РЕШЕНИЕ № 260080
гр. Сливен, 16.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, Х-ти гр. състав, в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело №1364 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл. 50 ЗЗД, с който ищците А.Х.С., ЕГН: ********** и В.А.Г., ЕГН: ********** *** претендират от ответниците А.К. и Г.К. *** да им заплатят сумата от 500 лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на стойност на закупеното куче и сумата от 800 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди изразили се в болки и страдания, уплаха, затруднения в обичайния им ритъм на живот, тъга и мъка от неочакваната загуба на домашният им любимец, както и от арогантното поведение на ответниците.
В исковата молба ищците твърдят, че на 01.03.2020 г. около 9 часа ищецът А.С. бил извел домашният им любимец куче порода „мини щпиц” на разходка, като кучето било вързано с каишка. Разхождали се по ул. „6 септември” № 27 в кв. „Клуцохор ” в гр. Сливен и малко преди офиса на ВиК Сливен към тях много бързо се приближило бягайки свободно без каишка и без наморник куче порода „немска овчарка”, която нападнала кучето на ищците. А.С. се опитал да защити кучето като се опитал да го гушне, но немската овчарка се била хвърлила във въздуха, за да захапе кучето му. В опит да спаси своето куче С. се бил завъртял няколко пъти и в един момент кучето се било освободило от каишката и било паднало на земята и тогава било веднага захапано от настървената немска овчарка, която била собственост на ответниците. С. се опитал да освободи кучето си от нападналата го немска овчарка, като дори и я изритал, но независимо от това немската овчарка била успяла да го захапе няколко пъти по корема, което се било оказало смъртоносно за мини щпица. Едва след като било нахапано кучето се била появила собственицата на немската овчарка, която я прибрала и вързала без да се интересува от състоянието на нападнатото куче. Ищците веднага завеждат раненото куче на ветринар, който установява, че има рана от ухапване в областта на корема получена от захапване на немската овчарка, като кучето било в състояние на шок и на пълна парализа на задните крайници и пълна липса на рефлекси. Била му поставена диагноза „травматично увреждане на гръбначния мозък в поясната област” и незабавно било предприето лечение. Ищците се опитват да потърсят отговорност от ответниците, но не успяват да ги намерят. За случилото се бил наличен запис от охранителна камера от къща намираща се в близост, който бил предоставен на ищците. Състоянието на кучето се влошило и ищците се свързали с ответниците, но те отказали да им съдействат. На 03.03.2020 г. била извършена операция на животното, като след нея животното било прибрано у дома и три часа по-късно било починало пред ищците и двете им дъщери, които много се разстроили от загубата на домашния им любимец. Ищците уведомили ответниците за смъртта на кучето и поискали от тях да поемат отговорност, но последните се държали грубо с тях и започнали да ги заплашват. Ответникът К. им бил заплатил 160 лв. и им бил обещал да им купи друго куче. Ищците отказали и свидетел на този разговор бил станал ветринарния лекар. К. бил платил на ветринарната клиника и сумата от 110 лв. Ищците и двете им дъщери били изпитали силен стрес от случилото се, безспокойство и тревога. Заплахите за саморазправа от страна на ответника К. също се били отразили негативно на психическото им състояние. Считат, че са налице всички предпоставки на чл. 50 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците. Позовава се на Наредбата за обществения ред на територията на Община Сливен и на чл. 28, ал.1, т. 1 от нея се забранява свободното пускане на домашни любимци на обществени места на територията на общината и съгласно т. 4 се забранява извеждането на кучетата без повод, а на агресивните кучета и без наморник. Неизпълнението на тези две задължения от страна на ответниците е довело до настъпване на смъртта на домашния любимец на ищците.
Моли съдът да осъди ответниците да им заплатят да им заплатят сумата от 500 лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на стойност на закупеното куче и сумата от 800 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди изразили се в болки и страдания, уплаха, затруднения в обичайния им ритъм на живот, тъга и мъка от неочакваната загуба на домашният им любимец, както и от арогантното поведение на ответниците. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответната страна. Ответниците считат, че предявените искове са допустими, но неоснователни и недоказани. Правят възражение за съпричиняване от страна на ищците, тъй като каишката на тяхното куче не била поставена правилно или части от нея се били скъсали или повредили. Претендират сторените по делото разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Петров, който живее на улицата/ул. Хан Крум № 8 до ВиК Сливен/, на която е станал инцидента и е напълно незаинтересован от изхода на делото на 01.03.2020 г. в късния следобед бил потърсен от ищците, тъй като бил разполагал с камери за видеонаблюдение, които били записали инцидента и от направения запис се виждало как разхожданото от ищеца по-малко куче на повод, което свидетелят определя като порода померан било нападнато от по-голямо куче порода немска овчарка, което се било разхождало свободно без повод. Ищецът се бил опитал да издърпа кучето, но не бил успял. Ответницата, която била собственичка на кучето немска овчарка била дошла и успяла да я хване, тъй като кучето било свободно и не било хванато на повод. Голямото куче след това пуснало малкото куче, което било започнало да влачи задните си крака и било цялото в кръв. Заявява, че бил виждал същата жена и друг път да разхожда това куче и затова свидетелят, счита че същата е собственик на кучето.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Димова, която е била свидетел очевидец на инцидента ищецът бил разхождал на повод малко куче, което могло да бъде определено като порода „мини щпиц” или „померан”, като свидетелка е сигурна в това обстоятелство, тъй като същата била имала такава порода куче. Към него се била втурнала свободно разхождаща се немска овчарка без повод, нападнало го и ищецът се бил опитал да спаси своето куче. След това собственичката на немската овчарка се била втурнала към нея и му сложила повода. Заявява, че немската овчарка често се разхождала на същото място свободно и без повод. Била виждала често немската овчарка да се разхожда със своя собственик, който разпознава в залата като ответника по делото. Кучето на ищците в резултат на инцидента било разкъсано и имало кръв по него. Самата тя се била свързала с ищцата и обещала да свидетелства за инцидента, на който била очевидец. Ищцата и дъщеря й тъжали за починалото кученце в продължение на два, три месеца и после си били взели ново куче.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели като безпротиворечиви и незаинтересовани и взаимносвързани помежду си кореспондиращи с останалия по делото доказателствен материал.
По делото се установи от показанията на разпитаните свидетели, че ответницата е собственик на кучето порода немска овчарка.
По делото се установи, че на 01.03.2020 г. ищецът разхождал кучето си на повод, когато друго куче порода немската овчарка без повод и нападнала кучето на ищците. Ищецът се опитал да спаси своето куче от нападението на немската овчарка, но безуспешно. Собственичката на немската овчарка и ответница по делото я била хванала на повод и едва тогава било освободено малкото куче от захапката й. В резултат на това нападение същото имало разкъсвания и му била потекла кръв.
Видно от ветеринарния му паспорт и показанията на разпитаните по делото свидетели нападнатото куче собственост на ищците било от порода мини шпиц. В резултат на това нападение били причинени увреждания на кучето на ищците. Ищците завели раненото куче на ветеринар, който установява, че има рана от ухапване в областта на корема получена от захапване на немската овчарка, като кучето било в състояние на шок и на пълна парализа на задните крайници и пълна липса на рефлекси. Била му поставена диагноза „травматично увреждане на гръбначния мозък в поясната област” и незабавно било предприето лечение. Тези обстоятелства се установяват от представената по делото епикриза. Ищците се опитват да потърсят отговорност от ответниците, но не успяват да ги намерят. За случилото се бил наличен запис от охранителна камера от къща намираща се в близост, който бил предоставен на ищците. На 03.03.2020 г. била извършена операция на животното, като след нея животното било прибрано у дома и три часа по-късно било починало пред ищците и двете им дъщери, които много се разстроили от загубата на домашния им любимец. Ищците и двете им дъщери били изпитали силен стрес от случилото се, безспокойство и тревога. Претърпените от тях неимуществени вреди се установяват от показанията на разпитаната по делото свидетелка.
Правна квалификация на предявения иск - чл. 50 във вр. с чл. 52 ЗЗД.
За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 50 ЗЗД и да се ангажира отговорността на собственика или на лицето, под чийто надзор се намират вещите е необходимо да са налице следните елементи – причинени вреди /имуществени и неимуществени/ от вещи, които вреди да са в причинно-следствена връзка със състоянието/поведението на съответната вещ. Съгласно чл. 50 ЗЗД за вредите, произлезли от вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. За разлика от общата отговорност по чл. 45 ЗЗД, която е за виновни и противоправни действия или бездействия, отговорността по чл. 50 ЗЗД не се обуславя от вината на отговарящите (собственикът или надзираващият), а от връзката между вредите и свойствата на самата вещ. Собственикът на вещта черпи благоприятните последици от притежанието на вещта, респ. върху него следва да бъдат и неблагоприятните последици, настъпили вследствие състоянието/поведението на вещта. Ако вещта е предадена на друго лице, което да упражнява надзор върху нея, е налице акт на съгласие, поради което за периода на време, в който то упражнява надзора, носи и отговорността за вредите произлезли от нея.
В аспекта на изложеното, когато се касае за животни, за да се ангажира отговорността на основание чл. 50 ЗЗД, е необходимо да се установи, че ответникът е собственик или лице, под чийто надзор се намира животното, че са нанесени вреди на ищеца, че животното с вредоносните си качества е причинило тези вреди.
Доколкото отговорността по чл. 50 ЗЗД е безвиновна, ирелевантно е поведението на ответника по делото. Съдът не се споделя възражението, че кучето на ищците е било без повод, тъй като това обстоятелство се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Ответниците отговарят за поведението на кучето немска овчарка, която е тяхна собственост. Отговорността за вреди от вещи, не зависи от поведението на собственика на кучето или това на надзираващия го, както и от това къде е настъпил инцидентът. Отговорността за вреди от животни по чл. 50 ЗЗД е безвиновна. Тя не изисква животното да е носител на някакви особени качества, нито да е източник на повишена опасност /отговорност се носи и когато то не е агресивно/ - виж решение № 249/24.09.2012 г., по гр. д. № 1450/2011г. на III г. о. Елементите ангажиращи отговорността на ответниците по чл. 50 ЗЗД са доказани по производството. Доказа се от събраните по делото доказателства, че ответниците са собственици на кучето немска овчарка, както и че същото е нападнало кучето на ищците и в резултат на неговото нападение са били причинени увреждания на кучето, които са довели до неговата смърт независимо от своевременно оказаната му ветеринарно медицинска помощ. Животното собственост на ответниците със своето си поведение е нанесло вреди на ищците, които са както имуществени вреди равняващи на стойността на починалото им куче в резултат на нападението на кучето на ответниците и неимуществени вреди изразили се в болки и страдания причинени от загубата на домашен любимец.
Относно размера на претърпяните от
ищците имуществени вреди.
Съдът счита, че справедливия размер на имуществените вреди се равнява на стойността на починалото куче, тъй като същото е починало в резултат на травматично нанесените му увреждания предизвикани от нападението на немската овчарка собственост на ответниците. Видно от представените от ищците извадки от официални сайтове за продажба на домашни любимци приблизителната пазарна стойност на едно куче порода „мини щпиц” или „померан” е средно към 650 лв. Съдът счита, че предявеният иск за обезщетение на претърпените от ищците имуществени вреди следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 500 лв. като основателен и доказан.
Относно размера на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди (болки и страдания), решението е постановено в съответствие с този принцип.
При всичко изложено, съдът намира, че
определянето на обезщетение за неимуществени вреди на ищците следва да бъде в
размер от общо 800 лева. Определянето на по-малък размер от
посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би бил
съответстващ на изискванията на справедливостта.
Съдът счита, че по
делото се доказа по безспорен начин, че ищците са претърпели вреди от
настъпилата смърт на техния домашен любимец, изразяващи се в болки и страдания
от внезапната му загуба, стрес и уплаха от случилото се, което само по себе си
е от такова естество, че би причинило тъга и страдание по починалия домашен
любимец. Определяйки размера на обезщетението съдът взе предвид степента и
характера на увреждането-смърт на домашен любимец, интензивността и
продължителността на болките и страданията претърпени от ищците в резултат на
внезапната загуба на домашен любимец. Съдът дори и би присъдил и по-висок
размер на обезщетение за неимуществени вреди, ако беше претендиран такъв, тъй
като счита, че загубата на домашен любимец и то по такъв внезапен и стресиращ
начин нанася тежки отражения върху психиката на неговите собственици и особено
върху психиката на техните деца.
По възражението за съпричиняване:
Съпричиняването на вредата изисква наличието на пряка причинна връзка между поведението на увредения и настъпилия вредоносен резултат. Принос по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД е налице винаги, когато увреденият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Приносът може да се изрази в действие или бездействие, но поведението на увредения трябва да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
С отговора на исковата молба е въведено
надлежно възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, което съдът намира за неоснователно
поради следното:
С доклада по делото е разпределена
доказателствена тежест и е посочено на ответниците, че не сочат доказателства
за настъпилото съпричиняване. Въпреки изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК,
доказателства от ответниците не са ангажирани във връзка с твърденията за
съпричиняване.
За да е налице т. нар. „компенсация на вини”,
следва противоправното поведение на увредения да е пряка и непосредствена (в
необходимата причинно-следствена връзка) причина за настъпване на вредоносните
последици. В случая липсва противоправно поведение от страна на ищеца, в този
смисъл виж т. 7 от ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на
ОСТК.
Оттук ответниците
ще се осъдят да заплатят на ищците сумата от 800 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 500 лв.,
съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди. Като законна
последица ще се присъди законната лихва върху главницата от датата на увреждането
- 01.03.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на производството ответниците следва да заплатят на ищците сумата от 502 лв., съставляваща адвокатски хонорар в размер на 450 лв. и държавна такса в размер на 52 лв.
Водим от горното, СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 50 във вр. с чл. 52 ЗЗД А. Бориславова К. и Г.Х.К., ЕГН: ********** и двамата с адрес: ***, да заплатят на А.Х.С., ЕГН: ********** и В.А.Г., ЕГН: ********** ***, вследствие на инцидент настъпил на 01.03.2020 г. в гр. Сливен – нападение от страна на куче порода „немска овчарка собственост” на ответниците върху куче порода „мини щпиц” собственост на ищците, в резултат на което настъпва смъртта на нападнатото куче, сумата от 500 лв., съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на стойност на закупеното куче и сумата от 800 лв., съставляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди изразили се в болки и страдания, уплаха, затруднения в обичайния им ритъм на живот, тъга и мъка от неочакваната загуба на домашният им любимец, както и от арогантното поведение на ответниците, ведно със законната лихва върху сумата от датата на инцидента – 01.03.2020 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА А. Бориславова К. и Г.Х.К., ЕГН: ********** и двамата с адрес: ***, да заплатят на А.Х.С., ЕГН: ********** и В.А.Г., ЕГН: ********** ***, сумата от 502 лв. общ размер на разноски сторени в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: