Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 17.12.2021 Град С.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи граждански състав
На тридесети ноември Година 2021
В публичното заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 2727 по описа за 2020 година.
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК.
Ищецът Е., гр.Пловдив твърди, че на 03.02.2020 г. подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред Районен съд С. за вземанията си към ответницата в размер на 565.13 лева. По входираните документи било образувано ч.гр.д. № 489/20 г., по което дело длъжникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ищецът, в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ, продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите такива през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на Е., одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ОУ влизали в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Общите условия били публикувани на сайта на дружеството. По силата на чл. 7, т. 1 от общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответницата в гр. С., ул. Витоша 158, индивидуализиращ се с ИТН: 2021881. За ответницата бил открит клиентски номер **********. Тя, от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия се задължила да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. В изпълнение на задълженията си по общите условия ищецът доставил на обекта, обитаван от ответницата, за периода от 23.07.2019 г. до 22.10.2019 г. електроенергия на обща стойност 545.72 лева, която до този момент не била заплатена от ответницата. Поради забава в заплащане на консумираната еленергия, ответницата дължала законна лихва в общ размер от 19.41 лева за периода от 11.09.2019 г. до 02.02.2020 г. Законна лихва за забава се дължала за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на образуване на настоящото производство, както следва: за периода 23.07.2019 - 22.08.2019, с падеж 10.09.2019 г., главница в размер на 267.42 лева по фактура № **********, с 10.77 лева лихва от 11.09.2019 г. до 02.02.2020 г., за периода 23.08.2019 - 22.09.2019, с падеж 10.10.2019 г., главница в размер на 250.08 лева по фактура № **********, със 7.99 лева лихва от 11.10.2019 г. до 02.02.2020 г., за периода 23.09.2019 - 22.10.2019, с падеж 11.11.2019 г., главница в размер на 28.22 лева по фактура № **********, с 0.65 лева лихва от 12.11.2019 до 02.02.2020 г. Искането е да се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца, сумата от 545.72 лева за главница от неплатена цена за консумираната от обекта й електрическа енергия за периода от 23.07.2019 г. до 22.10.2019 г., с 19.41 лева обезщетение за забавено плащане от 11.09.2019 г. до 02.02.2020 г. и законна лихва върху главницата от 03.02.2020 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 489 описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.
Ответницата И.И.М., чрез назначения й особен представител – адв.Ю.Й., оспорва иска по основание и размер. Оспорва материалната доказателствена сила на представените с исковата молба частни свидетелстващи документи - копия от едностранно съставени от Е. фактури № **********/31.08.2019г.,**********/30.09.2019г.и1220379416/31.10.2019 г. по отношение документирането и остойностяването на действително доставена и консумирана от ответницата ел.енергия. Представените с исковата молба писмени доказателства не били достатъчни да се установи дали действително ответницата е имала качеството “потребител” и дали посоченият във фактурите обект (“място на потребление”) е бил включен в електроснабдителната мрежа.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 489/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 223/07.02.2020 г. за сумата 545,72 лева за главница, представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 23.07.2019 г. до 22.10.2019 г. по партида с клиентски номер № **********, за обект на потребление: гр.С., ул. „Витоша“ 158, ИТН 2021881, с 19,41 лева обезщетение за забавено плащане от 11.09.2019 г. до 02.02.2020 г. и законната лихва от 03.02.2020 г. до изплащане на вземането. Заповедният съд е приел, че съобщението е връчено на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и е дал указания за предявяване на установителен иск, като в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
По делото са представени издадени от ищеца фактура № **********/31.08.2019 г., фактура № **********/30.09.2019 г. и фактура № **********/31.10.2019 г. за доставена електрическа енергия до обект на потребление гр.С., ул. „Витоша“ 158, ИТН 2021881 през периода 23.07.2019г. - 22.10.2019г. на обща стойност 545,72 лв.
Съгласно чл. 11, т. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищцовото дружество клиентът е длъжен да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в общите условия. Според чл.18, ал.1 от общите условия потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа енергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж месечно по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение.
