ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 168
гр. Велико Търново, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети
април две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
изслуша докладвано от съдия Банев Адм.
д. № 217 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 41, ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 127ж, ал. 1 от същия
кодекс.
Образувано
е по жалба, подадена от адв. М.Е. от ВТАК, като пълномощник на
„Зарзаватчийница“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
Велико Търново, ул. „Константин Паница“ № 5, против действия по обезпечаване на
доказателства на органи по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ към
ЦУ на НАП, обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 167202530538_3/
21.03.2023 г., потвърдени с Решение № 65/ 28.03.2023
г. на директора Териториална дирекция на НАП - Велико Търново. Жалбоподателят излага доводи за процесуална и материална
незаконосъобразност на оспорените действия на органи по приходите и съответно
материална незаконосъобразност на потвърждаващия ги акт на администрацията.
Счита, че в случая не са налице сочените от органите по приходите
материалноправни предпоставки по чл. 121а, ал. 2, вр. с ал. 3 от ДОПК за
обезпечаване на доказателства. В тази връзка изтъква липсата на обосновка за
заключението на органите по приходите, че при последващо разпореждане със
стоката събирането на дължими данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни, а изложената такава от горестоящия административен орган, намира за
бланкетна и неоснована на доказателствата в преписката. Отделно сочи, че към
момента на налагане на мерките по чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, „Зарзаватчийница“
ЕООД не е имало задължения за данъци, не е установено и отклонение на същото от
данъчно облагане. Единственото конкретно обстоятелство, на което са базирани
изводите за висок финансов риск е неиздаването при покупка на един брой касова
бележка от ЕКАФП, като наличието му е предмет на съответно оспорване. На
последно място жалбоподателят намира за необоснован и размерът на наложените
обезпечителни мерки. С тези съображения, подробно
изложени в жалбата, с позоваване на практика на СЕС и на националните съдилища,
се иска отмяна обжалваните действия, обективирани в Протокол № 167202530538_3/
21.03.2023 г. на органи по приходите в Главна дирекция „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, потвърдени от директора на ТД на НАП - гр. В. Търново. Претендира
се присъждане на разноски за производството, представляващи внесена държавна
такса и заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът -
директорът на ТД на НАП - Велико Търново, чрез пълномощника си ст. *** С.С., в
представено писмено становище, оспорва подадената жалба. С позоваване на
мотивите, изложени в негово Решение № 65/ 28.03.2023
г. и допълнителни съображения, изложени в становището, твърди валидност,
процесуална и материалноправна законосъобразност на оспорените действия по
обезпечаване на доказателства и неоснователност на жалбата. Моли съда да остави същата без уважение,
претендира присъждане на разноски, в условията на евентуалност прави възражение
за прекомерност на заплатеното от оспорващото дружество адвокатско
възнаграждение.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от
фактическа страна следното:
На
21.03.2023 г. в гр. Велико Търново, в обект складова база на ул. „Константин
Паница“, от органи по приходите в ГДФК при ЦУ на НАП, в присъствието на водача
и на Р.И.Р. - лице, упълномощено за това от управителя на „Зарзаватчийница“ ЕООД, е извършена проверка на товарно МПС с регистрационен
номер ***. При проверката е констатирано, че поставеното техническо средство за
контрол /пломба № 0051126/, не е с нарушена цялост и същото е отстранено.
Съгласно отразеното в Протокол № 167202530538_3/ 21.03.2023 г.,
органите по приходите са констатирали съответствие на превозваните стоки –
ябълки пресни, тиквички, дини, лук, грейпфрути, сладки пиперки, краставици и
домати, пресни и охладени, круши пресни, с отразеното в придружаващите
документи. Съгласно отразеното в същия протокол, след извършена проверка в
информационните масиви на НАП, са установени следните обстоятелства: 1. Дружеството
декларира резултат ДДС за внасяне, подлежащ за внасяне, несъответстващ на
размера на оборотите за съответния период. Данъчната основа на реализираните
продажби е почти равна на тази на покупките; 2. Участие и свързаност с
дружество, което е дерегистрирано по инициатива на орган по приходите, при
установени обстоятелства по чл. 176, от ЗДДС и има данъчно-осигурителни
задължения. При тези констатации от органите по приходите е преценено, че събирането на дължимите данъци, които ще възникнат при
реализацията на стоката ще бъде невъзможно или значително затруднено, поради
което е налице визираната в чл. 121а, ал. 3, вр. с ал. 2 от ДОПК хипотеза,
касаеща стоки с висок фискален риск. Същите са определили пазарна стойност на
стоките по видове /без посочен общ размер/ и обезпечение от 30% за
освобождаване на стоките по чл. 121а, ал. 3, изр. второ от ДОПК, в размер на 3
328,65 лева. С оспорвания Протокол № 167202530538_3/ 21.03.2023., като е
възпроизведена горната фактическа обстановка, стоките, предмет на висок
фискален риск са иззети, и е определен посочения размер на обезпечение, вносим
като пари или неотменяема банкова гаранция за тяхното освобождаване, в срок от
72 часа. Стоките са оставени за отговорно пазене в гр. В. Търново, складова
база на задълженото лице, като за пазач на същите е назначен Р.И.Р.. Съгласно
отразеното в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск №
167202530538_7/ 22.03.2023 г., след установяване на извършено плащане на
определеното обезпечение, стоките са освободени от наложената обезпечителна
мярка. Срещу действията, обективирани в Протокол № 167202530538_3/ 21.03.2023
г. е подадена жалба до директора на ТД на НАП - гр. В. Търново, по която е
постановено Решение № 65/ 28.03.2023 г. на директора на Териториална дирекция
на НАП - гр. Велико Търново. Извън посочените в протокола от 21.03.2023 г.,
обстоятелства, горестоящият административен орган се е мотивирал с обстоятелствата,
че при извършена от органи по приходите проверка в стопанисван от „Зарзаватчийница“ ЕООД,
обект на ул. „Магистрална“ № 9 в гр. Велико Търново на 06.01.2023 г., е
установено нарушение неиздаване на фискален касов бон /издадена е само стокова разписка/,
установена е разлика в касовата наличност в размер на 221,12 лв. и при
фактическо преброяване е установено несъответствие между наличната стока в
сравнение с наличността по счетоводни данни - излишък на стоки, които не са
намерили отражение в счетоводните регистри. Отбелязано е, че при така
установените нарушения, е наложена принудителна административна мярка със
Заповед № 11379/ 18.01.2013 г., обжалвана пред АСВТ, за което е образувано адм.
дело № 81/ 2023 г. по описа на този съд. Съобразно
така установеното, горестоящият орган е преценил обжалваните действия на
органите по приходите за законосъобразни, като извършени от компетентни органи,
в съответствие с установената процедура и при наличие на обективни данни за
наличие на обстоятелства по чл. 121а, ал. 2 от ДОПК. С тези мотиви жалбата
срещу действията, обективирани в Протокол № 167202530538_3/ 21.03.2023 г. е
отхвърлена от директора на ТД на НАП – Велико Търново. Решението е връчено на „Зарзаватчийница“ ЕООД чрез упълномощено лице, на 30.03.2023 година.
Жалбата срещу действията на органите по приходите е подадена пред АСВТ с вх. №
8777/ 03.04.2023 г. от деловодството на териториалната дирекция.
При
така установената фактическа обстановка е налагат следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от лице с надлежна легитимация, след изчерпване на фазата на
административния контрол, в рамките на преклузивния срок по чл. 41, ал. 3, вр.
с чл. 127ж от ДОПК. От външна страна жалбата отговаря на изискванията на чл.
149, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК и като такава е процесуално допустима за
разглеждане по същество.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
След служебно извършена
проверка на основание чл. 160, ал. 2, вр. с чл. 144, ал. 2 от ДОПК, съдът
установи, че обжалваните действия, обективирани в Протокол № 167202530538_3/ 21.03.2023 г., са извършени от оправомощени органи и в
рамките на тяхната компетентност, въведена с разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и
ал. 2 от ДОПК. Не се спори посоченото в Протокол № 167202530538_3/ 21.03.2023 г. и в преди това съставения протокол от
същата дата, че съставилите го инспектори по приходите имат качество на органи
по приходите, оправомощени да извършват фискален контрол върху движението на
стоки с висок фискален риск. Органът по приходите има правомощието, при наличието
на хипотезите по чл. 121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, съгласно алинея трета от
същия член, да предприеме действия по чл. 40 от ДОПК за обезпечаване на
доказателства, със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като
стоката и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за
разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава своето действие, а
стоката се освобождава след представяне на обезпечение в пари или безусловна и
неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в
размер 30 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на
разноските по изземването и съхранението й. Решение № 65/ 28.03.2023 г. на
директора на Териториална дирекция на НАП - гр. Велико Търново е издадено от
компетентен орган, в рамките на правомощията определени с чл. 41, ал. 1 от ДОПК
и при спазване на въведения със същата норма еднодневен срок за произнасяне.
Съдът намира, че в процедурата по налагането на мерки за обезпечаване на доказателства /каквито са процесните/ са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На първо място в съставените протоколи, вкл. в процесния, фактически липсват мотиви, които да обосноват извода за наличие на хипотезата на чл. 121а, ал. 3, вр. с ал. 2 от ДОПК, която се сочи като основание за налагане на обезпеченията. Извън бланкетно позоваване на данни от информационната система на НАП за наличието на определени обстоятелства /самите конкретни данни не са цитирани/, липсват мотиви подкрепящи извода, че след последващо разпореждане със стоките, събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. От съдържанието на протоколите не става ясно и каква точно е целта на обезпечението, по начина, по който то е предприето. Липсата на изложение относно изброените обстоятелства ограничава правото на защита на данъчния субект, поставяйки го в невъзможност да узнае конкретните фактически основания за предприетите обезпечения. Освен това то затруднява и последващите проверки на горестоящия орган и на съда относно наличието на материалноправните предпоставки за предприемане на обезпечителните действия и относно съответствието на същите с целта на закона.
Оспорените
действия на органите по приходите, оправомощени да извършват фискален контрол
върху движението на стоки с висок фискален риск са и материално
незаконосъобразни. Между страните не е спорно, че жалбоподателят реализира
продажби на стоки при осъществяване на дейността си и извършва разплащания,
като в решението на директора на ТД на НАП - Велико Търново изрично е посочено,
че дружеството към момента на проверката няма непогасени и просрочени
задължения. Същевременно в преписката, изпратена в съда липсват каквито и да е
доказателства за това, че иззетите конкретни стоки с висок фискален риск
/плодове и зеленчуци/, сами по себе си генерират вземанията за данъци, които
тепърва биха възникнали, както изисква чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, нито че
събирането на тези данъци ще е невъзможно или значително затруднено. В тази
връзка следва да се има предвид, че поначало мерките по чл. 121а, ал. 2 от ДОПК
представляват предварително обезпечаване при фискален контрол, както е
именувана тази разпоредба. Следователно тези мерки целят да обезпечат
задължения, които все още не са възникнали и съществуващи, а евентуални бъдещи
такива. Ето защо, когато се пристъпва
към обезпечаване на бъдещи задължения по чл. 121а от ДОПК, следва да са налице
поне някакви предварителни данни за основанието и размера на тези задължения,
без да става дума за тяхната ликвидност или безспорност. Тези изисквания следва
да се спазват с оглед зачитането на основните правни принципи в
административния процес, регламентирани в Глава първа на
ДОПК, а и без поне приблизителна яснота относно размера на бъдещото задължение,
най-малкото не би могло да се определи адекватно като размер обезпечение. Както
се посочи, в случая нито в протокола за обезпечаване на доказателствата, нито в
решението на горестоящия орган се съдържат данни за очакваните бъдещи данъчни
задължения при последваща продажба на иззетите стоки, като видове и размер, не
са отразени и факти, които обективно да съставляват индикации за евентуално
тяхно затруднено събиране. Отделно липсват предходни неплатени в срок на
задължения на „Зарзаватчийница“ ЕООД и данни за затруднена ликвидност на такива
задължения, налагаща обезпечение на веществени доказателства по реда на чл.
123, ал. 3 от ДОПК.
От
органите по приходите и от директора на ТД на НАП – Велико Търново са посочени
четири конкретни обстоятелства, с които са мотивирали процесното обезппечаване
на доказателсва.
Първото
наведено основание за налагане на обезпечението е деклариран от дружеството
резултат ДДС за внасяне, несъответстващ на размера на оборотите за съответния
данъчен период, като данъчната основа на реализираните продажби е почти равна
на тази на покупките. Така сочените обстоятелства на първо място са недоказани,
тъй като в преписката не се съдържат справки-декларации по ЗДДС и счетоводни
данни, които да удостоверят размера на оборотите, начисления данък върху
добавената стойност и ползваното право на данъчен кредит. Но дори въпросните
твърдения на органите по приходите да се приемат за доказани, ниският размер на
дължимия ДДС по никакъв начин не обосновава извод, че дължимите данъци по
конкретната доставка на плодове и зеленчуци или тези при евентуалната ий
последваща реализация, няма да бъдат платени.
Второто
сочено обстоятелство е участие и свързаност на „Зарзаватчийница“ ЕООД с дружество, което е дерегистрирано по
инициатива на орган по приходите, при установени обстоятелства по чл. 176, от ЗДДС и има данъчно-осигурителни задължения. Извън факта, че също са недоказани
и лишени от конкретика до степен осуетяваща служебна проверка на съда, така
сочените обстоятелтво изначално не обосновават вероятна обективна невъзможност
за събиране на дължими от жалбоподателя публични задължения. Сами по себе си те
не са индиция нито за свръхзадлъжнялост на конкретния данъчен субект, нито за
намерение на същия да не внася задълженията си към фиска.
Третото
сочено /от горестоящия орган/ основание е неиздаване на фискална касова бележка
при продажба и разлика в касовата наличност. В делото се съдържат доказателства
за вероятното извършване на такава неотчетена чрез ЕКАФП продажба на 06.01.2023
г., както и за разлика в касовата наличност в същия обект /логична при такава
неотчетена продажба/. То обаче не може да бъде обвързано с конкретните иззети
стоки и наложеното впоследствие обезпечение, повече от два месеца след сочената
неотчетена продажба, съответно и с невнасянето на дълимите данъци за него. Няма
данни за системно неизпълнение на задължението за документиране на всяка
извършена продажба, поради което и еднократното неиздаване на фискална касова
бележка не може да обективира извод за системно неотчитане на продажби,
респективно невнасяне на дължими данъци.
Последното
сочено от приходната администрация основание за налагане на обезпечението, е
установено при проверка несъответствие между наличните стоки тези по счетоводни
данни - излишък на стоки, които не са намерили отражение в счетоводните
регистри. За установяването на сочената разлика в преписката се съдържат
определени доказателства, но те представляват само една индикация за нередности
при воденото счетоводство. От тези доказателства не може да се направи извод за
надлежно извършена инвентаризация, липсват данни за броя на търговските обекти,
стопанисвани от оспорващото дружество, получените стоки в периода и надлежното
им отчитане, както и съпоставка на данните от сметка 304 със стоковата програма
в обекта. При толкова неизяснени факти, изводът за налични стоки, които не са
счетоводно отразени, не е безспорно недоказан.
В обобщение може
да се отбележи, че освен недоказани всички посочени от органите по приходите
обстоятелства за изискване на обезпечение за получаваните стоки, са неотносими
към този вид предварителни обезпечителни мерки. Разпоредбите на чл. 121а, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК изчерпателно
определят хипотезите, в които се налагат предварителни обезпечителни мерки по
тази специална норма и цитираните по-горе обстоятелства не изпълват нито една
от тях. Така неотчитането на приходи не е основание за изискване на
обезпечение, а само неплащането на данъци. От друга страна, при наличието на
индикации за нередовно водено счетоводство, органите по приходите разполагат с
възможността за определяне на дължимите данъци след провеждане на ревизионно
производство. В тази връзка сладва де се посочи, че дори и служебно
определените задължения за данъци могат да бъдат платени доброволно, поради
което и в тази хипотеза не е налице основание за определяне на обезпечение за
получените стоки с висок фискален риск. На последно място, ако приходната
администрация счита, че „Зарзаватчийница“ ЕООД извършва или участва в данъчни злоупотреби или
измами, тя следва да заяви и обоснове това свое твърдение по надлежния ред,
след което да прибегне към предвидените в закона мерки за предотвратяването и
преустановяването им. При положение, че такова твърдение няма и не са налице
визираните в чл. 121а от ДОПК основания за налагане на обезпечения,
предприемането спрямо него на действия от вида на процесните, се явява в
противоречие материалноправните разпоредби на закона.
С оглед горното
съдът намира, че оспорваните действия по
обезпечаване на доказателства са извършени в противоречие с правилата на ДОПК и
протокола, с които те са предприети следва да се отмени. Преписката следва да
се върне на органите по приходите от дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
сектор „Оперативни дейности“, които са извършили неправомерното обезпечаване обективирано в Протокол № 167202530538_3/ 21.03.2023 г.,
за отмяна на предоставено по реда чл. 121а, ал. 3, изр. второ от ДОПК,
обезпечение в пари в размер 3 328,65 лева.
При
този изход на делото основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на
сторените по делото разноски. Претендираното адвокатско възнаграждение в размер
на 1 200,00 лв. е оспорено от ответника в писменото му становище, като
прекомерно. Предвид материалния интерес от 3 328,65 лв., фактическата и правна
сложност на делото, и обстоятелството, че процесуалното представителство по
него се ограничава до подаването на жалба пред съда, на оспорващото дружество
следва да бъде присъден минималният размер на адвокатското възнаграждение,
определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 8 от Наредба № 1/
09.07.2004 година. Или администрацията, в чиято структура са ответните органи
по приходите, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски за
възнаграждение на един адвокат, в размер на 632,87 лева.
Водим
от горното и на основание чл. 41, ал. 3, вр. с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отменя
по
жалба на „Зарзаватчийница“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Велико Търново, ул. „Константин Паница“ № 5, действията за обезпечаване на
доказателства, обективирани в Протокол №
167202530538_3/ 21.03.2023 г. на органи по приходите при дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
потвърдени с Решение № 65/ 28.03.2023 г. на директора
на Териториална дирекция на НАП - гр. Велико Търново.
Изпраща преписката на органите по приходите от дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, сектор „Оперативни дейности“, които са извършили неправомерното обезпечаване обективирано в Протокол № 167202530538_3/ 21.03.2023 г., за отмяна на предоставеното по реда чл. 121а, ал. 3, изр. второ от ДОПК, обезпечение в пари в размер 3 328,65 лева.
Осъжда Национална
агенция за приходите – гр. София, да заплати на „Зарзаватчийница“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, ул. „Константин
Паница“ № 5, разноски по делото в размер на 632,87 лв. /шестстотин тридесет и
два лева и осемдесет и седем стотинки/.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се съобщи на
страните, чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: