Решение по дело №845/2023 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 73
Дата: 25 март 2024 г. (в сила от 17 април 2024 г.)
Съдия: Димитър Тодоров Маринов
Дело: 20232130100845
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Карнобат, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело №
20232130100845 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е било образувано по повод
подадената искова молба от ищецът Х. Ш. Х. с която същият е предявил
чрез пълномощника им и съдебен адресат адв. С. Г.-Т. иск за съдебна делба
на вещ –недвижим имот , находящ се в село К. , Община Сунгурларе , обл.
Бургас представляващ дворно място с площ от 1240 кв.м. образуващо УПИ
№ V – 79 в кв. 33 , отреден за застрояване съгласно действащия
застроителен и регулационен / подробен устройствен / план на село К. ,при
съответните граници точно посочени и индивидуализирани по съответния
начин в исковата молба , ведно с построената в същото дворно място
жилищна сграда от паянтова конструкция с обща застроена площ от 39
кв.м. , по реда на чл. 341 и сл. от ГПК против ответника С. Х. Ч..
Същият ищец Х. Х. е направил искане по смисъла на чл. 344 ал.2 от
ГПК с което моли ответника С. Ч. да бъде осъден да му заплаща за
ползването от негова страна на процесния недвижим имот , чиято съдебна
делба се иска в размер на 7/8 от средния пазарен размер на получаваните в
района наеми за сходни обекти или в размер на 100 лв. за всеки месец до
приключването на настоящото дело за делба , ведно със законната лихва за
всяко просрочено плащане.
1
В съдебно заседание ищецът редовно призован се явява лично ,
като за него се явява и процесуалният му представител адв.С. Г.-Т. , като по
този начин същия поддържа така предявения от него иск за извършването
на съдебна делба на процесния недвижим имот, както и искането си по чл. 344
ал.2 от ГПК .
Ответника С. Х. Ч. в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК
не е взела становище по така предявения иск за съдебна делба на точно
посочения в исковата молба недвижим имот, както и по искането по чл. 344
ал.2 от ГПК.
В съдебно заседание същия ответник редовно призован не се явява
лично , като за него не се явява и упълномощен процесуален представител ,
като по този начин същата отново не взема становище по така предявения
иск за съдебна делба.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното: Видно от приложените и приети като доказателства по настоящото
дело писмени доказателства , а именно : нотариален акт за собственост на
недвижим имот издаден на основание обстоятелствена проверка № 49 том I
дело № 103 от 18.01.1994 г. по описа Районен съд Карнобат , нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 40 том II рег. № 1621 дело № 145 от
28.05.2021 г. по описа на нотариус Н.С. , нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 97 том II рег. № 1537 дело № 202 от 17.08.2023 г. по
описа на нотариус Д.М. ,ведно със скица № 405 от 23.06.2023 г. на Община
Сунгурларе , удостоверение за наследниците на Х. М.О. изх. № 0006 от
25.05.2023 г. издадено от Кметство село К. , община Сунгурларе ,
удостоверение за търпимост № 82 от 29.04.2021 г. издадено от Гл. архитект
на Община Сунгурларе и удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 ал.1 от
ДОПК изх. № ********** от 04.08.2023 г. издадено от община Сунгурларе се
установява , че ищецът Х. Ш. Х. притежава заедно с ответника С. Х. Ч. в
съсобственост процесния недвижим имот, находящ се в село К. , Община
Сунгурларе , обл. Бургас представляващ дворно място с площ от 1240 кв.м.
образуващо УПИ № V – 79 в кв. 33 , отреден за застрояване съгласно
действащия застроителен и регулационен / подробен устройствен / план на
село К. , при съответните граници точно посочени и индивидуализирани по
2
съответния начин в исковата молба , ведно с построената в същото дворно
място жилищна сграда от паянтова конструкция с обща застроена площ от
39 кв.м. и всички останали подобрения и насаждения в имота .
По този начин към настоящия момент страните по делото са
съсобственици на същия недвижим имот, като от него те притежават
следните идеални части от правото на собственост както следва: Х. Ш. Х.
притежава 7/8 идеални части от правото на собственост и С. Х. Ч. –
останалите 1 /8 идеални части от правото на собственост.
Затова както бе посочено по- горе тъй като всяка от страните по
настоящото дело има съответната идеална част от правото на собственост
върху същия недвижим имот и тъй като помежду си страните не могат да
стигнат до неговата доброволна подялба , то съдът намира, че следва да се
допусне до извършване на исканата съдебна делба от страните по настоящото
дело по отношение на описания в исковата молба горепосочен недвижим
имот с право на всяка една на съответната идеална част от правото на
собственост върху същия, които са посочени по- горе .
По искането за привременна мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК предявена от
ишеца Х. Х. с която той е направил искане с което моли ответника С. Ч. да
бъде осъдена да му заплаща за ползването от нейна страна на процесния
недвижим имот , чиято съдебна делба се иска в размер на 7/8 от средния
пазарен размер на получаваните в района наеми за сходни обекти или в
размер на 100 лв. за всеки месец до приключването на настоящото дело за
делба , ведно със законната лихва за всяко просрочено плащане.
В разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК е предвидена възможност съдът,
по искане на някой от съделителите, да определи привременно начините на
ползване или сумите, дължими срещу лишаване от ползването на делбените
имоти. Предявяването на такова искане в първата фаза на делбеното
производство е допустимо и по същото съдът следва да се произнесе с
решението по допускане на делбата. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК дава
възможност за определяне на една привременна мярка в предявяване на
обезщетение за ползването на делбени имоти. Постановяването е обусловено
от две предпоставки: не всички съделители да ползват съсобствените имоти
съобразно правата си и да е постъпило искане за присъждането на
обезщетение за ползването от съда. Фактическото състояние винаги се
3
протежира от правната норма, освен ако не се установи по надлежния ред
неговата несъобразност със закона. В конкретният случай ищецът предявява
претенция за плащане на обезщетение за лишаване от ползване на
притежаваните идеални части, в размер на 100 лева месечно, от предявяване
на иска за делба до свършване на делото.
След като всички участници в имуществената общност не се ползват от
вещите предмет на делбата съобразно своите дялове, а същите се ползват
само от един от правоимащите, делбеният съд е оторизиран по молба на
някой от невладеещите да присъди обезщетение за неползването на
процесния имот от страна на ищеца по делото. В разпоредбата на чл. 344 ал. 2
ГПК изрично се предвижда възможност съдът да се произнесе по искането за
плащането на суми срещу ползването до приключването на делбеното
производство, като привременна мярка, която цели уреждане на отношенията
по време на висящността на делбения процес, включително чрез периодично
плащане на обезщетение. Правната квалификация на отправено до съда
искане за присъждане на обезщетение се основава на изложените при
предявяването му факта и обстоятелства, както и от формулирания при това
петитум. Ако искането касае присъждане на глобално претендирано
обезщетение, включително изчислено по месеци, но за минал период от
време, същото следва да се квалифицира, като самостоятелна искова
претенция - осъдителни искове, свързани с облигационни отношения между
съделителите по повод ползването на съсобствената вещ, предмет на
делбеното производство, които могат да се предявяват при условията на
обективно съединяване само във втората фаза на делбеното производство по
реда на чл. 346 ГПК, след като решението по допускане на делбата влезе в
сила. Ако с искането се претендира периодично плащане на суми срещу
ползването на съсобственото имущество занапред до окончателното
извършване на делбата, следва да се приеме, че е налице искане за
постановяване на привременна мярка по смисъла на чл. 344 ал. 2 ГПК. Това
искане е различно от претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС за обезщетение за
минало време, която може да се предяви само по реда на чл. 346 ГПК - във
втората фаза на делбата. В процесния случай предявеното от ищецът искане е
за плащане занапред до приключване на делбеното производство и
представлява претенция за периодични плащания, като не касае обезщетяване
за лишаване от ползване за минал период от време. Същото представлява
4
искане за постановяване на привременна мярка, по смисъла на чл. 344 ал. 2
ГПК, до приключване на делбеното производство. Ищецът претендира
обезщетение по 100 лв. месечно срещу ползването на съсобственото
имущество. Заявената претенция в сочения размер, без да е конкретизирано,
на каква база е определен, съобразно пазарната стойност на наемите за имот
от този вид или по друг начин, обуславя отхвърляне. Доколкото в исковата
молба са направените доказателствени искания за назначаване на съдебно
техническа експертиза на процесния имот и разпит на свидетел свързано с
установяването на факти свързани с ползване от страна на ответницата на
процесния имот , от които доказателствени искания ищцовата страна се е
отказала , а предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие
се определя от страните /арг. чл. 6, ал. 2 ГПК/, то без да са ангажирани
каквито и да са доказателства в насока определяне размера на
претендираното обезщетение, както и относно това дали ответницата ползва
самостоятелно процесния недвижим имот , съдът произволно не е в състояние
да го определи и присъди, поради което искането е неоснователнои като
такова следва да бъде отхвърлено.
Предвид характера на производството в тази му част – първа фаза на
делбеното производство , разноски не следва да се присъждат.
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен
съд

РЕШИ:

ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Х. Ш. Х. с ЕГН
********** с адрес в село К. , Община Сунгурларе , обл. Бургас
представляван и с пълномощник адв.С. Х. Г.-Т. , с адрес на кантора в град
Карнобат, ул. ****** -съдебен адресат и С. Х. Ч. с ЕГН ********** с
постоянен адрес в село К. , община Сунгурларе , обл. Бургас и с месторабота
в ****** В. ЕООД и с адрес на местоработата й гр. В. бул. ****** , същата с
адрес за призоваване- село В. , община Ч. , обл. К. на съсобствения помежду
им недвижим имот , , находящ се в село К. , Община Сунгурларе , обл.
Бургас представляващ дворно място с площ от 1240 кв.м. образуващо УПИ
5
№ V – 79 в кв. 33 , отреден за застрояване съгласно действащия
застроителен и регулационен / подробен устройствен / план на село К. , при
съответните граници : изток – УПИ № VI – 78 , запад – УПИ № II – 82 , УПИ
№ III – 82 и УПИ № IV – 81 , север- улица и юг- УПИ № VII – 80 , ведно с
построената в същото дворно място жилищна сграда от паянтова
конструкция с обща застроена площ от 39 кв.м. и всички останали
подобрения и насаждения в имота, при следните идеални части от правото на
собственост върху същия горепосочен недвижим имот за всяка една от
страните както следва: за Х. Ш. Х. - 7/8 ид.части и за С. Х. Ч. - 1/8 ид.части.
Отхвърля искането, с правно основание чл. 344 ал. 2 ГПК, предявено от
Х. Ш. Х. с ЕГН ********** с адрес в село К. , Община Сунгурларе , обл.
Бургас представляван и с пълномощник адв.С. Х. Г.-Т. , с адрес на кантора в
град Карнобат, ул. ****** -съдебен адресат , за присъждане в тежест на С. Х.
Ч. с ЕГН ********** на обезщетение за ползването от нейна страна на
горепосочения недвижим имот , чиято съдебна делба е допусната в размер
на 7/8 от средния пазарен размер на получаваните в района наеми за сходни
обекти или в размер на 100 лв. за всеки месец до приключването на
настоящото дело за делба , ведно със законната лихва за всяко просрочено
плащане, начиная от датата на предявяване на иска за делба -09.10.2023
година до окончателното извършване на делбата, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок,
считано от датата на съобщаването му на страните по делото.
РЕШЕНИЕТО в частта по чл. 344, ал. 2 от ГПК има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Бургас в
едноседмичен срок от съобщението по арг. от чл. 344, ал. 3, изр. 2-ро вр. чл.
274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
6