От
заключението на назначената по делото комплексна техническо- счетоводна
експертиза се установява, че за процесния период обектът е захранван с
електроенергия през средство за търговско измерване /СТИ/ електромер
№*********. Електромерът е монтиран на адреса на 07.11.2016г. Електромерът е
бил отчитан редовно със системата за дистанционен отчет (СДО), като отчетените
показания по тарифи съвпадат с отразените в системата на дружеството.
Електромер с фабричен номер ********* е еднофазен двутарифен статичен
електромер АДД 230V, 5/80А, марка W4BD7986NP71E ADD 1Ф2Т220У5/80, произведен
през 2016 г. Оценката на съответствието на електромер № ********* е от 2016 г.
- срок на валидност 6 години до 2022 г., съгласно заповеди на председателя на
ДАМТН № № А-333/29.05.2014 г. и А-616 / 11.09.2018 г. Електромер № ********* е
монтиран на клиент № **********, ИТН: 2021881, на 07.11.2016 г. - И.И.М.,***.
Демонтиран е на 05.08.2020 г. с причина „закрИ.е на партида“. Поставеният
на обекта електромер през процесния период е преминал всички изискуеми проверки
съгласно Закона за измерванията и има необходимите стикери, пломби и знаци за
това. Фактурираните
цени на еленергия съответстват на цените, определени съгласно Закона за
енергетиката от КЕВР за процесния период с Решение № Ц -19/01.07.2019 г. на
КЕВР.
Ищецът
има одобрен сметкоплан в съответствие с изискванията на Закона на енергетиката,
Закона за счетоводството и Счетоводната политика. Същият е осчетоводил
вземането си към И.И.М., с клиентски номер: **********, в размер на 545.72 лв.,
за което са били издадени фактури №№ ФЕ1216789948/31.08.2019г.,
ФЕ1218676520/30.09.2019г. и ФЕ1220379416/31.10.2019г., редовно, съгласно
изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
От горепосочените доказателства съдът намира за установено наличието на неизпълнено задължение на ответницата към ищеца по договор за продажба на електрическа енергия за периода от 23.07.2019г. до 22.10.2019г. в размер на 545.72 лева.
Съгласно разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Ответницата е изпаднала в забава съобразно посоченото в чл.18, ал.2 и 3 от Общите условия. Според експертното заключение по делото обезщетението за забава върху неплатеното задължение в размер на 545.72 лв. за периода от датите на възникване на задължението до датата на подаване на заявлението е 19.41 лева.
По тези съображения предявеният иск по чл.415, ал.1, т.2 ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен като се признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземането на ищеца за сумата 545,72 лева за главница, представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 23.07.2019 г. до 22.10.2019 г. по партида с клиентски номер № **********, за обект на потребление: гр.С., ул. „Витоша“ 158, ИТН 2021881, с 19,41 лева обезщетение за забавено плащане от 11.09.2019 г. до 02.02.2020 г. и законната лихва от 03.02.2020 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 223/07.02.2020 г. по ч. гр. д.№ 489/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски както следва: в заповедното производство - в размер на 75 лв., представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 575 лв., представляващи държавна такса, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.И.М. *** съществуването на вземането на Е., гр.Пловдив, ул.Христо Г. Данов 37, ЕИК ********* за сумата 545,72 лева за главница, представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги, доставени за периода от 23.07.2019 г. до 22.10.2019 г. по партида с клиентски номер № **********, за обект на потребление: гр.С., ул. „Витоша“ 158, ИТН 2021881, с 19,41 лева обезщетение за забавено плащане от 11.09.2019 г. до 02.02.2020 г. и законната лихва от 03.02.2020 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 223/07.02.2020 г. по ч. гр. д.№ 489/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА И.И.М. *** да заплати на Е., гр.Пловдив, ул.Христо Г. Данов 37, ЕИК ********* сумата 75лева, представляваща разноски в заповедното производство, както и сумата 575 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :