Решение по КНАХД №638/2023 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „КРУСТАЛОВ ТРИ А“ ЕООД, чрез подадена чрез адв. Д. М. от АК – Стара Загора срещу Решение № 299/14.06.2023 г., постановено по а.н.д. № 952/2023 г. на Районен съд – Плевен, с което е потвърден ЕФ № ********** от 23.02.2021г. на АПИ за налагане на имуществена санкция в размер на 2500 лв. на дружеството на осн. чл. 187а, ал.2, т.3 вр. 179, ал.3б от ЗДвП за нарушение на чл. 102 ал.2 ЗДвП, както и заплащане на такса по чл.10б, ал.5 от ЗП съобразно категорията на притежаваното пътно превозно средство в размер на 119 лв.

Със същия съдебен акт са присъдени разноски в полза на ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лв.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Сочи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, визираното нарушение не е доказано по несъмнен начин от представените по делото доказателства. Твърди, че е нарушен принципът за пропорционалност по смисъла на чл.5 от Договора на Европейския съюз и се позовава на чл.2, §7 от Регламент за изпълнение (ЕС(2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Б. П. от АК – Плевен, който допълнително излага съображения във връзка с Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. по отправено преюдициално запитване по идентичен казус, съобразно което националната правна уредба за налагане на административно наказание и компенсаторната такса във фиксиран размер при незаплатена ТОЛ такса от тежкотоварни автомобили е в противоречие с принципа за съразмерност, залегнал в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, и следва да не се прилага, поради противоречие с правото на ЕС, с което обосновава незаконосъобразност на ЕФ. Моли да се отмени решението на районния съд, а по същество - да се отмени ЕФ. Претендира заплащане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касация – „АПИ“ - София, чрез юрисконсулт Корфонозова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Пледира за неотносимост на посоченото по-горе решение на СЕС към правния спор и прави искане да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от жалбоподателя.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на Районен съд – Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди ЕФ като законосъобразен районният съд е приел, че нарушението е безспорно доказано и регистрирано чрез Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал.3 ЗДвП, тъй като е установено, че процесното ППС на посочената дата и час няма валидна тол декларация за преминаването по републиканската пътна мрежа в конкретния участък от пътя – тол сегмент и не е заплатило дължимата тол такса за изминато разстояние, която в този случай е изчислена при условията на чл. 10б, ал.5 от ЗП и възлиза на 119.00 лв. Съдът не е установил наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Приел е, че е наложена предвидената в закона имуществена санкция и не се разкриват признаци на маловажен случай на административно нарушение.

Настоящият касационен състав, счита, че от доказателствата по делото е установено по несъмнен начин извършването на соченото нарушение и при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Нарушението е установено и заснето от АПИ с техническо устройство, поставено на пътя, което е част от въведената електронна система за събиране на пътните такси по чл. 10, ал.1 от ЗП, въз основа на което е издаден електронния фиш. Приложената по делото справка от електронната система доказва по несъмнен начин, че заснетото ППС с описаните технически данни съгласно приложения регистрационен талон, собственост на дружеството и ползвано от същото дружество, е преминало в посочения участък от пътя, без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, тъй като за това ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Няма твърдения и не са събрани доказателства за наличието на технически проблем в електронните системи на АПИ или подаващото данни бордно устройство, с което задължително е оборудван автомобила.

Съгласно чл. 102, ал.2 от ЗДвП задължение на собственика на ППС е да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за ППС не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал.1 от ЗП според категорията на ППС.

Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана с предвидената за това нарушение имуществена санкция в чл. 179, ал.3б вр. чл. 187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, която е във фиксиран размер от 2500 лв. и не позволява конкретна преценка и възможност на съда да намали размера на наказанието съобразно обстоятелствата за всеки отделен случай. В ЕФ е посочено, че независимо от наложеното административно наказание дружеството дължи и съответната такса, изчислена по чл. 10б, ал.5 от ЗП съобразно категорията на ППС за конкретния тол сегмент в размер на 199 лв. Предоставена е възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса по чл. 10, ал.2 от Закона за пътищата в размер на 750 лв., която също е във фиксиран размер. С последваща законодателна промяна на чл.10б, ал.7 и ал.8 ЗП от (ДВ бр.13 и 14, в сила от 13.02.2024г.) в подобни на процесния случай при пълно или частично недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал.3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на собственика/ползвателя се предоставя възможност да заплати тол таксата за преминаване през съответните участъци в срок от 14 дни, считано от получаването на уведомление от доставчика на услугата за пътно таксуване, който е установил недекларирани тол данни, като в уведомлението се съдържа и размера на незаплатените тол такси. При заплащане на таксата в указания 14-дневен срок не се образува административнонаказателно производство. Но такава възможност не е била предвидена при действалата към момента на нарушението законова уредба. Разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г., в който се предвижда изпълнение на задължителна процедура за уведомяване за неплатени ТОЛ такси преди пристъпване към налагането на санкция, на който се позовава касатора, се прилага от 19.10.2021г. съгласно чл.7 от регламента и също не е бил в сила по време на извършване на нарушението.

Решението е постановено в нарушение на материалния закон, предвид наличието на противоречие на установената в националното право система от наказания и компенсаторни такси във фиксиран размер с правото на ЕС и конкретно с изискването на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО за съразмерност, което да позволява на националния съд конкретна преценка за размера на наказанието според обстоятелствата за всеки конкретен случай, поради което установената в закона система от наказания не следва да се прилага.

С Решение на съда от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г. СЕС е приел по отправеното до него преюдициално запитване, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможност за освобождаване от административнонаказателната отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, предвиждаща административно наказание „имуществена санкция“ във фиксиран размер от 2500 лева, противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерност. Съдът намира, че налагането на процесната санкция в предвидения от законодателя фиксиран размер се явява непропорционална спрямо тежестта на нарушението и дължимия размер на незаплатената пътна такса. Санкцията се явява и в явна колизия с правото на Съюза, обективирано в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и не е предвидена възможност да бъдат взети предвид всички обстоятелства относно характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен размер. От една страна се дължи заплащане на дължимата такса за целия тол сегмент, без значение на конкретно изминато разстояние, и отделно се налага административно наказание във фиксиран размер 2500 лв., с възможност за освобождаване от административно-наказателна отговорност като се заплати компенсаторна такса във фиксиран размер от 750 лв., което е също вид парично обезщетение и може да се приравни на намалена санкция, доколкото засяга имуществото на нарушителя.

Следва да се посочи, че по силата на чл.633 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. При съобразяване на задължителното тълкуване на съюзното законодателство – Решение от 21.11.2024г. по дело C-61/2023г. на СЕС, се налага изводът, че оспореният пред РС Плевен електронен фиш е издаден в противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури. Иначе казано, размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата, поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество.

Изложените съображения налагат отмяната на решението на Районен съд – Плевен, а по същество следва да се отмени ЕФ като незаконосъобразен.

При този изход на делото на осн. чл. 63д ал.1 ЗАНН в полза на касатора следва да се присъдят направените разноски за адвокатски възнаграждения за двете съдебни инстанции. Възражението за прекомерност на същите от ответника е основателно, заплатени са възнаграждения в размер на по 700 лв. за всяка съдебна инстанция, които не са съобразени с фактическата и правна сложност на делото. Предвид горното съдът счита, че следва да присъди разноски в размер на по 550 лв. за всяка съдебна инстанция, т.е. общо в размер на 1100 лв., съгласно чл. 7, ал.2, т.2 вр. чл. 18 ал.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, действала към момента на договаряне и заплащане на адвокатските възнаграждения, който размер е в съответствие с фактическата и правна сложност на делото и упражненото процесуално представителство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 299/14.06.2023 г., постановено по АНД № 952/2023 г. по описа на Районен съд – Плевен и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** от 23.02.2021г. на АПИ за налагане на имуществена санкция в размер на 2500 лв. по отношение на „КРУСТАЛОВ ТРИ А“ ЕООД на осн. чл. 187а, ал.2, т.3 вр. 179, ал.3б от ЗДвП за извършено нарушение на чл. 102 ал.2 ЗДвП, както и за заплащане на такса по чл.10б, ал.5 от ЗП съобразно категорията на притежаваното пътно превозно средство в размер на 119 лв.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на „КРУСТАЛОВ ТРИ А“ ЕООД, представлявано от управителя А. А. А., разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1100 лв. за две съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.