РЕШЕНИЕ
№ 98
гр. Ямбол, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Петранка Ст. Жекова
Членове:Гергана Ж. Кондова
Калина Ив. С.
при участието на секретаря И. П. З.
в присъствието на прокурора Д. Ив. Д.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20252300600301 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия С. Г.
И., срещу Определение постановено в открито съдебно заседание на 30.06.2025 г. по НОХД
№ 498/2025 г. по описа на Районен съд Ямбол в частта му, с която на основание чл.343б, ал.5
от НК съдът е осъдил подс.И. да заплати в полза на Държавата равностойността на
управляваното от него моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „****
***“ с ДК № ** **** **, в размер на 13 000 лева.
В подадената жалба не се правят нови доказателствени искания. Твърди се
неправилност и необоснованост на обжалваното определение като противоречащо на
ХОПЕС и на Конституцията на Република България. Изтъква се довод и за това, че
определението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, т.к.
макар и да има образувано и неприключило с решение дело пред Конституционния съд /к.д.
№15/2024 г./ за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.343б, ал.5
от НК, съдът се е произнесъл по същество като е приложил посочената разпоредба, вместо
на осн.чл.150, ал.2 от Конституцията на Р България да отложи произнасянето си относно
санкцията по този нормативен текст. Претендира се отмяна определението в атакуваната му
част като постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.
Участващият по делото прокурор от ОП Ямбол оспорва основателността на
въззивната жалба и с оглед Решение по конст.дело №15/2024 г. на Конституционния съд на
Република България моли съда да я остави без уважение и да потвърди атакуваната част от
постановеното определение като правилно и обосновано.
В съдебно заседание въззивникът – подс.И., редовно призован не се явява и не
посочва уважителни причини за неявяването си. Защитникът поддържа жалбата и моли за
нейното уважаване по изложените в нея съображения. В допълнение към доводите в
1
жалбата посочва, че действително с Решение на Конституционния съд по конст. дело
№15/2024 г. с присъединено към него дело №16/2024 г. съдът се е произнесъл, че
разпоредбата на чл.343б, ал. 5 от НК не противоречи на Конституцията, но в мотивите на
решението е изложено становище, че в правомощията на съда при прилагане разпоредбата
на чл.343б, ал. 5 от НК е да съобрази тежестта и вида на деянието с оглед целите по чл. 36 от
НК. В този смисъл моли съдът да прецени съразмерността на санкцията по чл.343б, ал.5 от
НК с тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление.
Съдът, след като се запозна с изложеното в жалбата, доводите на страните и обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, след цялостна проверка на атакуваният
съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл.313 и сл.от НПК, констатира от
фактическа и правна страна следното:
Депозираната жалба е процесуално допустима, т.к. е подадена в преклузивния
срок по чл.319, ал.1 от НПК и от лице, което има право на жалба, а разгледана по същество
прецени същата за неоснователна.
Производството по НОХД № 498/2025 г. по описа на Районен съд Ямбол е
приключило с Определение от 30.06.2025 г. за одобряване на споразумение, влязло в сила на
същата дата, с което подс.С. Г. И. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК за това, че на **.**.**** г., около 13:00 часа, в с. ***, обл. ****, по ул.
**** ***** до номер **, с посока на движение към кръстовище с ул. *****, управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел „**** ***“ с ДК № ** **** **,
след употреба на наркотични вещества - метамфетамин, установено по надлежния ред, чрез
съдебна химико-токсилогична /токсикохимична/ експертиза регистрационен № *-
****/**.**.**** г. на Химико-токсилогична лаборатория към ВМА-София. Поради това и
при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от
4 /четири/ месеца, което на осн.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение за изпитателен срок
от 3 /три/ години.
На основание чл.55 ал.3 от НК, на подс.И. не е определено кумулативно
предвиденото за това престъпление наказание „Глоба“.
На основание чл.343г от НК, на подс.И. е определено наказание „Лишаване от
право за управлява моторно превозно средство“ за срок от 10/десет/ месеца. На основание
чл.59 ал.4 от НК е зачетено времето, през което И. е лишен по административен ред от
правото да управлява МПС, считано от **.**.**** г.
С определението за одобряване на споразумението съдът на осн.чл.343б, ал.5 от
НПК е осъдил подс.И. да заплати в полза на Държавата равностойността на управляваното
от него моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „**** ***“ с ДК № **
**** **, в размер на 13 000 лева. В тази част определението е обжалвано пред въззивната
инстанция.
Видно от Справка за регистрация на МПС , приложена на стр.56 от ДП,
управляваното от осъдения С. И. моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел
„**** ***“ с ДК № ** **** **, е собственост на лицето Г. С. С., считано от **.**.**** г.
Определението в обжалваната му част е правилно и обосновано. При
постановяването му, съдът правилно е приел, че са налице основанията по чл.343б, ал.5 от
НК за присъждане в полза на Държавата на равностойността на моторното превозно
средство, послужило за извършване на престъплението, т.к. същото не принадлежи на
осъдения И. и е бил използван от него за извършване на умишлено престъпление от общ
характер, за което се е признал за виновен и делото е било решено с влязъл в сила съдебен
акт - определение за одобряване на споразумение.
Неоснователни са възраженията, изложени от защитника в жалбата. С Решение №
8/17.07.2025 г. постановено по к.д.№15/2024 г., Конституционния съд на Република
България е обявил, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не противоречи на Конституцията
на Република България и на възведените в нея конституционни принципи и ценности, както
и не противоречи на международните актове, приложими в хипотезата на нормата. В
цитираното решение ясно е посочено, че чрез правилото за отнемане в полза на държавата
на МПС, което е собственост на дееца, или на неговата равностойност, по същество се
провежда конституционният принцип на равенство на гражданите пред закона. Този аспект
на принципа на правовата държава обосновава задължението на публичната власт „да
третира еднаквите еднакво“, за което е определяща обективната преценка дали правните
субекти се намират в една и съща или сходна ситуация (Решение №11/2010 г. по к.д.
2
№13/2010 г.; Решение №4/2021 г. по к.д. №1/2021 г.; Решение №10/2022 г. по к.д. №21/2021
г.; Решение №15/2022 г. по к.д. №10/2022 г.). Изтъкнато е също, че отнемането на паричната
равностойност на МПС, когато то не е собственост на дееца, осигурява конституционния
принцип на равнопоставеност на гражданите пред закона, тъй като в противен случай
лицата, извършили едно и също престъпно деяние, биха били третирани различно според
това дали моторното превозно средство е собственост на дееца, или на друго лице.
Възражението на защитника, че определението е постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила, е неоснователно, а и с отпаднало основание към
настоящия момент, предвид обстоятелството, че к.д.№15/2024 г. е приключило с
постановено решение на КС на РБ от 17.07.2025 г.
Неоснователен е и доводът, развит от защитника в съдебното заседание. Нормата
на чл.343б, ал.5 от НПК е императивна такава и не предполага извършване от страна на съда
преценка за съразмерност на санкцията спрямо извършеното.
С оглед гореизложеното, определението в обжалваната му част следва да бъде
потвърдено като правилно, обосновано и постановено при спазване на процесуалните
правила.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.338 от НПК, Ямболски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение, постановено в открито съдебно заседание на
30.06.2025 г. по НОХД № 498/2025 г. по описа на Районен съд Ямбол в частта му, с която на
основание чл.343б, ал.5 от НК съдът е осъдил подс.И. да заплати в полза на Държавата
равностойността на управляваното от него моторно превозно средство – лек автомобил
марка и модел „**** ***“ с ДК № ** **** **, в размер на 13 000 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3