Р Е Ш Е Н И Е
Номер 812 03.07.2020 г. град Бургас
Административен съд – Бургас, дванадесети състав, на трети юни две
хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:
Председател: Диана Ганева
при секретаря Йовка Банкова като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 3170 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл. 40, ал. 1
от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано е по жалба на Т. И.Т., Ф.Н.Д. и И.Р.Д., в лично качество и в
качеството им на съдружници в неперсонифицираното ДЗЗД „Бургас през вековете“,
ЕИК ***, *** и същия адрес за кореспонденция против мълчалив отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх. № РД
30-8-183/23.05. 2017 г. Със заявлението е поискано да бъде представена следната
информация “списък/справка на регистрираните
археологически обекти до 01.05.2017 г. на територията на област Бургас. Формата
на исканата информация може да бъде и справка/извадка от АИС „Археологическа
карта на България“, съгл. чл. 155 от ЗКН“. Иска се
от съда да разпореди на Регионален исторически музей – Бургас да предостави на
ДЗЗД заявената публична обществена информация.
Ответникът
– Директор на Регионален исторически музей (РИМ) - Бургас, изпраща
административната преписка по оспорването, като изразява становище за
недопустимост на жалбата, поради липсата на основания за приложение на
разпоредбите на ЗДОИ в конкретната хипотеза с оглед наличието на специална нормативна
уредба, регламентираща достъпа до търсената информация, а именно Наредба № Н-2/06.04.2011
г. за създаване, поддържане и предоставяне на информацията от автоматизирана
информационна система "Археологическа карта на България" (Наредбата).
Съдът, като прецени събраните в съдебното
производство доказателства поотделно и в съвкупност, допустимостта и
основателността на разглежданата жалба, намира за установено от фактическа
страна следното:
По делото е представено Заявление за
достъп до обществена информация вх. № РД-30-8-183/04.05.2017 г. (л.
25 от адм. д. № 1618/2017 г. на АС - Бургас),
подадено от ДЗЗД, с което на основание ЗДОИ се иска предоставяне на „справка/извадка от АИС АКБ
съгласно чл. 10, ал. 3, т. 3 от Наредба № Н-2/06.04.2011 г. за създаване,
поддържане и предоставяне на информацията от автоматизирана информационна
система „Археологическа карта на България“ относно АИС АКБ на Министерство на
културата на регистрираните археологически обекти на територията на общ. Бургас
и общ. Камено.“ Посочено е,
че информацията се иска като копие на хартиен носител. Твърди се, че съгласно
чл. 3, ал. 1 и чл. 15, ал. 6 от Наредбата, получената информация ще се използва
за популяризирането на историческото, археологическото и културно наследство на
Бургаска област. Приложен е Договор за създаването на гражданско дружество
„Бургас през вековете“ (л. 8).
С писмо изх. № РД-30-8-183/04.05.2017 г. (л.
24 от адм. д. № 1618/2017 г. на АС - Бургас), във
връзка с подаденото заявление, директорът на РИМ-Бургас е уведомил ДЗЗД, че в Наредбата
не съществува алинея трета в чл. 10 от същата. Посочено е, че съгласно чл. 16
от Наредбата исканата справка не може да бъде предоставена, защото се изисква
представяне на определени документи, подробно регламентирани в цитираната разпоредба.
Указано е на дружеството, че при представяне на данни за наличие на
обстоятелства и документи по чл. 16 от Наредбата,
исканата информация ще бъде предоставена. Цитирана е и разпоредбата на чл. 16,
ал. 4 от Наредбата, че справките
по ал. 1 се заплащат по тарифа, одобрена от Министерския съвет, в
организацията, която предоставя услугата. Писмото е получено от дружеството на
22.05.2017 г. - известие за доставяне ИД PS 8000 01Q38А1 (л. 23 от адм. д. № 1618/2017 г. на АС - Бургас).
Със Заявление вх. № РД
30-8-183/23.05.2017 г. (л.
