№ 3704
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20251100501176 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД срещу решение №
20926/19.11.2024г., постановено по гр. д. № 14650/2023г. на СРС, 34 с-в.
С обжалваното решение Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве АД с ЕИК ********* е осъдено да заплати на ЗАД
"АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД с ЕИК ********* сумата в размер на 13 129,54
лв., представляващо изплатено застрахователно обезщетение с включени 15
лв. - ликвидационни разноски, по щета № 0300/21/465/503228 за възникнало
на 12.11.2021г. в гр. София ПТП, за причинени вреди по застрахованото при
ищеца МПС - марка Шкода, модел Скала с рег. № ****, причинено виновно от
водача на застрахования при ответника автомобил - марка Рено, модел Меган,
с рег. № ****, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 17.03.2023г., до окончателното плащане, както и сумата в размер на
1359.61 лв. - лихва за периода от 21.03.2022г. до 17.03.2023г. върху горната
главница.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение.
1
Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение
на материалния и процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на
въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като
му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2
ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е
постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При
произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Искът е с правно основание в чл. 411 от КЗ /която разпоредба се явява
приложимо право в настоящия случай/. Встъпването в правата на увреден от
страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с
договор за имуществено застраховане задължения, се обуславя от
установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за
имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение
за настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на
вредите на основание чл. 50 от ЗЗД 3/ наличие към момента на настъпване на
ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност”
между делинквента и ответника.
От представената по делото застрахователна полица се установява, че е
налице валиден договор за имуществено застраховане с увредения, както и
плащането по него на обезщетение за настъпили вреди.
2
По делото не се спори относно наличието към момента на настъпване на
ПТП на сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност”
между водача на МПС Рено Меган и ответника.
Видно от приетите по делото САТЕ, писмените и събраните гласни
доказателства, се установява, че механизмът на ПТП отговаря на описания в
исковата молба и протокола за ПТП, поради което неоснователни са
възраженията на жалбоподателя в тази връзка.
От приетата по делото пред СРС САТЕ, която съдът изцяло кредитира
като обективно и компетентно изготвена, се установява, че лек автомобил
Рено Меган се е движил по бул.“Евлоги и Христо Георгиеви“, с посока от
бул.“Драган Цанков“ към бул.“България“ и на кръстовището с бул.“Черни
връх“ водачът реализира ПТП с идващия от лявата му страна лек автомобил
Шкода Скала.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. М., управлявал лек
автомобил Шкода. Същите са последователни и непротиворечиви и
кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, както и
отразеното от него в уведомлението за щети. Същият посочва, че е потеглил
на зелено на светофара, когато е бил блъснат от другия автомобил. Според
свидетелят другият водач е потеглил на червен сигнал на светофара. От друга
страна водачът на лек автомобил Рено Меган твърди, че не помни на какъв
сигнал на светофарната уредба е потеглил. Твърди и, че не помни случая
добре, тъй като е било отдавна. Първо заявява, че е карал „с потока“, а след
това не помни дали е имало и други навлезли автомобили в кръстовището.
Фактът, че водачът на Рено Меган е навлязъл на червен сигнал на
светофарната уредба се установява и от приетата по делото САТЕ, неоспорена
от страните.
При така събраните по делото доказателства, съдът намира, че вината за
настъпване на ПТП е изцяло във водача на лек автомобил Рено Меган. Същият
е нарушил чл. 6, т. 1 ЗДвП, съгласно която разпоредба участниците в
движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка. В случая не се спори, че кръстовището е било урегулирано със
светофар, а поради изложените по – горе съображения, съдът приема, че
3
водачът на Рено Меган е навлязъл в кръстовището на червен сигнал.
Действително, на кръстовището лек автомобил Шкода се е намирал отляво на
Рено Меган. Но в случай, че кръстовището е сигнализирано със светофарна
уредба, както е в настоящия случай, водачът на Рено Меган е бил длъжен да
спре на червен сигнал. От друга страна водачът на МПС Шкода е категоричен,
че е потеглил на зелен сигнал. Не се установява водачът на Шкодата да е
допринесъл по какъвто и да е начин за настъпване на вредоносния резултат,
нито да е нарушил правилата за движение по пътищата. Доказателства в тази
насока не са ангажирани, поради което неоснователно е това оплакване във
въззивната жалба.
Видно от приетата и неоспорена от страните по делото САТЕ, писмените
и събраните гласни доказателства, всички вреди са в причинна връзка с
настъпилото ПТП, поради което и тези възражения на жалбоподателя са
неоснователни. Едва с въззивната жалба се правят оспорвания на
експертизата пред СРС. В проведеното съдебно заседание, в което същата е
изслушана, страните са изразили становище за приемане на същата. Не са я
оспорили, не са поискали назначавана на повторна или допълнителна такава.
С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки
за уважаване на иска, поради което оплакванията във въззивната жалба в тази
връзка са неоснователни. Предвид обсъдените доказателства, съдът приема за
доказано, че между ищеца и водача на увредения автомобил е сключен
договор за имуществено застраховане в изискуемата от закона форма за
увреденото МПС; в срока на действие на договора е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят /ищецът/ е изплатил
обезщетение за причинените на застрахованото имущество щети; че
съществува валиден договор за застраховка “гражданска отговорност” между
водачът на автомобила и ответното дружество.
Застрахователят е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че
е платил обезщетение за причинените вреди и за него е възникнало регресно
право.
Законът се интересува от стойността на вредите по средната им пазарна
стойност към момента на настъпването им. Обемът на отговорността при
деликт се определя от закона – той е в размер на действително причинените
вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а обезщетението трябва да съответства на това,
4
което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото
увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени,
по които това възстановяване може да се извърши.
Съгласно САТЕ, стойността на ремонта, необходим за отстраняване
повредите на лекия автомобил по средни пазарни цени възлиза на 15737.48
лева за извършения ремонт на автомобила в официалния за марката сервиз.
Средните пазарни цена за възстановяване на щетите от сервизи, различни от
официалния, възлиза на 13308.42 лв. Именно тази цена следва да се вземе
предвид при определяне размера на обезщетението. Установява се от приетата
по делото САТЕ, че размерът на ликвидационните разноски - 15 лева е в
рамките на обичайните разходи за оценка и ликвидация на щети.
Следователно общият размер на обезщетението възлиза на 13323.42 лв.
Ищецът е заплатил на сервиза, извършил ремонт на увредения автомобил
13129.54 лв., поради което и предявеният иск правилно е бил уважен до
претендираната сума от 13129.54 лв.
Други оплаквания във въззивната жалба не са релевирани, поради което
съдът не дължи произнасяне.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението
следва да се потвърди.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
бъдат присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на
1897.20 лв. адвокатско възнаграждение. Въззивникът е направил възражение
за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение на насрещната
страна, което е неоснователно. Изчислено с ДДС, същото е под минимума,
определен в наредбата.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20926/19.11.2024г., постановено
по гр. д. № 14650/2023г. на СРС, 34 с-в.
ОСЪЖДА „ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК *********, да
заплати на ЗАД „Алианц България“, с ЕИК *********, на основание чл. 273
5
ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1897.20 лв., представляваща направените
във въззивното производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6