
собственик на апартамент 3, на етаж 1 в жилищната сграда, находяща се в гр.
........., на ул. ...... № ...., който й е дарен от баща й на 01.01.1995 г. Към
този момент действа Наредба № 9 от 14.09.1994 г. за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /обн. в ДВ, бр. 77 от 23.09.1994
г./, в чл. 1, ал. 2, т. 1 от която е предвидено, че абонати по смисъла на
наредбата са юридически или физически лица, които са собственици на съответния
водоснабден имот. Впоследствие Наредба № 9 от 14.09.1994 г. е отменена с § 5 от
ПЗР на действащата понастоящем Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи /обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г., в сила от
12.10.2014 г./, съгласно чл. 3, ал. 2, т. 2 от която потребители на услугите В
и К са и собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост.
Или въз основа на направения исторически анализ на действащата през различните
периоди нормативна уредба може да се направи изводът, че според същата за
придобиването на качеството на абонат/потребител е меродавно не фактическото
потребяване на водоснабдителните и канализационните услуги, съответно наличието
на договор сключен в писмена форма, а то се свързва с принадлежността на
правото на собственост или на правото на ползване върху жилища и нежилищни
имоти в сгради – етажна собственост.
Съобразно чл. 11, ал. 7 Закон за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги отношенията между „В и К” ЕООД и
потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги на
територията обслужвана от В и К оператора се уреждат от Общи условия. Заверен
препис на
Продължение на решение по гр. д. № 14397/18 г. на РСПд
– стр. 3/5
действащите
през исковия период и понастоящем общи условия, озаглавени Общи условия за
предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД – Пловдив, одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на
ДКЕВР /наричани по-долу в настоящото изложение ОУ/ е приет като доказателство
по делото. Съгласно чл. 6, т. 2 от същите едно от основните задължения на всеки
потребител на В и К услуги е това да заплаща ползваните В и К услуги съгласно
чл. 31, ал. 2, регламентиращ срока за изпълнението му, който е 30 дни след
датата на фактуриране.
В обобщение на база коментираната до тук нормативна и
договорна уредба, а също и на установения по-горе факт, че ответницата е
собственик на посочения в исковата молба водоснабден недвижим имот, съдът
приема за установено, че през периода 05.12.2014 г. - 06.03.2018 г. тя е имала
качеството на потребител на В и К услуги, поради което съгласно чл. 6, т. 2 от
ОУ дължи заплащането на цените на предоставените от дружеството услуги за
водоснабдения имот.
Съобразно направения по делото опис на фактури за времето
от 05.12.2014 г. до 06.03.2018 г. дружеството е издало 74 фактури, по които е
фактурирало вземания от абонат № ......... за водомери №№ ......, ....... и
........ за периода 03.11.2014 г. – 01.03.2018 г. на обща стойност 999.58 лв.
Според неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата по делото
съдебно-счетоводна експертиза тези фактури са осчетоводени от дружеството в
съответствие с изискванията на Закон за счетоводството, а фактурираните услуги
по тях съвпадат с данните от представените от ищеца и приети като доказателство
по делото заверени преписи на карнети.
А щом фактурите са редовно осчетоводени и
претендираните вземания са намерили отражение в тях, то в съответствие с
трайната съдебна практика съдът намира, че те съставляват доказателство за
процесните задължения.
Налице е, обаче, спор относно дължимостта на част от
процесните вземания с оглед на направеното в отговора на исковата молба
правопогасяващо възражение.
Съгласно чл. 31, ал. 1 и ал.
2 ОУ В и К операторът издава ежемесечни
фактури, освен при изрична договореност за различен период на фактуриране, /каквато
не се установява да е постигната между страните/, като посочи се вече по-горе в
настоящото изложение, че потребителите следва да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях В и К услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
Според задължителните разрешения дадени в Тълкувателно решение № 3 постановено
на 18.05.2012 г. от ВКС на РБ, ОСГК по т. д. № 3 от 2011 г. вземанията на
водоснабдителните дружества, каквото е и ответното, са периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД, поради което за тях се прилага 3-годишна
давност. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение за процесните парични
задължения, по което е образувано ч. гр. д. № 6028/18 г. е подадено в Районен
съд – Пловдив на 13.04.2018 г., поради което по силата на
Продължение на решение по гр. д. № 14397/18 г. на РСПд
– стр. 4/5
чл.
422, ал. 1 ГПК следва да се приеме, че искът за установяване на процесните
вземания е предявен на същата дата. Следователно вземанията на ищцовото
дружество по фактури №№ ......./05.12.2014 г., ......./05.12.2014 г., ......./07.01.2015
г., ......./06.02.2015 г. и ......./06.02.2015 г. в общ размер на 58.64 лв. към
датата на завеждане на исковата молба в съда са погасени по давност, поради
което установителните искове за тях, както и за акцесорните претенции за същите
за периода 31.05.2015 г. – 31.03.2018 г. в общ размер на 13.44 лв. на основание
чл. 118 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
И тъй като до датата на приключване на съдебното
дирене ответницата, в чиято тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК бе да ангажира
доказателства за плащане на цените на предоставените й услуги не стори това, то
решаващият състав приема, че е налице неизпълнение на тези облигационни
задължения за периода 12.03.2015 г. – 06.03.2018 г., възлизащи в общ размер на
940.94 лв., поради което предявените искове за същите като доказани по
основание и размер следва да бъдат уважени.
А тъй като съгласно чл. 44 от ОУ : „При неизпълнение в
срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи
на В и К оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86, ал.
1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след настъпване
на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К
оператора.”, то и предвид липсата на доказателства за погасяване на
задълженията на ответницата за цените на предоставените услуги по фактурите
издадени за периода 12.03.2015 г. – 06.03.2018 г., същата дължи и обезщетение в
размер на законната лихва, размерът на което според неоспорения Опис на сметки
за лихви за периода 31.05.2015 г. – 31.03.2018 г. възлиза на 104.93 лв. Ето
защо като доказани по основание и размер и така предявените акцесорни претенции
следва да бъдат уважени.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 470.80 лв.
разноски по производството съразмерно на уважените искове /75 лв. довнесена
държавна такса + 308.26 лв. депозит за особен представител + 120 лв. депозит за
вещо лице х 93.55 %/, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК – сумата от 93.55 лв.
възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено на база минималния дължим
размер на възнаграждението съгласно чл. 25, ал. 1 Наредба за плащането на
правната помощ от 100 лв., тъй като делото не съставлява нито правна, нито
фактическа сложност /100 лв. х 93.55%/.
На основание т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. постановено по т. д. № 4/13 г. ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца и сумата от 304.04 лв. разноски по заповедното
производство съразмерно на уважените искове /325 лв. х 93.55%/.
По изложените мотиви съдът:
Продължение на решение по гр. д. № 14397/18 г. на РСПд
– стр. 5/5
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ю.В.В. с ЕГН **********, дължи
на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр.
Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести септември” № 250, представлявано от
...... С.Л.Н. : сумата от 940.94 лв.,
представляваща сбор на цени на извършени за периода 12.03.2015 г. – 06.03.2018
г. услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ
се в гр. ....., на ул. ........... № ....., ведно със законната лихва от 13.04.2018
г. до окончателното й изплащане, като над уважения до пълния предявен размер от
999.58 лв. и за периода 05.12.2014 г. – 11.03.2015 г. отхвърля предявените
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД
като неоснователни; сумата от 104.93 лв.
– обезщетение за забава за периода 31.05.2015 г. – 31.03.2018 г., като над
уважения до пълния предявен размер от 118.37 лв. и за периода 28.02.2015 г. –
30.05.2015 г. отхвърля предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД като неоснователни, за които вземания
дружеството се е снабдило със Заповед № 3572/16.04.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 6028 по описа на Районен съд -
Пловдив, ІV гр. с. за 2018 година.
ОСЪЖДА Ю.В.В. с ЕГН **********, да заплати на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив
и адрес на управление – бул. “Шести септември” № 250, представлявано от ......
С.Л.Н. : сумата от 470.80 лв.
разноски по производството по гр. д. № 14397 по описа на Районен съд – Пловдив,
ХІХ гр. с. за 2018 г.; сумата от 93.55
лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт по гр. д. № 14397 по описа на
Районен съд – Пловдив, ХІХ гр. с. за 2018 г. и сумата от 304.04 лв. разноски по производството по ч. гр. д. № 6028 по описа на Районен съд - Пловдив, ІV
гр. с. за 2018 г. съразмерно на уважените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на
решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно с оригинала!
ММ