Р
Е Ш Е Н И Е
№ 19 25.02.2021г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
Двадесет и пети
януари две хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав :
Председател: Дарина Костова
Секретар: Ани
Цветанова
като
разгледа докладваното от съдията-докладчик Дарина Костова гр. д. № 1931 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от К.А.Г., ЕГН ********** от гр.***, чрез адв. Камен Крайчев от АК-Сливен, със съдебен адрес
гр.Бургас , ул. „Алеко Константинов „ № 10, ет. 3 против М. Ж. Т., нотариус, вписана под № 684 на НК, с
район на действие – РС Малко Търново, с адрес за призоваване гр.*** и П.Г.Д.,
помощник-нотариус по заместване при нотариус М. Т., чрез адв. Александър Събев, със съдебен адрес: гр.
Бургас, ул. „Пиротска“ № 26, партер, с която се иска от съда да осъди ответниците солидарно
да заплатят на ищеца обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в
резултат на допуснато нарушение на законовите задължения на помощник-нотариус Д.,
както следва: сумата от 49 000 евро - платена
цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален
акт № ***, т.I, рег. №****, дело № ** от **.**.20** год. на нотариус Гергана
Сазанова № 396 на НК; сумата от 15653,16 лв. – мораторна лихва върху левовата
равностойност на главницата от датата на извършване на плащането до датата на
подаване на исковата молба – 05.12.2019 год.; сумата от 3874,93 лв. – разноски
по сключване договора - нот. акт № ***, т.I, рег. №****, дело № ** от **.**.20**
год. на нотариус Гергана Сазанова № 396 на НК; сумата от 632,90 лв. – мораторна
лихва върху главницата за разноски от датата на плащането им до датата на
подаване на исковата молба и сумата от 6045,70 лв. – присъдени съдебно-деловодни разноски на ищцата М. Д. по
гр.д.№884/2018 год. по описа на БОС. Претендират се разноски по делото и
законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до
датата на окончателното им изплащане.
С определение № 576/12.02.2020 г. на основание чл.
219, ал.1 от ГПК като трето лице – помагач на страната на ответника М. Т. е конституирано
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от адв. Мая Великова, със съдебен адрес: гр.
Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26. Приет е за съвместно разглеждане обратния иск на
ответника М. Т. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, с който се
иска от съда при евентуално уважаване на предявените искове против ответницата Т.
по главния иск, да бъде осъдена застрахователна компания „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, като застраховател по валидна застрахователна полица по
задължителна застраховка „Професионална отговорност на нотариус“ №
201719021000017/ 25.10.2019 г. и № 201717021000018/30.11.2017 г. да заплати на М.
Т. застрахователно обезщетение в размер на уважените по главните искове срещу
нея претенции, в рамките на застрахователната сума от 100 000лв.
Ищецът твърди, че на 26.04.2019 г. е закупил недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.607.178.1.2 по КККР на гр. Бургас, с административен адрес: гр. Бургас,
бул. Д. № **, ет.*, ап.*, с предназначение жилище, апартамент, брой нива - 1, с
площ от 92 кв.м, с прилежащо избено помещение № 2, с площ от 9,42 кв.м, при
съседи: на същия етаж 07079.607.178.1.1; под обекта 07079.607.178.1.13,
07079.607.178.1.12 и 07079.607.178.1.11, над обекта 07079.607.178.1.4, който
самостоятелен обект е разположен в сграда 1, в поземлен имот 07079.607.178,
ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и съответния
процент идеални части от правото на строеж върху поземления имот, върху който е
построена сградата. Договорът бил
обективиран в нотариален акт № ***, том I, рег.№ ****, дело № ** от **.**.****г.
по описа на нотариус Гергана Сазанова, рег.№ 396 на НК. При сключване на
сделката, продавачката била представлявана от упълномощено лице - Л.П.Й., която
се легитимирала с пълномощно per. № 442, 443, том I, акт № 53/04.04.2018г.,
заверено от нотариус М. Т., рег.№ 684, с район на действие PC - Малко Търново.
Страните договорили продажна цена в размер на 49000 евро, която била заплатена
по посочена от пълномощника сметка в банка Метробанк, Великобритания. Ищецът
заплатил и разходите по сделката в общ размер на 3 874,93 лв.
Твърди се в исковата молба, че с решение № 275 от
27.06.2019г., постановено по гр.д.№ 884 по описа на Бургаски ОС за 2018г. е
прието за установено, че договора за покупко-продажба, обективиран в нотариален
акт № ***, том I, рег.№ ****, дело № ** от **.**.20**г. по описа на нотариус
Гергана Сазанова е недействителен на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, поради
представляването на продавача от мним представител. Със същото решение е прието
за установено по отношение на настоящия ищец, че собственик на процесния имот е
М. Г. Д., като К.Г. е осъден да предаде владението на собственика, както и на
съдебни разноски в размер на 6 045,70 лева.
В хода на развилото се производство по гр.д.№ 884/2018
г. по описа на Бургаски окръжен съд, ищцата М. Г. Д. е навела твърдения, че е
придобила имота, чрез дарение. Ищецът сочи, че последната е заявила, че е с
постоянно местоживеене в ******* ********* и не е идвала в България от 2011 г.
Отрича да е упълномощавала лице, което да извърши разпореждане с имота, като
твърди, че не познава пълномощника по сделката по нотариален акт № ***, том I, рег.№ ****, дело
№ ** от **.**.20**г. по описа на нотариус Гергана Сазанова – Л.П.Й.. М. Д.
заявява, че не е подписвала пълномощното с рег. № 442,443 том I, акт №
53/04.04.2018г., заверено от нотариус М. Т., както и декларациите по чл. 264,
ал. 1 от ДОПК и чл. 25, ал. 8 от ЗННД, поради което те са неистински документи.
Твърди, че представилото се за нея лице е действало с неистински документ за
самоличност (фалшива лична карта). Във връзка с така наведените твърдения, по
делото била изготвена и приета съдебно – почеркова експертиза, вещото лице по
която установила, че подписът в графа „упълномощител“, в Пълномощно с рег.№442,
443, том.1, акт № 53/04.04.2019г., заверено от П.Д. - помощник нотариус при
нотариус М. Т., рег.№ 684, район - PC Малко Търново, не е положен от М. Г. Д.,
ЕГН **********. Същото било установено и по отношение на Подписите в графа
„декларатор“ в декларациите по чл.264, ал.1 от ДОПК и чл.25, ал.8 от ЗННД.
Експертът заключил, че ръкописния текст с изписаните имена „М. Г. Д.“ в
пълномощното и декларацията по чл.264, ал.1, не са изписани от М. Г. Д., както
и че снимката от личната карта при заверка на пълномощното, не е на лицето М. Г.
Д..
На следващо място ищецът сочи, че като свидетел по
гр.д.№ 884/2018 г. по описа на Бургаски окръжен съд е разпитана втората ответница
– П.Г.Д., помощник-нотариус по заместване, която била признала, че при
заверяване на пълномощно с рег.№442, 443, том.1, акт № 53/04.04.2019г. не е
извършена проверката по чл.25, ал.3 от ЗННД, в Национална база данни
„Население“ тъй като интернет връзката била прекъсната, но въпреки това
заверката на пълномощното за разпореждане с недвижимия имот и на декларациите
по чл.264, ал. 1 от ДОПК и чл.25, ал.8 от ЗННД били извършени. Посочените
документи, послужили на упълномощеното лице Л.П.Й. да се легитимира, като
пълномощник пред нотариус Гергана Сазанова, за продажбата на недвижимия имот с
идентификатор 07079.607Л78.1.2 по КККР на гр. Бургас, с административен адрес:
гр. Бургас, бул. Д. № **, ет.*, ап.*.
Поради изложеното ищецът заявява, че при извършване на
заверката на подписа на представените документи, помощник-нотариус П.Д. не е
положила необходимата грижа, като е допуснала нарушение на императивната
разпоредба на чл.25, ал.3 от ЗННД. В резултат на това нарушение, ищецът
претърпял имуществени вреди в размер на платената продажна цена за имота от 49
000 евро (в левова равностойност 49 000*1.95583 = 95 835.67 лева), направените
разходи по сделката в размер на 3 874,93 лв.; разноските по гражданско дело №
884/2018г. на БОС в размер на 6045,70 лв. - присъдени съдебно-деловодни
разноски на ищцата М. Д. Фактът, че П.Д. е помощник-нотариус, обосновавал
ангажирането на солидарната отговорност на нотариус М. Ж. Т., която отговаря за
вредите причинени от нейните служители.
Ответницата нотариус М. Т., вписана под № 684 на НК, с
район на действие – РС Малко Търново,
редовно уведомена с препис от исковата молба и доказателствата, подава
отговор, в който оспорва предявените искови претенции по основание и по
размер.
Сочи се от ответницата, че действително предвид
разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗННД, за вреди, настъпили вследствие на виновно
неизпълнение на задълженията на помощник - нотариуса, нотариусът отговаря солидарно
с него, но тази отговорност, по силата на чл. 73, ал. 1 от същия закон, е
ограничена до установения материален интерес. Ответницата излага твърдения, че
отговорността на нотариуса и неговия помощник е ограничена в две направления:
първо, следва да се касае до нарушения на установените в раздел II от ЗННД
задължения и второ ограничение, отговорността е лимитирана до удостоверения
материален интерес. В тази връзка заявява, че в настоящия случай, нейната
отговорност може да бъде ангажирана само за сумата от 49 000 евро,
представляваща продажна цена за недвижимия имот. По отношение на останалите
претендирани с исковата молба суми сочи, че те биха могли да бъдат претендирани
по общия ред на чл. 45 от ЗЗД, но само от лицето, за което се твърди, че със своите
действия е причинило вредите, като солидарната отговорност в този случай е
неприложима.
По – нататък ответницата излага твърдения, че съгласно
разпоредбата на чл. 578, ал. 5 от ГПК самоличността на явилите се пред
нотариуса лица се установява с документ за самоличност. Счита за безспорно, че
лицето явило се в нотариалната кантора на 04.04.2018 г. се е представило за М. Д.
и се е легитимирало с фалшива лична карта, която е била с номер и данни, които
съответстват изцяло на личната карта, притежавана от М. Д.. В тази връзка се
развиват съображения, относно изпълнение на задълженията на помощник-нотариуса
по раздел II ЗННД, като елемент от фактическия състав за установяване на
отговорността му по предявените искове. Посочва се, че поради липса на интернет
връзка в момента на извършване на нотариалното удостоверяване
помощник-нотариусът не е извършила справки в Националната база данни
"Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, нито справка чрез КЕП и в Националния автоматизиран
информационен фонд за българските лични документи - "Национален регистър
на българските лични документи". В последната база данни била извършена
справка, чрез мобилно устройство, като разликата била единствено и само, че чрез
този ограничен достъп се установява, че представената пред помощник-нотариуса
лична карта е валидна. Помощник-нотариусът е задължен да извърши проверка дали
представеният му документ за самоличност действително е издаден от органите на
МВР и дали този документ е вписан в съответната база данни. Подчертава се от
ответницата, че в действителност тази проверка е направена от
помощник-нотариуса, извършената от нея
справка, макар и опростена е извършена в "Национален регистър на
българските лични документи". С посочената справка се установява, дали
представения пред помощник-нотариуса документ за самоличност е валиден,
респективно дали посочения номер на документа отговаря на лицето, на което е
издаден /чрез посочване на датата му на раждане/. Сочи се, че представената на
помощник-нотариуса, лична карта е била копирана и сканирана чрез нотариалната
програма „Нотарис“ с посочване на точния ден и час на сканирането, като копието
е снето от представения оригинал на документа и отразява вярно представения на
помощник-нотариуса документ за самоличност.
На следващо място ответницата посочва, че за да е
налице реално причинена вреда трябва имуществената сфера на увредения да е
намаляла. Ищецът е педявил претенции против М. Д. и И. К. солидарно да му заплатят
сумата от 49000 евро, представляваща платената с отпаднало основание продажна
цена на процесния недвижим имот, сумата от 65000 лв., представляваща сумата, с
която се е увеличила стойността на процесния апартамент след извършените
подобрения, 3874,93 лв., представляващи разноски по сделката, както и законна
лихва върху претендираните суми от датата на предявяване на насрещния иск до
окончателното плащане, по които искове е висящо гр.д. № 1792/2018 г. по описа
на БОС. В тази връзка се сочи, че в случай, че гр.д. № 1792/2018 г. по описа на
БОС приключи с осъдително решение в полза на ищеца и той си събере вземанията
от двамата солидарни ответници по това дело, поради което той не би бил реално
увреден с конкретна сума, която да претендира по настоящото дело. Предвид
изложеното се прави заключение, че към настоящия момент исковата претенция се
явява преждевременно предявена по отношение на платената продажна цена за
недвижимия имот в размер на 49000 евро. В тази връзка се прави искане за
спиране на настоящото производство до приключване на гр.д. № 1792/2018 г. по
описа на БОС.
По – нататък ответницата заявява, че в случая не се
установява виновно поведение от страна на помощник-нотариуса при извършване на
процесното нотариално удостоверяване. Сочи, че помощник-нотариусът е задължен
да извърши проверка дали представеният му документ за самоличност действително
е издаден от органите на МВР и дали този документ е вписан в съответната база
данни, като в случая тази проверка била извършена макар и чрез мобилно устройство.
Подчертава се от ответницата, че лицето явило се в нотариалната кантора е било
с фалшива лична карта, която е била с данните на личната карта на М. Д. От
направената проверка в "Национален регистър на българските лични
документи" се е установило, че същата е била валидна, което обстоятелство
е налице и към настоящия момент. Излагат се и доводи, че от Националната база
данни "Население" по никакъв начин не би могло да се установи, че
лицето което се е явило в нотариалната кантора не е М. Д., нито, че същото е с
фалшива лична карта, поради което неизвършването на справка в този регистър
няма пряка причинно-следствена връзка с последвалата сделка по продажба на
недвижимия имот.
На следващо място ответницата навежда твърдения, че
причина за твърдяната понесената от ищеца вреда в размер на 49 000 евро е не
извършеното нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието на пълномощно с
per. № 442, 443, том I, акт № 53/04.04.2018г., а извършеното от него в разрез с
указания в пълномощното начин на плащане. В тази връзка се сочи, че съгласно
процесното пълномощно са дадени правомощия на упълномощеното лице - Л.П.Й., да
получи продажната цена по сделката. Ищецът обаче е превел сумата по банкова
сметка в банка „Метеобанк“, Великобритания. Сочи се, че от доказателствата по
делото се установява, че посочената сметка е на г-жа Д. и г-жа К. От изложеното
се прави извод, че продажната цена не е заплатена съобразно указания в
пълномощното начин, поради което не е налице причинно-следствена връзка между
извършеното нотариално удостоверяване и претърпяната от ищеца вреда.
Обстоятелството, че последният е платил на трето лице е в противоречие с
твърдението му, че претърпяната от нега вреда, по отношение на продажната цена
е в резултат на извършеното от помощник-нотариуса нотариално удостоверяване.
По отношение на предявения обратен иск посочва, че е
налице сключена задължителна застрахователна полица №
210719021000017/25.10.2019 год. и № 210717021000018/30.11.2017 год. по застраховка „ Професионална застраховка на
нотариус“, по силата на която, третото лице – застраховател отговаря, когато е
установен с влязло в сила решение деликт, извършен от застрахования, в рамките
на упражняваната дейност като нотариус.
Отговор на исковата молба в законоустановения срок е
подала и ответницата П.Г.Д., помощник-нотариус по заместване при нотариус М. Т.,
в който излага напълно идентични доводи за неоснователност на предявените
претенции като посочените от ответницата М. Т.. Сочи се наличието на лимитирана
отговорност на нотариуса по силата на чл. 73, ал. 1 от ЗННД, която се отнася
както до установените нарушения в раздел II от ЗННД, така и до размера – до
удостоверения материален интерес. В тази връзка сочи още, че в нотариално
завереното от нея пълномощно липсва материален интерес. С него не се
удостоверява право на собственост, нито се прехвърля такава, а същото
представлява едностранна сделка на овластяване, поради което ищецът следва да
докаже по несъмнен начин причинната връзка между деянието и вредоносния
резултат. Изтъква обстоятелството, че за уважаване на претенцията е необходимо
ищецът да докаже наличието на всички предпоставки от фактическия състав на
гражданския деликт, които в случая не са налице. Сочи се наличието на друго
висящо производство, по което ищеца претендира сумите по настоящото
производство от други лица. Подчертава се обстоятелството, че ищецът е привел
продажната цена по сделката не на упълномощеното лице, а на трето лице, което не
е страна по сделката, което действие е извършил на собствен риск.
По отношение на претенциите за сумите извън продажната
цена по сделката се заявява, че те са неоснователни, тъй като са извън
лимитативната отговорност на нотариуса, съответно помощник – нотариуса.
По-нататък ответницата твърди, че е изпълнила всички
законови изисквания, свързани с удостоверяването на подпис върху частен
документ. Проверила самоличността и дееспособността на явилото се пред нея
лице. Снела е самоличността му по лична карта, чрез наличното в кантората
сканиращо устройство. Признава обстоятелството, че поради липса на интернет
връзка не е направила справка единствено в НБД „Население“, но сочи, че от тази
справка не може да се установи, че лицето, което се е явило в нотариалната
кантора не е М. Д., нито че същата е с фалшива лична карта. Изтъква се
обстоятелството, че ответницата е извършила справка, чрез мобилно устройство в
Националния автоматизиран информационен фонд за българските лични документи -
"Национален регистър на българските лични документи", от което се
прави извода, че е положила дължимата грижа при извършеното нотариално
удостоверяване.
На следващо място се отбелязва обстоятелството, че при
изповядване на сделката по покупко-продажба са налице пропуски и/или грешки,
които са в причинно – следствена връзка с претърпените от ищеца вреди. В тази
връзка се сочи, че ищецът не е спазил посочения в пълномощното начин на плащане
по сделката и е превел продажната цена по нея по сметка в чуждестранна банка,
на лицата госпожа Д. и госпожа К. Посочва се още, че И. К. е трето лице, не е
страна по сделката, поради което извършеното от ищеца плащане е недобросъвестно
и в пряка причинно-следствена връзка с претърпените от него вреди. Поради
изложеното счита, че в настоящия случай, настъпилите вреди не биха могли да
бъдат предотвратени дори да беше направена липсващата справка от НБД
„Население“. Обръща се внимание на обстоятелството, че от нот. акт № ***, т.I,
рег. №****, дело № ** от **.**.20** год. на нотариус Гергана Сазанова се
установява, че органът издал личната карта на М. Г. Д. е МВР – София, а в
пълномощно № 442,443/04.04.2018 г., това е МВР – Бургас.
В указания от съда законоустановен срок, писмен
отговор на главния и обратния иск е подало и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД. Оспорва
и двата иска по основание и размер, поради липса на елементите на фактическия
състав за ангажиране на отговорността на нотариуса и помощник-нотариуса.
Третото лице помагач, ответник по обратния иск, излага
твърдения, че с представените по делото застрахователни договори, се е съгласил
да носи отговорността на застрахования за вредите, причинени на трети лица в
следствие на виновно неизпълнение на неговите и на помощник-нотариуса
професионални задължения, до размера от 100 000 лева. Счита, че в случая липсва
виновно действие или бездействие от страна на помощник-нотариуса, тъй като
същият е изпълнил задължението си да извърши проверка дали представения му
документ за самоличност действително е издаден от органите на МВР и дали този
документ е вписан в съответната база данни. Посочва, че справката е направена в
"Национален регистър на българските лични документи“, поради което не е
налице виновно неизпълнение на задълженията на нотариуса. Лицето, което се е
явило в нотариалната кантора е било с фалшива лична карта, която е била с
данните на лицето М. Д. При извършената от помощник-нотариуса проверка е
констатирано, че представената лична карта е валидна. Заключава, че в случая,
помощник-нотариусът е положил дължимата грижа.
На следващо място се оспорват твърденията за наличие
на вреда от действията на помощник-нотариуса. Посочва се наличието на висящо
производство между ищеца К.Г. и ответниците по гр. д. № 1792/2018 г. по описа
на Окръжен съд Бургас – М. Д. и И. К. Заявява се, че изхода на посоченото
производство е от значение за настоящото производство, тъй като при уважаване
на предявените по него искове, ищецът К.Г. ще бъде обезщетен за твърдените
претърпени вреди и не може да бъде обезщетяван два пъти, макар и на различни
основания.
Третото лице-помагач, подчертава и обстоятелството, че
съгласно процесното пълномощното рег. № 442,443/04.04.2018 г. упълномощеното
лице е имало право да получи продажната цена по сделката, но К.Г. я е превел по
банкова сметка в банка
Метробанк, Великобритания, която банкова сметка е на лицата Д. и К. В тази връзка се сочи, че
продажната цена не е била заплатена съобразно правата посочени в пълномощното,
а на трети неупълномощени лица, поради което вината от настъпване на вредоносния
резултат е на купувача. Поради посоченото, при условията на евентуалност се
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като плащането
не е извършено по сметка на Л.Й. – пълномощника с право да получи продажната
цена.
Заявява се, че не е налице и причинно-следствена
връзка между твърдяната вина на ответниците и вредата, тъй като пълномощното не
е било зачетено от купувача и плащането е извършено в полза на други лица.
Оспорва се на следващо място размер на предявените претенции
като се сочи, че отговорността на нотариуса е ограничена до удостоверения
материален интерес, който в настоящия случай размера на продажната цена е 49
000 евро. За неоснователна и недоказана се счита претенцията за заплащане на
направените разходи за разноски по сделката ведно с мораторната лихва върху тях
и съдебно деловодни разноски, присъдени по гр. д. № 884/2018 г. на БОС, тъй
като те са извън лимитативната отговорност но нотариуса.
Застрахователното дружество заявява, че претенцията по
предявения обратен иск за сумата над 100 000 лева е неоснователна, тъй като
застрахователното обезщетение не може да надхвърли застрахователната сума по
договора.
Съдът като взе пред вид представените по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание в чл. 73, ал.
1 във вр. с чл. 40, ал. 3 от ЗННД, чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД. Обратният иск е с
правно основание в чл. 30 от ЗННД във вр. с чл. 469 и чл. 435 от КЗ.
Установява се от представените по делото
доказателства, че в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот акт № ***, том
I, рег.№ ****, дело № */20** г. по регистъра на
нотариус Гергана Сазанова, рег.№ 396 на НК, е обективирана сделка, по силата на
която на **.**.20** г. ищецът е закупил М. Г. Д. подробно описания в него
недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, бул. Д. № **, ет.*, ап.* и
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.607.178.1.2 за
продажна цена в размер на 49 000 евро. При сключване на сделката,
продавачката се представлява от упълномощено лице - Л.П.Й., с пълномощно рег. №
442, 443, том I, акт № 53/04.04.2018г., по регистъра на нотариус М. Т., рег.№
684, с район на действие PC - Малко Търново. В нотариалния акт е обективирано
изявление на пълномощника на продавача, че продажната цена е изплатена на
продавача изцяло в деня на подписване на нотариалния акт по посочена от
пълномощника банкова сметка в „Метро Банк“, Великобритания. Установява се
още, че пълномощното е заверено от П.Д. – помощник-нотариус по заместване при
нотариус М. Т., а продажната цена е била наредена от ищеца с банков превод от
негова лична сметка в Първа инвестиционна банка в деня на сделката по
посочената в нотариалния акт банкова сметка в „Метро банк“. В платежното
нареждане е вписано основание покупка на имот Бургас, бул.Д. № **. Видно от приложените
по делото сметка/фактура, приходна квитанция и преводно нареждане К.Г. е
заплатил 902,02 лв. нотариална такса за сделката, 2 875,07 лв. данък
придобиване и 95,84 лв. такса вписване за процесния недвижим имот.
Установява се още, че с влязло в
сила 22.10.2019 г. Решение № 275 от 27.06.2019 г. по гр.д. 884/2018 г. по описа
на Окръжен съд – Бургас, е прието за установено по исковата претенция на М. Г. Д.
против К.А.Г., че сделката, извършена с горепосочения нотариален акт, с която М.
Д. е продала на К.Г. процесния самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.607.178.1.2, е недействителна на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, поради
представляването на продавача от мним пълномощник – Л.П.Й., както и че М. Г. Д.
е собственик на недвижимия имот, а К.Г. е осъден да заплати на М. Д. 6 045,70 лв.
разноски по делото.
С оглед на гореизложеното съдът
приема за доказано твърдението на ищеца, че като последица от действията на
мнимия пълномощник е претърпял вреди, състоящи се в заплащане на: сумата от 49 000 евро - платена цена по договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в нотариален акт № ***, т.I,
рег. №****, дело № ** от **.**.20** год. на нотариус Гергана Сазанова № 396 на
НК; сумата от 15653,16 лв. – мораторна лихва върху левовата равностойност на
главницата от датата на извършване на плащането до датата на подаване на
исковата молба – 05.12.2019 год.; сумата от 3874,93 лв. – разноски по сключване
договора - нот. акт № ***, т.I, рег. №****, дело № ** от **.**.20** год. на
нотариус Гергана Сазанова № 396 на НК; сумата от 632,90 лв. – мораторна лихва
върху главницата за разноски от датата на плащането им до датата на подаване на
исковата молба и сумата от 6045,70 лв. – присъдени съдебно-деловодни разноски на ищцата М. Д. по
гр.д.№884/2018 год. по описа на БОС.
По делото не се спори, че процесното пълномощно е
заверено от П.Г.Д., помощник-нотариус по заместване при нотариус М. Т., вписана
под № 684 на НК, с район на действие – РС Малко Търново, с адрес за призоваване
гр. *** . Ответницата не оспорва и че помощник – нотариус Д. не е извършила
справки в Национална база данни „Население“, поддържана от МРРБ и в Националния
автоматизиран информационен фонд за българските лични документи. Твръди се, че
това неизпълнение на задължението на нотариуса се дължи на липсата на интернет
връзка в момента на извършване на нотариалното удостоверяване.
На л.109 от делото се намира
представения от ответника Т.– документ, сканиран със софтуер на „Нотарис“ ЕООД
на клиент [**********] М. Г. Д. – лична карта № ********* на М. Г. Д., с ЕГН **********,
дата на раждане **.**.**** г., валидност 08.06.2021 г., адрес: ***, очи ***, издадена
от МВР Бургас на 08.06.2011 г.
На л. 117 от делото е представена
справка за валидност на български лични документи, направена на сайта на
Министерство на вътрешните работи на 13.01.2020 г. в 2:40 следобед, видно от
която лична карта с номер ********* е валидна към 13.01.2020 г. 14:40:25 ч.
местно време. Следователно това е справка , направена от ответницата с оглед
настоящото производство в публичната база – данни, а не в базата данни до която
нотариусът има служебен достъп.
От представеното фотокопие е
видно, че представената на помощник –нотариус Д. лична карта не е съответства
на използваните към датата на издаването й образци за български документи за
самоличност. Това обстоятелство се установява дори без наличието на специални
знания от външния вид на документа, който би следвало да е издаден на 08.06.2011
год. На първо място издаваните през 2011 год. документи за самоличност са
видимо различни от представената пред помощник –нотариус Д. документ. На първо
място над имената и снимката има широка лента, в лявата половина на която е
изписано на български език Европейски съюз, Република България, лична карта и
трикольор, а в дясната – същият текст на английски език и карта на България. На
второ място номерът на личната карта не е горе в ляво, над снимката, а долу в
дясно над подписа. Третата очевидна разлика е, че под снимката , в образците
използвани през 2011 год. има стилизиран лъв в зелен цвят и две двойки букви –
на глаголица и на кирилица.
По отношение на предявения
обратен иск се установява от доказателствата по делото, а и не е спорно между страните,
че професионалната отговорност на нотариус М. Ж. Т. е застрахована при „ДЗИ –
Общо застраховане“ ЕАД е била застрахована с полици №
210719021000017/25.10.2019 г. за периода от 26.10.2019 г. до 25.10.2020 г. с
ретроактивна дата 26.10.2015 г. и полица № 210717021000018/30.11.2017 г. – за
периода 15.12.2017 – 14.12.2018 г. с ретроактивна дата 15.12.2015 г.
Страните не спорят и по
обстоятелството, че нотариусите имат пълен достъп до базата данни на Националния
автоматизиран информационен фонд за българските лични документи, включително до
снимките в същите, във формат , който позволява без съмнение да се установи
дали лицето на снимката на личната карта е лицето, на което е издаден този
документ за самоличност от МВР. Представената от ответницата М. Т. справка
/л.47 от делото/ е от направена справка на публично достъпна база данни, която
е с крайно ограничена функционалност и служи за проверка единствено дали изобщо
е издаден документ за самоличност от конкретния вид на конкретното лице. С
такава справка не е възможно да се извърши проверка дали лицето, което се явява
пред нотариуса е лицето, на което е издаден документ за самоличност с описаните
реквизити.
По отношение на предявения иск за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди в размер на 122024,36
лв, съдът намира същия за основателен със следните аргументи:
Ищецът е претърпял описаните и доказани в
производството загуби в резултат на сключването на сделка с мним представител и
осъществяване на правата на не надлежно представляваната собственица на имота
по отношение на ищеца. При сключване на гореописаната сделка, нотариус Сазанова
е проверила валидността на представеното пълномощно, в резултат на която
проверка е изповядала сделката.
Съдът приема за неоснователно възражението на
ответниците , че съгласно процесното
пълномощно са дадени правомощия на упълномощеното лице – Л. П. Й., да получи
продажната цена по сделката, но ищецът е превел сумата по банкова сметка в
банка „Метеобанк“, Великобритания, по сметка
г-жа К., в която е дописано името на г-жа Д., от което се прави извод,
че продажната цена не е заплатена съобразно указания в пълномощното начин,
поради което не е налице причинно-следствена връзка между извършеното
нотариално удостоверяване и претърпяната от ищеца вреда. Съдът намира, че с
оглед на последователността на
действията на мнимия представител и цялостната организация на последвалата
продажба, може да се приеме с голяма степен на вероятност, следвайки правната и
житейската логика, че без извършеното от помощник-нотариуса нотариално удостоверяване
не би била сключена сделка, нито ищецът би се доверил на представителната власт
на мнимата представителка на продавача, за да преведе цената на посочената от
нея банкова сметка. От размера на сумата, дължима като цена по сделката следва
необходимостта от посочване на банкова сметка. Нелогично е да се предположи, че
мнимата представителка, след снабдяване с привидното пълномощно, ще посочи
сметка на действителния собственик на имота или
че мнимият упълномощител би включил в пълномощното посочване на
действителната сметка на собственика на имота. Ищецът няма възможност да
провери кой е титуляр на сметката,
поради банковата тайна, която ограничава достъпността на такава информация,
както е бил лишен от възможността да прецени, че договаря с мним представител,
поради неправомерните действия на втората ответница.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между
извършването на нотариалното удостоверяване на подписа и съдържанието на
пълномощното и сключването на сделката, защото без наличието на нотариално
завереното пълномощно мнимият представител не би успял както да сключи
сделката, така и да посочи банкова сметка за превеждане на цената по същата, която сметка да не е на
действителния продавач. Следователно претърпените вреди от ищеца са в причинно
следствена връзка с действията на помощник –нотариус Д..
Съгласно чл.40 от Закона за нотариусите и нотариалната
дейност, помощник-нотариусът може да извършва съгласно указанията на нотариуса всички
действия от неговата компетентност, с изключение на описаните в ал.1, сред
които не е нотариалното удостоверяване, като за вреди, настъпили вследствие на
виновно неизпълнение на задълженията на помощник-нотариуса, нотариусът отговаря
солидарно с него. Следователно е налице солидарна отговорност между ответниците
по отношение на задължението да обезщетят настъпилите от неправомерните
действия на ответницата Д. вреди.
Съгласно чл. 25, ал. 3 от същия закон, при всички
нотариални удостоверявания във връзка с учредяване, промяна или прекратяване на
права върху имот нотариусът е длъжен да направи справка в базата данни и
фондовете по чл. 19, ал. 2 ЗННД, които са : Националната база данни
"Население", поддържана от Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, както и до Националния автоматизиран информационен фонд за
българските лични документи - "Национален регистър на българските лични
документи". Както беше посочено по-горе – при извършване на проверка в
двете бази данни нотариусът има достъп
до пълния обем на информацията, включително до личната карта , снимката и
подписа на лицето, на което е издадена. Такъв достъп позволява да се осуетят
опитите за използване на неистински документи за самоличност при извършване на
нотариални удостоверявания. В конкретния
случай помощник – нотариус Д. не само не
е изпълнила задължението си по чл.25, ал.3 от ЗННД, което е конкретизирано в Наредба
№ 32 от 1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори
издадена от Министъра на правосъдието, обн. ДВ. бр.31 от19 април 2016г., изм.
идоп. дв. бр.25 от 24 март 2017г. и в Инструкция № и-1 от14 април 2016 г. за осъществяване
на достъп до информационната система по чл. 28б от закона ЗННД на основание чл.
2а, ал. 1 от Наредба № 32, но не е положила
добросъвестната грижа да забележи, че представеният документ за
самоличност е стар образец, който не съответства на издаваните документи за
самоличност след присъединяването на Република България към Европейския съюз,
след като е видна датата на издаване на личната карта – 08.06.2011 год. Такава
грижа би надвишавала нормално дължимата за друга професия , на която не са
делегирани специфичните за нотариалната дейност удостоверителни функции, но е
нормална с оглед дължимото поведение от нотариуса предвид нормата на чл.25 от ЗННД.
С горните аргументи съдът приема, че помощник –
нотариус Д. е нарушила задълженията, описани по-горе, като в резултат на
неправомерните й действия ищецът е претърпял претендираните вреди. С оглед на
установената от чл.40, ал.3 от ЗННД солидарна отговорност, съдът следва да
уважи претенцията, като осъди ответниците солидарно да заплатят на ищеца
претендираното обезщетение.
По отношение на предявения обратен иск, съдът намира
същия за основателен със следните съображения.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в производство предявения от ответника М. Т.
срещу конституираното трето лице – помагач на страната на ответника - „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* обратен иск, с който се иска от съда при
евентуално уважаване на предявените искове против ответницата Т. по главния
иск, да бъде осъдена застрахователна компания „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, като
застраховател по валидна застрахователна полица по задължителна застраховка
„Професионална отговорност на нотариус“ № 201719021000017/ 25.10.2019 г. и №
201717021000018/30.11.2017 г. да заплати на М. Т. застрахователно обезщетение в
размер на уважените по главните искове срещу нея претенции, в рамките на
застрахователната сума от 100 000лв.
Предпоставките за уважаване на обратния иск са да е
налице сключена валидна застраховка професионална отговорност на нотариуса, да
е налице осъждане на нотариуса да заплати вреди, причинени на трети лица при
упражняване на професионалната му дейност , включително тази на
помощник-нотариуса и служителите в нотариалната кантора и претенцията да не
надвишава уговорените в застрахователната полица лимити.
Предмет на застраховката, уреден от чл.469 и сл. от КЗ, е отговорността на застрахования за вредите,
причинени на трети лица в следствие на виновно неизпълнение на неговите, на
помощник-нотариуса и/или на служителите професионални задължения. Не се спори за
наличието на валидно правоотношение по задължителна застраховка „професионалната
отговорност на нотариус“ на М. Ж. Т. с „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, сключена
с полици № 210719021000017/25.10.2019 г. за периода от 26.10.2019 г. до
25.10.2020 г. с ретроактивна дата 26.10.2015 г. и полица №
210717021000018/30.11.2017 г. – за периода 15.12.2017 – 14.12.2018 г. с
ретроактивна дата 15.12.2015 г. Отговорността е лимитирана до 100 000,00 лв. за едно събитие и общо
да 400 000,00 лв. , в какъвто размер е и предявената претенция. Съгласно
чл. 9.7.2. от Общите условия на застраховка „професионална отговорност“,
застрахователят ще изплати застрахователното обезщетение на застрахования в
случай, че последният е удовлетворил третото лице, включително и при
представяне на изпълнителен лист срещу застрахования за влязъл в сила съдебен
акт за вземането, при което условие следва да бъде постановен осъдителния
диспозитив по обратния иск.
С оглед уважаването на предявените от ищеца К.Г.
искове е налице и последната предпоставка за основателност на предявения
обратен иск.
По отношение на претендираните от страните разноски, с
оглед уважаване на претенцията на ищеца, съдът намира, че следва да му бъдат
присъдена направените разноски , доказани в размер от 8881лв., които следва да
бъдат заплатени по-равно от ответниците. По отношение на предявения обратен иск
, с оглед уважаването на същия на ищцата по обратния иск – ответницата Т. не следва
да бъдат присъдени разноски, поради липса на доказателства за направени такива.
Съдът констатира, че не е внесена дължимата държавна такса по предявения
обратен иск, поради което същата следва да бъде присъдена на основание чл.77 от ГПК в тежест на
ответницата М. Т. с решението по делото в дължимия размер от 4000лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА М. Ж. Т., ЕГН **********, нотариус,
вписана под № 684 на НК, с район на действие – РС Малко Търново, с адрес за
призоваване гр.*** и П.Г.Д.,ЕГН **********, помощник-нотариус по заместване при
нотариус М. Т., чрез адв. Александър
Събев, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 26, партер, солидарно, да заплатят на К.А.Г.,
ЕГН ********** от гр.***, чрез адв. Камен Крайчев от АК-Сливен, със съдебен
адрес гр.Бургас , ул. „Алеко Константинов „ № 10, ет. 3 обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди в резултат на допуснато нарушение на законовите задължения на
помощник-нотариус Д., както следва: сумата от
49 000 евро - платена цена по договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективирана в нотариален акт № ***, т.I, рег. №****, дело № ** от **.**.20**
год. на нотариус Гергана Сазанова № 396 на НК; сумата от 15653,16 лв. –
мораторна лихва върху левовата равностойност на главницата от датата на
извършване на плащането до датата на подаване на исковата молба – 05.12.2019
год.; сумата от 3874,93 лв. – разноски по сключване договора - нот. акт № ***,
т.I, рег. №****, дело № ** от **.**.20** год. на нотариус Гергана Сазанова №
396 на НК; сумата от 632,90 лв. – мораторна лихва върху главницата за разноски
от датата на плащането им до датата на подаване на исковата молба и сумата от
6045,70 лв. – присъдени
съдебно-деловодни разноски на ищцата М. Д. по гр.д.№884/2018 год. по
описа на БОС, ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване на
исковата молба 05.12.2019 год. до датата на окончателното им изплащане и
разноски по делото в размер на 8881 лв.
Решението е постановено при участието на „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД -третото лице-помагач на страната на М. Ж. Т., в качеството й
на ответник по главните искове.
ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от адв. Мая Великова, със
съдебен адрес: гр. Бургас, бул. „Стефан Стамболов“ № 26, в качеството на застраховател по
валидна застрахователна полица по задължителна застраховка „Професионална
отговорност на нотариус“ № 201719021000017/ 25.10.2019 г. и №
201717021000018/30.11.2017 г. да заплати на М. Ж. Т., ЕГН **********, нотариус,
вписана под № 684 на НК, с район на действие – РС Малко Търново, с адрес за
призоваване гр.***, застрахователно обезщетение в размер на 100 000 лв.,
съобразно лимита по договора за застраховка за едно събитие и размера на уважените по главните искове срещу
нея претенции, при условията на чл. 9.7.2. от Общите условия на застраховка „Професионална
отговорност“ на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД.
ОСЪЖДА М. Ж. Т., ЕГН **********, нотариус, вписана под
№ 684 на НК, с район на действие – РС Малко Търново, с адрес за призоваване гр.*** да заплати на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд Бургас държавна такса по
предявения обратен иск в размер на 4000лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта на
определението по чл.77 от ГПК – с частна жалба в едноседмичен срок.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :