РЕШЕНИЕ
№ 701
гр. Пловдив, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502439 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н. И. Г. против Решение № 2429/01.07.2022г.,
пост. по гр.д.№ 19055/2021, ПдРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя
против Й. Т. Б. иск за лишаване от родителски права на бащата Й. Т. Б. по отношение
на децата И. Й. Б. и Т. Й. Б.; както и иска да бъдат променени мерките, постановени с
Решение № 2040/21.06.2020г. по гр.д. № 6679/19г. на Районен съд – Пловдив в частта
относно режима на лични отношения, като са присъдени разноски.
Жалбоподателят Н. И. Г. е обжалвала изцяло решението като неправилно и
незаконосъобразно. Сочи, че съдът е пропуснал да приеме за разглеждане
алтернативното искане за ограничаване на родителски права. По отношение мотивите
за отхвърляне на иска за лишаване от родителски права, а именно липсата на втората
кумулативна предпоставка – родителят да не дава издръжка на децата, счита, че
същите не са съобразени с доказателствата по делото. Сочи , че неоснователно съдът е
поставил под съмнение твърдението за недаване на издръжка , като в същото време е
оставил без уважение доказателственото искане за прилагане на изп.д.№1073/2020,
ЧСИ М. Д.. Твърди че бащата е заплащал издръжката винаги със закъснение и към
момента дългът му е над 15 000лв. Не е съгласна и с извода на съда, че
производството е инициирано поради неразбирателство между родителите относно
1
пътуванията на децата в чужбина. Посочва, че действително е искала от ответника да
даде съгласие децата да пътуват в чужбина, но е получила само за част от дестинациите
и датите, а не неограничено както е поискала тя. Счита този факт за доказателство, че
бащата не се интересува от благополучието на децата си. Посочва и проблемите, които
съществуват между ответника и родените от предходен негов брак две деца, за които
също трайно не полага грижи. По отношение на втория иск –за промяна на режима на
лични отношения, счита че съдът не е съобразил изобщо факта, че основна причина да
не се осъществява определения режим е дезинтересираност у бащата . Твърди, че
ответникът не е търсил децата, не е отивал да ги вземе, да ги поздрави за някакъв
празник. Счита за неправилно становището на съда, че следва да бъде изградена
емоционална връзка между бащата и децата, т.к. почти четири години той не се е
виждал с тях. Сочи, че при постановяване на решението съдът следва да изхожда от
висшия интерес на децата, а не да подхожда съжалително към родителя, който не се
интересува от тях. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново
такова, с което лиши бащата от родителски права, алтернативно – да ограничи същите
и алтернативно да измени режима на лични отношения. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Й. Б. е подал отговор, в който оспорва въззивната жалба и
поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че по
делото е останало недоказано наличието на предпоставките по чл.131 от ЗС. Твърди че
заплащал редовно присъдената издръжка, като забавата в плащанията се дължи на
лошото му материално състояние и факта, че е безработен. Твърди, че не се е
дезинтересирал от децата, изпитва топли чувства към тях, но не ги е виждал поради
пандемичната обстановка и факта, че живее в друг град и е труден контакта му с тях.
Освен това твърди майката да го е ограничавала в контактите му с децата като не е
отговаряла на телефонните му обаждания. Позовава се и на докладите на АСП, които
установяват, че е адекватен родител. Счита, че производсвото е инициирано поради
несъгласието му децата да пътуват без ограничение във времето и дестинациите, като
поддържа, че за всеки конкретен случай би дал такова. Моли за потвърждаване на
решението. Претендира разноски.
Окръжна прокуратура Пловдив поддържа неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна
– ищец, останал недоволен от постановеното решение, насочена е против подлежащ
на обжалване съдебен акт, а откъм съдържание е редовна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
2
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, с
който е сезиран.
Предявен е иск с правно основание чл.132, ал.1, т.2 от СК за лишаване от
родителски права поради трайно неполагане на грижи за децата и неосигуряване на
издръжка. В исковата молба са формулирани още два петитума, които според ищеца са
съединени „алтернативно“ – за ограничаване на родителски права и за промяна на
режима на лични отношения между бащата и децата. На първо място следва да се
отбележи, че алтернативно съединяване на искове по принцип е недопустимо с
изключение на изрично предвидени хипотези – при алтернативност на престации, при
конкуриращи се притезания или основания на едно и също право. В конкретния случай
основания за алтернативно съединяване на искове няма. На следващо място следва да
се посочи, че искът за изменение на режима на лични отношения между родителя и
децата може да бъде съединен при условията на евентуалност – т.к. разглеждането му е
обусловено от уважаване на главния иск – за лишаване от родителски права. Този иск
може да бъде съединен и при условията на кумулативност, но тогава следва изрично да
се изложат обстоятелства за него. При всички случаи, обаче ищецът следва да заяви
как съединява предявените от него искове. В първоинстанционното производство са
разгледани само исковете за лишаване от родителски права и за изменение на режима
на лични отношения. Така е докладвано делото и по тези искове съдът се е произнесъл
в своето решение. Страната е имала възможност както да възрази по доклада, така и да
иска допълване на решението ако е считала, че съдът не се е произнесъл в цялост по
предявените искове. При липса на произнасяне от страна на първоинстанционния съд,
то във въззивното производство е недопустимо за първи път съдът да разглежда
подобен иск.
От фактическа страна по делото се установява, че Н. Г. и Т. Б. са бивши съпрузи,
чийто брак е прекратен с Решение №2040/21.06.2020г., пост. по бр.д.№6679/2019,
ПдРС, като е утвърдено споразумение между страните, в което те уреждат и
родителските права и личните отношения и издръжка на малолетните деца от брака –
Т., р.2015г. и И., р. 2016г..
По делото са приети социални доклади от ДСП ***** и ****, които изследват
битовите условия в дома на баща а и майката, а ДСП **** взема отношение и по
начина на отглеждане на децата и задоволяване на техните потребности. В социалния
доклад е установено, че майката задоволява всички нужди на децата, осигурила им е
нормални и подходящи условия за живот, емоционално и личностно развитие.
Становището на социалните работници е, че е необходимо общуване и с двамата
родители.
3
В доклада на КСУДС *** по отношение на двете деца е посочено, че
материалните и емоционалните потребности на децата са задоволени от майката, че
липсва връзка с бащата и децата отказват да говорят за него. Становището на
социалните работници е, че този факт може да се отрази негативно на
психоемоционалното състояние на децата.
Изготвен и приет е и доклад на ЦОП-**** за оценка на родителския капацитет
на бащата Й. Б.. В същия е направено заключение, че бащата има адекватна преценка
за ситуацията, осъзнава, че трябва да комуникира с децата. Изразено е становище, че
съществува риск от синдром на родителското отчуждение. Изводите в доклада са, че
този родител има родителски капацитет.
Бащата Й. Б. е изслушан в съдебно заседание, като твърди, че не поддържа
връзка с децата си, защото такава не му се позволява. Твърди, че не знае къде живеят
децата му, както и къде учат. Заявява, че не знае нищо за тях.
По делото са събирани и гласни доказателства – разпитвани са свидетелите В. И.
и Б. П..
Свидетелката И. е бивша съпруга на Й. Б. и майка на децата му от първия му
брак. Твърди, че познава Н. Г., както и децата й. В показанията си излага факти за
родителството на бившия си съпруг както по отношение на своите деца, така и по
отношение на децата на Н. Г.. Относими към предмета на спора са единствено тези
факти, които са се случили след развода на страните по делото, доколкото за основания
за предяваване на иска за лишаване от родителски права са сочени факти и
обстоятелства настъпили в периода след прекратяване на брака – дезинтересиране на
бащата от отглеждането на децата , недаване на издръжка. Поради това показанията й
относно събития преди прекратяване на втория брак на Й. Б. не следва да бъдат
обсъждани. Не следва да се обсъждат и тези показания, които съставляват лични
разсъждения на свидетелката относно поведението на бащата. Свидетелката твърди, че
децата не говорят за баща си и че знае, че те не са го виждали от години. Знае и че той
не ги търси нито за рождени дни, нито за други празници.
Свидетелят П. твърди, че познава Й. Б. от много години. Знае, че от две години
той живее в гр. *****, безработен е и помага на родителите си в бизнеса им –
управление на къща за гости. Знае от самия Й., че не е виждал децата си и му е мъчно
за тях.
По делото е допусната и приета СПсЕ с в.л. Б. Д. , която се възприема от съда
като обективна, компетентна и неоспорена от страните. Експертизата е допусната
предвид наличието на съмнения в социалните доклади за наличие на синдром на
родителско отчуждение, както и предвид констатациите на социалните работници, че
децата нямат отношение към бащата в семейството. Експертът е провел срещи както с
родителите, така и с децата, при прилагане на различни форми на изследване –
4
интервю, психологическо изследване на децата чрез различни методи. Подробно са
описани начинът и резултата от различните изследвания, като заключението е, че
децата Т. и И. познават своя баща, нямат негативно отношение към него, но поради
отсъствието му се чувстват изоставени, разочаровани и несигурни. Връзката им с
майката е много силна, като тя е родителят който формира емоционалния им свят,
включително и липсата на негативно отношение към бащата. Тя е авторитета и
възрастният, който им осигурява опора и стабилност. По отношение на бащата децата
не изпитват страх, тревожност, напротив – изразяват положително отношение към
него, както и желание той да присъства в живота им. Емоционалната връзка с него,
обаче е прекъсната поради отсъствието му и е нестабилна. Становището на експерта е
че влошената комуникация между родителите ,липсата на сътрудничество и
взаимодействие могат да се отразят негативно на психическото и емоционалното
развитие на децата.
По делото са приложени копия от платежни документи за изплащане на
издръжка на децата.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Нормата на чл.132 от СК предвижда, че родителят може да бъде лишен от
родителски права в няколко хипотези на особено негативно отношение към детето или
трайно бездействие и липса на интерес към отглеждането му. Специално в хипотезата
на чл.132, ал.1, т.2 от СК се имат предвид случаи, когато без основателна причина
трайно не се полагат грижи за детето и не се дава издръжка за него. Тези две
предпоставки следва да съществуват кумулативно. Безспорно е, че в последните
години бащата трайно се е дезинтересирал от отглеждането и възпитанието на децата,
като не ги е търсил, не е осъществявал режима на лични отношения с тях. Сочените от
него причини – установяване в друго населено място, безработица, ограниченията,
наложени в държавата с оглед пандемията от КОВИД, поведението на майката, не
могат да обусловят основателност на това поведение. Още повече, че съществуват
законово установени начини за провеждане на личните срещи с децата, множество
средства за комуникация, а в случая не се установява дори телефонно обаждане на
децата по повод празниците им. В случая, обаче липсва втората предпоставка –
недаването на издръжка. Бащата Й. Б. макар и със закъснения за началото на периода
след развода, е давал издръжка на децата си, като този факт се подкрепя както от
писмените доказателства, така и от твърденията на самата ищца.
Ето защо, съдът намира, че в конкретния случай посочените предпоставки за
приложение на нормата на чл.132, ал.1, т.2 от СК не са налице. Действително
неизпълнение на родителски задължения от страна на ответника спрямо децата Т. и И.
е налице след прекратяване на брака на родителите. Обстоятелството, че бащата е
5
изплащал издръжка, води до извода, че същият не е лишил децата си от материална
подкрепа, поради което не следва да бъде лишаван от родителски права. Още повече,
че изводите на СПсЕ са в насока, че е в интерес на децата да съхранят и възстановят
връзката си с този родител.
В този смисъл настоящата инстанция споделя изводите на първостепенния съд,
че неизпълнението на задължението за полагане на грижи за децата и липсата на
комуникация с тях е укоримо поведение, но предвид заплащането на издръжка не
може да се направи извод за дезинтересираност на бащата спрямо двете му деца. В
същата насока е и практиката на ВКС - напр. О № 50019/16.01.2023г., гр. д. №
2286/2022 г., III г. о. И др.
В тази връзка, настоящият състав счита, че конфликтните отношения между
родителите, които вече са прекратили брака си, не следва да рефлектират върху
отношението им спрямо децата, като бащата следва да положи повече усилия да
възстанови и утвърди връзката си със своите деца.
По отношение на втория иск – за изменение на лични отношения, съдът намира,
че не са налице обстоятелства, които да обосноват това изменение. Действително
бащата не е изпълнявал установения до момента режим. Изменението му, обаче, би
било обосновано, ако бъдещо изпълнение на режима може да повлияе негативно
върху емоционалното и психическото състояние на децата. Констатациите на СПсЕ,
обаче, са в насока, че децата желаят срещи в бащата, липсва отчуждение и негативно
отношение у тях по отношение на личността му, поради което в техен интерес е не
ограничаване на установения режим , а спазване на същия.
Ето защо искът за изменение на определения с решението за прекратяване на
брака режим на лични отношения се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателката следва да заплати на въззиваемата
страна сумата от 300лв., разноски във въззивното производство за заплатено
адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на
ПдОС сумата от 350лв., за извършени разходи за вещи лица.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2429/01.07.2022г., пост. по гр.д.№ 19055/2021,
ПдРС.
ОСЪЖДА Н. И. Г., ЕГН **********, да заплати на Й. Т. Б., ЕГН **********,
6
сумата от 300лв., разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Н. И. Г., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт по сметка на ПОС общо сумата от 350лв., извършени разноски за
вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7