25 от адм. д. № 1618/2017 г. на АС - Бургас) ДЗЗД отново
е поискало предоставяне на публична обществена информация, представляваща “списък/справка на регистрираните
археологически обекти до 01.05.2017 г. на територията на област Бургас. Формата
на исканата информация може да бъде и справка/извадка от АИС „Археологическа
карта на България“, съгл. чл. 155 от ЗКН“. С писмо изх. № РД-30-8-183/23.05.2017 г. (л.
25 от адм. д. № 1618/2017 г. на АС - Бургас)до ДЗЗД, директорът е посочил, че вече е дал отговор на
искането. Заявява се още, че по смисъла на чл. 155 от Закона за културното
наследство (ЗКН) директорът не е длъжностно лице, което е задължено да
представи тази информация. Напомня на дружеството, че редът за предоставяне на
исканата информация е чл. 16 от Наредбата. В случай, че дружеството представи
необходимите документи, ще му бъде предоставена исканата информация. Напомня
се, че исканата информация засяга и трети лица – тези, които са регистрирали
обектите. Директорът на РИМ-Бургас е сезирал главния директор на дирекция "Инспекторат
за опазване на културните ценности" в Министерството на културата с писмо
изх. № РД-12-1-183/23.05.2017 г. (л. 25 от адм. д. № 1618/2017 г. на АС - Бургас), в което заявява, че уведомява компетентните лица
за водената кореспонденция с ДЗЗД, като информира допълнително, че двама члена на
дружеството са едновременно с това членове на „Дружество по металдетектинг“ –
Ловеч.
С писмо № РД 30-8-183/30.05.2017 г. (л.
18 от адм. д. № 1618/2017 г. на АС - Бургас) ДЗЗД е уведомило директора, че е получило неговото писмо
във връзка с заявлението за достъп от 23.05.2017 г. Посочено е, че „тъй като не е отбелязано, отказвате ли
да получа исканата информация, мисля, че става въпрос за уточнително искане“.
Според дружеството, съгласно чл. 38 от ЗДОИ, в писмото липсват основания по чл.
37, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 2 от ЗДОИ, а също и редът за обжалване на това
решение, поради което дружеството не приема писмото за официален отказ. Сочи се,
че ако директорът на РИМ-Бургас счита писмото за такова по смисъла на
чл. 29, ал. 1 от ЗДОИ, то той не е посочил какво уточнение следва да бъде
направено във връзка с исканата информация. Иска се, след като директорът се
позовава на нормата на чл. 16 от Наредбата същият да посочи конкретно кой
документ или кое обстоятелство следва да се представи, респ. докаже. Също така,
след като информацията засяга трети лица, директорът следва да посочи кои са те
и дали са дали съгласие за предоставяне на информацията по чл. 31, ал. 3 и ал.
4 от ЗДОИ. Категорично се прави заявление, че „вътрешно-ведомствена наредба, в случая наредба № 2 от 6 април 2011 за АИС
АКБ, издадена съгл. чл. 155 ал. 2 от ЗКН не може да спира изпълнението на
членовете на ЗДОИ, приет от Народното събрание на РБългария“. В отговор,
директорът на РИМ-Бургас, с писмо изх. № РД 30-8-183/12.06.2017 г. (л.
16 от адм. д. № 1618/2017 г.
на АС - Бургас) е посочил, че приложимият ред за
получаване на исканата информация е този по чл. 16, ал. 2 от Наредбата. Отделно
от това именно тази разпоредба предвижда обстоятелствено какви документи са
необходими, за да получи дружеството исканата информация. Припомнено е на
дружеството, че „археологическите обекти са регистрирани от различни археолози, които имат
авторски права върху информацията, която са подали. Освен това - тези обекти са
в общинска, държавна и частна собственост и затова не бих могъл да ви дам
исканата информация без съгласието на собственика на земята.“ Накрая, директорът се позовава на нормата на чл. 4,
ал. 1 от ЗДОИ, съгласно която всеки гражданин на Република България има право
на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този
закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване
и разпространяване на такава информация. В случая специалният ред е чл. 155,
ал. 2 от ЗКН който определя, създаване, поддържане и предоставяне на информацията от теренните
археологически проучвания, която се включва в Автоматизирана
информационна система "Археологическа карта на България" в годината на
провеждането им и се определя с наредба на министъра на
културата, т.е. с Наредбата.
