Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 25.08.2025
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-В
състав, в
публично заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА И.
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИНА ПЪСТРАКОВА
Мл. с. Г.КАЦАРОВ
при секретаря Цветослава Гулийкова като
разгледа гражданско дело № 8048 по описа за 2010 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. чл. 196 и сл. ГПК /отм./ вр.
§ 2, ал. 1 от ПЗР на ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба срещу решение
от 19.04.2010 г., постановено по гр. д. №903/1993
г., СРС, 60 с-в , с което е отхвърлен предявеният от Н.И.П., Д.И.П., Л.Г.А., В.Е.Б.
иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ за възстановяване собствеността върху
апартамент на третия етаж от жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „**********,
одържавен от Р.И.П..
Във
въззивната жалба се посочва, че обжалват
решението като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Твърдят, че
неправилно прървоинстанционният съд е приел, че са
получили обезщетение за отчуждения от наследодателя им имот, поради което същият
не подлежи на възстановяване. Молят да бъде отменено решението на СРС и да бъде
постановено ново, с което да бъде уважена претенцията им.
Постъпил е
отговор на въззивната жалба от А.Т., която оспорва
жалбата- по конкретно легитимацията на ищците, моли решението на районния съд
да бъде потвърдено.
В открито
съдебно заседание жалбата се оспорва от останалите ответници чрез процесуалните
им представители.
Третото лице
помагач не е взело становище по жалбата.
С решение
от 20.03.2017 г. по в. гр. д. №8048/2010 г. решението от 19.04.2010 г., постановено по гр. д. №903/1993 г., СРС, 60
с-в, в частта, с която е отхвърлен предявен от В.Е.Б. иск с правно основание
чл. 7 ЗВСОНИ е обезсилено като
недопустимо. Исковата молба в тази част е върната като нередовна и
производството по делото е прекратено. Постановеният акт е влязъл в законна сила.
С определение
№13622/15.06.2018 г. по в. д. №8048/2010 г., СГС, IV с-в производството по делото е спряно.
С влязло в сила определение №266501/22.11.2023 г. производството по в. гр. д.
№8048/2010 г., СГС, IV с-в е възобновено, но прекратено по отношение на Д.П.. поради липса на обективна
възможност да се конституират наследниците на починалата страна.
Предвид посочените обстоятелства, предмет на второинстанционното
производство е въззивната жалба, подадена от Н.И.П. и Л.Г.А., чрез адвокат Л.Д.,
САК, срещу решението на СРС , 60 състав, от 19.04.2020 г. по гр. д. № 903/1993
г.
Софийският градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 188, ал.1 ГПК/отм./, намира за
установено следното от фактическа страна:
Софийски районен съд е сезиран с иск с правно основание
чл.
7
ЗВСОНИ /с оглед уточнителна
молба от 07.07.1993 г./, предявен в
предвидения едногодишен срок от влизането на този закон в сила срок.
Ищците претендират
възстановяване на собствеността върху апартамент на третия етаж от жилищна сграда,
находяща се в гр. София, на ул. „********,
138 кв. м., одържавен от тяхната наследодателка Р.И.П..
Твърдят нарушения на действащото законодателство към момента на продажбата на
имота на ответниците, респ. техни наследодатели. В
молба от 07.07.1993 г. г. ищците посочват конкретни нарушения на процедурата по
продажба на процесния имот- продадено е жилище от 135.76 кв. м. в нарушение на
ЗСГ, Указ № 522/1975 г. и чл. 112 НДИ; продадени са на едночленни семейства по 1/3 идеални
части от процесния имот; Г.Х.Я. не е имала
настанителна заповед; договорът за продажба не е подписан от председателя на
РНС „В. Левски“; заповедта за продажба не е подписана от председателя на ИК на
РНС „В. Левски“ и не е утвърдена от председателя на ИК на СНС.
Ответниците оспорват
иска, позовавайки се на липса на активна легитимация на ищците.
С протоколно
определение от 31.01.1994 г. по гр. д. №903/1993 г.,
СРС, 60 с-в е конституирано трето лице
помагач- СГО ТОА „Оборище“ на страната на ответницата С.Р..
С протоколно
определение от 19.02.1997 г. по гр. д. №903/1993 г., СРС, 60 с-в е конституиран като ответник И.З.И..
С протоколно
определение от 09.10.2000 г. по гр. д. №903/1993 г., СРС, 60 с-в на мястото на починалата в хода на
производството ответница Г.Х.Я. са конституирани С.С.Р.
и Г.С.Р..
С протоколно
определение от 07.05.2003 г. по гр. д.
№903/1993 г., СРС, 60 с-в е допусната поправка досежно името на
ответницата, което да се чете С.Р. вместо Р..
Конституирани с
определение от 01.06.2007 г. в хода на
производството на мястото на починалия Г.С.Р. са Г.С.Р., П.С.Р., С.С.Р., Б.С.Р..
С протоколно
определение от 18.03.2009 г. е допусната промяна досежно
имената на ответницата А.Г. И., която да се счита А.Г.Т..
По делото е
представен нотариален акт №15, т. 16 от 14.08.1933 г., видно от който Р.И.П. е
закупила двуетажна къща с двор с площ 256 кв. м. на адрес: гр. София, ул. „***********.
Представено по
делото от жалбоподателите е копие на смъртен акт от 18.04.1944 г. на Р.И.П.,
издаден от общината в Атина, с апостил, ведно с
превод на български. В същия е посочено, че лицето Метаксас,
23 годишен, по професия чиновник, жител на Атина, декларира, че в болницата на
гръцкия Червен кръст, на 17.04.1944 г., понеделник, в 2 часа следобяд, е починала госпожа М., съпруга на А.С., жител на
Еритрея,Л., роден в Комотини, 38 годишен, иконом по
професия…, която М. е дъщеря на Н.К.Под това изявление е обективирана „справка“
от 28.02.1945 г., че настоящата декларация трябва да се чете с поправка: вместо
М. А.С. трябва да бъде Р.И.П., съгласно документи под номер 39649/45. Този
документ е оспорен изцяло от насрещната
страна. Открито е производство по оспорване истинността на съдържанието на
документа в частта на отразената справка
от 28.02.1945 г. Същият е представен в оригинал пред първата инстанция. Във
връзка с така приетия смъртен акт е допуснато изготвяне на експертиза за
установяване верността на превода, прието в открито съдебно заседание на
17.12.2015 г.
Приети по делото
са писма от Служба по гражданско състояние на Република Гърция, община Еретрия, както и от Република Гърция, община Комотини, Дирекция „Управление човешки ресурси“, Отдел
„регистър на населението, гражданско състояние на чужденци и имиграция“, представени
от ответницата Р., в което уведомяват, че данни за лица А.С. и М. Л.не се
съхраняват. От прието по делото удостоверение от Република Гърция, Министерство
на образованието, научните изследвания и вероизповеданията, Главни държавни
архиви, Отдел „Поддържане на сигурността“ се установява, че в Централно управление на главен държавен
архив на Република Гърция няма актове за корекция от страна на прокуратурата
при първоинстанционния съд в Атина досежно посочения в смъртния акт номер
39649/45. Открито е производство по оспорването им по реда на чл. 154 ГПК
/отм./, като е указано, че доказателствената тежест е върху жалбоподателите,
които не са ангажирали доказателства във връзка с направеното оспорване.
Представени по
делото са копия на: 1/ наследствена заповед, издадена от Областен съд в Тел
Авив, в която са посочени наследниците по закон на Р.К.П.; 2/ на наследствено
постановление, издадено на 06.01.1971 г. от Окръжния съд в гр. Хайфа, по насл. дело №1186/1970 г., в което са посочени наследниците
по закон на Р.И.П.. ведно с документ №
315/25.09.1970 г./на чужд език и в превод/. С оглед тяхното оспорване на ищците неколкократно е дадена възможност
да представят оригинали на същите. С молба от 05.11.2008 г. ищците са
представили отново копия на оспорените два документа. Поради неизпълнение
дадените от съда указания за представяне на оригинали на оспорените документи,
същите следва да бъдат изключени от доказателствения материал и не подлежат на
обсъждане.
Представени по
делото са и копия от Акт за
потвърждаване на завещание по насл. дело №22/72,
издаден от Областния съд, гр. Хайфа, относно завещание на И.П., което завещание
от 28.05.1971 г. е в сила, а за негов управител е назначен Н.П.; както и копие
на самото завещание. Същите са оспорени по съдържание, открито е производство
по чл. 154 ГПК /отм./ по отношение
представеното завещание, а в открито съдебно заседание е представено в оригинал
за констатация.
Представен по
делото е оригинал на „поправено наследствено постановление“, издадено в Израел,
с апостил и превод на български език в което са
посочени като наследници на Р.И.П. : И.Н.П., Н.П., Д.П., Л. А.Във връзка с така
приетия документ е допуснато изготвяне на експертиза за установяване верността
на превода, прието в открито съдебно заседание на 08.03.2018 г. След извършен
нов превод от вещо лице преводач се установяват грешки в представения от
страната превод, отразени в заключението на вещото лице, сред които: че номерът
на делото е 1186/ 70 г., а не 1187/ 70 г.; че навсякъде, където е посочен районен съд трябва да се чете
областен; че след името на покойната Р.П. липсва израз „благословена да е
паметта й“; че името Л. трябва да се чете Нили; че под
заглавието „поправено наследствено постановление‘ има ръкописен текст „поправка
на техническа грешка“, който в превода липсва; че в печата Апостил
не е посочена длъжността на подписалото се в него длъжностно лице И.Ш.и други.
По
делото не се оспорва, а от представен Акт за държавна собственост №748/28.10.1949 г. е видно, че на основание
ЗОЕГПНС по преписка №9470/1948 г., постановление на Министерски съвет са
одържавени партерен и втори надпартерен етаж от
триетажна къща, находяща се на адрес: гр. София, ул. „********, заедно със
съответните зимнични тавански помещения и идеални
части от мястото и общите части на сградата с площ 256 кв. м.
Представени са и
други документи от отчуждителната преписка №9470/1948
г., а именно- протокол №52/22.02.1942 г. от заседание на Министерски съвет; докладна
записка от Стефан Димитров, домоуправител, 7 секция, I район; заявление от д-р М.Л.,
адвокат; протокол от 18.02.1948 г.; решение от 18.11.1948 г. за отчуждаване в
полза на държавата на следния недвижим имот: партерен и втори надпартерен етаж от триетажна сграда, находяща се на адрес:
гр. София, ул. „********, заедно със съответните зимнични
тавански помещения и идеални части от мястото и общите части на сградата с площ
256 кв. м.; контролен лист от 15.03.1949 г.;
писмо
от 17.07.1950 г. до финансовия отдел- приходи при Градски Народен Съвет относно
дължими от Р.И.П. дължими данъци; писмо изх. №726/26.07.1950 г.; писмо изх.
№2224/23.08.1950 г. на СГНС, I райсъвет, финансово отделение; допълнително
решение от 26.08.1950 г., с което се определя обезщетение за отчуждените
партерен и втори надпартерен етаж от триетажна
сграда, находяща се на адрес: гр. София, ул. „********; писмо изх.
№7323/15.09.1951 г. СГНС; писмо изх. №9772/04.10.1951 г.; писмо изх. №2584/10.10.1951 г.; писмо изх.
№24246/20.10.1951 г. на БНБ; писмо изх. №72/12.02.1952 г. на Сталински РНС; писмо изх. №КЗ-327/1952 г. МФ; писмо от
19.04.1952 г. на Сталински РНС; декларация по
ЗОЕГПНС; удостоверение от 03.07.1956
г. относно определеното за отчуждения
имот обезщетение; сметка; за доклад по техническа комисия- 2 бр.
Представена по
делото е молба от Р.И. П. от 30.06.1956 г. до отдел „Комунален“ при Коларовски районен народен съвет, с която се иска издаване
на удостоверение за отчуждените имоти по преписка №9470, както и окончателен
размер на обезщетенията, което да
послужи пред финансовите власти. Върху молбата има отбелязване „получих
удостоверение“ с дата 03.07.1956 г.
По делото не се
оспорва, а от представен Акт за държавна собственост №8801/20.01.1973 г. е видно, че на основание
спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на
икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство
Гърция от 09.07.1964 г. и съгласно писмо от 15.01.1973 г. на Министерство на
финансите са одържавени 58.09 ид. части от втория
етаж на триетажна къща находяща се на
адрес: гр. София, ул. „********, представляващ
апартамент от три стаи два хола и сервизни помещения заедно със
съответните зимнични тавански помещения и 65.7 кв. м.
дворно място.
Представена по
делото е служебна бележка от 12.07.1987 г., издадена от Ц.Д., в която е
посочено, че в жилището, което С. Р. иска да закупи, а именно апартамент,
находящ се в гр. София, ул. „********, се обитава от С. Р., Г.Х.Я., А.Г.Т., И.З.И.,
Е.И. И..
Представена по
делото е заповед №ДИ-ОЗ-293/87 год. от
дата 15.04.1988 г. за продажба на недвижим имот с адрес: гр. София, ул. „********,
ет. 3 , представляващ апартамент с площ 135.76 кв. м., при граници- изток- раздел.
стена с ул. „*********запад- раздел. стена с ул. „*********север- стълбище; юг-
тревна площ, отгоре-таван, отдолу- държ. ап. №2, заедно с избено помещение, застроено на 14.40
кв. м., заедно с прилежащи 33/100 ид. части от общите
части на сградата и право на строеж върху мястото, одържавен с акт №748, да
бъде продаден на С.С.Р., А.Г.Т. и Г.Х.Я.- на всяка по 1/3 ид.
част.
Представен е и
договор за продажба на държавен недвижим
имот от 22.06.1988 г., съгласно който въз основа на заповед №ДИ-ОЗ-293/87 год. от
дата 15.04.1988 г. С.С.Р., А.Г.Т. и Г.Х.Я. закупуват
по 1/3 ид. ч. от следния недвижим имот- с адрес: гр.
София, ул. „********, ет. 3 , представляващ апартамент с площ 135.76 кв. м.,
при граници- изток- раздел. стена с ул. „*********запад- раздел. стена с ул. „*********север-
стълбище; юг- тревна площ, отгоре-таван, отдолу- държ.
ап. №2, заедно с избено помещение, застроено на 14.40 кв. м., заедно с
прилежащи 33/100 ид. части от общите части на
сградата и право на строеж върху мястото.
Представен
по делото е отказ от 25.05.1993 г. да бъде отписан от актовите книги за
държавни и общински недвижими имоти следният недвижим имот: партерен и втори надпартерен
етаж от триетажна къща, находяща се на адрес: :ул. „********, поради продажба,
респ. замяна в полза на трети лица.
По делото е
представена преписка по чл. 26 от Закон за защита на нацията от 1941 г.
Представено е
удостоверение №1359/24.06.1998 г., МВР-СДВР, в което се посочва, че С.Р. е с
адресна карта за процесния адрес от 12.07.1970 г.
Въз основа на
издадено съдебно удостоверение по делото е прието удостоверение от 02.06.2014
г. от областния управител на област София, в което се посочва, че Л. Г. е
обезщетена с жилищни компенсаторни записи, като наследник на Л.Д.К.за одържавен
на основание ЗОЕГПНС недвижим имот, находящ се на ул. „Нишка“ /“********, като
за Д.П. и Н.П. не са открити данни да са включени в списъци за получаване на
депозитарни разписки.
Приета по делото
е декларация от Н.А.от 04.10.2004 г., съобразно
която съдът приема, че Н.А.и Л.Г.А. са
нейни имена, т. е. едно и също лице.
Представено по
делото е удостоверение за идентичност на
лице с различни имена, от което е видно, че С.С.Р. и С.С.Е. са едно и същи лице.
Приети по делото
са удостоверение за раждане на Е.И. И. и решение
По гр. д. №3950/2002 г. за прекратяване
на брак межди А.Т. и И.З.И..
Представени от ответницата Р. във
връзка с твърдените от ищците нарушения на процедурата по продажба на процесния
невижим имот са още преписи от следните документи:
заповед за настаняване № 283 /26.06.1970 г. СГНС, район “В. Левски“; 3аповед за
настаняване № 3269 / 26.11.1981 год. на СНС, район “В. Левски“; Решение на
Министерски съвет на НРБ № 83 /02.06.1988 г.; Докладна записка от С.Н.-
Председател на ИК на СНС -30.05.1988 год.;
Протокол №8 /30.05.1988 на ИК на СНС и Разпределение на ръководството на
дейностите на СНС между Председателя на ИК на СНС, зам. председателите,
секретаря и председателите на комисии на СНС; Временен правилник за
устройството и дейността на комисиите на СНС, създадени с Решение на МС №
83/02.06.1988 г.; Протокол № 1/06.03.1988 г. -първа сесия на новоизбраните
съветници на Об НС- община “Оборище “ - решение 3 и решение 4 ; Предложение за избор на комисии на ОбНС община “Оборище “ и други органи на съвета; Протокол №
4 /22.03.1988 г. на ОбНС “Оборище “- Статия 1;
Протокол № 4 /22.03.1988 г. на ОбНС “Оборище Статия
5; Докладна записка от Т.Б.- Секретар на
ИК относно утвърждаване на предложение за попълване на състава на комисиите по
57 ПМС; Протокол № 4 /22.03.1988 г. на ОбНС “Оборище”
- Статия 8;Покана на ИК на ОбНС ”Оборище” за свикване
на разширена сесия на Об НС на 05.04.1988 г.;
Докладна записка от Т.Б. - Секретар на ИК на Об НС относно предложение за
попълване съставите на специализирането обществено-държавни
изпълнително-разпоредителни комисии на ОбНС община
“Оборище” с членове- несъветници ; Протокол № 2
/5.04.1988 г.- втора сесия на ОбНС ”Оборище”;
Съдържание на Протокол №2/05.04.1988 г. -втора сесия , стр.2 ,40,41,42 и 43 и
състав на Комисията за развитие на самоуправлението и опазването на
социалистическата законност; Докладна записка от Т.Б. до ИК на Об НС “Оборище”
относно : Приемане на план-програма за провеждане обучението на общинските
народни съветници в община “Оборище” за мандата 1988-1990 г с прилежащ към нея
план- програма.; Дневен ред на заседанието на ИК на ОбНС
”Оборище” от 26.04.1988 г. и Докладна записка на Т.Б. до ИК на ОбНС ”Оборище”относно : Приемане на оперативни мерки за
подобряване на дейността на направление “Жилищно настаняване и държавни имоти
“; Съдържание на Протокол № 6 /26.04.1988 г.; Протокол № 6 /26.04.1988 г. с
решение на ИК на ОбНС ”Оборище - статия 4 ;
0перативни мерки за подобряване на дейността на направление “Жилищно
настаняване и държавни имоти “ ; Протокол №8 /16.06.1988 г. на ОбНС ”Оборище” - ИК ; Писмо от Националния съвет на
Отечествения фронт до Председателя на ИК на ОбНС
”Оборище” за привличане на работа на Т.Б. ;
Решение №4 на сесия на ОбНС “Оборище” за
освобождаване на Т.Б. от длъжността “Секретар” на ИК на Об НС и председател на
Комисията по самоуправлението и спазването на социалистическата законност ;
Решение № 55 на Министерски съвет от 11.03.91 г. за примерни структури на
органите на управление на народните съвети; две настанителни заповеди по н. д. № 5691 /85 г. № 2850/70 г. ;
наследствено постановление № 1186/70 г. и удостоверение за верността на превод
№ 60/93 г. ;
Представена
е наследствена заповед по насл. д. № 5691 /1985 г. на
Обл. Съд, Тел Авив, изд. на 13.11.1985 г. - относно
наследници на М. Б., починал на 13.03.85
г., както и наследствена заповед по насл. д. № 2850
/1970 г. на Обл. съд Тел Авив , Израел , изд. на
24.09.1970 г. - относно наследството на починалия на 18.09.1952 г. Д.Б.Д., но
същите са неотносими към установяване наследниците
на Р.П..
Приети
по делото са и други неотносими към предмета на спора
писмени документи.
Прието по делото
е заключение на съдебно-техническа експертиза, която след оглед на процесния
имот удостоверява, че сградата се състои от три жилищни етажа, от които първият
и третият са актувани като държавна собственост на основание ЗОЕГПНС, а 58.09 %
от втория надземен етаж е актуван с акт за държавна собственост на основание
спогодба за уреждане на висящите финансови
въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, считано
от 09.07.1964 г. и 41.91% по изпълнително дело №347/1961 г. на съдия
изпълнител. Вещото лице заявява, че процесният имот, находящ се на втори надпартерен етаж /трети надземен/ е идентичен с отчуждения
по ЗОЕГПНС.
Прието по делото
е заключение на съдебно-почеркова експертиза от
вещото лице И. И.Х., което приема, че подписът след думата „продавач на
договора за продажба от 22.06.1988 г. и на заповед №ДИ-ОЗ-293/87 год. от дата
15.04.1988 г. не е положен от И. М.Т., бивш председател на ОНС „Оборище“. В
допълнително изготвено заключение към същата се сочи, че подписът под документите е на бившия първи зам. председател
К.Л.Б..
По делото е
прието заключение и на тройна графическа експертиза, от което се установява, че
подписите след думата „продавач“ на
договора за продажба от 22.06.1988 г. и на заповед №ДИ-ОЗ-293/87 год. от дата
15.04.1988 г. не е положен от И. М.Т., а са положени от Т.Б..
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима - подадена от активно легитимирано лице, за което
постановеното решение е неблагоприятно; в рамките на установения срок за
обжалване и подлежи на разглеждане от състав на Софийски градски съд, съгласно
правилата на функционалната подсъдност
Преди
всичко следва да се отбележи, че възражението на ответниците по жалбата, че адв. Д. не е надлежно упълномощена от ищците
за завеждане на настоящето дело, не следва да бъде разглеждано. Съгласно
Тълкувателно решение №5/12.12.2016 г.,
ОСГТК на ВКС, липсата на представителна власт засяга единствено вътрешното
правоотношение между представителя и представлявания. Следователно единствено мнимо представляваният
разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без
представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал.
2 ЗЗД. Другата страна по договора, която не разполага с право да го потвърди,
няма и право, респ. – правен интерес да се позове на недействителността; още
по-малко, такъв правен интерес е налице за трети за договора лица.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗВСОНИ „Собствениците на имоти по чл. 1 и 2 или
техните наследници, които не са получили обезщетение, могат да предявяват
искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато
те са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове, както и чрез използуване на служебно или партийно положение или чрез
злоупотреба с власт." Следователно възстановяването
на правото на собственост по ЗВСВОНИ се извършва при наличието на следните
предпоставки: имотът да е бил бивша собственост на лицето, от който е отчужден;
да е отчужден по някой от посочените в ЗВСВОНИ закони; да не е получено
обезщетение; същият да съществува реално до размерите, до които е отчужден и
към момента на влизане в сила на закона да е собственост на държавата,
общините, обществени организации или техни фирми или ЕАД по чл.61 от ТЗ. В чл. 7
е разширена възможността за реституиране, като е предвидено, че бившите
собственици или техните наследници могат да си възстановят правото на
собственост върху имоти, които са придобити от трети лица, ако сделката е
извършена в нарушение на нормативните актове или чрез използване на партийно или
служебно положение или чрез злоупотреба с власт. Тези предпоставки очертават
предмета на доказване от страна на ищците.
В исковата молба ищците твърдят, че са наследници на Р.И.П.. В това качество искат възстановяване правото им на
собственост върху процесния недвижим имот на основание чл.7 ЗВСОНИ. Съобразно разпоредбата на чл.127, ал.1 ГПК /отм./ в
тяхна тежест е да докажат е допустими от закона доказателства и доказателствени
средства фактическите твърдения, на които
основават претенциите си- смъртта на Р.И.П. и качеството им на нейни
наследници, включително обема на правата си.
Настоящият
съдебен състав счита че това не бе сторено, поради следното:
От представения
по делото
смъртен акт, издаден в Гърция и преведен на български е видно, че на 17 април 1944г. е починала г-жа М.,
съпруга на А.С., дъщеря на Н.К.. Към смъртния акт е приложена справка от 1945 г., според която вместо М. А.С.трябва да се чете Р.И.П..
Останалите обстоятелства, записани в смъртния акт не са променени. Този документ е оспорен изцяло от насрещната страна. Открито
е производство по оспорване истинността на съдържанието на документа в частта на отразената справка от 28.02.1945 г.
Същият е представен в оригинал пред първата инстанция и без съмнение съществува
като такъв с текста, обектвиран в него, което се
потвърждава от заключението на експертиза за установяване верността на превода.
В писмо от 17.07.1950 г. на комисия по ЗОЕГПНС до Финансов отдел — приходи
при Градски народен съвет обаче е посочено, че г-жа Р.П. живее в Израел - Палестина. Същото обстоятелство
се сочи и в контролен лист от 15.03.1949 г. по отчуждителната преписка. Същевременно на 30.06.1956 г. госпожа Р.П. е подала молба, приета по
делото като писмено доказателство и неоспорена от ищците, по същото отчуждително дело с искане да й бъде издадено удостоверение във връзка с
отчуждените й имоти, а на 3.07.56 г. тя е
получила лично поисканото удостоверение. Следва извод, че през 1956
г. е била жива, тоест същата не е починала през 1944 година в Гърция, както е
посочено в оспорения документ. Отделно от това от писма от Служба
по гражданско състояние на Република Гърция, община Еретрия,
както и от Република Гърция, община Комотини, Дирекция
„Управление човешки ресурси“, Отдел „регистър на населението, гражданско
състояние на чужденци и имиграция“, представени от ответницата Р., се
установява, че данни за лица А.С. и М. Л.не се съхраняват, а от прието по
делото удостоверение от Република Гърция, Министерство на образованието,
научните изследвания и вероизповеданията, Главни държавни архиви, Отдел
„Поддържане на сигурността“ се установява,
че в Централно управление на главен държавен архив на Република Гърция
няма актове за корекция от страна на прокуратурата при първоинстанционния съд в
Атина досежно посочения в смъртния акт номер 39649/45. Открито е производство
по оспорването им по реда на чл. 154 ГПК /отм./, като е указано, че
доказателствената тежест е върху жалбоподателите, които не са ангажирали
доказателства във връзка с направеното оспорване. С оглед всичко това съдът
счита за успешно проведено с посочените по-горе документи оспорването на
верността на съдържанието на допълнително нанесената в акт за смърт 462/ЕТ/1944
г. ”справка”. Тя свидетелства за факти извън удостоверителната компетентност на
издателя на документа, които не са доказани със съответни /други/ писмени
доказателства. Липсват писмени доказателства, които да установяват как е
констатирана идентичност на лицата, от кого, в какво качество и въз основа на
какви данни. От всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспорването от страна на ответниците е успешно
проведено, тази част документа не следва да се кредитира като официално удостоверяване
и не се ползва със силата, присъща на официален документ- няма материална
доказателствена сила относно обстоятелството, че починалата на 17.04.1944 г. М.
Л.е Р.И.П..
На следващо
място за установяване на своите наследствени права спрямо Р.И.П. ищците представят: 1/
наследствено постановление и наследствена заповед, ведно с документ №
315/25.09.1970 г. /на чужд език и в превод/ които с оглед посоченото по-горе са
изключени от доказателствения материал, поради непредставянето им в оригинал; 2/ завещанието на И.Н.П., починал на
27.12.1971
г. В завещанието си И.П. сочи кои са наследниците на Р.П.,
но въз основа на това посочване не могат да се установяват действителните
наследници на г-жа Р.П..
Що се отнася до
представеното по делото „Поправено наследствено постановление от 27.03.2016 г.
настоящият съдебен състав намира, че същият е от
категорията публични актове по смисъла на чл. 1 от КОНВЕНЦИЯ за премахване на
изискването за легализация на чуждестранни публични актове /Хагска конвенция от
1961 г./, поради което трябва да отговаря на изискванията, визирани и в чл. З и
чл. 4 от същата конвенция , т. е. да има т. н. Апостил
. Съгласно чл. 3 на Конвенцията „Единствената формална процедура, която може да
се изисква за удостоверяване истинността на подписа, на качеството, в което е
действало лицето, подписало документа, и при необходимост достоверността на
печата или марката, поставени върху документа, е прилагането на описаното в чл.
4 удостоверение от компетентния за това орган на държавата, от която произхожда
документът.“ А съгласно чл. 4, ал.1
Конвенцията „Удостоверението, предвидено в чл. 3, ал. 1, се поставя
върху самия документ или върху продължение и трябва да съответства на образеца,
приложен към тази конвенция.“ В чл. 5, ал. 2
пък е предвидено, че „надлежно попълнено, то удостоверява истинността на
подписа, качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при
необходимост автентичността на печата или марката, поставени върху документа“.
Видно е, че т. нар. „апостил“ трябва да съдържа
определени реквизити, за да притежава придадената му удостоверителна сила.
Според приетото заключение, прието в открито съдебно заседание на 08.03.2018
г., неоспорено от жалбоподателите, в печата Апостил
не е посочена длъжността на подписалото се в него длъжностно лице И.Ш..
Следователно документът не съдържа необходимите по Конвенцията реквизити, не е
оформен надлежно и не следва да се цени като официален документ относно
обективираните в него обстоятелства.
Като заключение на всико изложено следва, че от представените по делото
документи не е ясно дали и кога е починала г-жа П., какво е било семейното й
положение към момента на евентуалната й смърт и кои лица са нейните наследници.
Ищците не установиха тези обстоятелства и по този начин не установиха активната
си легитимация.
Следва да се отчете и
обстоятелството, че ищците не установиха с допустими
доказателства оспорваната от доверителката идентичност на лицата с имена Р.И.П., Р./К./Д.П., К. Б., въпреки дадените им
изрични указания от първоинстанционния съд в с. з. на 31.01.1994 г.
Съобразно
константната съдебна практика по искове с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ активно
материално-правно легитимирани да предявят иска са реституираните собственици,
респ. техните наследници. Доколкото настоящите ищци не доказаха това си
качество в настоящия процес, те не са легитимирани да оспорват действителността на сделката по
продажба на отчужден в полза на държавата имот, поради което не следва да се разглеждат по същество
твърдените от тях нарушения на същата.
Исковата
претенция подлежи на отхвърляне, а обжалваното решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната част.
По разноските.
С оглед изхода
на спора разноски се дължат в полза на ответниците по жалбата, а именно 3292
лв. на ответницата Р. за заплатено т нея адвокатско възнаграждение и съдебни
удостоверения. Ищците и настоящи жалбоподатели следва да заплатят и 1500 лв. на
адв. В.- особен представител на Б.Р..
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 19.04.2010 г., постановено по гр. д. №903/1993 г., СРС, 60
с-в в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Н.И.П. и Л.Г.А. иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ за
възстановяване собствеността върху апартамент на третия етаж от жилищна сграда,
находяща се в гр. София, ул. „********, одържавен от Р.И.П..
ОСЪЖДА Н.И.П., ЕГН ********** и Л.Г.А., родена на *** г., да
заплатят на С.С.Р., на
основание чл. 64 ГПК /отм./ сумата от 3292 лв.,
разноски пред въззивната инстанция и на адв. В. сумата от 1500 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение в качеството му на особен представител
на Б.С.Р..
Решението
е постановено при участие на трето лице помагач на ответницата С.Р.-***.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл. 280 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.