Решение по дело №166/2018 на Окръжен съд - Силистра

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 11

гр. Силистра, 29.01.2019г.

 

Силистренският окръжен съд, граждански състав, в открито заседание на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав :

                                              

Председател: В. Александрова

                                               Членове: Добринка Стоева

Кремена Краева        

                                                                                                                          

при секретаря Д. Георгиева като разгледа, докладваното от съдия К. Краева в.т.д.№ 166/ 2018г. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

        

                ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД обжалва решение № 65/ 03.10.2018г. постановено по гр.д. № 135/2018г. по описа на РС Тутракан, в частта с което се отхвърлят исковете му по чл. 422 ГПК във вр. с иск по чл.327, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД против В.Й.Х..

 

Искането е да се отмени решението, като се уважи предявеният установителен иск.

 

Ответникът по жалбата -  В.Й.Х. ЕГН ********** не депозира становище по жалбата.        

 

ОС - Силистра по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема следното:

 

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, жалбата е  основателна.

 

 Производството по делото е образувано по искова молба от ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД срещу В. Й. Х., с която са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ с осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за установяване на вземането, предмет на Заповед № 800/05.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 608/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Тутракан, с която на ответника е разпоредено да заплати на ищеца: цената на доставена електрическа енергия, за обект с адрес: гр.Тутракан, ул.Дон 6, с период на потребление: 23.07.2016 г. - 22.11.2016 г.,  възлизаща на 358,56 лв.; мораторна лихва върху всяка една от сумите, включени в главницата, за периода 03.10.2016 г. – 17.11.2017 г. в размер на 36,51 лв.; законната лихва върху цената от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (05.12.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението; осъждането да заплати на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД възнаграждение за услуга - „Такса за възстановяване на захранването” дължима съгласно чл. 21, ал. 1 от ОУ на договорите за продажна на ел. енергия на ищеца, в размер на 19 лв. Ищецът излага, че ответникът е клиент на ищцовото дружество с клиентски номер № **********, във връзка с продажба на ел.енергия обект на потребление, заведен с абонатен номер № **********. Тези облигационни отношения се регламентират от ОУ на ищцовото дружество, приети на осн.чл.98а ЗЕ и одобрени от ДКЕВР. Съгласно чл. 16, ал.1, т.2 от Общите условия, потребителят се задължавал да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начин, определени в Общите условия. Посочва се, че неплатената ел. енергия е на стойност 358,56 лв. и се дължи по четири фактури, описани подробно в изготвеното извлечение от сметка.   Последната фактура, касае начислена на потребителя „Такса за възстановяване на захранването”, поради прекъсване на ел. захранването в обекта в резултат на незаплатени задължения на потребителя,  а общия размер на дължимото обезщетение за забава възлиза на 36,51 лв. за периода от падежа на всяка от фактурите до 12. 05. 2017 г. Установява се, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, а исковата молба е подадена от ищеца в законоустановения едномесечен срок, след указания на съда с аргументи от чл.415, т.3, вр. с чл.47, ал.5 ГПК. Към исковата молба са приложени извлечение от сметката на длъжника, копия от визираните фактури,справка за консумирана ел. енергия в обекта на потребление на ответника, копие от Общите условия.

 

Ответникът не е подал отговор и не се явява в съдебно заседание – пред районен и въззивен съд.

 

 По делото са налице достатъчно данни, от които въззивният съд прави извод, че ответникът е бил абонат на ищцовото дружество. Изводът в тази насока произтича от обстоятелството, че настоящия адрес на ответника /л.7 от зап. производство – Справка по реда на Н№14/2018г./ и  по реда на чл.46,ал.2 ГПК на който са връчени книжата по делото, съответства на адреса на имота, в който е доставяна електроенергията, т.е. съгласно чл. 4 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД  В. Й. Х. е бил потребител на електрическа енергия за битови нужди.

    При наличие на договорно правоотношение между страните, регламентирано от Общите условия на ищеца, следва да се счете, че за абоната В. Й. Х.- ответник по делото, е възникнало задължение да заплаща консумираната от него електроенергия по правилата, установени в глава девета от Общите условия.  От същите и прочита на чл.37 ПИКЕЕ/отм/ вр. чл.120 ЗЕ съдът прави извод, че плащането се извършва въз основа на издадени от електроснабдителното дружество фактури, съдържащи конкретни данни за консумацията на електроенергия съгласно чл. 18 от ОУ, с отразените данни от СТИ, констатирани при периодичното отчитане на консумираната от процесния обект електрическа енергия.

Предвид това представените по делото фактури, издадени в периода  12.09.2016 г. - 12.12.2016г.,справка за потреблението през последните 12/14/36 месеца с отразените данните от СТИ /л.12/, които не са оспорени от ответника, установяват възникналото задължение да заплати доставената в периода електроенергия в общ размер на 358,56 лв. Поради допуснатото просрочие и на основание чл. 38 от Общите условия върху сумата се дължи и обезщетение за забава в размер на 36,51лв.

 

Районен съд Тутракан е достигнал до други правни изводи и краен резултат в частта от решението, с което установителният иск на дружеството по чл.422 - ГПК е отхвърлен.Ето защо обжалваното решение в тази му част се отменя и вместо него въззивният съд постановява друго, с което искът се уважава.

 

На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за исковото  и заповедно производство  – общо от  170 лв. /100 + 70/.

 

По изложените съображения Силистренският окръжен съд

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ в обжалваната част решение № 65/ 03.10.2018г. постановено по гр.д. № 135/2018г. по описа на РС Тутракан и ПОСТАНОВЯВА

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД ЕИК *********, че В.Й.Х. ЕГН ********** му дължи следните суми: цената на доставена електрическа енергия, с период на потребление: 23.07.2016 г. - 22.11.2016 г.,  възлизаща на 358,56 лв.; мораторна лихва върху всяка една от сумите, включени в главницата, за периода 03.10.2016 г. – 17.11.2017 г. в размер на 36,51 лв.; законната лихва върху цената от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (05.12.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението, предмет на Заповед № 800/05.12.2017 г. за изпълнение на парично задължение по 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 608/2017 г. по описа на Районен съд – гр. Тутракан.

 

ОСЪЖДА В.Й.Х. ЕГН **********да заплати на ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ АД ЕИК 103533691сумата от 170 лв. – разноски за исковото и заповедното производство.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

Председател:                       Членове: 1.                                            2.