С жалба вх. №
6297/20.06.2017 г. (л. 2 от адм. д. № 1618/2017 г. на АС - Бургас) ДЗЗД сезира съда с искане да
разпореди на РИМ-Бургас да му предостави заявената публична информация, като
твърди, че до „20.06.2017 г. не сме
получили известие , съгл. чл. 28 ал. 2 от ЗДОИ“
С писмо изх. № РД 30-5-318/04.06.2017 г. (л. 15 от
адм. д. № 1618/2017 г. на АС - Бургас) Директорът на РИМ-Бургас е предоставил
административната преписка и е направил изявление, че дружеството е получило
отговор – това е писмо № РД 30-8-183/30.05.2017 г.
В
изпълнение на разпореждане на съдията-докладчик (л. 15 от
адм. д. № 1618/2017 г. на АС - Бургас), с молба вх. № 7797/25.07.2017 г. (л. 29 от
адм. д. № 1618/2017 г. на АС - Бургас) ДЗЗД е направило уточнение на жалбата си. Посочва се,
че в чл. 1 от Договора за създаване на дружеството е уредена неговата дейност,
която се състои в създаване и продажба на печатни издания, видеоклипове,
научно-популярни филми, популяризиращи историческото, археологическото и
културното наследство на Бургаска област. Тази дейност е поставена в зависимост
от събирането на точна и достоверна информация, намираща се в архивни фондове,
библиотеки, музеи и в читалища. Именно затова дружеството изисква информация от
РИМ-Бургас, като подготвя проекти „Рудодобив в Странджа от траки и римляни“.
Твърди се в молбата, че съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКН правото на достъп до
културното наследство е възможност да се ползват културните ценности, като се
осигури физически или интелектуален достъп до тях, без да се увреждат или
подлагат на риск. Сочи се още, че изискваната информация не е класифицирана или
служебна тайна, за да има пречка за нейното получаване по ЗДОИ.
В
отговор на направеното уточнение на жалбата, със становище вх. №
8472/10.08.2017 г. (л. 34 от адм. д. № 1618/2017 г. на АС - Бургас), РИМ-Бургас оспорва
процесуалната правоспособност на лицата, като твърди, че дори всички съдружници
да са упълномощили един от тях да ги представлява, страна по делото са самите
съдружници. На следващо място се сочи липса на правен интерес от провежданото
оспорване, тъй като административният орган не е отказал предоставяне на
исканата информация, а е указал реда и необходимите документи, по които същата
може да се получи – именно по реда на чл. 16, ал. 2 от Наредбата във връзка с
чл. 155 от ЗКН. Тъй като депозираното заявление не е придружено от необходимите
документи, то информацията не може да се предостави.
По
делото като доказателство от ответника е ангажирано и Писмо изх. №
45-00-327/01.08.2017 г. (л. 41 от адм. д. № 1618/2017 г. на АС -
Бургас) на
главния директор на Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното
наследство“, в което се изразява становище, че действията на директора на РИМ-Бургас
са законосъобразни и в съответствие с чл. 16, ал. 2 от Наредбата.
След
указание в съдебно заседание, проведено на 12.10.2017 г., тримата съдружници
лично и от името на дружеството са предсатавили молба вх. № 11056/19.10.2017 г.
(л.
49 от адм. д. № 1618/2017 г. на АС - Бургас) относно правния си интерес от
оспорване на сочения от тях мълчалив отказ. В молбата се релевира твърдение, че
исканата информация представлява значителен обществен интерес и свързана с
целта на дружеството, за която същото е създадено. Съдружниците посочват, че информацията,
предмет на искането, не попада в нито едно от законовите ограниченията на ЗДОИ
и ЗКН и не са налице каквито да е законови предпоставки да бъде отказан достъп
до нея. Твърди се, че за тях не е възможно
да се сдобият с тази информация по друг ред, освен този предвиден в
ЗДОИ, но директорът не се е произнесъл в предвидения 14-дневен срок. По тази
причина постановения мълчалив отказ от директора на РИМ-Бургас бил неправилен
и незаконосъобразен. Иска се отмяната именно на този отказ.
Производството по адм. д. №
1618/2017 г. на Административен съд – Бургас е приключило с Решение №
2290/29.12.2017 г., с което се отменя мълчалив отказ на
Директора на Р|ИМ-Бургас за предоставяне на достъп до обществена информация, а
именно такава, поискана със заявление вх. № РД 30-8-183/23.05.2017г. и
представляваща списък/справка на регистрираните археологически обекти до
01.05.2017г. на територията на област Бургас и се връща административната
преписка на Директора на РИМ - Бургас за произнасяне с изричен акт по заявление
вх. № РД 30-8-183/23.05.2017г., като определя 14-дневен срок за произнасяне. РИМ-Бургас е осъден да
заплати на всеки от
жалбоподателите Т.И.Т., Ф.Н.Д. и И.Р.Д. сума от по 10 лева, направени разноски
по делото.
Посоченото
съдебно решение е обжалвано от директора на РИМ-Бургас по касационен ред пред
ВАС. С Решение № 17509/19.12.2019 г., постановено по адм.д. № 3019/2018 г., състав на Пето отделение на ВАС е обезсилил с Решение
№ 2290/29.12.2017 г. по адм.д. № 1618/2017 г. на Административен съд – Бургас и
върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При така изложените обстоятелства
настоящото дело е сложено за разглеждане пред състав на Административен съд -
Бургас за втори път. Съгласно чл. 224 от АПК указанията на Върховния
административен съд по тълкуването и прилагането на закона са задължителни при
по-нататъшното разглеждане на делото. Този съдебен състав изрично е указал на жалбоподателите
по делото в закрито разпоредително
заседание с Разпореждане № 37/06.01.2020 г. (л. 3) да уточнят конкретния
предмет на оспорване.
В Изложение вх. № 311/13.01.2020 г. (л.
9) съдружниците посочват, че исканата информация има характер на обществена
информация със служебен характер, и за разлика от официалната информация, която
се съдържа в правните актове - нормативни, общи, индивидуални, служебната има
обслужващ характер по отношение издаването на актове и осъществяването на други
дейности от органите и от техните администрации. Посочили са още, че служебна
информация може да е изготвена от или за органа, и да е във връзка както с
издаваните от него актове, така и по повод на друга негова, или на
администрацията му дейност. По тази причина и с цел улесняването на предоставяне
на информацията от страна на РИМ, са добавили, че това може да е справка от АИС
„Археологическа карта на България“, регион Бургас. Приемат, че писмото на
директора на музея от 23.05.2017 г. до тях е формално и то се основава на чл.
155 от ЗКН. Съдружниците смятат, че основанията за отказ са изрично посочени в
чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, като предвидените в посочената норма случаи не са
налице. Твърдят, че директорът на РИМ-Бургас е нарушил закона, тъй като в
писмото се позовава на подзаконов нормативен акт - в случая Наредбата, а не
както се изисква в чл. 37, ал. 1, т. 1 от ЗДОИ – акт с ранг на закон. Според
жалбоподателите не е налице хипотезата на чл. 13, ал. 2 от ЗДОИ, уреждащ
случаите, в които достъпът до служебна информация може да бъде ограничен.
Релевира се възражение, че в преписката няма доказателства третите лица, чиито
интереси биха могли да бъдат засегнати, да са уведомени за искането. Излагат се
твърдения за процесуални нарушения от административния орган – нарушение на чл.
38 от ЗДОИ поради липса на правното и фактическото основание за отказ по този
закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване.
С
Разпореждане № 200/15.01.2020 г. (л. 11), съдията докладчик е разпоредил Т., Д.
и Д. в лично качество и качеството си на съдружници в ДЗЗД изрично да уточнят
при наличие на два изрични отказа от административния орган с характер на отказ
за предоставяне на достъп до обществена информация – писмо от 23.05.2017 г. и
писмо от 12.06.2017 г. кой от тях представлява предмет на оспорване с жалбата,
формулирана първоначално като такава срещу мълчалив отказ.
Във
връзка с последното разпореждане, Т., Д. и Д. са представили уточнение вх. №
754/23.01.2020 г. (л. 17), в което посочват, че конкретния предмет на оспорване
е писмо изх. № РД-30-8-183/23.05.2017 г., като се позовават на решението на
ВАС, в което това писмо е определено като писмен административен акт с характер
на изричен отказ за достъп до обществена информация. Правят изявление, че това
писмо е незаконосъобразно поради неспазване на установения ред за отказ по
смисъла на ЗДОИ, постановено при нарушаване на административнопроизводствените
правила и в противоречие на материалноправни разпоредби. Твърдят, че писмото не
отговаря по форма и съдържание на изискванията на чл. 38, включително не е
посочен редът за неговото обжалване. Развива се тезата за ограничаване правото
на достъп по смисъла на ЗДОИ в противоречие на приложимите норми от ЗДОИ и от
ЗКН. Задава се въпросът дали Наредбата, която е издадена на основание чл. 155,
ал. 2 от ЗКН представлява специален ред, определен със закон. Иска се
прилагането на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, което като краен
резултат според жалбоподателите би довело до прилагане на нормите на ЗДОИ. Не
на последно място се прави оплакване, че директорът на РИМ-Бургас не е
ангажирал доказателства, че е изпълнил изискванията на чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ, с
което е нарушил закона. Окончателното искане на Т., Д. и Д. е съдът да отмени
посоченото като предмет на обжалване писмо изх. № РД-30-8-183/23.05.2017 г.,
като задължи административният орган да се произнесе с изрично решение за
предоставяне на достъп до обществена информация по подаденото заявление.
С
писмо вх. № 1224/05.02.2020 г. (л. 20) ответникът е направил изявление, че
обжалваното писмо изх. № РД-30-8-183/23.05.2017 г. е връчено лично на
жалбоподателя Т. в деловодството на музея на 23.05.2017 г. С писмо вх. №
1591/15.02.2020 г. (л. 21) ответникът е ангажирал писмено обяснение от М.*
Миделиева, уредник в Административно-стопански отдел при РИМ- Бургас (л. 22),
от което става ясно, че Т. (освен това подадено на 04.05.2017 г., по което
лично е получил отговор на 22.05.2017 г.) подава заявление за достъп за втори
път - вх. № РД-30-8-183/23.05.2017 г., като отговорът е „връчен незабавно, лично, на ръка, при посещението му, затова за него
липсва обратна разписка. За горепосоченото писмо-отговор, г-н Т. пише в
следващото си писмо до директора на РИМ-Бургас от 30.05.2017 г.“
С
Определение № 319/18.02.2020 г. (л. 27) съдията - докладчик е конституирал
страните и е разпределил доказателствената тежест. На основание чл. 171, ал. 4
от АПК е указал на жалбоподателите, че тяхна е доказателствената тежест за
установяване на фактите и обстоятелствата, от които черпят благоприятни правни
последици, както и твърдяната незаконосъобразност на обжалвания акт. На
основание чл. 170, ал. 1 от АПК е указал на ответника, че трябва да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен
акт и изпълнението на законовите изисквания относно издаването му. Указал е на
жалбоподателите в 7-дневен срок от уведомяването да посочат кога и как са
получили оспорения акт – на ръка на 23.05.2017 г., с оглед твърдението на
ответника или по друг начин.
С
Уточнение вх. № 2100/27.02.2020 г. (л. 34) жалбоподателите оспорват начина за
получаване на обжалваното писмо, като сочат, че съгласно чл. 39 от ЗДОИ,
решението за отказ за предоставяне на достъп до информация се връчва на
заявителя срещу подпис или се изпраща по пощата с обратна разписка. Твърдят, че
административният акт е получен като писмо чрез „Български пощи“, в Пощенска
станция 8001 гр. Бургас в периода 23.05.2017 г. – 30.05.2017 г. Описани са
опитите на жалбоподателите да получат информация от пощенската станция, но тъй
като не са успели, искат от съда да предприеме действия за изясняване на този
въпрос.
„Български
пощи“ ЕАД, в отговор на отправено запитване от съда, е представило писмо изх. №
11-01-185/18.05.2020 г. (л. 44), от което се установява, че проверка за
доставка на пратка до ДЗЗД не може да бъде направена поради изтекъл срок на
съхранение на служебните формуляри в тази връзка.
В
последното по делото съдебно заседание – на 03.06.2020 г. жалбоподателят Т.,
надлежно упълномощен от останалите жалбоподатели,
прави изрично изявление, че
оспорваният акт е получен от него в периода 23.05.2017 г. – 30.05.2017 г., не
пази плика и оспорва твърдението, че е получил обжалваното писмо на ръка,
поради което съдът следва да съобрази, че жалбата е подадена в срока по чл. 140
от АПК.
Процесуалният
представител на ответника – адв. Б.В., БАК, поддържа искането за прекратяване
на производството по настоящото дело, изложено и като писмено становище (л. 47).
Защитава тезата, че оспорваното писмо е връчено на ръка на жалбоподателя Т., в
деня на неговото съставяне – 23.05.2017 г., защото видно от следващото
заявление на ДЗЗД от 30.05.2017г. се коментира точно отговорът на директора по
заявлението от 23.05.2017г., което означава че са получили отговора преди 30.05. 2017г. Пледира съдът да
съобрази становищата на ответника по предходното дело. С оглед на това счита,
че жалбата е просрочена и недопустима, и иска от съда да прекрати
производството. При условията на евентуалност, ако жалбата се приеме за
допустима, иска от съда да остави същата без уважение. Претендира присъждане
на разноски съобразно представен списък.
При така установената фактическа
обстановка, на база събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът достига до следните правни изводи:
Предмет на
съдебен контрол е Писмо изх. № РД-30-8-183/23.05.2017 г. на Директора на РИМ-Бургас,
постановено във връзка със Заявление вх. № РД-30-8-183/23.05.2017 г. на Т., Д.
и Д. за предоставяне на достъп до обществена информация.
Съгласно нормата
на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146
от АПК.
Съдът намира твърдението на ответника за недопустимост на
жалбата за неоснователно. Видно от съдържанието на оспореното писмо, което
съгласно мотивите на ВАС, изложени в Решение №17509/19.12.2019 г., е изричен
писмен акт с характер на отказ за предоставяне на достъп до обществена
информация, не е изпълнено изискването
на чл. 38 от ЗДОИ, като последния определя, че в решението за отказ за
предоставяне на достъп до обществена информация се посочват правното и
фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението
и редът за неговото обжалване. Дори хипотетично да се приеме, че съдружникът Т.
е получил оспорваното писмо на 23.05.2017 г., след като в съдържанието на
административния акт липсва указание за срока за обжалване на същото, приложима
ще бъде нормата на чл. 140 от АПК, съобразно която когато в административния
акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в
какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял
се удължава на два месеца.
Ответникът освен просрочие, като фактор, обосноваващ
недопустимостта на жалбата за разглеждане, релевира и липсата на правен
интерес. Съдът намира, че е налице правен интерес от оспорването, предвид
факта, че съдружниците в ДЗЗД са го учредили именно с цел на извършване на
дейност, свързана с исканата информация. Препятстването на достъпа до
последната на практика засяга техни права и законни интереси. Поради факта, че жалбоподателите
възприемат обжалвания административен акт като отказ, следва че за тях е налице
правен интерес от обжалването. Налице е и активна легитимация за жалбоподателите,
доколкото чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ дава право на всеки гражданин на Република
България да получи достъп до обществена информация, което право е обвързано с
уредената в чл. 2 възможност заявителят да си състави мнение относно дейността
на задължения субект. Следователно жалбата е допустима, като подадена в
нормативно установените срокове, от лице с правен интерес и срещу акт, който
подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Спорът между страните в процеса от една страна се свежда до законосъобразността
на издаденото писмо, което е административен акт по своя характер, а от друга –
налице ли е отказ от предоставяне на достъп до информация по заявлението на Т., Д. и Д. от 23.05.2017 г.
Законодателят в чл. 2, ал. 1
от ЗДОИ е дал легално определение на понятието обществена информация, достъпа
до която законът регламентира. Това е всяка информация, свързана с обществения
живот в страната и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено
мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Именно за тази
информация законодателят е създал и изричното задължение да бъде предоставяна
от правните субекти по чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗДОИ. Това тяхно задължение и
съответно правото на гражданите на достъп до обществена информация, е
гарантирано чрез изричната разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗДОИ, която
установява правото на съдебно оспорване на решенията на задължените по чл. 3,
ал. 1 и 2 от ЗДОИ лица за предоставяне на достъп до обществена информация и за
отказа за предоставянето й.
Обжалваният
акт е издаден от компетентен орган съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ.
Съдът намира за несъществени
допуснатите нарушения във формата на обжалвания акт. Съгласно чл. 38 от ЗДОИ в
решението за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се
посочват правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на
приемане на решението и редът за неговото обжалване. Съдът установи, че
единственият липсващ реквизит в съдържанието на обжалваното писмо е редът за
неговото обжалване. Нарушението е несъществено, тъй като законодателно е
предвидено обжалване единствено по съдебен ред и това обжалване се реализира в
хода на настощято производство. Следователно, на жалбоподателите е осигурено
упражняване на правото им на защита в пълен обем.
Съдът
не установи нарушения на административнопроизводствените правила. Видно от
събраните доказателства, административният орган е спазил изискването на чл.
28, ал. 1 от ЗДОИ да разгледа заявлението във възможно най-кратък срок -
заявлението е подадено на 23.05.2017 г., и писмото е произнесено на същата
дата, т.е. в законоустановения 14-дневен срок след датата на регистриране на
заявлението. Спазено е изискването на чл. 28, ал. 2 от ЗДОИ заявителя да е
уведомен писмено, като по реда на чл. 34, ал. 3 решението е изпратено по пощата
с обратна разписка и е получено от жалбоподателя Т. според неговите твърдения в
периода 23.05.2017 г. - 30.05.2017 г. Независимо
на коя дата и по какъв начин (поради противоречивите твърдения на страните
относно датата и начина на връчване на
писмото), не се спори, че обжалваното писмо е достигнало до адресатите. Във
връзка с т. 2 от процесното писмо, в която е записано "Напомням Ви, че исканата от
Вас информация засяга и трети лица, а именно лицата, регистрирали обектите", както и свързаното с
това твърдение на жалбоподателите, че директорът на РИМ - Бургас не е
представил доказателства относно изпълнението на изискването на чл. 31, ал. 2
от ЗДОИ, с което е нарушил закона, и двете твърдения са ирелевантни за изхода
на спора. Според чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ, на който се позовават жалбоподателите,
в случаите по ал. 1 съответният орган е длъжен да поиска изричното писмено
съгласие на третото лице в 7-дневен срок от регистриране на заявлението по чл.
24. Според първата алинея на чл. 31 от ЗДОИ срокът по чл. 28, ал. 1 може да
бъде удължен, но с не повече от 14 дни и когато исканата обществена информация
се отнася до трето лице и е необходимо неговото съгласие за предоставянето й.
Административният орган не може да започне производството по предоставяне на
достъп до обществена информация преди да са изпълнение изискванията на чл. 16,
ал. 2 от Наредбата. Само след ангажиране на някой от документите, посочени в
тази правна норма, административният орган ще следва да направи преценка къде
се съхранява исканата информация и при наличие на хипотезата на чл. 31, ал. 1
да предприеме предвидените в ал. 2 действия.
Настоящият съдебен състав
счита, че писмото е постановено при правилно прилагане на материалния закон по
следните причини:
Според
жалбоподателите с отказа да им се предостави исканата информация е нарушено
тяхно конституционно право, залегнало в чл. 41, ал. 2 от Конституцията на
Република България, съгласно който гражданите имат право на информация
от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен
интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или
не засяга чужди права. В този смисъл недопустимо е с подзаконов нормативен акт,
какъвто е Наредбата, тези права да бъдат нарушавани, поради което съдът следва
да приложи чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове - ако постановление,
правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока
степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт, т.е. да
пренебрегне относимите разпоредби на Наредбата и да приложи директно нормите на
ЗДОИ.
Посоченото
противоречие с материалния закон, въведено като оплакване от жалбоподателите, е
неоснователно.
Според
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има
право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в
този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене,
получаване и разпространяване на такава информация. Законодателят изрично е предвидил
изключение от всеобщото правило. Нормата на чл. 155, ал. 1 от ЗКН предвижда, че
информацията от теренните археологически проучвания се включва в Автоматизирана
информационна система "Археологическа карта на България" (АИС АКБ) в
годината на провеждането им. Информацията се съхранява в НАИМ при БАН, НИНКН и
в Министерството на културата. Според алинея втора редът за създаване,
поддържане и предоставяне на информацията по ал. 1 се определя с наредба на
министъра на културата. Следователно този специален ред за получаване на
информация относно АИС АКБ е определен в законова норма - чл. 155, ал. 2 от
ЗКН, но самата тя предвижда издаването на специална наредба. В този смисъл специалния закон - ЗКН, макар и
чрез подзаконов нормативен акт (Наредбата) дерогира прилагането на общия закон
- ЗДОИ. Правилно ответникът се е позовал на чл. 16, ал. 2 от Наредбата, който
изисква представянето на определени документи, за да могат жалбоподателите да
получат исканата от тях информация. Освен това позицията на административния
орган не е инцидентна и спорадична – тя е застъпена в цялата кореспонденция
между страните и е потвърдена от компетентен орган на Министерството на
културата.
По
изложените съображения съдът намира оспореното писмо изх. № РД-30-8-183/23.05.2017 г. за
съответно на закона, поради което жалбата на Т., Д. и Д. следва да бъде
отхвърлена.
По делото е
направено искане за присъждане на разноски от двете страни. Предвид изхода на
спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК разноски в полза на жалбоподателите
не се следват. Съдът счита, че на посоченото основание в полза на ответника
трябва да се присъдят разноски в общ размер на 2 280 лева,
от които както следва:
ü
600 лева възнаграждение за един адвокат съгласно договор за
правна защита и съдействие по адм. д. № 1618/2017 г. на Административен съд –
Бургас (л. 37 -
л. 39 и л. 44 – л. 46 от адм. д. № 1618/2017 г. на АС -
Бургас);
ü
840 лева възнаграждение за един адвокат съгласно договор за
правна защита и съдействие по адм. д. № 3019/2018 г. на ВАС (л. 16 - л. 18; л. 21 – л. 22
и л. 40 – л. 42 от адм. д. № 3019/2018 г. на ВАС) и
ü
840 лева възнаграждение за един адвокат съгласно договор за
правна защита и съдействие по адм. д. № 3170/2019 г. на БАС (л. 23 - л. 26 от адм. д. № 3170/2019 г. на АС - Бургас).
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Бургас, дванадесети
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т. И.Т., Ф.Н.Д. и И.Р.Д., в лично качество и в
качеството им на съдружници в неперсонифицираното ДЗЗД „Бургас през вековете“,
ЕИК ***, *** и същия адрес за кореспонденция против Писмо изх. №
РД-30-8-183/23.05.2017 г. на Директора на РИМ-Бургас, постановено във връзка
със Заявление вх. № РД-30-8-183/23.05.2017 г. на Т., Д. и Д. за предоставяне на
достъп до обществена информация.
ОСЪЖДА Т. И.Т., Ф.Н.Д. и И.Р.Д., в лично
качество и в качеството им на съдружници в неперсонифицираното ДЗЗД „Бургас
през вековете“, ЕИК ***, *** да заплатят на Регионален исторически музей -
Бургас възнаграждение за един адвокат в размер на 2 280 (две хиляди двеста и
осемдесет) лева общо, всеки по 760 (седемстотин и шестдесет лева).
На основание чл. 40, ал. 3 от Закона за достъп
до обществена информация, решението е окончателно и не подлежи на касационно
оспорване.
СЪДИЯ: