№ 51205
гр. София, .................
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:......................
като разгледа докладваното от ...................... Частно гражданско дело №
20251110115196 по описа за 2025 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на ........................ срещу Л. А. А., ЕГН **********
за сумата от 800 лв., представляваща главница по договор за паричен заем №
......................, ведно със законната лихва от ...................... до изплащане на
вземането, сумата от 24 лв., представляваща възнаградителна лихва за
периода от ........................, и за сумата от 216 лв., представляваща договорна
неустойка за периода от ........................
Съдът е издал заповед за изпълнение за главницата и възнаградителната
лихва на .................
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за
компенсаторна неустойка по чл. 27 вр. чл. 17 от договора за заем, съдът
намира следното:
Доколкото с оглед изложените фактически твърдения от заявителя,
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 ДР
на ЗЗП, по отношение на представения договор за заем са приложими
правилата на ЗПК и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП. Заявителят претендира
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение,
изразяващо се в осигуряване на поръчител или банкова гаранция. По същество
описаната претенция за неустойка излиза извън присъщите функции и е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън
допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем
получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без да
се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни
разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Отделно от това по
този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33,
1
ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на
законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение
се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано.
С оглед изложеното заявлението за издаване на заповед за изпълнение
следва да бъде отхвърлено за посоченото вземане.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение в
частта разноските пропорционално на отхвърлената част от заявлението за
сумата от 55,04 лв. (5,19 лв. държавна такса и 48,85 лв. адвокатско
възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК на ........................ срещу Л. А. А., ЕГН **********, в частта за сумата от
сумата от 216 лв., представляваща договорна неустойка за периода от
........................, както и за направените по делото разноски в размер на 55,04
лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от
заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2