Р
Е Ш Е Н И Е №
260921
19.07.2021г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански състав
На 28.06.2021г.
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА ЧИПОВА
Секретар: Ангелина К.
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело
№ 893 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от З.Г.П., ЕГН **********; Д.В.Х., ЕГН **********; Г.В.П., ЕГН
**********; Д.С.С., ***; В. Д.С., ЕГН ********** и
С.Д.С., ЕГН **********З,чрез пълномощника им адв.М.П.
, против решение № 260115/11.12.2020 г., постановено по гр.д. № 965/2020 г., по описа на Районен съд -
Асеновград, с което са уважени претенциите на М.К. и Н.К./заместен в процеса от
наследниците си по закон Т.К. и К. К./
и жалбоподателите са осъдени да
им заплатят обезщетение за лишаване от ползване на съсобствените
им недвижими имоти и са отхвърлени
предявените от жалбоподателите насрещни искови претенции за заплащане на
направените подобрения в съсобствените на страните
недвижими имоти.
Във въззивната
жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново
по съществото на правния спор, с което да бъдат уважени исковите претенции на
жалбоподателите и да бъдат отхвърлени насрещните искове против тях.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М.К.,
Т.К. и К.К. чрез адв. Н., с който се взема становище за нейната
неоснователност и се настоява за потвърждаване на обжалваното решение.
Пловдивският
окръжен съд констатира,че въззивната жалба е
депозирана в законоустановения срок, изхожда от
легитимирани страни и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Въззивният
съд констатира, че на 14.03.2019г. Асеновградският
районен съд е постановил Решение №112 по
гр.д.№919/2016г., с което е разрешил по същество процесния
между страните правен спор, като е отхвърлил както предявените от ищците искове
за заплащане на обезщетение за
неоснователно ползване на съсобствените между
страните недвижими имоти, така и насрещните искови претенции на ответниците за заплащане на извършените от тях подобрения в
имотите. Срещу така постановеното първоинстанционно
решение е подадена на 09.04.2019г. въззивна жалба с вх.№5535 от жалбоподателите З.Г.П., ЕГН
**********; Д.В.Х., ЕГН **********;
Г.В.П., ЕГН **********; Д.С.С., ****; В. Д.С., ЕГН ********** и
С.Д.С., ЕГН **********З, а на 03.05.2019г. е била подадена и насрещна въззивна
жалба с вх.№6670 от жалбоподателите Н.К. и М.К..
На
10.04.2019г. по делото е подадена и молба от
ответниците З.Г.П., ЕГН **********; Д.В.Х., ЕГН **********; Г.В.П., ЕГН
********** по чл.250 от ГПК за допълване на постановеното на 14.03.2019г.
Решение №112 , тъй като първоинстанционният съд е пропуснал да се произнесе по предявените от тях насрещни искове за
заплащане на подобренията в съсобствените на страните
недвижими имоти.От ищците Н.К. и М.К. също е била подадена на 12.04.2019г.
молба по чл.250 от ГПК за допълване на първоинстанционното решение, с оплакването,че първоинстанционният съд не се е произнесъл по исковите им претенции съгласно депозирани
по делото две уточняващи молби.
С
постановеното по делото на 20.06.2019г. Решение №303 първоинстанционният
съд е отхвърлил молбите на страните по чл.250 от ГПК като неоснователни, като е
приел, че се е произнесъл по всички
заявени от страните претенции .
Срещу
решението на първоинстанционният съд, постановено в
производството по чл.250 от ГПК са подадени въззивни
жалби и от двете насрещни по спора страни и по същите е образувано
в.гр.д.№1992/2019г. по описа на ОС-Пловдив.С решение №310/05.03.2020г. ,
въззивният съд е обезсили допълнителното решение
№303/20.06.2019г. постановено по гр.д.№919/2016г. по описа на РС-Асеновград, ІV
гр.с-в и върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав за
произнасяне по същество на спора.
Пред
РС-Асеновград е образувано гр.д.№965/2020г., като на 11.12.2020г. първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение
№260115, с което вместо да се произнесе по молбите на страните по чл.250 от ГПК, отново е разгледал по същество
правния спор и дори пререшил същия, като е
уважил първоночалните искови претенции на
ищците по чл.31,ал.2 от ЗС.
При извършената служебна проверка по реда на
чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че така постановеното на
11.12.2020г. от Районен съд-Асеновград
решение №260115 по гр.д.№965/2020г.,
предмет на обжалване от страните и на въззивна проверка , е нищожно, като постановено в нарушение
на императивната забрана регламентирана в чл.246 от ГПК за неизменимост
и неоттегляемостта на решението от съда, който го е
постановил. В съответствие с процесуалните
правомощия на въззивната инстанция регламентирани в
разпоредбата на чл.269,ал.1 от ГПК, нищожността е порок на обжалваното решение,
който и без да е заявен изрично във въззвината жалба,
както е в настоящия случай, може да бъде констатиран служебно от въззивния съд.
Когато първоинстанционното
решение е нищожно, въззивният съд прогласява
нищожността и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение-чл.270,ал.1
от ГПК.
Със
съдебното решение съдът разрешава възникналия между страните правен спор.Затова
по делото съдът следва да постанови само едно решение, с което да създаде в
общественото мнение увереност в неговата безусловна правилност и справедливост.
От
деня на обявяване на съдебното решение
от първоинстанционния
съд,се слага край на първоинстанционното
производство, съда се десезира с отнесения до него
правен спор и се поражда правото на жалба.
Неизменимостта или неоттегляемостта на решението е забрана да
се отменя или изменя решение от съда, който го е постановил(чл.246,ал.1 ГПК).Тази забрана влиза в сила от деня
на обявяването на решението.Докато не е обявено решението, даже и да е
подписано,може да бъде заменено с друго.Логическото основание за неизменимостта на решението е изчерпването на правосъдната
власт на съда по делото,след като той е постановил решение.Правно-политическото
оправдание на неизменността е
опасността за доверието в правосъдието и
за стабилитета на съдебните актове,която би се създала,ако съдът би могъл сам
по всяко време да изменя или отменя
собствените си решения. Затова неизменимостта на
решението важи без ограничение във
времето.То е неизменимо както по почин на страната , така и по почин на
съда.Забраната на чл.246,ал.1 от ГПК не се накърнява при поправка на очевидна
фактическа грешка,при допълване или при тълкуване на решението, защото при тях
изразената в решението воля на съда остава непокътната.
Ако
съдът въпреки неизменимостта на решението го измени или
отмени,неговият акт ще бъде нищожен.Нищожен ще бъде и новият акт,който би
постановил вместо предишното решение./В този смисъл проф. д-р Живко Сталев
„Българско гражданско процесуално право”, 6-то изд., стр.339- 342/.
Така
дадените разяснения досежно
забрана да се отменя или изменя решение от съда, който го е постановил,
пренесени спрямо постановените от първоинстанционния
съд решение по повод възникналия между
страните правен спор, обосновават извод за неговата нищожност.
В
конкретния случай първоинстанционния
съд е разрешил спора по същество и обявил на страните своето решение №112 от
14.03.2019г. по гр.д.№919/2016г.
От
датата на обявяване от районния съд на решението на страните, се слага край на първоинстанционното
производство,десезира се съда с делото и се поражда
право на обжалване.От тази дата е в сила
и забрана да се отменя или изменя решение от съда, който го е
постановил. Същевременно след неговото обявяване , от страните на 10.04.2019г.
и на 12.04.2019г. са подадени молби за допълване по реда на чл.250 от ГПК.
В
нарушение на съдопроизводствените правила и на
посочената императивна забрана, първоинстанционния
съд е постановил на 11.12.2020г. ново
съдебно решение, с което повторно е
разрешил възникналия между страните правен спор,като наред с това е внесъл и
промяна и е уважил първоночалните
искови претенции на ищците по чл.31,ал.2 от
ЗС.
Горното
обосновава извод,че така постановеното по делото от първоинстанционния
съд решение №260115/11.12.2020г. , с което повторно се разрешава възникналия
между страните правен спор е нищожно.Същото е постановено в нарушение на
процесуалните правила по делото да бъде
постановено само едно решение, с което да се разреши възникналия между страните
правен спор и на императивната забрана
за неизменимост и неоттегляемост
на постановеното по делото съдебно решение.
Като
нищожно така постановеното от първостепенния съд съдебно решение не поражда правни последици. Нищожността му
следва да се прогласи от въззивния съд, без да се
обсъждат релевираните основания за неговата материално-правна незаконосъобразност, като
делото се върне на първоинстанционния съд за постановяване на валидно съдебно
решение по реда на чл.250 от ГПК , като се произнесе по молбите на страните от
10.04.2019г. и 12.04.2019г. за допълване
на постановеното на 14.03.2019г. Решение №112 по гр.д.№919/2016г. по описа на
РС-Асеновград.
Първоинстанционният съд следва да се произнесе по
отговорността за разноски, в т. ч. и пред настоящата инстанция, съобразно
разрешението на спора в производството за ново разглеждане на делото.
Водим
от горното , Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на решение №
260115/11.12.2020 г., постановено по гр.д. №
965/2020 г., по описа на Районен съд – Асеновград.
ВРЪЩА делото на същия съд за произнеса
по молба с вх.№5641/10.04.2019г. ,
подадена от З.Г.П., ЕГН **********;
Д.В.Х., ЕГН **********; Г.В.П., ЕГН ********** и молба с вх.№5771/12.04.2019г. , подадена
от Н.К. и М.К. , по чл.250 ГПК , за
допълване на Решение №112/14.03.2019г.,
постановено по гр.д.№919/2016г. по описа на РС-Асеновград.
След приключване на производството по чл.250 от ГПК , да се администрират и изпратят на ОС-Пловдив подадената на 09.04.2019г. въззивна жалба с вх.№5535 от жалбоподателите З.Г.П., ЕГН
**********; Д.В.Х., ЕГН **********;
Г.В.П., ЕГН **********; Д.С.С., **********; В. Д.С., ЕГН ********** и
С.Д.С., ЕГН **********З, и
подадената на 03.05.2019г. от Н.К. и М.К. насрещна въззивна
жалба с вх.№6670 против Решение №112/14.03.2019г. постановено по гр.д.№919/2016г. по описа на
РС-Асеновград.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.