Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1067 от 16.07.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на шестнадесети юни две хиляди двадесет
и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Й.Б.като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 2073 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.
129, ал. 5 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/.
Образувано е по жалба на "Рисайклинг България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас,
ул.“Крайезерна“ №121, представлявано от управителя Н. Ф. Ф., против Заповед №
РД-171/18.09.2020г. на Директора на Регионална дирекция по околната среда и
водите /РИОСВ/ – Бургас, с която, на основание чл.126, чл.128, т.2 и чл.129 от
Закона за управление на отпадъците, е приложена принудителна административна
мярка /ПАМ/ - спиране на дейност по оползотворяване с код R 12 и R 13 с отпадъците по
Разрешение № 02-ДО-494-03 от 24.10.2019г. на площадка №1, находяща се в
гр.Бургас, в поземлен имот с идентификатор 07079 827 49 по КК на гр.Бургас,
кв.“Долно Езерово“, местност „Черна Яна“, УПИ І-2, с площ от 10808 кв.м. и на
площадка №2, описана в разрешението, до отстраняване на всички нарушения,
установени с нарочна проверка от експерти на РИОСВ – Бургас и отразени в
Констативни протоколи. Със заповедта е постановено дейността да бъде спряна
чрез поставяне на пломба на входа на площадката, находяща се в гр.Бургас,
кв.“Долно Езерово“, местност „Черна Яна“, УПИ І-2. В жалбата са изложени
възражения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради нарушение на
материалния закон, адиминистративнопроизводствените правила и при
несъответствие целта на закона. Отправя се искане за присъждане на сторените съдебни
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, призован призован,
се представлява от адв.Г., която поддържа жалбата. Ангажира писмени
доказателства, както и съдебно-техническа експертиза. Пледира за отмяна на
заповедта. Отправя искане за присъждане
на направените по делото съдебно-деловодни разноски. В представените по делото
писмени бележки адв. Г. излага доводи и за нищожност на заповедта, алтернативно
моли за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен.
Ответникът по жалбата – Директорът на РИОСВ – Бургас,
чрез процесуален представител –юрисконсулт К., оспорва жалбата и моли същата да
бъде оставена без уважение. Счита, че от събраните по делото доказателства може
да се направи обоснован извод за законосъобразност на оспорения акт. Пледира
жалбата да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, както и да бъдат
присъдени разноските за юрисконсултско
възнаграждение Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представя писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява
становище за неоснователност на жалбата.
След като разгледа възраженията, изложени в жалбата,
доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 168
от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На основание Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е
издадено Решение №02-ДО-494-03 от 24.10.2019г. на РИОСВ - Бургас за допълване
на Решение №02- ДО-494-02 от 01.04.2019г на „РИСАЙКЛИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕООД
(л.44-68), като се разрешават следните промени:
Добавя се нова дейност R12 - шредиране в шредерна
инсталация на излезли от употреба гуми,
отпадък с код 16 01 03 с местонахождение: гр.Бургас, кв. Долно Езерово,
м.Черна Яна, УПИ 1-2, масив 70, ПИ с идентификатор 07079.827.49 по КК на
гр.Бургас с площ 10808кв.м.
Във връзка със Заповед РД-731/08.09.2020 г. на
министъра на околната среда и водите, е наредено да се извърши проверка на
площадка на дружеството-жалбоподател. Проверката е извършено от експерти на МОСВ и на РИОСВ-Бургас. При проверка на 09.09.2020
г. и 10.09.2020 г. с Констативни протоколи 018244/К-13-119/ (л.181-186) и
018245/К-13-120/ (л.173) е установено следното:
1.Разглобяването на двигателите на излезли от употреба
моторни превозни средства/ ИУМПС/ се извършва на открита площадка, а не в
закрито хале, съгласно условие 9.13;
2.Разглобяването на двигателите на излезли от употреба
моторни превозни средства се извършва без използването на наличните на
площадката абсорбенти, което води до омасляване на последната съгласно условие
3.2,9;
3.Не се спазва последователността на
разкомплектоването. Посредством мотокар ИУМПС се транспортира до системата за
източване на течности. За период от десет минути са отстранени флуиди, гуми, и
предно стъкло. Отделените отпадъци с кодове 23 02 08* 16 01 24*, 16 01 13* и 13
07 02* се съхраняват в метални варели, обозначени с надпис за кода и
наименованието на съхранявания отпадък. Металните варели са разположени на
определено място в работното хале, в близост до системата. Освободеното ИУМПС от описаните отпадъци с мотокар се
транспортира на открита бетонирана площадка, където с помощта на тежко товарна
техника, снабдена с щипка се отстранява двигателя за пет минути. Окончателното
деформиране на ИУМПС е извършено за още пет минути. Разкомплектоването не се извършва според изискванията
и последователността в издаденото разрешително, а на открита площадка и без
шредерна инсталация, несъобразено с условие 9.13:
4.На площадката не са открити шредерните инсталации,
които трябва да се използват според т. ІІ. Методи и технологии за третиране на
отпадъците по видове дейности, вид и капацитет на съоръженията. Това е
нарушение по чл. 17, ал. 2 от НИУМПС. По време на проверката не са представени
техническите спецификации, удостоверяващи капацитета на шредерната инсталация
на ИУМПС и излезли от употреба гуми /ИУГ/. В разрешителният документ на
дружеството в ІІ. Методи и технологии за третиране на отпадъците по видове
дейности, вид и капацитет на съоръженията са записани различни капацитети за
третиране, съответно за ИУМПС 75 т. на денонощие и 50 т. на денонощие за ИУГ за
една и съща шредерна инсталация. Шредерната инсталация не е намерена на обекта.
Неизпълнено условие 9.13.
5.Направен е тест за определяне времето на
разкомплектоване на едно ИУМПС като
разкомплектоването не се извърши според изискванията и последователността в
издаденото разрешително, според т. II. Методи и технологии за третиране на
отпадъците по видове дейности, вид и капацитет на съоръженията- съгласно
условие 913. Не се
доказва капацитет. От направения тест от страната на дружеството за
разкомплектоване, за осем часа могат да се разкомплектоват 24 броя леки
автомобили. Съгласно издаденото разрешително за дейности с ИУМПС разрешеното
количество за третиране в едногодишен аспект е 19 000/деветнадесет хиляди/ тона,
вземайки предвид работните дни - 252 броя, количеството
което трябва да се преработи за един ден е 75,4 т. Предвид липсата на шредерна
инсталация, чести ремонти (установени с Констативни протоколи от предходни
проверки на РИОСВ- Бургас), недостатъчен квалифициран персонал и установеното
време за разкомплектоване без шредер (20 минути по .време на проверката),
дружеството не е в състояние да извърши разкомплектоване на разрешените
количества на ИУМПС;
6.На площадката са открити битови газови бутилки в
открит контейнер. Това е отпадък, чийто код не фигурира в разрешителното
в нарушение на условие 9.7. Намерените битовите газови бутилки на
площадката според Наредба 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците се
класифицират с код 15 01 11*. Посоченият код не фигурира в издадения документ
на дружеството;
7.Не е представен договор за предаване на маслени
филтри. По време на проверката не е представен договор за последващо третиране
на отпадък с код 16 01 07* - маслени филтри - нарушение на условие 2;
8. В близост до контейнера с газови бутилки се
констатира смесване на отпадъци от електроника и кабели, в нарушение на условие
9;
9. Автомобилната електронна везна не е била
калибрирана през периода месец април 2020 г. до септември 2020 г. -нарушено
условие 4.1;
10.Не са представени записи от видеонаблюдение, в
нарушение на чл.25б от Наредба за излезлите от употреба моторни превозни
средства;
11.Установено е, че на обозначителната табела за
предназначението на
площадката липсва телефон за контакти, съгласно
условия 3.1.2 и 3.2,2;
12. Няма обозначителни табели с код и наименование
на отпадъка по Наредба 2 от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците, на
местата за предварително съхраняване на отпадъците, получени в резултат на
разкомплектуването на излезли от употреба моторни превозни средства/ИУМНС/ и
местата за съхраняване на отпадъци, съгласно
условия 3.2.6 и 3.1.7;
По делото е допусната и назначена
съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице шредерната
инсталация на Atjes - универсален шредер, тип VZ 950
DK
Titan е предназначена за работа на открито. Основното
изискване за безопасна експлоатация е отстоянието от машината да бъде минимум
15,00м, което се изпълнява при открити условия. Машината е мобилна, с верижно
придвижване и дизелов двигател Volvo, които се задействат дистанционно.
Съгласно условията по Решение №02-ДО-494-02 от 01.04.2019г. на РИОСВ - Бургас
са определени дейности с ИУМПС и отпадъци от ИУМПС, както следва:
Приетите ИУМПС (отпадъци с код 16
01 04 * и 16 01 06) се съхраняват на обособено място на откритата бетонова
площадка. На мястото на съхраняването се осигурява абсорбент - трици, пясък,
талаш и др. Предварителното третиране на ИУМПС се извършва в зона за
разкомплектоване, в работно хале се евакуират течните отпадъци чрез монтирана
система за източване на течности от ИУМПС. Отделените при разкомплектоването на ИУМПС отпадъци
се съхраняват на определено място в работното хале или на обособено място на
откритата бетонова площадка. Освободените от опасни и други компоненти ИУМПС се
подлагат на третиране чрез шредиране в мобилната шредерна инсталация Arjes с
капацитет 72т/денонощие, разположена на откритата бетонова площадка на обекта.
Съгласно заключението на вещото лице,
техническите характеристики на конкретната шредерна инсталация дават
възможност да бъдат шредирани 72 т/денонощие ИУМПС (при средно тегло на една
кола ~0,908т) и капацитет да шредира 50 т/денонощие ИУГ. Конкретната шредерна
машинна, установена при огледа от вещото лице, е Arjes-универсален шредер. При огледа на машината на
площадка КРЗ „Илия Бояджиев“ вещото лице сочи наличие на стара негодна
транспортна лента, която е подменена с нова такава.
Горната фактическа обстановка
съдът установи на база административна преписка, както и въз основа на
ангажираните от страните доказателства.
При така установените факти, съдът намира от правна
страна следното:
Въпросът за допуснатото по силата на чл.
129, ал. 5 от ЗУО предварителното изпълнение на административния акт е
разрешен с Определение № 1991 от 12.10.2020 г., постановено по настоящото дело,
като е оставено без уважение искането на дружеството-жалбоподател в тази
насока. Определението на настоящият съдебен състав е оставено в сила от ВАС с
Определение №504/15.04.2021г., постановено по адм.дело №13002/2020г., т. е. в настоящото съдебно производство ще
бъде разгледан спора за
законосъобразността на заповедта по същество.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в
преклузивния срок за оспорване по чл. 149 АПК на 05.10.2021г. (л.2 от делото) от
активно легитимирано лице, чиито законни интереси непосредствено се засягат от
процесния акт. Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт, които
подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, вкл. и съгласно изричната
разпоредба на чл.
129, ал. 5 от ЗУО. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от материално и
териториално компетентен орган – директор на РИОСВ-Бургас с правно основание чл.
128, т. 2, според който директорът на РИОСВ или оправомощено от него
длъжностно лице спира дейностите по събиране, съхраняване, транспортиране,
оползотворяване или обезвреждане на отпадъците, като за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения по този закон и Регламент (ЕО) №
1013/2006, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици
от тях компетентният орган или оправомощени от него длъжностни лица прилага
принудителни административни мерки / чл. 126 ЗУО/. Заповедта за налагане на ПАМ
съдържа реквизитите по чл. 129
ЗУО. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че възраженията
на жалбоподателя, изложени в писмените
бележки за нищожност на оспорената заповед, са неоснователни. Заповедта е
издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма.
Преди всичко следва да се отбележи, че превозът на
отпадъци в рамките на Европейския съюз в т. ч. и вида третиране, което се
прилага върху отпадъците на тяхното местоназначение, както и тяхното
разглобяване се извършва при условията и реда на Регламент (ЕО) №
1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14.06.2006 г. относно
превози на отпадъци, както е посочено и в самата заповед. Като източник на
вторичното право на ЕС регламентът има пряко приложение по отношение
интегрирането му в националното законодателство на РБ и по дефиниция не се
изисква транспониране на съдържащите се в него норми в съществуващите закони,
част от вътрешното ни национално право. Регламент (ЕО) №
1013/2006 е задължителен за всички държави членки и пак по дефиниция
съдържа правни норми, които се характеризират със своя директен ефект т. е.
същите създават безусловно и непосредствено определени права и задължения на
своите адресати, като предполагат осъществяване на тяхната защита от страна на
всяка държава членка. Независимо от последното, ЗУО и останалите относими
подзаконови нормативни актове са приведени в съответствие с вътрешното ни
законодателство редица от възприетите с регламента правила и принципни
положения.
Предназначението на ПАМ, съгласно чл. 126 ЗУО, е да предотврати или осуети
възможността на нарушителя да извърши други подобни нарушения, както и да се
предотвратят и отстранят вредните последици от тях. Релевантният за
приложението на чл.
128, т. 2 от ЗУО юридически факт е факта на допуснато административно
нарушение по ЗУО и Регламент
(ЕО) № 1013/2006 и настъпили вредни последици. Тоест, за да наложи ПАМ,
компетентният орган следва да установи извършено нарушение на императивна правна
норма и да е възникнала непосредствена опасност от увреждане на компонентите на
околната среда и риск за здравето и живота на хората /последното в съответствие
с целите на закона чл.
1 от ЗУО/. Спорът се свежда до това дали действително и с оглед
констатациите от извършената проверка е установено извършено, съответно
извършващо се нарушение, на относимото и съобразено по-горе законодателство,
регулиращо управлението на отпадъците в рамките на общността и в частност
България. Това е и основната предпоставка, която води след себе си
законосъобразното ангажиране на предвидената в случая от законодателя държавна
административна принуда, чрез която от една страна следва да се преустанови
продължаването на вече констатираното нарушение, както и да се възстановят
вредните последици от същото това резултатно по своя характер нарушение – т. е.
да се възстанови статуквото от преди извършване на нарушението.
Съгласно чл.
35, ал. 1, т. 1 от ЗУО, за извършване на дейностите по третиране на
отпадъци, включително за дейности по рециклиране на кораби по смисъла на
Регламент /ЕС/ №
1257/2013, се изисква разрешение, издадено по реда на глава пета, раздел I.
Разпоредбата на чл.
67, ал. 1 от ЗУО, намираща се в раздел I "Разрешения за дейности с
отпадъци" от глава пета "Разрешаване и контрол на дейностите по
отпадъците", предвижда, че разрешение за извършване на дейности по
третиране на отпадъци се издава от директора на РИОСВ, на чиято територия се
извършват дейностите. В Приложение
№ 2 към §
1, т. 13 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗУО се съдържа неизчерпателен
списък на дейностите по оползотворяване на отпадъци, между които е и дейността
по код R13 Съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с
кодове R1 – R12 /с изключение на временното съхраняване на отпадъците на
площадката на образуване до събирането им/. Следователно, за извършването на
дейности по третиране на отпадъци, каквато по аргумент от Приложение
№ 2 към §
1, т. 13 от ДР на ЗУО е и съхраняването на отпадъци, е въведен разрешителен
режим.
Според изречение първо от т. 2 "Класифициране на
отпадъците като опасни" от раздел "Оценяване и класифициране" на
Решение
2000/532/ЕО на Комисията от 3 май 2000 година за замяна на Решение 94/3/ЕО
за установяване на списък на отпадъците в съответствие с член
1, буква а) от Директива 75/442/ЕИО на Съвета относно отпадъците и Решение 94/904/ЕО
на Съвета за установяване на списък на опасните отпадъци в съответствие с член
1, параграф 4 от Директива 91/689/ЕИО на Съвета относно опасните отпадъци (Решение 2000/532/ЕО),
всеки отпадък, който е отбелязан със звездичка (*) в списъка на отпадъците, се
счита за опасен отпадък съгласно Директива 2008/98/ЕО,
освен ако е валидно посоченото в член 20 от цитираната директива.
В настоящия случай, от събраните по делото не е ясно в
какво точно качество на дружеството-жалбоподател се вменява евентуално извършено
административно нарушение /оператор на депо, притежател или получател на
отпадъци/. Поради липсата конкретни и последователни фактически и правни
основания съдът не би могъл обективно да изгради убеждение относно законосъобразността
на оспорената заповед. Извеждането от съда на предполагаемата воля на
административния орган, респ. извършването на собствена преценка за дължимия
резултат, и поставяне в положение съдът да гадае волята на административния
орган, е недопустимо.
За да се приложи процесната ПАМ, административният
орган следва по безспорен начин да установи, че е започнало, извършва се или е
извършено административно нарушение по ЗУО и/или Регламент (ЕО) №
1013/2006. По административната преписка не са приложени никакви
доказателства в тази насока, в т. ч. актове за установяване на административни нарушения.
За да бъде приложена съдържащата се в чл. 128, т. 2 от ЗУО ПАМ е необходимо
административният орган да докаже безспорно наличието на извършено нарушение и
да обоснове вменяването му в отговорност на дружеството-жалбоподател и в какво
му качество, което в случая не е сторено. Аргументите на административният
орган са по- скоро с общ характер. Както бе отбелязано , по делото ответника не
приложи АУАН, но от представените по делото съдебни решения от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя става ясно, че НП, съставени срещу
дружеството, за констатираните нарушения, са отменени с влезли в сила съдебни
решения (л.362-389).
При липсата на конкретни, ясни правни и фактически
основания съдът намира, че не са спазени установените в АПК форма и съдържание,
което е абсолютно основание за отмяна на процесния акт - арг. от чл. 146
от АПК. Всичко това води и до невъзможност съдът да извърши преценка налице
ли са материалнаправните предпоставки за спиране дейностите по събирани и
съхраняване на отпадъци на площадката в населеното място, тоест относно
правилното приложение на материално правните норми и целта на закона.
Въз основа на всичко изложено, съдът намира, че
оспорената заповед на Директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите –Бургас е незаконосъобразна, като издадена в несъответствие с относимите
материалноправни норми и тяхното предметно съдържание и при несъобразяване с
целта на закона – осигуряване на превенция и защита на околната среда и нейните
компоненти, поради което същата трябва да бъде отменена.
По искането за разноски, съдът съобрази следното:
Искане за разноски са направили и двете страни. Предвид
изхода на делото, на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за вещо лице. Претендираният
адвокатски хонорар е 1500, 00 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие
(л.358-359), като ответникът е възразил за прекомерност на възнаграждението
по реда на чл.
78, ал. 5 ГПК. В този смисъл и с оглед правната и фактическа сложност на
делото, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до минималния
размер, посочен в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно до 500, 00 лв., съгласно чл. 8, ал. 3. Предвид
изложеното, на дружеството-жалбоподател се дължат разноски в размер на 1150
лв., от които 50 лв. –държавна такса, 500 лв.-адвокатско възнаграждение и 600
лв.-възнаграждение за вещо лице. С оглед изхода на делото, на ответника не
следва да се присъждат разноски.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 1 и ал.
2, предл. второ и чл.
173, ал. 1 от АПК , Административен съд –Бургас, дванадесети състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „Рисайклинг България“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Крайезерна“ №121,
представлявано от управителя Н. Ф. Ф. Заповед
№ РД-171/18.09.2020г. на Директора на Регионална дирекция по околната среда и
водите /РИОСВ/ – Бургас, с която на дружеството, на основание чл.126, чл.128,
т.2 и чл.129 от Закона за управление на отпадъците, е приложена принудителна
административна мярка /ПАМ/ - спиране на дейност по оползотворяване с код R 12 и R 13 с отпадъците по
Разрешение № 02-ДО-494-03 от 24.10.2019г. на площадка №1, находяща се в
гр.Бургас, в поземлен имот с идентификатор 07079 827 49 по КК на гр.Бургас,
кв.“Долно Езерово“, местност „Черна Яна“, УПИ І-2, с площ от 10808 кв.м. и на
площадка №2, описана в разрешението, до отстраняване на всички нарушения,
установени с нарочна проверка от експерти на РИОСВ – Бургас и отразени в
Констативни протоколи.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите –Бургас
да заплати на "Рисайклинг България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Крайезерна“ №121, представлявано от
управителя Н. Ф. Ф., сумата от 1150 лв., от които 50 лв. –държавна такса, 500
лв.-адвокатско възнаграждение и 600 лв.-възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: