Решение по дело №54402/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 21466
Дата: 26 ноември 2024 г.
Съдия: Васил Крумов Петров
Дело: 20231110154402
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 21466
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20231110154402 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Ищцата П. Д. И. твърди, че между „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД и ответника
ЗАД „Алианц България“ АД бил сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на
л.а. „БМВ Х№“, рег. № ** по полица № ** г. със срок на застрахователно покритие
07.12.2022 г. - 06.12.2023 г., при уговорено покритие „Пълно Каско“. Ищцата била
лизонгополучател по договор с „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД. На 01.06.2023 г., около
15 ч. процесният автомобил бил паркиран в гр. София, на ул. „Никола Вапцаров“ № 15, като
към 17 ч лекият автомобил бил намерен с увреждания по задна дясна врата, заден десен
панел, задна дясна вежда и задна броня, за което бил уведомен застрахователят. При
застрахователя била образувана щета № ** г. С писмо от 13.05.2023 г. застрахователят
отказал изплащането на застрахователно обезщетение. Отказът бил неоснователен. Ето защо
ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в
размер на 6381,30 лева, представляваща сумата, разходвана за възстановяване на увредените
детайли по застрахования лек автомобил, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба 04.10.2023 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендира
разноски.
Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД оспорва предявения иск. Не оспорва
наличието на облигационно правоотношение между страните. Намира, че не е налице
покрит по застраховката риск, тъй като от изложените твърдения и писмени доказателства
се установявало наличието на предпоставки за отказ от заплащане на застрахователно
обезщетение по т.16.22. от общите условия на застрахователя. Твърди, че застрахованото
лице не било посочило как и кога е бил паркиран лекият автомобил на посоченото място,
дали уврежданията са получени от удар с друго МПС, злонамерени или случайни действия
1
на трети лица. Поддържа, че специалисти на застрахователя били установили, че при така
твърдения механизъм констатираните щети не могат да настъпят. Подобен тип увреждания
можели да настъпят при предприемане на маневра и съприкосновение с неподвижен обект
като колче, бордюр, стена. Твърди, че застрахованото лице било посочило механизъм на
получаване на щетите, който не кореспондирал с констатираните щети, което представлявало
неизпълнение на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед
интереса на застрахователя с оглед възможността за реализиране на регресна отговорност по
чл. 411 КЗ. Оспорва размера на претендираните вреди, като сочи, че към датата на събитието
процесният лек автомобил бил в експлоатация повече от 4 години. По делото не били
представени доказателства, които да обусловят отремонтирането му в доверени или т.нар.
„официален“ сервиз на марката. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните
съобразно изискванията на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ
Вземането по чл. 405 КЗ предполага установяването на следните правопораждащи
факти: 1. наличие на валиден договор за имуществено застраховане между страните за
процесния автомобил; 2. настъпването на застрахователното събитие в срока на действие на
договора; 3. причинени вреди в резултат на застрахователното събитие, както и какъв е
размерът на застрахователното обезщетение.
По делото е безспорно, че между „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД и ответника
ЗАД „Алианц България“ АД е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на л.а.
„БМВ Х№“, рег. № ** по полица № ** г. със срок на застрахователно покритие 07.12.2022 г. -
06.12.2023 г., при уговорено покритие „Пълно Каско“, както и, че ищцата е
лизонгополучател по договор за финансов лизинг с „Райфайзен Лизинг България“ ЕООД с
предмет същия лек автомобил.
Съществена особеност на договора за финансов лизинг е, че рискът от случайното
погиване или повреждане на вещта, която е предмет на договора, е за лизингополучателя
(чл. 343 ТЗ), поради което разпоредбата на чл. 384 КЗ предвижда специални правила за
застраховка, сключена по повод на лизингово имущество. Съгласно чл. 384, ал. 2 КЗ по
повод изплащането на обезщетение по застраховка по ал. 1 лизингополучателят има права
на застрахован, като: 1. При частични вреди обезщетението се изплаща на
лизингополучателя, освен ако е договорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който
случай разноските се заплащат непосредствено на външния изпълнител; 2. При кражба или
тотална щета на лизинговото имущество обезщетението се изплаща на лизингодателя, като
застрахователят е длъжен да уведоми изрично и писмено в еднодневен срок от деня на
плащането лизингополучателя, като посочи размера на извършеното плащане. В случая
ищцата претендира обезщетение за частични вреди по вещта, което обосновава наличието на
активна процесуална легитимация за нея да предяви настоящия иск.
2
Не се спори относно наличието на застрахователно покритие и на валиден договор за
финансов лизинг, а спорно е на първо място налице ли е реализиран риск в срока на
покритието и дали не е налице изключение от застрахователното покритие.
Заключението на САТЕ, което съдът кредитира като неоспорено от страните и
компетентно и обосновано защитено, установява, че констатираните по прочесния
автомобил и безспорни увреждания – установени в образуваната щета № ** г. – могат да
бъдат причинени както вследствие на удар (контакт) с друго МПС, така и при движение на
превозното средство исъприкоснование с твърда повърхност. При устните си разяснения
обаче вещото лице, след като в съдебно заседание е изслушало и свидетеля Иванов, сочи, че
със сигурност може да се приеме, че ударът не е станал при движение в колона или в
предмет, който започва от земята – колче, бордюр и пр. Самата овална форма на започване
на увредата в задния край на автомобила говори според вещото лице за съприкосновение с
друго МПС. Последният механизъм не се спори, че попада в обхвата на застрахователното
покритие. В показанията си св. Иванов, които съдът кредитира по чл. 172 ГПК, тъй като
свидетелят е съпруг на ищцата, сочи, че щетите по автомобила са констатирани от него,
когато отишъл на паркинга, на който бил оставен автомобилът, тогава забелязал
уврежданията. Седмицата, в която станал инцидентът, там едната бариера била вдигната и
постоянно влизали и излизали камиони и бусове във връзка с течащ ремонт – следите от
друга боя по автомобила може да са от сблъсък с такъв камион или бус.
Показанията на свидетеля, които съдът кредитира като непротиворечиви и логични,
съответстват на устните разяснения на вещото лице в съдебно заседание и потвърждават
твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на риска и на вредите – сблъсък на
процесния автомобил с друго МПС, докато процесният автомобил е в покой на паркинг.
Съдът намира, че искът е доказан по основание. По въпроса за размера на дължимото
застрахователно обезщетение. По този въпрос съдът намира следното:
При вреди на застрахованото имущество размерът на застрахователното обезщетение
се определя от действителната стойност на вредите до уговорената в застрахователния
договор застрахователна сума – арг. от чл. 405, ал. 1 във вр. с чл. 386 и чл. 400, ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 400, ал. 1 и 3 КЗ действителната стойност на увреденото имущество е
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и със същото качество и когато друго не е уговорено между страните, приема се, че
застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на
имуществото. Затова при определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение следва да се отчита постигнатата между страните уговорка в сключения между
тях договор за имуществено застраховане относно стойността, въз основа на която е
определена застрахователната сума по него съгласно чл. 386 и 400 КЗ, а при липса на такава
уговорка - дължимото от ответника застрахователно обезщетение по него следва да се
определи въз основа на действителна стойност на автомобила. При частични вреди на МПС,
какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд,
които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява
3
имуществото на застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка
причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие.
Съгласно заключението на вещото лице по САТЕ стойността на ремонта и
необходимия труд – по средни пазарни цени е 4502,84 лв. Ищцата обаче е ремонтирала
автомобила в „Ауко Бавария“ ООД – официален представител на вносителя съгласно
заключението на вещото лице, при което платената сума по фактура е по-висока заради по-
високите ставки на час труд – общо 6381,30 лв. С оглед неголямата възраст на автомобила от
пускането в експлоатация – 4 години и два месеца, фактът, че застрахователят е плащал
предходни щети с извършени ремонти в същия официален представител (според св. Иванов),
както и с оглед факта, че автомобилът е лизингов и обезщетението не надхвърля
застрахователната сума, съдът намира, че размерът на застрахователното обезщетение
следва да се съразмери с действителната стойност на ремонта и новите части - 6381,30 лв.
Искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 6381,30 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба 04.10.2023 г. до окончателното
изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ищцата, на която следва да се
присъдят разноски от 2005,26 лв. за държавна такса, адвокатски хонорар и депозити за вещо
лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, да заплати на П. Д. И.,
ЕГН **********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ сумата от 6381,30 лв., главница,
представляваща застрахователно обезщетение за реализиран застрахователен риск на
01.06.2023 г. в гр. София по отношение на л.а. „БМВ Х№“, рег. № ** по полица № ** г. със
срок на застрахователно покритие 07.12.2022 г. - 06.12.2023 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 04.10.2023 г. до окончателното изплащане, и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 2005,26 лв., разноски, сторени в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се
удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4