Решение по адм. дело №423/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 27, ал. 1 вр. чл. 38, т. 5, предл. трето от ЗУСЕФСУ във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „Мираж груп“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, представлявано от управителя Л. И. П., чрез адв. Х. В., против Решение № РД-21-244 от 03.06.2025 г. на главен директор на главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ и ръководител на управляващия орган на програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г., с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за проектно предложение с регистрационен номер от ИСУН BG05SFPR002-1.004-1648, подадено от кандидата „Мираж груп“ ЕООД, в рамките на процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор BG05SFPR002-1.004 „Адаптирана работна среда“.

В жалбата и в бележки по съществото на спора, инкорпорирани в молба вх. № 4442 от 20.10.2025 г. по описа на съда (л. л. 157 и 158 от делото), подробно са развити съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорвания акт. Първото, изведено от тях, е за липса на мотиви. Според жалбоподателя, административният орган не е посочил защо приема, че е налице някоя от хипотезите на „едно и също предприятие“ по смисъла на чл. 2, §. 2 от Регламент (ЕС) № 2023/2831 като в оспорвания акт липсват фактически и правни изложения в този смисъл. На следващо място оспорва наличието на свързаност между кандидата за помощ „Мираж груп“ ЕООД и „БАТ′М“ ЕООД по смисъла на регламента като изтъква, че единственото общо е, че едноличният собственик на капитала и на двете дружества е един и същ – физическото лице Л. И. П., притежаващ 100% от капитала на двете дружества. Претенцията е съдът да отмени оспорвания акт, както и да се присъдят направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските, инкорпориран в молба вх. № 4442 от 20.10.2025 г. по описа на съда.

Ответникът в производството - главен директор на главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ и ръководител на управляващия орган на програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г., чрез процесуални представители, моли съда да остави без уважение жалбата. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, депозирана е пред компетентния съд, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в законоустановения срок - решението е изпратено чрез ИСУН 2020 на 03.06.2025 г., видно от комуникационна бележка на л. 6 от преписката, а жалбата е подадена на 16.06.2025 г., срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на оспорване е Решение № РД-21-244 от 03.06.2025 г. на главен директор на главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ и ръководител на управляващия орган на програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г., с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за проектно предложение с регистрационен номер от ИСУН BG05SFPR002-1.004-1648, подадено от кандидата „Мираж груп“ ЕООД, в рамките на процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор BG05SFPR002-1.004 „Адаптирана работна среда“.

Със Закон за изменение и допълнение (ЗИД) на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) (ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) заглавието на нормативния акт е изменено на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). В §. 70 от ПЗР на ЗИД на ЗУСЕСИФ е посочено, че до приключването на програмите за програмен период 2014-2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на ЗУСЕСИФ, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет и министърът на финансите следва да приемат или приведат в съответствие с него нормативните актове по прилагането на ЗУСЕСИФ, като приетите от Министерския съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014-2020 г. и същите ще се прилагат до приемането на актовете за програмен период 2021-2027 г., доколкото не противоречат на този закон (арг. от §. 71 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, ДВ, бр. 51 от 2022 г. ).

За настоящото съдебно производство, доколкото същото е с предмет административен акт, издаден по повод управлението на средствата по програма от програмен период 2021-2027 г., се прилагат понастоящем действащите разпоредби на закона и относимите към него подзаконови нормативни актове.

Относно компетентността на органа-издател на обжалвания акт

В чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ е предвидено, че ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган, или оправомощено от него лице. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че управляващите органи се създават като звено в администрация по реда на Закона за администрацията или Закона за местното самоуправление и местната администрация, или като отделна администрация. Доколкото това е приложимо съгласно правото на Европейския съюз, функциите на такъв орган може да се предоставят за изпълнение и от друг орган или организация.

Съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ изпълнява функциите на управляващ орган на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ и програма „Развитие на човешките ресурси“ и отговаря за управлението и изпълнението им в съответствие с принципа за правилно финансово управление. Следователно, на основание чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ министърът на труда и социалната политика като ръководител на министерството, на основание чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията е ръководител на УО, одобрил проекта и той е компетентният орган, който би следвало да е автор на административния акт, с който се отказва сключване на административен договор. Нормата на чл. 9, ал. 5, предл. последно от ЗУСЕФСУ дава възможност министърът да делегира своите правомощия на друго лице. Това е направено с приобщената Заповед № РД-03-31 от 15.09.2022 г. на министъра на труда и социалната политика (л. 1 от делото), с която министърът е определил Ц. И. С. - главен директор на ГДЕФМПП за ръководител на УО на ПРЧР 2021-2027 г., с оглед което решението е издадено от компетентен орган.

Относно спазване изискванията за форма на акта

Оспореният акт е издаден в задължителната по закон писмена форма - чл. 59, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 38, т. 5, предл. трето от ЗУСЕФСУ като са посочени както правните основания за неговото издаване – относимите според органа нормативни разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото административно правомощие и съдържанието на разпоредените правни последици, така и фактическите основания – фактите и обстоятелствата, от които органът черпи упражненото публично субективно право. В тази връзка и след извършен анализ настоящият съдебен състав намира, че изложените в обжалвания акт фактически и правни основания са достатъчни адресатът на акта да разбере причината за неговото издаване, както и възможност да бъде осъществен съдебен контрол за неговата законосъобразност.

Относно спазване на административнопроцесуалните правила при издаване на акта

В административното производство по издаването на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения – такива, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спора или такива, довели до ограничаване на правото на участие и защита на дружеството-жалбоподател.

Със заповед № РД-01-318 от 16.10.2023 г., главният директор на ГД „Европейски фондове, международни програми и проекти“ в МТСП и ръководител на УО на ПРЧР, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и заповед № РД-03-31 от 15.09.2022 г. на министъра на труда и социалната политика, в съответствие с чл. 73 на Регламент (ЕС) № 2021/1060 е утвърдил документация за провеждане на процедура чрез подбор на проектни предложения и е открил процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор на проектни предложения BG05SFPR002-1.004 „Адаптирана работна среда“ (л. л. 55 и 56 от делото). Тази заповед е изменяна касателно крайния срок за кандидатстване, който от 31.12.2023 г. се заменя първоначално на 05.01.2024 г., а впоследствие на 08.01.2024 г., както и по отношение на други условия.

Със заповед № РД-01-14 от 22.01.2024 г., ръководителят на УО на ПРЧР, на основание чл. 33, ал. 1 от ЗУСЕФСУ и чл. 13, ал. 1 от ПМС № 23/2023 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските фондове при споделено управление за програмен период 2021-2027 г. е определил състава на Комисията за оценка на получените проектни предложения. Тази заповед също е изменяна няколко пъти като причината за това е включване на други служители, съответно замяна на една част от тях. (л. л. 30 – 40 от делото)

Жалбоподателят е подал проектно предложение чрез ИСУН (л. л. 41 – 54 от делото).

Приобщени са оценителните листи на проекта на дружеството (л. л. 98 – 105 от делото) като няма спор, че проектното предложение на дружеството е преминало оценката на ТФО и е било предложено за финансиране.

Видно от преглед на комуникацията с кандидата, РУО е поканил жалбоподателя за предоставяне на документи за сключване на административен договор по процедурата в 30-дневен срок, като е получил отговор на 28.05.2025 г. По делото са приобщени декларациите, които следва да се попълнят, както и подадените от дружеството документи (л. л. 57 – 97 от делото).

Административната процедура е завършила с издаване на процесното Решение № РД-21-244 от 03.06.2025 г. на РУО (л. л. 3 – 5 от преписката). С него на основание чл. 38, т. 5, предл. трето от ЗУСЕФСУ и заповед № РД-03-31 от 15.09.2022 г. на министъра на труда и социалната политика, във връзка с одобрен оценителен доклад от 30.09.2024 г. по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор BG05SFPR002-1.004 „Адаптирана работна среда“ по програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г. е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за проектно предложение с регистрационен номер от ИСУН BG05SFPR002-1.004-1648, подадено от кандидата „Мираж груп“ ЕООД в рамките на процедурата.

Относно правилното приложение на материалния закон при постановяване на обжалвания акт

Правоотношенията, свързани с отпускане на безвъзмездна финансова помощ de minimis, са регламентирани в Регламент № 2023/2831 на Комисията от 13 декември 2023 година
относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis. Този вид помощ е такава, която се отпуска на едно и също предприятие през даден период от време и която не надвишава определен размер, поради което не отговаря на всички критерии по чл. 107, ал. 1 от ДФЕС.

Разпоредбата на чл. 2, §. 2 от Регламент № 2023/2831 гласи, че за целите на настоящия регламент „едно и също предприятие“ означава всички предприятия, които поддържат помежду си поне един вид от четирите посочени взаимоотношения /т.н. „директна свързаност“/:

а) дадено предприятие притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие;
б) дадено предприятие има право да назначава или отстранява мнозинството от членовете на административния, управителния или надзорния орган на друго предприятие;
в) дадено предприятие има право да упражнява доминиращо влияние спрямо друго предприятие по силата на договор, сключен с това предприятие, или съгласно разпоредба в неговия устав или учредителен акт;
г) дадено предприятие, което е акционер или съдружник в друго предприятие, контролира самостоятелно, по силата на споразумение с останалите акционери или съдружници в това предприятие, мнозинството от правата на глас на акционерите или съдружниците в това предприятие.
И изречение последно гласи, че предприятия, поддържащи едно от взаимоотношенията, посочени в букви а)—г), посредством едно или няколко други предприятия, също се разглеждат като едно и също предприятие /т.н. „индиректна свързаност“/.

В съображение 4 от Преамбюла на приложимия регламент се предвижда, че „предприятие“ по смисъла на правилата за конкуренцията, посочени в Договора, е всеки субект, независимо дали е физическо или юридическо лице, упражняващ стопанска дейност, независимо от правния му статут и начина, по който той се финансира (6). Съдът на Европейския съюз е пояснил, че субект, който „притежава контролни дялови участия в дружество“ и който „действително упражнява този контрол, като се ангажира пряко или непряко в управлението му“, трябва да се счита за участващ в икономическата дейност на това дружество. Следователно самият субект трябва да се счита за предприятие по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора. В това съображение е заложен принципът, по който следва да се тълкуват горецитираните норми - че всички субекти, които се контролират (де юре или де факто) от един и същ субект, следва да се разглеждат като едно и също предприятие.

Трайно е разбирането на Съда на Европейския съюз, че качеството „предприятие“ не зависи нито от правната форма на субекта, нито от вида на собствеността, нито от начина на финансиране. Важното за определянето на един правен субект като предприятие е извършваната от него дейност да може да бъде квалифицирана като икономическа. За да се установи дали съответните дейности са такива на „предприятие“ по смисъла на правото на Съюза в областта на конкуренцията, трябва да се изследва естеството на тези дейности, като квалификацията „икономическа дейност“ се преценява за всяка една от отделните дейности, извършвани от конкретния субект (в този смисъл решение от 27 юни 2017, Provincia Betania, С-74/16, ЕU: C: 2017: 496, т. 44 и посочената там съдебна практика).

Правилно и обосновано органът е приел, че кандидатът „Мираж груп“ ЕООД не отговаря на изискванията за бенефициент, тъй като с безвъзмездната финансова помощ по проектно предложение BG05SFPR002-1.004-1648 се надхвърлят установените в акт на Европейския съюз прагове на минимална помощ - Регламент (ЕС) № 2023/2831 от 13 декември 2023 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, §. 2 от Регламент (ЕС) № 2023/2831, общият размер на помощта de minimis, предоставяна във всяка държава-членка на едно и също предприятие, не може да надхвърля 300 000 евро (586 749 лева по официалния курс на БНБ) за период от 3 предходни години, считано от датата на предоставянето й.

Помощта de minimis, предоставена съгласно Регламент (ЕС) № 2023/2831, може да се натрупва с минимална помощ, предоставена съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в селскостопанския сектор (ОВ L 352 от 24.12.2013 г.) и Регламент (ЕС) № 717/2014 на Комисията от 27 юни 2014 година относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis в сектора на рибарството и аквакултурите (ОВ L 190 от 28.06.2014 г.) до съответния размер, определен в чл. 3, ал. 2 на Регламента, като натрупването на минималните помощи е по вид дейности до съответния праг за конкретния вид дейност.

В случаите на предприятия, които са в обхвата на Регламент (ЕС) 2023/2832 на Комисията от 13 декември 2023 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към помощта de minimis за предприятия, предоставящи услуги от общ икономически интерес (ОВ L, 2023/2832 от 15.12.2023 г.) приложимият праг за натрупване на минималната помощ е до левовата равностойност на 750 000 евро.

При проверката относно приложимостта на чл. 3, 4 и 5 на Регламент (ЕС) № 2023/2831, която се извършва преди подписването на административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, правилно и обосновано е установено, че по смисъла на чл. 2, ал. 2, буква „а“ от Регламент (ЕС) №2023/2831, кандидатът „Мираж груп“ ЕООД образува „едно и също предприятие“ с „БАТ'М“ ЕООД. Кандидатът „Мираж груп“ ЕООД е одобрен за общ размер на безвъзмездната помощ 225 484, 93 лева по процедура BG05SFPR002-1.004 „Адаптирана работна среда“, програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г., която представлява минимална помощ по Регламент (ЕС) № 2023/2831. При извършена справка в информационна система „Регистър на минималните помощи“ (ИС РМП), поддържана от Министерството на финансите, е установено, че за период от три години дружеството е получило минимални помощи съгласно Регламент (ЕС) № 2023/2831 в размер на 262 813, 21 лева. Съгласно информацията в ИС РМП, за период от три години свързаното предприятие „БАТ'М“ ЕООД е получило минимални помощи съгласно Регламент (ЕС) № 2023/2831 в размер на 146 309, 23 лева. Към момента на проверката за получената минимална помощ, а и към настоящия момент, и съгласно направена справка в Търговския регистър, двете дружества „Мираж груп“ ЕООД и „БАТ'М“ ЕООД съставляват „едно и също предприятие“ по смисъла на регламента. И двете дружества са с един и същ едноличен собственик на капитала - Л. И. П., притежаващ 100% от капитала на двете дружества.

В контекста на относимата нормативна уредба, посочената съдебна практика и на фактите по делото следва да се прецени именно имат ли качеството „едно и също предприятие“ по смисъла на правото на Съюза правните субекти, за които административният орган е приел, че е налице свързаност, както и каква е свързаността между тях и под коя хипотеза на свързаност следва да бъде подведена.

В случая няма спор между страните, че жалбоподателят – „Мираж груп“ ЕООД е търговец и извършва икономическа дейност. Същото се отнася и до „БАТ'М“ ЕООД. Качеството „предприятие“ по смисъла на регламента има и едноличният собственик на капитала на двете дружества – физическото лице Л. И. П..

Както вече беше посочено в мотивите на настоящото решение чл. 2, §. 2 от Регламент № 2023/2831 съдържа четири вида взаимоотношения, при наличието на които е налице „едно и също предприятие“. Разпоредбата на буква „а“, приложена от административния орган, регламентира взаимоотношение, при което дадено предприятие притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие. Същата разпоредба регламентира и т.н. „индиректна свързаност“ между две предприятия като е посочено, че предприятия, поддържащи едно от взаимоотношенията, посочени в алинея първа, букви „а“ – „г“, посредством едно или няколко други предприятия, също се разглеждат като едно и също предприятие. Така видно от съдържанието на чл. 2, §. 2 от Регламент № 2023/2831 разпоредбата съдържа две хипотези на осъществяване на взаимоотношения от посочения вид: изречение първо, което регламентира взаимоотношенията при пряка (директна) свързаност между предприятията и изречение последно, което регламентира взаимоотношенията при непряка (индиректна) свързаност между предприятията. Без съмнение от установената в случая свързаност между двете дружества става въпрос за индиректна такава като правилно органът е подвел същата под хипотезата на чл. 2, §. 2, буква „а“ от Регламент № 2023/2831 – налице е взаимоотношение, при което дадено предприятие, посредством едно трето предприятие, притежава мнозинството от гласовете на акционерите или съдружниците в друго предприятие.

Няма спор, че след като едноличният собственик на капитала на двете дружества е един и същ, то както едното, така и другото предприятие, посредством едно друго предприятие – едноличния собственик на капитала им, който независимо че е физическо лице представлява „предприятие“ по смисъла на съображение 4 от Преамбюла на приложимия регламент, притежава в другото дружество мнозинството от гласовете на съдружниците в него.

Безспорно „Мираж груп“ ЕООД, чрез Л. П. като едноличен собственик на капитала и един от управителите на това дружество (вж. справка актуално състояние от Търговския регистър на „Мираж груп“ ЕООД на л. л. 128 – 130 от делото), притежава и може да упражнява всички гласове от общото събрание на „БАТ'М“ ЕООД по смисъла на чл. 2, §. 2, изр. посл. вр.чл. 2, §. 2, буква „а“ от Регламент № 2023/2831, тъй като Л. П. е едноличен собственик на неговия капитал (вж. справка актуално състояние от Търговския регистър на „БАТ'М“ ЕООД на л. л. 131 и 132 от делото).

Пак по същите съображения, „БАТ'М“ ЕООД, чрез Л. П. като едноличен собственик на капитала на това дружество, притежава и може да упражнява всички гласове от общото събрание на „Мираж груп“ ЕООД по смисъла на чл. 2, §. 2, изр. посл. вр.чл. 2, §. 2, буква „а“ от Регламент № 2023/2831, тъй като Л. П. е едноличен собственик на неговия капитал. Този извод се подкрепя и от Учредителния акт на „БАТ'М“ ЕООД (л. 165 от делото), според който едноличният собственик на капитала на дружеството управлява и представлява същото лично или чрез определен от него управител, т.е. независимо че в случая едноличният собственик Л. П. управлява и представлява „БАТ'М“ ЕООД чрез друго лице – А. Д. А., то отново е налице посочената по-горе свързаност. Това е така предвид обсъденото по-горе съображение 4 от Преамбюла на Регламент (ЕС) № 2023/2831 с оглед което едноличният собственик на капитала на двете дружества е „предприятие“ по смисъла на регламента, тъй като притежава контролни дялови участия в дружеството и действително упражнява контрол, като се ангажира пряко или непряко в управлението му.

Само в допълнение, макар и органът да не е подвел фактите под хипотезата на чл. 2, §. 2, изр. посл. вр.чл. 2, §. 2, буква „б“ от Регламент № 2023/2831, съдът счита, че в случая е налице и тази хипотеза на недиректна свързаност между двете дружества, тъй като всяко едно от дружествата, чрез едноличния собственик на капитала им, може да назначава или отстранява мнозинството от членовете на управителния орган на другото дружество.

Налице е „едно и също предприятие“ по смисъла на Регламента, разгледано в светлината и на обсъдената по-горе правна регламентация – съображение 4 от Регламент (ЕС) № 2023/2831.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, §. 3 от същия регламент, помощта de minimis се смята за отпусната в момента, когато законовото право да получи помощта е предоставено на предприятието съгласно приложимия национален правен режим, независимо от датата на плащане на помощта de minimis на предприятието.

При извършената кумулация на предоставената на „едно и също предприятие“ за организацията минимална помощ, заедно със сумата, която би се предоставила за изпълнението на проект BG05SFPR002-1.004-1648 по процедура BG05SFPR002-1.004 „Адаптирана работна среда“ (225 484, 93 лева), се получава обща сума за двете свързани дружества, образуващи едно и също предприятие, в размер на 634 607, 37 лева, с което се надвишава левовата равностойност на 300 000 евро. Тази сума надхвърля максимално допустимия праг на помощта de minimis, която кандидатът може да получи съгласно правилата на Регламент (ЕС) №2023/2831.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение не страда от посочените в жалбата пороци, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника по спора - Министерство на труда и социалната политика на Р България, в чиято структура е АО следва да бъдат присъдени направените разноски, които са своевременно заявени и поискани по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в ред. ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г. Съдът ги определя на 200 лева с оглед фактическата и правна сложност на спора и съобразно действията на процесуалния представител на административния орган в производството.

Водим от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Мираж груп“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, представлявано от управителя Л. И. П. против Решение № РД-21-244 от 03.06.2025 г. на главен директор на главна дирекция „Европейски фондове, международни програми и проекти“ и ръководител на управляващия орган на програма „Развитие на човешките ресурси“ 2021-2027 г., с което е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за проектно предложение с регистрационен номер от ИСУН BG05SFPR002-1.004-1648, подадено от кандидата „Мираж груп“ ЕООД, в рамките на процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор BG05SFPR002-1.004 „Адаптирана работна среда“.

ОСЪЖДА „Мираж груп“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Русе, Източна промишлена зона, [улица], представлявано от управителя Л. И. П., да заплати на Министерство на труда и социалната политика на Р България сумата от 200 (двеста) лева, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.