№ 1001
гр. С., 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на трети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Ирина Стоева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20221100501097 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 42949/30.11.2021 г. на Д. ИВ. Д., длъжник
по изп.д. № 20218560401700 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на КЧСИ,
срещу разпореждане на съдебния изпълнител от 23.11.2021 г., с което отказал
да прекрати изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1
ГПК, както и срещу наложен запор по банкова сметка на длъжника в „Ю.Б.“
АД, по която твърди да се превеждала пенсията му. Жалбоподателката
поддържа, че с платежно нареждане от 17.02.2021 г. била заплатила
дължимите по изпълнителния лист суми, а изпълнителното производство
било образувано осем месеца след плащането. Поради това не дължала и
такси и разноски по изпълнението. С решението по гр.д. № 56076/2018 г. на
СРС, 34 състав бил осъден другият длъжник да плати разноски за исковото и
заповедното производство, не и жалбоподателката. Поради това
незаконосъобразно съдебният изпълнител приел, че с плащането на
17.02.2021 г. са погасени съдебни разноски, а вземанията по изпълнителния
лист са дължими. Твърди постановлението за отказ за прекратяване да не й
било връчено и незаконосъобразно поведение на ЧСИ в тази връзка. Към
настоящия момент бил наложен запор върху пенсията й и били блокирани
парични постъпления, с оглед на което искала от съда да извърши проверка
1
по случая. Моли съда да отмени отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното
дело и принудителното изпълнение спрямо жалбоподателката, изразяващо се
в наложения запор по банкова сметка, по която се превеждала пенсията й.
Претендира разноски.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата - „Т. С.“ ЕАД, е
депозирал писмени възражения по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК, с които оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които се взема становище
за недопустимост и неоснователност на жалбата.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата в частта й срещу насочването на изпълнението върху вземане,
което се твърди да е несеквестируемо, е просрочена и като такава -
процесуално недопустима. Както е разяснено с т. 1 от Тълкувателно решение
№ 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, принудителното
изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с налагането на
запор или възбрана върху този обект. Запорът и възбраната като
изпълнителни действия не подлежат на обжалване, на обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. Съгласно
същото тълкувателно решение, срокът за обжалване при насочване на
изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да
тече от връчването на съобщението за наложения запор върху изцяло
несеквестируемо или друго вземане, върху които не се допуска принудително
изпълнение, а когато запорът не е съобщен на длъжника или е наложен върху
частично несеквестируемо вземане - от узнаването, че третото задължено
лице е платило на съдебния изпълнител и поради това отказва да плати на
длъжника. Пропускането на този срок не осуетява правото на длъжника да
иска от съдебния изпълнител (след предоставяне на необходимата
информация) вдигане на запора и връщане на несеквестируемата част от
събраните суми, докато те не са получени от кредитора, както и да обжалва
разпределението на основание несеквестируемостта. Пропускането на срока
осуетява само отменяването на наложения запор като изпълнително действие
(отделното му обжалване е недопустимо и съответно отменяването му -
невъзможно).
В случая поканата за доброволно изпълнение до длъжника Д.Д., с която
2
й е съобщен и наложеният запор по банковата й сметка в „Ю.Б.“ АД, й е
връчена лично на 08.10.2021 г., а жалбата срещу насочването на изпълнението
е подадена след изтичане на двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК. Поради
това в тази част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане.
Само за пълнота следва да се посочи, че въпреки дадените й указания
от ЧСИ да му предостави необходимата информация – копия от документи
относно размера, характера и произхода (източника) на преведената в
изпълнение на запора сума от 53.10 лв., това не е направено от длъжника Д.,
нито такива документи се представят с жалбата.
Жалбата в частта й срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство е процесуално допустима - подадена в
двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице
и срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6, пр. 2 ГПК акт на
съдебния изпълнител – разпореждане за отказ да прекрати изпълнително
дело. Противно на поддържаното в жалбата, разпореждането е връчено на
жалбоподателката чрез пълномощника й адв. Димова на 25.11.2021 г., видно
от съобщението на л. 87 от изпълнителното дело.
Разгледана по същество, жалбата в тази част е неоснователна.
Изпълнително дело № 20218560401700 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. №
856 на КЧСИ, е образувано по молба от 21.09.2021 г. на „Т. С.“ ЕАД, за
събиране от длъжниците Д. ИВ. Д. и М.И.А. на по 1/2 от вземанията по
изпълнителен лист от 17.02.2021 г., издаден по гр.д. № 56076/2018 г. на СРС,
34 състав, за сумите от общо 296.96 лв. – главница, заедно със законната
лихва от 30.05.2017 г. до изплащане на вземането, и 12.13 лв. – обезщетение
за забава. Така от всеки длъжник са дължими по 148.48 лв. – главница, и по
6.07 лв. – лихви за забава.
На 28.10.2021 г. Д.Д. е депозирала възражение, с което твърди, че на
17.02.2021 г., преди образуване на изпълнителното дело, е заплатила сумата
246 лв. с основание „гр.д. № 56076/2018 г.“ Тъй като общо по изпълнителния
лист дължала 154.55 лв., а внесла 246 лв., е искала от ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело по отношение на нея.
Видно от приложеното към възражението преводно нареждане от
17.02.2021 г., със същото е наредена от длъжника в полза на взискателя
сумата 246.91 лв., с основание за превода „гр.д. № 56076/2018 г., гл. 230.34 л.
3
съд. разноски 16.57 л.“.
Видно от съдържащото се в изпълнителното дело копие от съдебното
решение по гр.д. № 56076/2018 г. на СРС, 34 състав, двете длъжници са
осъдени да заплатят, освен сумите за главница и лихви, за които взискателят
се е снабдил с изпълнителен лист, още и разноски в общ размер на 460.68 лв.
– за исковото производство, и в общ размер 33.14 лв. – за заповедното
производство. Или всеки от длъжниците е осъден с решението да заплати на
взискателя разноски от по 230.34 лв. – за исковото, и по 16.57 лв. – за
заповедното производство, т.е. по 246.91 лв. съдебни разноски всеки.
Както е разяснено с т. 1 на Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г.
по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС, условията и поредността за
погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат,
ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред
за прихващане на изпълнението. За погасяването на паричните задължения
приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което
при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата.
В случая длъжникът, освен 1/2 от сумите по изпълнителния лист, е
дължал на взискателя още и съдебни разноски в посочения по-горе размер.
Тъй като плащането на 17.02.2021 г. не е достатъчно за погасяване на цялото
задължение - разноски, лихви и главница, по правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД
най-напред се погасяват съдебните разноски, които са точно в размера, платен
от длъжника – общо 246.91 лв. Сумите за лихви и главница не се установява
да са погасени чрез плащане, както се твърди в жалбата, поради което
законосъобразно съдебният изпълнител с атакуваното разпореждане е отказал
да прекрати изпълнителното производство. Жалбата в допустимата й част е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 42949/30.11.2021 г. на Д.
ИВ. Д., длъжник по изп.д. № 20218560401700 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. №
856 на КЧСИ, в частта й срещу насочването на изпълнението върху
4
несеквестируемо имущество на длъжника чрез налагане на запор по банкова
сметка в „Ю.Б.“ АД, като недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 42949/30.11.2021 г. на Д. ИВ.
Д., длъжник по изп.д. № 20218560401700 по описа на ЧСИ Б.Б., рег. № 856 на
КЧСИ, в частта й срещу разпореждане на съдебния изпълнител от
23.11.2021 г., с което отказал да прекрати изпълнителното производство по
отношение на длъжника Д. ИВ. Д. на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, като
неоснователна.
Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане,
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването, а в останалата част е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5