Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260008 20.03.2025 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично заседание на
тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря
Малина Петрова,
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 3776 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба
от „Шиле“ ООД, ЕИК ********* против „Хъс“ ООД, ЕИК *********, с която е
предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 265, ал.1, пр.3, вр. с чл.
258 и сл. ЗЗД.
Ищецът твърди,
че през м. май 2019 г. сключил с ответника договор за изработка и доставка на
заварени арматурни мрежи СП ф 6,00- 300
бр. и СП ф 8,00 -300 бр., за което била издадена фактура № 5390/21.05.2019 г.
на обща стойност 25 452 лева,
платена изцяло по банков път. При получаване на стоката, установил
несъответствие с поръчаното /отклонение в диаметрите на мрежите/, за което
незабавно уведомил насрещната страна.
Доколкото
доставените мрежи могат да бъдат използвани, макар с недостатъци, били налице
предпоставки за намаляване на дължимото възнаграждение. Тъй като при
изработката бил вложен по – малко материал, възнаграждението следвало да бъде
намалено пропорционално на използвания такъв и да бъде редуцирано с 34,98 % за
мрежите с диам. 8 мм. и с 44,92 % за тези с диам.6 мм.
След отправена
покана, ответникът признал, че има проблем при размера/диаметъра на мрежите и
бил готов да върне част от платената сума. Предложената не била приемлива за
ищеца.
Предвид
изложеното се моли за присъждане на сумата от общо 9787,20 лева – надплатено възнаграждение по договора, ведно със
законната лихва, считано от постъпване на ИМ в съда до окончателното
погасяване. Претендират се разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор.
Признава наличието на договор и плащане на цената за
изработка и доставка на възложеното. Бил подписан приемо – предавателен
протокол за вещите.
Твърди за изработените мрежи да е използвана стомана
по стандарт тип В500А, а не сочената в ИМ – тип 8500А, каквато отв. дружество
не произвеждало.
Оспорва представител да е бил уведомяван за
констатирани недостатъци на мрежите. Те били приети без забележки, видно от ПП
протокол. Твърдените недостатъци можели да се открият при обикновен преглед,
още повече, че ищецът бил търговец – притежавал специални знания в съответната
област и следвало да прегледа обстойно предоставената му стока, като отправи
веднага възраженията си, т.к. се касаело за явни недостатъци, установими чрез
елементарни измервания на място.
Ответникът не присъствал при извършената проверка от
„Булгарконтрола“ АД, поискана от ищеца, при което резултатите били
непротивопоставими и същевременно – погрешни, поради неправилен начин на
замерване. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска. Претендират се
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните
обстоятелства: възникването на облигационно правоотношение по договор за
изработка и доставка на заварени арматурни мрежи СП ф 6,00- 300 бр. и СП ф 8,00 -300 бр., за
което е издадена фактура № 5390/21.05.2019 г. на обща стойност 25 452 лева, платена изцяло по банков път; доставка на
мрежите на 21.05.2019 г. в гр. Казанлък, които са приети /вж. Определение по
чл. 140 ГПК № 261595/06.10.2020 г. –л.3-4/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като
съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.
За установяване на твърденията за некачествено
изпълнение е представен сертификат от
„Булгарконтрола“ АД, съгласно който се констатира несъответствие на получените
при измерването стойности на диаметрите на прътите на мрежите с посочените
стойности на диаметрите в документите. Разпитаният свидетел Сербезов /служител
при ищеца/ установява, че след получаването на стоманените мрежи, у него са се
породили съмнения относно качеството на доставената стока, защото железата
изглеждали по - тънки и броят на прътите по ширина и дължина бил по-малък. След
това се обадил на служител на ответника, като му казал, че „не е трябвало да го
лъже“ /относно параметрите на изработеното/, но той му отговорил, че не го
интересува и затворил телефона. Доставените от ответника арматурни мрежи
трябвало да бъдат вложени скоро, поради което ищецът поискал да бъде извършена проверката
от „Булгарконтрола“ АД. Впоследствие била проведена среща с един от законните представители
на дружеството - ответник, който признал за съществуващото несъответствие.
Свидетелските показания, преценени съгласно чл. 172 ГПК, предвид
евентуалната заинтересованост, следва да бъдат кредитирани, тъй като са конкретни,
последователни и не се констатират противоречия. Наред с това, не противоречат
на никое от останалите събрани по делото доказателства и частично се
потвърждават от показанията на свидетелката С. – експерт на „Булгарконтрола“ АД,
извършил проверката. От изложените от последната факти се установява, че
замерването е извършено по изрично искане на ищеца. Осъществило се на
произволно избрани 10 броя мрежи от партидата с диаметър 6 мм и 10 броя
произволно избрани мрежи от партидата с диаметър 8 мм, като измерването било
направено на изпъкналата част на
прътите. От сертификата е видно, че проверката е извършена на 27.05.2019 г.,
т.е. 6 дни след доставянето на арматурните мрежи.
Съгласно разпоредбата на чл. 264 ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа. При приемането, той трябва да прегледа работата и да направи
всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива
недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или
се появят по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести
изпълнителя веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят
е знаел недостатъците. Ако не направи такива възражения, работата се счита
приета. Същите задължения и права са предвидени и в чл. 195 ЗЗД.
В настоящия случай,
възраженията на ищеца за неточно изпълнение на работата са свързани с диаметъра
на металните пръти, от които са изработени мрежите. Съгласно приета по делото
допълнителна СТЕ, извършеното от служителя на „Булгарконтрола“ АД измерване е
неточно, защото стоманените пръти нямат правила цилиндрична форма. Вещото лице
сочи, че това измерване не може да служи за контрол, който се извършва по
теглови метод, описан в първоначалната експертиза, а именно: като се използва теглото
и плътността на желязото за единица дължина. При така събраните доказателства
се установява, че твърдяното от ищеца несъответствие всъщност представлява
скрит недостатък, за откриването на който са необходими специални знания и
използването на технически средства. Отделно от това следва да се посочи, че
става въпрос за разминавания от приблизително 1 мм, които, с оглед малката
мерна единица и неправилната форма на прътите, е практически невъзможно да
бъдат установени с просто око.
От последователното разглеждане на показанията на свидетеля на ищеца се
установява спазването на изискването на чл. 264 ЗЗД за незабавно уведомяване на ответника.
Свидетелят Сербезов посочва изрично, че след като у него са се породили
съмнения за размера, се е обадил на представител на ответника, а след
извършването на проверката от „Булгарконтрола“ АД била проведена и среща с един
от управителите на дружеството. От показанията на свидетеля относно тази среща
се установява, че е налице и хипотезата на чл. 264, ал. 2, изр. последно ЗЗД,
защото представителят е знаел за наличието на несъответствие в изработването на
стоманените пръти.
Наред с това, по делото е приета и СТЕ, която прави изследване на предоставена
от ответника тел с размери съответно 6 и 8 мм. При извършените от вещото лице
контролни измервания, отново се констатира несъответствие с посочените
диаметри, съответно с 22.45% и 20.88%, при допустимо такова от 8%. Заключението
е подробно и обосновано, не е оспорено от страните и следва да бъде кредитирано,
вкл. като ясно и компетентно изготвено.
От
съвкупния анализ на описаните доказателства може да се направи обоснован извод
за неизпълнение на задължението на ответника да достави на ищеца арматурни
мрежи с уговорената дебелина на стоманените пръти. За установяване на самото неизпълнение следва да се
вземе предвид представеният сертификат за стоков контрол на „Булгарконтрола“
АД, което се явява трето за спора лице, притежаващо разрешение за извършване на сертификация на строителни
продукти, включително стоманени продукти за армировка /общодостъпна информация
от интернет страницата на дружеството/ и показанията на свидетелката С. –
служител, извършил измерванията. Проверката е извършена по метода на случайния
подбор при десет измервания за всеки вид арматура, като е бил констатиран
диаметър от средно 4.98 мм за стоманените пръти с диаметър 6 мм и 6.90 мм за
тези с диаметър 8 мм. В действителност използваният метод за констатиране на
несъответствието не е съобразен с изискванията на БДС, предвид това, че железата
не представляват идеален кръг, но доколкото измерването е било извършено в изпъкналите части на арматурата и
установеното разминаване е с повече от 1 мм, съдът намира, че данните са
достатъчни, за да обосноват категоричен извод за неизпълнение на поетите от
ответника задължения. В тази насока изводите косвено се подкрепят от
извършената по време на делото проверка на произвежданата от ответника
арматура, при която отново е установено
несъответствие с БДС, макар и в по-малък обем.
Съгласно установената съд. практика
и императивното правило на чл. 162 ГПК, при наличие на доказателства за
основателност на претенция, съдът не може да я отхвърли по съображения, че няма
достатъчно данни за нейния размер. В хипотеза, когато искът е доказан по своето
основание, съдът има две възможности: или да определи размера по своя преценка
или да назначи експертиза; кой от двата варианта да избере, решава в зависимост
от конкретните факти по делото. Размерът се определя след обсъждане на всички
допустими и относими доказателства и само ако такива няма, съдът го определя по
своя преценка. Когато наличните доказателства сочат начина, по който следва да
се определи размерът, съдът не разполага със свобода на преценка /Решение №
64/4.04.11 по г. д. № 1748/09, ІV ГО, Решение № 164/20.05.14 по г. д. №
7672/13, ІV; Решение № 123 от 20.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3270/2021 г.,
III г. о/.
В случая, несъответствието в
диаметъра не е можело да бъде отстранено, като в същото време, недостатъкът не е
направил вещта негодна за ползване по предназначение. Данните от представения
сертификат са достатъчни, за да обосноват неизпълнение
на задълженията на ответника, но не могат да бъдат взети като абсолютни
стойности при определяне размера на неговата отговорност. Това е така поради
липсата на правилна цилиндрична форма на стоманените пръти, което налага
определянето на техния диаметър по специална формула. Поради влагането на
арматурните мрежи, към настоящия момент точното несъответствие с БДС не може да
бъде определено. Това води до извод за прилагане на обезценка на доставеното,
определена от съда, съгласно приетите доказателства. Предвид характера и вида
на недостатъка, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде намалено с 3656.81 лева, съгласно заключението
на първоначалната СТЕ /Решение № 60249 от 20.05.2022 г. на ВКС по гр. д. №
4040/2020 г., IV г. о./. Тази стойност е изчислена от вещото лице съобразно
изискванията за производството на арматурните железа по БДС и констатираните
разминавания в стоката на ответника, като е взето предвид и допустимото
отклонение от 8%.
Ето защо, искът следва да бъде
уважен за сумата от 3656,81 лева, а за разликата над тази стойност да се
отхвърли като неоснователен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност,
на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. На ищеца се дължат сумите от: 146,27 лева за
д.т.; 821,99 лева за СТЕ, свид. и адв. възн. На ответника – 1252,74 лева за
адв. възн.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Хъс“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Пловдив –
север“ № 64А, да плати на „Шиле“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Хаджидимитрово, общ. Казанлък, ул. „Единство“ № 9, следните
суми: 3656,81 лева /три хиляди
шестстотин петдесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща
обезщетение за неточно изпълнение на договор за изработка и продажба на
заварени арматурни мрежи СП ф6 и СП ф8, за които е издадена фактура №
********** от 21.05.2019 г., ведно със
законната лихва от постъпване на исковата молба в съда - 21.11.2019 г. до
окончателното погасяване, както и общо 968,26
лева /деветстотин шестдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки/ -
разноски по съразмерност за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над уважения до пълния
предявен размер от 9787,20 лева.
ОСЪЖДА „Шиле“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Хаджидимитрово, общ.
Казанлък, ул. „Единство“ № 9, да плати на
„Хъс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Пловдив – север“ № 64А, сумата от
1252,74 лева /хиляда двеста петдесет и два лева и седемдесет и четири
стотинки/- разноски по съразмерност
за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :/п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП