№ 36920
гр. София, 18.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Частно
гражданско дело № 20221110114244 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 524 ГПК.
Образувано е по молба от М. Й. Й. с искане за спиране на изпълнението по
изпълнително дело .... по описа на ЧСИ МП, с рег. № ... на КЧСИ, насочено срещу
недвижим имот – апартамент № ... разположен на таванския етаж в триетажна жилищна
сграда, находяща се в град С-ИЯ, УЛ. К-ЦИ № ..., със застроена площ № 68,25 кв.м.
Молителят излага доводи, че е закупил имота на публична продан, проведена по
изпълнително дело № 2... по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № .... Излага доводи, че е придобил
владението върху имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното
решение, и правата му изключват правата на взискателя по делото.
Взискателят по изпълнително дело .... по описа на ЧСИ МП, с рег. № ... на КЧСИ –
Д.Н.Д., в проведеното по делото открито съдебно заседание на 05.10.2023 г. и с депозирани
писмени становища по делото, излага доводи за неоснователност на искането по реда на чл.
524 ГПК.
От останалите страни по делото не е взето становище.
Софийски районен съд, след като се запозна с материалите по делото и взе
предвид изложените от страните доводи и възражения, намира следното:
Депозираната молба от М. Й. по чл. 524 ГПК е процесуално допустима, но разгледана
по същество е неоснователна. Предпоставките за уважаване на направеното искане са
следните: трето лице, което при извършването на въвод във владение е било намерено от
съдебния изпълнител във владение на присъдения имот, което владение е придобито след
завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, да заяви и докаже права
върху имота, които изключват правата на взискателя.
В конкретния случай съдът намира, че са доказани първите две предпоставки за
основателност на искането, но третата не се установява да е налице. Съображенията за това
са следните:
Разпоредбата на чл. 522 ГПК предвижда, че въводът във владение се извършва в
случаите, когато недвижимият имот се намира във владение на длъжника. Законът обаче не
изключва възможността при извършването на въвода съдебният изпълнител да намери
имота във владение на трето лице, каквато е процесната хипотеза. Видно от издаденото
удостоверение с изх. № 16437/04.04.2022 г. /л. 34 от делото/, по изпълнително дело .... по
описа на ЧСИ МП, с рег. № ... на КЧСИ, е насрочен въвод във владение на 15.03.2022 г., при
който е установено, че в процесния имот живее Николаос Василиу Климов, в качеството на
1
наемател съгласно договор за наем от 25.02.2022 г., сключен между него и молителя, в
качеството на наемодател. Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №
3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, в този случай е налице колизия
между удостоверените с изпълнителния лист права на взискателя и евентуалните такива на
третото лице, която колизия се разрешава с разпоредбата на чл. 523 ГПК. Същата е
озаглавена „Въвод срещу трето лице", което води до извода, че в нея се урежда случая, при
който се извършва въвод срещу трето лице, което е различно от длъжника по изпълнителния
лист, какъвто е и процесният случай.
Предпоставките, при които този въвод е допустим, съобразно изложеното и по-горе, са
посочени в ал. 1 на чл. 523 ГПК. От тълкуването на същата следва, че за да може да се
извърши такъв въвод, са необходими две кумулативно съществуващи предпоставки.
Първата от тях е съдебният изпълнител да намери имота във владение, а не в държане на
трето лице, различно от длъжника. Втората от тях е това владение да е придобито след
завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение.
В конкретния случай съдът намира, че са налице и двете предпоставки за извършване
на въвода. На първо място, съдебният изпълнител е намерил имота във владение на трето
лице – М. Й. Й.. От материалите по делото се установява, че същият е закупил имота на
публична продан, проведена по изпълнително дело № 2... по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № ...,
във връзка с което е съставено постановление за възлагане на недвижим имот на 22.03.2016
г. /л. 12 от делото/. Приложен е протокол за доброволно предаване на владението върху
имотa от 03.06.2016 г. /13 от делото/. От приложените по делото съдебни решения на лист
58 и следващите от делото се установява, че М. Й. е придобил владението върху имота след
завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение. Исковата молба, във
връзка с която е образувано последното, е депозирана на 16.06.2008 г. /л. 111 и сл. от
делото/.
Въз основа на така установените факти, съдът намира, че правата му не изключват
правата на взискателя по делото, поради което искането за спиране на въвода във владение
е неоснователно. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че с влязлото в законна сила
решение № 2292/28.03.2019 г. по в. гр. д. № 10971/2014 г. по описа на Софийски градски съд
/л. 62 и сл. от делото/ е установено, че праводателите на молителя не са собственици на
имота, като същият е обвързан от съдебното решение, на основание чл. 226, ал. 3 ГПК. При
преценка на противопоставимостта на правата на М. Й. спрямо взискателя по делото, съдът
съобрази и разпоредбата на чл. 496, ал. 2 ГПК, съгласно която от деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал
върху имота. В процесния случай от материалите по делото не се установява длъжниците по
изпълнителното дело, по което е придобит имота от молителя, да са били негови
действителни собственици, като към датата на придобиването му от молителя е имало
висящо съдебно производство, т.е. „било е заведено дело” относно въпроса за собствеността
върху същия. Изложените от молителя доводи във връзка със значението на вписването на
исковата молба, съдът намира за неотносими. За пълнота във връзка с тях е необходимо да се
посочи, че съдебният състав споделя съдебната практика, обективирана в определение №
116 от 17.03.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2903/2019 г., II г. о., ГК, на която се позовава
взискателя.
При този изход на спора право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има Д. Н.
Д.. Същата претендира такива в размер на 820 лв., плащането на които е доказано по делото
с приложена разписка от 05.10.2023 г. Възражението на М. Й. по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът
намира за неоснователно, тъй като размера на претендираното възнаграждение е под
минималния, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В обобщение, по изложените съображения, молбата по чл. 524 от М. Й. Й., във връзка с
която е образувано производството по делото, следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна.
2
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 52583/17.03.2022 г. от М. Й. Й., ЕГН ....
за спиране на изпълнението по изпълнително дело .... по описа на ЧСИ МП, с рег. № ... на
КЧСИ, насочено срещу недвижим имот – апартамент № ... разположен на таванския етаж в
триетажна жилищна сграда, находяща се в град С-ИЯ, УЛ. К-ЦИ № ....
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, М. Й. Й., ЕГН .... да заплати на Д. Н. Д.,
ЕГН **********, сума в размер на 820 лв., представляваща разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3