РЕШЕНИЕ
№ 529
гр. Благоевград, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Кавалова
при участието на секретаря Мария Сп. Милушева
като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Гражданско дело № 20241210102345 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „А*, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление: гр. С* С*, район Л* бул. „Д* представлявано от
Изпълнителния директор З*, чрез пълномощника Н*- юрисконсулт против В. И. К., ЕГН
**********, с настоящ адрес: обл. Б*общ. Б* гр. Б*л. „Д*
Твърди се в исковата молба, че на 09.09.2019 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019 г., на основание чл. 99 от
ЗЗД между „Б* С.А., клон България“ ЕИК *и „А*, ЕИК *, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит № PLUS-17028733, сключен на 28.05.2019
г. между „Б*., клон България“ и В. И. К. е прехвърлено в полза на „А*, ЕИК *изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Сочи се,
че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането
с Уведомително писмо от името на „Б*,клон България“. В случай че съдът счете
извършеното към момента уведомяване за цесията и за предсрочната изискуемост за
ненадлежно, се представя Уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS-17028733
от 20.08.2024 г., и се прави искане да бъде връчено на ответника.
Твърди се, че на 28.05.2019 г. между „Б*, клон България“, като кредитор и В. И. К.
като Кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № PLUS - 17028733,
при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при
които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за
потребителски кредит. Сочи се, че размерът на предоставения с този договор кредит е равен
на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 36000.00 лв., при уговорена
договорната лихва по кредита 13935.60 лв. Сочи се, че Кредитополучателят се е задължил да
върне сумата по кредита в срок до 05.06.2029 г., на 120 броя равни месечни погасителни
вноски, всяка от които по 416, 13 лв., при първа погасителна вноска 05.07.2019 г., съгласно
погасителен план, посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна
погасителна вноска, а крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е
1
05.06.2029 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна
част от договора за кредит/, но предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е
изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, се твърди, че
кредиторът е приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост.
Сочи се, че от страна на „А*до кредитополучателя е изпратено уведомително писмо с изх. №
УПЦ/УПИ С-БНП/PLUS-17028733, с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие и
неплащане на погасителни вноски по договора всички вземания по него са изискуеми
изцяло и в пълен размер, считано от 14.12.2023 г. /датата на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост/, което уведомителното писмо е връчено на кредитополучателя
чрез ЧСИ Гергана Велинова Стойнева на 14.12.2023 г. Излага се, че при забава в плащането
на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска, като на
ответника е начислена лихва за забава за периода от 14.12.2023 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, която е в общ размер на 1089, 99 лева, от който е изключен периодът от
12.03.2020 г. до 13.07.2020 г. включително съобразно изискването, въведено с чл. 6 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение. Сочи се, че „А* е депозирало
в Районен съд - Благоевград заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК срещу ответника В. И. К., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1146/2024
г. по описа на PC - Благоевград, по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която
длъжникът е възразил.
С оглед на горното и предвид депозирана от ищеца поправена искова молба
касателно размера на претенциите му, се иска от съда да признае за установено по
отношение на ответника В. И. К., че дължи на „А* ЕИК *следните суми съгласно
поправената искова молба: 14 625, 45 лв. - частично претендирана сума по договор за
потребителски кредит № PLUS-17028733, сключен на 28.05.2019 г., представляваща
частично претендирана главница за периода от 05.07.2019 г. до 05.04.2024 г.; 7 131, 13 лв. -
представляваща договорна лихва за периода от 05.07.2019 г. (падеж на първа неплатена
погасителна вноска) до 14.12.2023 г. (датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост); 3243, 42 лв. - представляващи обезщетение за забава за периода от 06.07.2019
г. до датата на подаване на заявлението в съда, от който период е изключен периодът от
12.03.2020 г. до 13.07.2020 г. вкл. съобразно изискването, въведено в чл. 6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение; законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се и сторените по делото разноски.
В законоустановения срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който се
оспорва предявения иск по основание и размер. Счита се, че прехвърлянето на вземането по
процесния договор за потребителски кредит не е произвело своето действие, тъй като е
нищожно като противоречащо на закона. На следващо място се твърди, че не дължи
претендираните от ищеца суми. Оспорват се изцяло предявените искове за присъждането на
главница и лихви по основание и размер. Твърди се, че не му е била предоставяна от „Б*,
клон България“ сумата от 36 000, 00 лева по посочения в исковата молба договор за кредит.
Прави се възражение за нищожност като недействителни и неравноправни на следните
клаузи от договора за потребителски кредит № PLUS- 17028733/28.05.2019г.: т. 2, където е
уговорена такса ангажимент в размер на 1 260, 00 лева, която ответникът е бил принуден да
заплаща, срещу съгласието на кредитора за фиксиран лихвен процент за целия период на
договора и т. 16, където се приема че е длъжен да се чувства и счита за уведомен за не
съществуващ/сключен в бъдеще договор за прехвърляне на вземания. Твърди се, че
записаната в процесния договор за потребителски кредит лихва е прекомерно висока, както
и е прекомерно висок размер и ГПР. Твърди се, че не е налице надлежно прехвърляне на
вземането от страна на „Б* клон България“ към ,Аг*. Оспорва се действието на договора за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.08.2019г., като се твърди, че не е бил уведомяван
2
за извършването на цесията. Твърди се, че не е бил уведомяван по надлежния ред и за
твърдяната настъпила от ищеца предсрочна изискуемост на претендираните от същия
вземания. Прави се възражение за погасяване по давност на сума в размер на 14 625, 45 лева
за главница, както и за сума в размер на 7 131, 13 лева за договорна лихва и сума в размер на
3 243, 42 лева за обезщетение за забава. Претендират се сторените по делото разноски.
Съдът като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема от фактическа страна
следното:
Видно от договор за потребителски кредит PLUS – 17028733/28.05.2019 г.,
декларация за цел на кредит от 28.05.2019 г., стандартен европейски формуляр, че на
28.05.2019 г. между „Б* клон България“, като Кредитор и В. И. К. като Кредитополучател е
сключен договор за потребителски кредит с № PLUS - 17028733, по силата на който на
ответника е предоставен кредит от 36 000.00 лв., при уговорена договорната лихва по
кредита 13 935, 60 лв., като ответникът се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
05.06.2029 г., на 120 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 416, 13 лв.,
при първа погасителна вноска 05.07.2019 г., съгласно погасителен план, посочен в Договора
за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, а крайният срок за
издължаване на всички задължения по кредита е 05.06.2029 г. /дата на последна погасителна
вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/.
Посоченото вземане по договор за потребителски кредит с № PLUS - 17028733,
дължимо от ответника на „Б*, клон България“ е прехвърлено на ищеца в настоящото
производство с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 19.08.2019
г., приет като доказателство по делото и Приложение № 1 от 09.09.2019 г.. също прието като
доказателство по делото. Потвърдена е извършената цесия на вземания видно от приложено
към исковата молба потвърждение от продавача на вземането - „Б*, клон България“.
Съдът, на основание чл. 183 ГПК е изключил от доказателствата по делото
документите, които ищецът е бил задължен да представи в оригинал и същият не е сторил
това за посоченото открито съдебно заседание, а именно: 2 броя уведомителни писма до
ответника (лист 15 и лист 19 от делото) за цедиране на задължението му и 2 броя съобщения
от ЧСИ С* до ответника, уведомление от ЧСИ Стойнева и известие за доставяне отново за
съобщаване на цедиране на задължението му .
Прието е заключение на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице С. Т., съгласно което датата, на която е усвоена чистата стойност
по сключен Договор за потребителски паричен кредит PLUS - 17028733/28.05.2019г в
размер на 34 740, 00 лева (36 000, 00 лева — 1 260, 00 лв. такса ангажимент) е 29.05.2019г.
Усвояването на сумата е извършено по банкова сметка № *в „Б*с титуляр В. И. К.. Размерът
на неплатената главница е за 36 000 лева /кол. 5 на справка № 03/, от която: падежиралата
главница към датата на предсрочна изискуемост - 14.12.2023г. е за 13 181, 51 лева и
непадежиралата главница е за 22 818, 49 лева. Размерът на неплатената падежирала
договорна лихва към датата на предсрочна изискуемост - 14.12.2023г е за 9 332, 99 лева /кол.
10 на справка № 03/. Размерът на обезщетението за забава, за периода от 06.07.2019г (дата на
падеж 1-ва неплатена вноска) до 30.04.2024г (дата на Заявлението по чл.410 от ГПК) е за 4
146, 31 лева. Размерът на задължението по Договор за потребителски заем PLUS —
17028733/28.05.2019г. по поправена искова молба на ищеца е за 25 000 лева.
По приложеното към настоящото дело ч.гр.дело № 1146/2024г. по описа на РС –
Благоевград е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 534 от 30.04.2024 г. за
сумите както следва: - сумата от 14 625, 45 лева - главница, неизплатена сума по Договор за
потребителски кредит от 28.05.2019 г., сключен между „Б* клон България“, като кредитор и
В. И. К. като Кредитополучател кредит с № PLUS - 17028733, - сумата от 7131, 13 лв. -
представляваща договорна лихва за периода от 05.07.2019 г. (падеж на първа неплатена
3
погасителна вноска) до 14.12.2023 г.; сумата от 3 243, 42 лв. - представляващи обезщетение
за забава за периода от 06.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, и суми за
разноски по заповедното производство.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени искове с правно основание: чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал.
1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за главница, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното погасяване; - чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, 3
изр. 1 ЗЗД - относно вземането за лихва за забава по договор за заем.
От страна на ответника е направено възражение за нищожност и неравноправност на
клаузи от договора с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП.
Прави се и възражение за изтекла давност на претендираните вземания на основание чл. 110
и чл. 111 ЗЗД.
Ищецът следва да установи процесуалните предпоставки на иска по чл. 422, ал. 1 от
ГПК, наличие на изискуемо и ликвидно задължение на длъжника. По иска с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК ищецът следва да
докаже наличието на валидно облигационно правоотношение, създадено между ответника и
цедента по силата на процесния договор за заем, от който за ответника е възникнало
задължение за заплащане на сумата, претендирана като неизплатена главница по заема;
наличието на твърдения договор за цесия, с който процесното вземане е прехвърлено в полза
на ищцовата страна, и уведомяване на длъжника за извършената цесия. По иска с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД –
наличие на главен дълг, произтичащ от процесния заемен договор, уговорка, според която
задължението за главница става изискуемо на определена дата, или наличието на отправена
покана до длъжника, периода и размера на претендираната лихва.
Ответникът следва да докаже погасяване на претендираното от ищеца вземане,
представляващо главница и лихва по заемния договор, както и възраженията си, направени в
отговора на исковата молба.
От събраните по делото писмени доказателства и заключение на назначената съдебно
– счетоводна експертиза се установява изложеното в исковата молба - възникнало
облигационно отношение по договор за потребителски кредит PLUS – 17028733/28.05.2019
г. между „Б*., клон България“, като Кредитор и В. И. К. като Кредитополучател, по силата
на който на ответникът е предоставен кредит от 36 000, 00 лв., при уговорена договорната
лихва по кредита 13 935, 60 лв., като ответникът се е задължил да върне сумата по кредита в
срок до 05.06.2029 г., на 120 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 416,
13 лв., при първа погасителна вноска 05.07.2019 г., съгласно погасителен план, посочен в
Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, а
крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е 05.06.2029 г. /дата на
последна погасителна вноска, съгласно погасителен план, неразделна част от договора за
кредит/ и че ответникът е усвоил сумата в размер на 34 740, 00 лева (36 000, 00 лева — 1
260, 00 лв. такса ангажимент) на 29.05.2019г., като няма плащания по договора съгласно
заключението на вещото лице по назначената ССЕ, ответникът и не твърди плащане.
От страна на ответника е направено възражение за нищожност и неравноправност на
клаузи от договора с правно основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП,
по което възражение, съдът намира следното:
Договорът, вземането по който е предмет на настоящата искова претенция е
4
потребителски такъв и към него се прилагат разпоредбите на ЗЗП. Договорът не отговаря на
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, според която той следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение № 1 начин. В случая, в
договора за кредит ГПР е посочен във фиксиран размер – 7, 95%, но в същия следва да се
включи и посечената в раздел „Параметри и условия“ такса ангажимент в размер на 1 260,
00 лв., тъй като това представляват разходи и съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК
подобно плащане трябва да се включи в годишния процент на разходите, а в настоящия
случай това не е направено. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК също изисква, по
императивен начин, на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи, в какъвто смисъл е и
изискването на чл. 10, пар. 1, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО: да се посочат всички
допускания, използвани за изчисляването на този процент. Следователно таксата
ангажиемнт представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР и липсата на този
разход в договора при изчисляването на ГПР е в противоречие с императивната разпоредба
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл. 22 от
ЗПК. (в този смисъл определение № 50685 от 30.09.2022 г. по гр. д. № 578/2022 г., г. к., III ГО
на ВКС). Друго изискване на закона е по ясен и разбираем за потребителя начин да са
посочени всички разходи, които дължи. В конкретния казус няма яснота относно това
обстоятелство. Няма и ясна методика на формиране на ГПР, а това води до нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като целта е на потребителя да се предостави пълна,
точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи или не. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкува всяка една от
клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по
кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването на яснота, което от своя страна е
предпоставка за въвеждане в заблуждение на средния потребител относно цената и
икономическите последици от сключването на договора. По изложените съображения, съдът
достига до извод, че процесният договор за потребителски паричен кредит не отговаря на
изискването на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за ясно посочване на годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит. На следващо място настоящият съдия-докладчик счита, че
клаузите от Договора относно включената в главницата такса ангажимент е недействителна,
на основание чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, към който препраща
чл. 24 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, по следните съображения: Съдът намира,
че клаузата, съгласно която кредитополучателят заплаща "такса ангажимент", срещу което
кредиторът "фиксира лихвения процент за срока на договора", е нищожна поради
противоречието й с добрите нрави прави. Това е така, доколкото срещу заплащането на
въпросната такса, потребителят на практика не получава насрещна престация, реално тази
такса представлява скрито възнаграждение по договора. В тази насока и Определение №
1566 от 13.06.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 1146/2023 г. Кредиторът по един потребителски
заем, какъвто е настоящият случай, има право да събира от потребителя такси и комисиони
за допълнителни услуги, стига те да не са свързани с усвояване и управление на заема (чл.
10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК). Правилото на чл. 10а ЗПК е императивно, тъй като е установено в
публичен интерес, с оглед целта на този закон - да осигури защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредити (заеми), както и
чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
такива кредити (чл. 2 ЗПК). Затова и всяка клауза в договор за потребителски кредит (заем),
имаща за цел или резултат заобикаляне на въведените законови изисквания, е нищожна (чл.
5
21, ал. 1 ЗПК). При сключването на процесния заемен договор кредиторът е удържал сумата
от 1 260, 00 лв., описана като "такса ангажимент". В Условия по договора за кредит, в чл. 2,
изр. 4 е посочено, че това е такса, срещу която кредиторът фиксира лихвения процент за
срока на договора, при съдържащите се в договора условия, размери и срокове, както и че
таксата се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа
сумата, посочена в поле "такса ангажимент" от общия размер на кредита. Изложеното сочи,
че "таксата ангажимент" от 1 260, 00 лв. представлява такса по усвояване на кредита, поради
което и на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК тя въобще не се дължи от кредитополучателя –
посочената алинея предвижда, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Ето защо договорът за кредит е недействителен по смисъла на разпоредбата на чл. 22
ЗПК, а съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви
или други разходи по кредита. Или кредиторът може да претендира от кредитополучателя
връщане само на главницата по кредита /решение № 50174/26.10.2022 г. по гр. д. №
3855/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I
т. о., решение № 50056/29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г. на ВКС, I т. о. В тази връзка не
следва да се обсъжда налице ли е предсрочна изискуемост на цялата сума по кредита и е ли
тя обявена на длъжника – ответник.
По отношение на възражението на ответника за неуведомяването му за цедиране на
вземането: съгласно практиката на ВКС връчването на исковата молба и приложенията към
нея се счита за уведомяване на длъжника за цедиране на задължението му, поради което
съдът счита това възражение за неоснователно.
Предвид извода на съда за дължимост само на претендираната главница, след
приспадане на таксата ангажимент, следва да се обсъди възражението на ответника за
погасяване по давност на претенцията на ищеца. Процесното вземане за главница произтича
от договор за потребителски кредит, разновидност на общата фигура на договора на заем, а
за вземания, произтичащи от договор за заем, се прилага общата петгодишна давност
предвид разпоредбите на чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД. По отношение началния момент на
давността следва да се съобрази ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2023 гр. София, 21.11.2024
год., задължително за настоящата съдебна инстанция, съгласно което при уговорено
погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви
започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска.
При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата
с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост. При
горното и доколкото действието по прекъване на давността, предприето от ищеца чрез
заявление за издаване на заповед за изпълнение е на 30.04.2024г., а падежът на първата
погасителна вноска съгласно погасителния план към договора е на 05.07.2019г. и всяка
следваща на 5 число от всеки следващ месец, претенцията на ищеца за главница за не е
погасена по давност и това възражение на ответника е неоснователно.
Във връзка с всичко гореизложено, дължима е само чистата стойност по кредита,
която ответникът е получил и се претендира като главница в рамките на настоящото
производство частично 14 625, 45 лева, а именно – 13 365, 45 лева (сумата от 14 625, 45 лева,
намалена с 1 260, 00 за такса ангажимент).
По отношение на законната лихва:
Върху сумата в размер на 13 365, 45 лв. се дължи законна лихва за периода от
30.04.2024 г. (датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
окончателното изплащане.
Исковете за лихва за забава и договорна възнаградителна лихва следва да се
6
отхвърлят, тъй като същите не са част от чистата стойност на кредита.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на присъждане на разноски имат и двете страни.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за изпълнение
разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 от ГПК, а
представляват законна последица от уважаването, респ. отхвърлянето на иска, като съдът,
който разглежда иска по чл. 422 от ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски по
издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство. На ищеца са присъдени разноски в
заповедното производство в общ размер от 510, 00 лв., от които заплатена държавна такса в
размер на 500, 00 лв. и 10, 00 лева - юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 272, 66 лв.,
представляваща сторените от ищеца разноски в заповедното производство съобразно
уважената част от исковете.
По отношение на разноските в исковото производство ищецът e сторил разноски
както следва: 500, 00 лева - заплатена държавна такса; 750, 00 лева - възнаграждения на
вещи лица, като съдът определя юрисконсулство възнаграждение в размер на 150, 00 лв.,
тъй като юрисконсулта не се е явил в нито едно съдебно заседание или общо сумата от 1400,
00 лв. Съразмерно на уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 748, 47 лв.
Ответникът също има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
претендирал е разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение в размер на
2 400 лева, от страна на ищцовото дружество е сторено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, което възражение съдът намира за
неоснователно предвид обстоятелството, че освен отговор на исковата молба, адвокатът на
ответника се е явявал в откритите по делото съдебни заседания, в които са изслушвани
заключения на експертизи, както и предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата за
възнаграждения за адвокатска работа, поради което съобразно отхвърлената част от исковете
му се следва сумата в размер на 1 116, 92 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. И. К., ЕГН **********, с
настоящ адрес: обл. Б***** ул. „Д*ЧЕ ДЪЛЖИ НА „А*, с ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: гр. С*, бул. „Д*представлявано от изпълнителния директор З*, следните суми,
които са предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 534 от 30.04.2024 г., издадена
по ч. гр. д. № 1146/2024г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, както следва:
- сумата от 13 365, 45 лева – частично претендирана главница, неизплатена по
Договор за потребителски кредит от 28.05.2019 г., сключен между „Б* клон България“, като
кредитор и В. И. К. като Кредитополучател, който договор с № PLUS - 17028733, като
впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на Б* клон България в полза
на „А* по силата на Приложение № 1 от дата 09.09.2019 г. към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.08.2019 г., ВЕДНО със законната лихва върху
сумата от 30.04.2024г. г. (датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда) до окончателното изплащане на вземането, като за разликата на иска
7
над уважения размер от 13, 365, 45 лева до пълния предявен размер от 14 625, 45 лева или за
сумата от 1 260, 00 лева ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове за признаване за установено в
правоотношенията между страните, че В. И. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: обл. Б*,
ул. „Д* ДЪЛЖИ НА „А*, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С* бул. „Д*
представлявано от изпълнителния директор Зорница Банкина, следните суми, които са
предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 534 от 30.04.2024 г., издадена по ч. гр.
д. № 1146/2024г. по описа на Районен съд - гр. Благоевград, както следва:
- сумата от 7 131, 13 лв. - представляваща договорна лихва за периода от 05.07.2019
г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 14.12.2023 г. (датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост);
- сумата от 3 243, 42 лв. - представляващи обезщетение за забава за периода от
06.07.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, от който период е изключен
периодът от 12.03.2020 г. до 13.07.2020 г. вкл. съобразно изискването, въведено с чл.6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
ОСЪЖДА В. И. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: обл. Б***ул. „Д* ДА
ЗАПЛАТИ на „А* с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С*, бул. „Д**
представлявано от изпълнителния директор З* сумата от 272, 66 лв., представляваща
сторени разноски в заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете и
сумата от 748, 47 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „А**, с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С*, бул. ”Д*
представлявано от изпълнителния директор З* ДА ЗАПЛАТИ на В. И. К., ЕГН **********,
с настоящ адрес: обл. Б****ул. „Д** сумата от 1 116, 92 лв., представляваща сторени
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС -Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8