Р Е Ш Е Н И Е №
139
гр. ВРАЦА,16.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд,гражданско
отделение,в
публичното заседание на 16.03.2018г., в
състав:
Председател:Мирослав Досов
Членове:Пенка Петрова
мл.с.:Веселина Павлова
в присъствието на:
прокурора секретар Л.Горчева,
като разгледа докладваното от съдия П.Петрова в.гр.дело
N` 99 по описа за 2018
година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по реда на чл.258 и
сл.ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,подадена от П.И.
***,чрез процесуален представител адв.Ал.Л. от САК,против решение на РС
гр.Враца от 20.12.2017г.,постановено по гр.д.№ 3241/2017г.,с което са
отхвърлени предявените от въззивника против въззиваемия искове с правно
основание чл.79 ал.1 вр.чл.240 ал.1 ЗЗД.Поддържа се във въззивната жалба, че
решението е неправилно - постановено при съществени нарушения на материалния
закон и процесуалните правила.Не били обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност
всички доказателства по делото.Поддържа се,че решението било и необосновано,тъй
като изводите на съда не се подкрепяли от доказателствата по делото.Иска се
отмяна на решението,и вместо него постановяване на друго,с което бъдат уважени
изцяло предявените против въззиваемия искове.Претендират се разноски за двете
инстанции.С въззивната жалба се иска събиране на нови доказателства – допускане
до разпит на свидетел, непоискан пред първоинстанционния съд,поради допуснато от
последния нарушение на процесуални правила,свързани с разпределение на
доказателствената тежест/според изложеното във въззивната жалба/.Въззивната
инстанция е приела,че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално
нарушение,конкретно при разпределение на доказателствената тежест между
страните относно подлежащите на доказване факти и обстоятелства по делото,и е
отклонил искането за събиране на нови доказателства.
Противната страна оспорва въззивната
жалба.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.Няма доказателствени
искания.
Пред въззивната инстанция не са събирани
нови доказателства.
Настоящият състав намира въззивната жалба
за процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259 ал.1 ГПК,от
страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване,и против акт на
съда,подлежащ на обжалване по смисъла на чл.258 ал.1 ГПК.Разгледана по същество
същата се явява неоснователна.
Пред първоинстанционния съд са предявени
обективно кумулативно съединени иска с правно основание по чл. 79 ал. 1 предл.
1 ЗЗД вр. с чл. 240 ал. 1 ЗЗД за сумата от 9900 лева по отношение на единия иск
и за сумата от 7000 лева по отношение на втория иск.Поддържа се в исковата
молба,че въззивникът сключил с въззиваемия М.А. два устни договора за парични
заеми. Първият от тях бил сключен на 29.04.2009 г., когато въззивникът превел
по банковата сметка на въззиваемия сумата от 9900 лева, а вторият бил сключен
на 11.08.2009 г., когато въззивникът превел по банковата сметка на въззиваемия
сумата от 7000 лева.Поддържа се също, че страните не уговорили срок за връщане
на заетите суми, поради което, на 05.06.2017 година, на въззиваемия били
връчени две нотариални покани за връщане на заетите суми – за всеки от двата
договора, като бил предоставен едномесечен срок за връщане на същите. В
предоставения срок - до 05.07.2017 г., въззиваемият не погасил задълженията
си,което обосновавало правния интерес от предявяване на настоящите искове.
В срока за отговор е
подаден такъв,с който въззиваемият оспорва исковете. На първо място прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните в заем
суми. На следващо място твърди, че сумите са му били предадени за
възстановяване на платени от него суми по цена и разходи за покупка на
недвижими имоти от името и за сметка на въззивника, като въззиваемият бил негов
пълномощник. Поддържа се в отговора, че сумите, които заплатил въззиваемия, са
обективирани в нотариални актове,конкретизирани в отговора.
При условията на
евентуалност въззиваемият е направил възражение за прихващане с пасивното
вземане, в случай, че се установи неговата дължимост.Въззиваемият твърди, че
посочените от въззивника суми от общо 16900 лева,действително били преведени по
банковата му сметка, но същите не били предадени в заем, а за покриване на
покупната цена на недвижими имоти, нотариални такси и такси към Агенция по
вписванията, които въззиваемият, в качеството му на пълномощник на въззивника,
заплатил с лични средства, които въззивникът следвало да му върне.Въззиваемият
твърди, че по пълномощие извършвал различни сделки по покупко-продажба на
недвижими имоти от името и за сметка на въззивника, като първоначално заплатил
със свои лични средства сумите, както следва: 15 494 лева покупна цена на
недвижими имоти, обективирани в представените с отговора нотариални актове,
410,78 лева - нотариални такси, както и 70 лева такси за вписване на
нотариалните актове. Общият размер на платените от въззиваемия-ответник суми
възлизал на 15 974,78 лв., която сума моли да бъде приспадната/прихваната/
от претендираната от въззивника-ищец сума по двата главни иска при евентуалното
им уважаване.
Установено е от
представените две вносни бележки, че въззивникът С. е превел по банковата
сметка на въззиваемия М.А. сумите от 9900 лв. и 7000 лв. съответно на дати
11.08.2009 г. и 29.04.2009 г. Като основание за преводите и в двете бележки е
посочено „заем“.
От представената по
делото нотариална покана с рег. № 1564/15.05.2017 г. по описа на нотариус П. Ц. с район на действие – РС Враца,
се установява, че въззивникът е поканил въззиваемия да му върне сумата от 9900
лв., дължима по сключен между страните устен договор за заем от 11.08.2009 г.
От приложената към поканата разписка на стр.8 се установява, че въззиваемият я
е получил лично на 05.06.2017 г.,а от представената нотариална покана с рег. №
1563/15.05.2017 г. по описа на същия нотариус Пл.Цветков,с район на действие –
РС Враца,се установява, че въззивникът е поканил въззиваемия да му върне сумата
от 7000 лв., дължима по сключен между страните устен договор за заем от
29.04.2009 г. ,като от приложената към поканата разписка на стр. 10 се
установява, че въззиваемият я е получил лично на 05.06.2017 г.
По делото е
представено и прието пълномощно с рег. № 3721 от 23.04.2008 г. на нотариус Л. З. с рег. № 088 и
район на действие СРС /стр. 53/,от което е видно,че въззивникът С. е
упълномощил въззиваемия М.А. да го представлява във връзка със закупуването на
недвижими имоти на територията на Република България от негово име и за негова
сметка.
Представени са по
делото нотариални актове за покупко-продажба на поземлени имоти – земеделска
земя № 10, № 30, № 200, № 85, № 72, № 84, и № 141,от които се установява, че въззивникът
С. чрез пълномощника си М.А. /въззиваемия по делото/ в периода от 16.09.2008 г.
до 09.12.2009 г. е придобил общо 7 недвижими имота /ниви/ на обща стойност
15494 лв.
При така изяснената
фактическа обстановка и събрани доказателства,първоинстанционният съд приел
предявените искове за неоснователни и недоказани,и ги отхвърлил,излагайки
подробни съображения.
Съдът е изложил в
мотивите към решението,че за основателността на предявените искове ищецът/настоящ
въззивник/ следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно,че между страните са възникнали две облигационно отношения
по договори за заем, по силата на които за заемателя е възникнало задължението
за връщане на заетите суми в претендираните размери.Първоинстанционният съд е
отразил,че преводите на процесните суми са безспорни между страните,което било
отразено и в проектодоклада и доклада по делото, като спорен между страните е бил
въпросът какво е било основанието, на което въззиваемият е получил сумите.
Проектът за доклад на делото е обявен за окончателен в откритото съдебно
заседание от 06.12.2017 г. без възражения от страните.Тъй като ищецът не бил
доказал при условията на пълно и главно доказване горните правопораждащи
факти,то исковете му се явяват неоснователни и недоказани и следва да се
отхвърлят.
Въззивната
инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата,и намира,че
решението и е постановено при правилно приложение на материалния закон и
доказателствата по делото,като на основание чл.272 ГПК се присъединява и
препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Правилни
са изводите на първоинстанционния съд,че съгласно чл. 240 ал.1 от ЗЗД заемът за
потребление е договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя
пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума
или вещи от същия вид, количество и качество,като заемът е реален договор, при
който едната страна предоставя на другата заместими вещи, а получателят се
задължава да ги върне.
Не се
установява в конкретния случай по безспорен и категоричен начин от
въззивника-ищец, който носи тежестта на доказване, че са възникнали облигационни
връзки по договори за заем между него и въззиваемия. Единствената индиция за
наличие на договор за заем,както е изложил и първоинстанционния съд,е
посоченото основание за превод на сумата в двете приети по делото вносни
бележки – „заем“,което само по себе си,обаче,така изписаното основание за
превод представлява едно едностранно изявление на наредителя на сумите, което
не обосновава наличие на облигационна връзка по договор за заем, така както се
твърди. Изписаното основание в документите – „заем“, не отразява
волеизявлението на получателя тази сума да бъде приета като заем. За да е
налице договорна връзка, следва да са налице две насрещни, съвпадащи
волеизявления, а за това липсват доказателства по делото. Липсват доказателства
за това въззиваемият да е поел задължение да върне процесните суми, както и
други договорки между страните или установяването на някакви други елементи на
договора за заем.
Не може
от самия факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се приеме,
че страните сключват договор за заем. Не може да се приеме,
че всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен
договор за заем между тях. Освен като заем, плащането може да бъде резултат на
уреждане на сметки, дарение, погасяване на дълг или наличие на някакво друго
правоотношение между страните.Първоинстанционният съд правилно е изложил,че в
случая въззиваемият не е признал,и
изрично се е противопоставил на твърдението за наличие на облигационна връзка с
въззивника, произтичаща от договори за заем,като излага твърдения за наличие на
мандатни правоотношения с въззивника,и че въззиваемият М.А. е провел успешно
насрещно доказване,което по правило може и да не е пълно, че е бил пълномощник
на въззивника, и в това си качество е купувал недвижими имоти за последния в
периода от 16.09.2008 г. до 09.12.2009 г.
Въззивникът
е доказал предаването на процесните суми на въззиваемия, което е и безспорно
между страните, но не е провел пълно и главно доказване на поето насрещно
задължение от получателя за връщане на сумите.Както се посочи такова задължение
не може да се презюмира, като представените вносни бележки не представляват
достатъчно доказателство, за да се приеме, че между страните са възникнали облигационни
отношения по сключени договори за заем. Исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
Настоящата
инстанция намира предявените искове са неоснователни и като погасени по
давност,с оглед направеното такова възражение с отговора на исковата
молба.Действително предвид разпоредбата на чл.240 ал.4 ЗЗД ако не е уговорено
друго,заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в едномесечен срок от
поканата,но съгласно разп.на чл.114 ал.2 ЗЗД,ако е уговорено,че вземането става
изискуемо след покана,давността започва да тече от деня,в който вземането е
възникнало.От възникване на претендираните вземания до предявяване на иска са
изминали много повече от 5 години,и правото на въззивника да търси вземанията
си по принудителен ред е погасено съгласно разп.на чл.110 ЗЗД.
С оглед
изхода на делото по предявените главни искове направеното в условията на
евентуалност възражение за прихващане не подлежи на разглеждане.
При
така изяснената фактическа обстановка въззивната жалба се явява
неоснователна.Като такава следва да се остави без уважение,а първоинстанционното
решение – да се потвърди.
При
този изход на делото въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените
от него разноски пред въззивната инстанция в размер на 1500 лв.-адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното,ВОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението
на РС Враца от 20.12.2017г.,постановено по гр.д.№ 3241/2017г.
ОСЪЖДА П.И. *** да заплати на М. *** разноски пред
въззивната инстанция в размер на 1500 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението може да се
обжалва пред ВКС в едномесечен срок от уведомяването на страните.
Председател:........... Членове:1..........
2..........