Р Е Ш Е Н И Е № 259
гр. ВРАЦА, 01.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в закрито
заседание на първи август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Младенова в. гр. дело № 403 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по три жалби на длъжника по изпълнението Н.Р.А. – земеделски производител, с ЕГН **********, с пост.
адрес: ***, против действия на частния съдебен
изпълнител по ИД № 20198990400385 и ИД № 20198990401010 по описа на ЧСИ И.Ц. с рег. № 899,
с район на действие ОС - Враца. Обжалва се насочването на изпълнението върху имущество, което
жалбоподателят счита за несеквестируемо, изразяващо се в налагане на запор върху бъдещи парични вземания на длъжника – субсидии за стопанската
година/период 2019–2020 г./ в Централен регистър на особените залози, както и
извършени действия по принудително изпълнение, подробно изложени в жалбите, по горецитираните
изпълнителни дела,.
В жалба с вх. № 15760/24.06.2019 г. на ЧСИ И.Ц. жалбоподателката посочва, че е длъжник по ИД №
20198990401010, по което е бил наложен запор върху бъдещите ѝ вземанията за субсидии, отпускани в качеството ѝ на земеделски
производител. Твърди, че обжалваното действие на съдебния изпълнител е
незаконосъобразно, тъй като е насочено върху имущество, което е
несеквестируемо. Изтъква, че субсидиите представляват целеви помощи, които се
отпускат от държавния бюджет и от европейските фондове и като такива не
подлежат на принудително изпълнение, поради което моли за отмяна на обжалваното
действие.
Към жалбата са приложени регистрационна карта на земеделски производител с последна заверка
от 22.02.2019 г., заявление за подпомагане от 28.05.2019 г. за кампания 2019 г., както и копие
от съобщение с изх. № 12656/17.06.2019 г. по описа на ЧСИ И.Ц. до длъжника, с
което е уведомен за наложения запор.
В жалба с вх. № 15761/24.06.2019 г. на ЧСИ И.Ц. жалбоподателката излага съображенията си за
неправилност и незаконосъобразност на предприетите действия по принудително
изпълнение от съдебния изпълнител по двете горепосочени изпълнителни дела, като
изтъква следните допуснати от него нарушения: извършен от съдебния изпълнител
нерегламентиран оглед на земеделска техника на 04.06.2019 г., като последният е
посетил стопански двор, където същата се намира, без да е насрочено действие по
принудително изпълнение и без длъжникът да е уведомен за него; грубо, арогантно
и неетично поведение на съдебния изпълнител по време на извършения опис на
движими вещи на 06.06.2019 г.; допускане до участие в извършваните описи по
изпълнителните дела на лица, които нямат отношение по тях, и неотразяване на
присъствието им в протоколите за опис, което нарушава правото на защита на
длъжника; неуведомяване на упълномощения от длъжника защитник за насрочен опис;
липса на посочване на обстоятелството по чия молба се извършват описите, като
евентуалното неуведомяване на всички взискатели по делото би било основание за
извършване на допълнителни описи, разноските за които да бъдат възложени на
длъжника; неправомерно назначаване на охрана на стопански двор, в който се
намират част от движимите вещи, предмет на принудително изпълнение, като
длъжникът не е уведомен за това обстоятелство, и към момента на назначаването
вещите не са установени на това място, нито са описани; назначаване на оценка
на вещи, които не са индивидуализирани; даване на неизпълними указания за
снабдяване и предоставяне на регистрационни табели и рами на движими вещи;
насрочване и извършване на опис, без да е изтекъл даденият срок на длъжника за
снабдяване и предоставяне на регистрационни табели и рами на движимите вещи;
незаконосъобразно налагане на запор на бъдещо вземане – субсидии за стопанската
2019-2020 г., които са несеквестируеми и незаконосъобразно изпращане на
съобщение, с което длъжникът е уведомен, че е наложен запор върху субсидиите,
които получава като земеделски производител. Иска се отмяна на всички изброени
действия на съдебния изпълнител.
В жалба с вх. № 5446/19.06.2019 г. на ОС – Враца,
изпратена на ЧСИ И.Ц. по компетентност за администриране с разпореждане от
20.06.2019 г. на Председателя на ГО на ОС – Враца, и вх. № 15774/24.06.2019 г. на
ЧСИ И.Ц., жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на
насрочването на повторен/нов/ опис на движими вещи на 20.06.2019 г., тъй като
същите са подробно описани в протоколи от предишни описи. По отношение на насрочения
опис за 14.06.2019 г. твърди, че обстоятелството, че изпълнителното дело е
преобразувано при друг съдебен изпълнител под № 20198990401010 по описа на ЧСИ И.Ц.,
не може да се ползва като основание за извършване на нов опис. Сочи, че с разпореждане
на ЧСИ И.Ц. от 19.06.2019 г. ѝ е отказано отлагане на датата на описа,
насрочен за 20.06.2019 г., като излага съображения, че от разпореждането не
става ясно дали е отхвърлено само искането за пренасрочване на описа или и за
останалите действия – оценка и изземване на движими вещи, като по този начин се
препятства правото ѝ на защита. В останалата част в жалбата се сочат
аналогични оплакванията на изложените в жалба с вх. № 15761/24.06.2019 г. на ЧСИ И.Ц.. Жалбоподателката моли за признаване на
действията на съдебния изпълнител за незаконосъобразни, както и за отмяна на
насроченото за 20.06.2019 г. действие по принудително изпълнение.
Към жалбата под опис представя в заверени преписи 9
броя документи, относими към изложените твърдения.
Взискателят по изп. д. № 20198990400385 и изп. д. № 20198990401010 по описа на ЧСИ И.Ц. „ВП Брандс Интернешънъл“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. ***, чрез пълномощника си
адв. С.К., е депозирал становища по подадените жалби. В първото от тях излага
доводи за неоснованелност на жалба с вх. № 15760/24.06.2019 г. по описа на ЧСИ И.Ц. и за законосъобразност на действието по налагане
на запор на бъдещи вземания – субсидии за стопанската 2019–2020 г., цитирайки
чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г.
Посочва, че несеквестируемостта на предоставяните средства от държавния бюджет
за субсидии е отпаднала частично/считано от 2017 г./, като е запазена
единствено по отношение на средствата, превеждани като субсидии за възложени от
държавата дейности и услуги. Твърди, че субсидията в настоящия случай,
предстояща да бъде получена в края на 2019 г., не представлява такова средство,
поради което не е несеквестируемо имущество по смисъла на разпоредбата на чл.
444, т. 8 от ГПК. Моли подадената жалба да бъде оставена без уважение.
По
жалба с вх. № 15761/24.06.2019 г. на ЧСИ И.Ц. и жалба с
вх. № 5446/19.06.2019 г. на ОС – Враца и вх. № 15774/24.06.2019 г. на ЧСИ И.Ц.,
изразява становище за недопустимост на същите, тъй като с тях се обжалват действия, които не са включени в очертания предметен обхват
на съдебния контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК. За пълнота посочва, че жалбите са и
неоснователни, тъй като извършените действия по принудително изпълнение по ИД № 20198990400385 и ИД № 20198990401010 по описа на ЧСИ И.Ц. са в съответствие със законовите
изисквания, като излага подробно съображения за това. Моли жалбите да бъдат
оставени без уважение.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил подробни мотиви, в които поддържа, че предприетите действия в изпълнителното
производство са правомерни и съобразени със способите на принудително
изпълнение. Навежда доводи за недопустимост на жалбите, освен в частта им, с която
се атакува насочването на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята
за несеквестируемо чрез налагане на запор върху бъдещи
вземанията за субсидии. Излага и съображенията си за
неоснователност на подадените жалби.
Врачанският
окръжен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от
фактическа страна следното:
Изпълнително
дело № 20198990400385 по описа на ЧСИ И.Ц. е образувано на 19.02.2019 г. по
молба на заложния кредитор „ВП Брандс Интернешънъл“ АД, ЕИК *** въз основа на
Договор за особен залог на движими вещи от 06.12.2017 г., сключен между него и
ЗП Н.Р.А., и вписано в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение с № 2019010900155 по
договора, с която се възлага на съдебния изпълнител да предаде заложеното имущество
на кредитора и да предприеме действия по продажба на същото по реда на ЗОЗ. На
21.02.2019 г. на длъжника е връчено съобщение за предаване на заложено
имущество, с което последният е уведомен, че на 11.03.2019 г. е насрочено
принудително предаване на заложените движими вещи: Култиватор марка LEMKEN, цвят – червен, рама 47351, рег. № ВР *** А;
Балопреса марка JOHN DEERE 570, цвят –
зелен, рама СА0751Х1701 рег. № ВР *** А; Плуг марка VOGEL&NOОT ХМ 950, цвят – червен, рама 72905 рег. № ВР *** А;
Колесен трактор марка ТК-82, цвят – червен, рама 11994, рег. № ВР ***;
Силажокомбайн марка NEW HOLAND 717, цвят – червен,
рама N07449 рег. № ВР *** А. На 11.03.2019 г. е съставен
протокол за предаване на заложено имущество в база в с. ***, собственост на
длъжника, от който е видно, че движимите вещи не са намерени. По молба на
заложния кредитор на 04.04.2019 г. отново е насрочено принудително предаване на
движимите вещи, съобщението за което е връчено на длъжника лично на 27.03.2019
г., като е съставен протокол за предаване на заложено имущество от 04.04.2019
г. в същото място, в който отново е отразено неоткриването на вещите. Длъжникът
не се е явил и на двете дати, на които са насрочени принудителните действия,
като е представил болнични листове. На 06.06.2019 г. е насрочено за трети път
принудително предаване на заложените движими вещи в с. ***, като на 29.05.2019
г. е изпратено съобщение до длъжника за него, което е получено лично. На
04.06.2019 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника, с която се
посочва местонахождението на заложените движими вещи, а именно, че част от тях
се намират в стопански двор в с. ***, а друга част – в стопански двор в гр.
Враца, собственост на Л.Й.. На 06.06.2019 г. в стопанския двор в с. *** е
съставен протокол за предаване на заложено имущество в присъствието на длъжника
и на представител на заложния кредитор – адв. С.К., в който е отразено по
отношение на намиращите се в него движими вещи, посочени от длъжника като
заложените такива - Култивотор, марка LEMKEN и
Силажокомбайн, марка NEW HOLAND, липсват
регистрационни табели и номер на рама, поради което предаването им ще се
насрочи за друга дата. На същата дата в стопански двор, собственост на „Д.
Трейдинг“ ООД, представлявано от Л.Й., е съставен и протокол за предаване на
заложено имущество в присъствието представител на заложния кредитор – адв. С.К..
Длъжникът отсъства, но е отразено, че с молба е посочил, че част от вещите се
намират в този двор. От протокола е видно, че стопанският двор е бил заключен и
управителят на дружеството не е бил на мястото, като при външен оглед
заложените вещи не са установени.
На
04.06.2019 г. е постъпила молба от заложния кредитор за назначаване на пазач
като мярка за запазване на заложеното имущество в двата стопански двора, в
които длъжникът е посочил, че се намира то. С разпореждане от 10.06.2019 г. ЧСИ
И.Ц. на основание чл. 32, ал. 3 от ЗОЗ е разрешила на заложния кредитор да
вземе мерки за запазване на имуществото, предмет на залога, чрез назначаване на
охрана на мястото, посочено от длъжника Н.А., като охраната да се извършва от
„ВГ-1 СЕКЮРИТИ“ ЕООД, ЕИК: ***.
Изпълнително
дело № 20187220400788 по описа на ЧСИ Г.Б. е образувано по молба на „ВП Брандс
Интернешънъл“ АД, ЕИК ***, въз основа на изпълнителен лист от 13.11.2018 г.,
издаден от Районен съд – Враца, Гражданска колегия, IV
състав, по ч.г.д. № 4842/2018 г. по описа на същия съд, с който ЗП Н.Р.А., със
седалище и адрес на управление гр. Враца, ул. ***, представлявано от Н.Р.А. и Н.Р.А.,
с ЕГН:**********, с адрес: *** са осъдени да заплатят солидарно на кредитора
сумата от 55 000,00 лв. – главница съгласно т.1 от споразумение от
06.12.2017 г. между страните с нотариална заверка на подписите; 27 500,00
лв. – неустойка за забава в размер на 50% от главницата съгласно т. 3 от
споразумението; законна лихва върху главницата, считано от 08.11.2018 г. до пълното
погасяване на вземането и 1 650,00 лв. – разноски по делото,
представляващи внесена държавна такса.
Със запорно съобщение с изх. № 22978/27.11.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника като
физическо лице и в качеството му на земеделски производител, открити в „Интернешънъл Асет Банк“ АД. От
получения на 02.01.2019 г. от банката отговор на запорното съобщение е видно,
че запорът по изпълнителното дело е наложен, съобщено е, че няма предходно
наложени запори и банката ще изпълни ангажимента си за превод при положително
салдо по банковата сметка, съблюдавайки разпоредбите на чл. 446а от ГПК.
Със съобщение с изх. № 23016/27.11.2018 г. до
Държавен Фонд Земеделие от съдебния изпълнител е изискана справка дали към
момента ЗП Н.Р.А. получава целеви плащания/субсидии, за кой период и по коя
банкова сметка, ***яна на посочената пред него банкова сметка, ***ката
2018/2019 г. На 12.12.2018 г. е получен отговор от Държавен Фонд Земеделие, че
лицето последно е кандидатствало по схеми и мерки за директни плащания на площ
за кампании 2017 и 2018 г., както и по схема за държавна помощ „Намалена
акцизна ставка на газьола“ за 2017 г. и е посочило следната банкова сметка ***ие:
BG55IABG74941002606800, открита в „Интернешънъл Асет
Банк“ АД.
Със
съобщение с изх. № 23015/27.11.2018 г. до КТИ е съобщено налагането на запор
върху движими вещи, както следва: Култиватор марка LEMKEN,
цвят – червен, рама 47351, рег. № ВР *** А; Балопреса марка JOHN DEERE 570, цвят – зелен, рама СА0751Х1701,
рег. № ВР *** А; Плуг марка VOGEL&NOОT ХМ 950, цвят – червен, рама 72905, рег. № ВР *** А;
Колесен трактор марка ТК-82, цвят – червен, рама 11994, рег. № ВР ***;
Силажокомбайн марка NEW HOLAND 717, цвят – червен,
рама N07449 рег. № ВР *** А, собственост на Н.Р.А.
На 06.12.2018 г. на длъжника Н.А. лично е връчена покана за доброволно изпълнение на задължението, с която същата
е уведомена за наложения запор на банкови сметки в „Интернешънъл Асет Банк“
АД., както и, че е наложен запор върху гореизложените движими вещи.
Въз
основа на постъпила на 20.12.2018 г. молба за присъединяване по ИД №
20187220400788 по описа на ЧСИ Г.Б., на основание чл. 456 от ГПК, от „Булагро“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, кв. ***,
адм. сграда Булагро Център, и Удостовериение с изх. № 24235/20.12.2018 г.,
издадено от ПЧСИ Т.М.по ИД № 20187220400805 по описа на ЧСИ Г.Б., „Булагро“ АД е
присъединено като взискател по ИД № 20187220400788 за сумите, описани в
удостоверението, с разпореждане с изх. № 24309/21.12.2018 г.
По
молба на взискателя „ВП Брандс Интернешънъл“ АД, ЕИК ***, със съобщение с изх.
№ 7184/15.04.2019 г. от Държавен фонд „Земеделие“ е изискана справка дали са
изплащани субсидии на ЗП Н.Р.А. след 29.11.2018 г. до момента на изготвяне на
справката, в какъв размер са същите, по коя банкова сметка ***. На 03.05.2019
г. е постъпил отговор от фонда, с който е съобщено, че длъжникът е бенефициер
на фонда по различни схеми и мерки и са налични седем превода към длъжника за
периода 29.11.2018 г. до 25.04.2019 г. /датата на изготвяне на справката/. Към
отговора са приложени заверени копия на обобщена справка за извършените преводи
и седем броя платежни нареждания, от които е видно, че всички суми са преведени
по банкова сметка ***: BG55IABG74941002606800, открита в
„Интернешънъл Асет Банк“ АД, с получател Н.Р.А., както следва: на 19.12.2018 г.
са преведени 15 746,20 лв., с посочен платец: Директни плащания и
основание: СЕПП 2018; на 28.02.2019 г. са преведени 1 614,85 лв., с
посочен платец: Директни плащания ЕЗФРСР и основание: Мярка 13; на 28.02.2019
г. са преведени 4 844,53 лв., с посочен платец: Директни плащания ЕЗФРСР и
основание: Мярка 13; на 05.04.2019 г. са преведени 4 068,24 лв., с посочен
платец: Директни плащания и основание: СПП 2018; на 23.04.2019 г. са преведени
1 613,98 лв., с посочен платец: Директни плащания ЕЗФРСР и основание:
Мярка 10; на 23.04.2019 г. са преведени 4 841,93 лв., с посочен платец:
Директни плащания ЕЗФРСР и основание: Мярка 10 и на 25.04.2019 г. са преведени
13 549,30 лв., с посочен платец: Директни плащания и основание: Зелени
2018;
Със
съобщение с изх. № 7195/15.04.2019 г. от „Интернешънъл Асет Банк“ АД е изискана
справка какви са наличните банкови сметки на длъжника Н.Р.А.
като физическо лице и в качеството ѝ на земеделски производител, открити в банката, по кои от тях е наложен запор
с изпратеното от съдебния изпълнител запорно съобщение с изх. №
22978/27.11.2018 г., какво е движението по банковите сметки след 29.11.2018 г.,
има ли постъпили суми по тях и извършени ли са разпореждания със средствата по
сметките след 29.11.2018 г. На 20.05.2019 г. е постъпил отговор от банката, с
който е съобщено, че след налагане на запор със запорно съобщение/техен вх. №
20735/30.11.2018 г./ па сметката на Н.Р.А., открита в качеството ѝ на
земеделски производител, няма разпореждане със секвестируеми суми, които да
подлежат на превод в изпълнение на запора. По банкова сметка ***.11.2018 г. до момента на изготвяне на справката са
получени три превода от Държавен фонд „Земеделие“, като „Интернешънъл Асет
Банк“ АД приема за меродавно, че средства с произход субсидия, изплатени от
Държавен фонд „Земеделие“, са несеквестируеми, поради което не е извършила
преводи по наложения запор. Банката уведомява също, че длъжникът Н.А. е
кредитополучател, като за обезпечаване на вземането на „Интернешънъл Асет Банк“
АД върху банковата сметка има учреден особен залог върху вземанията по реда на
ЗОЗ. При постъпване на средства със секвестируем характер, банката, в
качеството си на трето задължено лице, ще изпълни ангажимента си за превод.
На
13.06.2019 г. в кантората на ЧСИ И.Ц. е получено ИД № 20187220400788 по описа
на ЧСИ Г.Б., рег. № 722, с район на действие ОС – Враца, за продължаване на
изпълнителното производство по молба на взискателя „ВП Брандс Интернешънъл“ АД
от 11.06.2019 г. Същото е преобразувано под № 20198990401010 по описа на ЧСИ И.Ц.,
за което са редовно уведомени всички страни по него. Със съобщението за
преобразувано дело, получено от длъжника лично на 13.06.2019 г., последният е
уведомен и за насрочен опис на запорираните движими вещи за 14.06.2019 г. по
посоченото от него тяхно местонахождение с молба с вх. № 4571/22.04.2019 г. на
ЧСИ Г.Б., в която длъжникът съобщава, че Силажокомбайн NEW HOLAND 717,
рег. № ВР *** А се намира в землището на с. ***, а останалата техника е дадена
за ремонт през м. декември 2018 г. и се намира при лицата, извършили ремонта.
Третото лице Л.Й.Й. като представляващ „Д. Трейдинг“ ООД, в чийто стопански
двор в гр. Враца е посочена да се съхранява останалата земеделска техника, е
уведомено за насрочения опис лично на 13.06.2019 г. От протокол за опис на
движими вещи, съставен на 14.06.2019 г. в база, собственост на „Д. Трейдинг“
ООД, в присъствието на длъжника Н.А., адв. С.К. - представител на взискателя
„ВП Брандс Интернешънъл“ АД, Л.Й. и Ц.М. – вещо лице, е видно, че не е извършен
опис, тъй като откритите вещи са били без регистрационни табели и не се е установило
дали вещите са тези, върху които е наложен запор.
На
17.06.2019 г. е изпратено запорно съобщение до Централен регистър на особените
залози с молба за вписване в регистъра на наложен от съдебния изпълнител на
основание чл. 450 от ГПК запор на бъдещо вземане – субсидии за стопанската
година /период 2019-2020 г./., което е получено на 20.06.2019 г. Със съобщение
с изх. № 12656/17.06.2019 г. длъжникът е уведомен, „че е наложен запор на
бъдещо вземане - субсидии за стопанската година /период 2019-2020 г./ в
Централен регистър на особените залози“. Със същото съобщение на длъжника е
даден 14-дневен срок от получаването му за предприемане на действия относно
снабдяване и предоставяне на регистрационни табели и рами на движимите вещи,
предмет на неосъществения на 14.06.2019 г. опис. С оглед постъпила молба на
взискателя „ВП Брандс Интернешънъл“ АД, с призовка за принудително изпълнение с
изх. № 12673/17.06.2019 г. длъжникът е уведомен за насрочен нов опис на
движимите вещи за 20.06.2019 г. по посоченото от длъжника тяхно
местонахождение. Двете съобщения са получени от съпруга на Н.А. – Т.А., на
17.06.2019 г. За насрочения нов опис е уведомен и Л.Й., представляващ „Д.
Трейдинг“ ООД, като съобщението е получено от негов служител на 18.06.2019 г.
На
19.06.2019 г. е постъпила молба от Н.А. за пренасрочване на предстоящия опис и
връчване на призовката на процесуалния ѝ представител по изпълнителното
дело – адв. Ц.Й.. С разпореждане от 19.06.2019 г. на ПЧСИ Н.Й., връчено на
длъжника на същата дата, е оставено без уважение искането за промяна на датата
на насрочения опис на движими вещи.
От
протокол за опис на движими вещи, съставен на 20.06.2019 г. в база, собственост
на „Д. Трейдинг“ ООД, в присъствието на длъжника Н.А. и Ц.М. – вещо лице, е
видно, че там са установени Балопреса марка JOHN DEERE
570, цвят – зелен и Плуг марка VOGEL&NOОT ХМ 950, цвят – червен, които нямат регистрационен
номер и номер на рама, посочено е от длъжника, че това са вещите, предмет на договора
за особен залог, а от Л.Й. – че това са вещите, оставени за ремонт. Посочено е
в протокола, че оценката на вещите ще се предявява срещу подпис. От протокол за
опис на движими вещи, съставен на 20.06.2019 г. в база в с. *** и с. ***, в
присъствието на длъжника Н.А. и Ц.М. – вещо лице, е видно, че там са установени
Култиватор марка LEMKEN, цвят – червен,
за който длъжникът твърди, че е вещ, предмет на залога, а според вещото лице не
е Култиватор марка LEMKEN; Колесен
трактор марка ТК-82, цвят – зелен, за който длъжникът твърди, че е вещ, предмет
на залога, а Л.Й. – че това е вещта, оставена за ремонт, като откритите върху
него номера не съвпадат с номера на рама, и Силажокомбайн марка NEW HOLAND 717, цвят – червен, за който длъжникът
твърди, че е вещ, предмет на залога, като откритите върху него номера не
съвпадат с номера на рама. Посочено е в протокола, че оценката на вещите ще се
предявява срещу подпис. На мястото за подпис на длъжника в протоколите е
вписано, че последният е запознат със съдържанието им.
При така възприетата
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Подадените
жалби са допустими в частта, с която се обжалва акт на съдебния изпълнител –
налагане на запор на бъдещо парично вземане – субсидии за стопанската 2019–2020
г., тъй като по същество с тях се иска да бъде отменено насочването на изпълнението върху имущество, което
длъжникът счита за несеквестируемо. Жалба с вх. № 15760/24.06.2019 г. и
жалба с вх. № 15761/24.06.2019 г. на ЧСИ И.Ц. /втората в
частта, в която се излагат доводите на длъжника за несеквестируемост на
запорираното имуществото/, са допустими, тъй като са подадени от страна с
надлежна процесуална легитимация, в
преклузивните срокове по чл. 436, ал. 1 ГПК (съобщението за наложения запор е
получено от длъжника на 17.06.2019
г., а жалбите са подадени на 24.06.2019 г.), и е заплатена и дължимата държавна такса.
Жалбите
в останалата им част обаче са недопустими, тъй като обжалваните
актове на съдебния изпълнител, подробно изложени в жалба с вх.
№ 15761/24.06.2019 г. на ЧСИ И.Ц. и в жалба с
вх. № 5446/19.06.2019 г. на ОС – Враца, и вх. № 15774/24.06.2019 г. на ЧСИ И.Ц.,
са извън изчерпателно изброените в чл. 435, ал. 2 ГПК
действия, които подлежат на съдебен контрол по жалба на длъжника по
изпълнителното производство. Жалбоподателят
нито твърди, нито се установява, че имуществото, към което е насочено
изпълнението
посредством посочените от него действия на съдебния изпълнител, е несеквестируемо, каквото е изискването за
допустимост на жалбата, уредено в чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК. Не е налице и условието за допустимост
и на чл. 435, ал. 2, т. 5 ГПК да са наведени доводи за неспазване на
изискванията на чл. 470 ГПК при определяне на трето лице за пазач, още повече,
че настоящият случай не касае такава хипотеза, тъй като движимите вещи не са
дадени за пазене на пазач, назначен от съдебния изпълнител по реда на чл. 470 ГПК, а последният на основание чл. 32, ал. 3 ЗОЗ е разрешил назначаването на
охрана като мярка за запазване на заложеното имущество, преминало в
разпореждане на заложния кредитор с вписването на пристъпване към изпълнение в
ЦРОЗ. Твърдените в жалбите допуснати нарушения от страна на съдебния изпълнител
не осъществяват хипотезите и на останалите, изчерпателно изброени действия,
които подлежат на обжалване от длъжника. Поради гореизложеното в
тази им част жалбите следва да бъдат оставени без разглеждане,
а производството по настоящото дело в същата част
да бъде прекратено.
Разгледани по същество, жалбите, в частта им, с
която се атакува насочването на изпълнението
върху имущество, което длъжникът счита за несеквестируемо, са основателни. Съображенията за това са следните:
Няма спор по делото и това се установява от приложеното заявление за
подпомагане за
2019 г. и регистрационна карта на земеделски производител, че
длъжникът Н.Р.А.
е регистриран активен земеделски производител, като в
заявлението е посочила банкова сметка ***, открита в „Интернешънъл
Асет Банк“ АД, по която да постъпват средства по схеми за директни плащания за 2019
г., при спазване правилата на законодателството на Общността,
в това
число първичната уредба на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно
финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и
Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември
2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски
стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика. От представеното по делото заявление за подпомагане за 2019 г. е
видно, че длъжникът за същата година е заявил получаване на финансова помощ по
следните схеми и мерки за подпомагане - Схема за единно плащане на площ, Схема за преразпределително
плащане, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда - зелени директни плащания; Схема за
обвързано подпомагане на протеинови култури, Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на
хектар; Компесаторни плащания за други райони, засегнати от значителни природни
ограничения.
Средствата по заявените схеми и мерки за подпомагане представляват субсидии за
земеделските производители, които се отпускат от европейските фондове по
програмите на Европейския съюз за развитие на селските райони и представляват финансиране, предвидено във връзка с
целите на Общността за изграждане и поддържане на Обща селскостопанска политика
на територията на Съюза.
Основният правен спор по настоящото дело
се съсредоточава върху обстоятелството дали процесните бъдещи вземания на
длъжника за заявените субсидии за стопанската 2019-2020 г. са секвестируеми и
дали тези средства могат да бъдат платени на лице, различно от това, на което
се дължат.
Съгласно
задължителните тълкувания, дадени в ТР № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. ОСГТК ВКС несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги
събира друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава. Принудителното изпълнение се насочва срещу отделен имуществен обект
на длъжника с налагането на запор или възбрана върху този обект.Запорът и
възбраната като изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване
подлежи насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество. По такава
жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за
събирането на предявеното вземане. В жалбата може да са изложени оплаквания и
да се иска отменяването на някои действия - запор, възбрана, опис, оценка,
назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се произнася по тези искания само доколкото
посочените отделни изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта
и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е
допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя всички
изпълнителни действия, които нарушават(несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично
искане за това.
Настоящият
съдебен състав приема, че изпращайки запорно съобщение до Централния регистър
на особените залози с молба за вписване в регистъра на наложен от него на
основание чл. 450 от ГПК запор на бъдещо вземане – субсидии за стопанската
година /период 2019-2020 г./, съдебният изпълнител е насочил принудителното изпълнение
спрямо бъдещите
вземания на земеделския производител по горепосочените схеми и мерки за подпомагане, следователно
съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е
имущественият обект,
предмет на принудителните действия.
Според
разпоредбата на чл. 444, т. 8 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено
върху следните вещи на длъжника – физическо лице: предвидените в друг закон
вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение. Законова забрана
да се осъществява принудително изпълнение е въведена в чл. 94, ал. 1 и ал. 2 от
Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г., според който
целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия
за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата
дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения и за принудително
погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети
лица.
Безспорно
земеделските производители са нефинансови предприятия, тъй като според § 1, т.
1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители те са физически
и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна
и/или животинска продукция, следователно техният предмет на дейност не
представлява финансова дейност. За финансиране на дейността им, на тях се
осигуряват средства от бюджета на Европейския съюз, като се предоставят
различни схеми и мерки за подпомагане, по които могат да кандидатстват. С Регламент
(ЕС) № 1307/2013 се създават общи правила за плащания, отпускани директно на
земеделски стопани по схемите за подпомагане – „директни плащания“. Според
изложеното в преамбюлната част на Регламент (ЕС) № 1306/2013 бюджетът на Съюза
следва да финансира разходите по общата стопанска политика, включително
разходите за развитието на селските райони чрез Фондовете. Съгласно чл. 3 от
същия регламент с оглед на постигането на предвидените в ДФЕС цели на Общата
стопанска политика, финансирането на различните мерки, попадащи в тази
политика, включително мерките за развитие на селските райони, се извършва от Европейския
фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и Европейския земеделски фонд за
развитие на селските райони (ЕЗФРСР), като фондовете са включени в общия бюджет
на Европейския съюз. Според чл. 141
от
Закона за публичните финанси обаче сметките за средствата от Европейския съюз не се включват в държавния бюджет, в общинските бюджети и в останалите
бюджети,
следователно средствата от фондовете не са част от държавния бюджет. Съгласно
чл. 7 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 всяка от държавите членки създава органи
или отдели, отговарящи за управлението и контрола на разходите по чл. 4 и чл. 5
– разходи по линия ЕЗФГ и ЕЗФРСР. Такава разплащателна агенция е създадена с чл. 11 от Закона за подпомагане на земеделските
производители - Държавен фонд
"Земеделие" като
юридическо
лице на бюджетна издръжка, изпълняващо функциите на акредитирана разплащателна агенция и опериращо с финансовите средства, отпуснати от европейските
фондове. Според чл. 17а ЗПЗП средствата, отпуснати от европейските
фондове са публични, а съобразно § 1, т. 50 ДР ЗПЗП предоставянето им съставлява публично финансиране.
Предвид изложената
нормативна уредба, следва извод че заявените за
получаване от длъжника като
земеделски производител субсидии
по различните схеми и мерки за подпоматане от европейските фондове, чрез
Държавен фонд „Земеделие“, не се
предоставят целево от държавния бюджет, а представляват целево публично финансиране от Европейския съюз. Независимо от това, те се подчиняват на същия режим. Възражението на взискателя по изпълнителното
дело, че те са секвестируеми само защото не представляват средства от държавния
бюджет за възложени от държавата дейности, е неоснователно, тъй като
секвестируемо е това имущество на длъжника, по отношение на което няма предвидена забрана за кредитора да се удовлетворява
от него. Вземането
е несеквестируемо, когато за него са налице императивни правни норми, които да забраняват то да бъде
изпълнено на лице, различно от длъжника.
В
този смисъл в чл. 11 от Регламент (ЕС) № 1306 е прието, че плащанията на бенефициерите по
предвиденото в него финансиране се извършват в пълен размер. Регламентът
урежда също така, че плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да
се използват от бенефициерите ефективно по предназначение. Същността на така посочената уредба е субсидиите да достигнат
персонално до бенефициерите и да се употребят за целта, за която са отпуснати, откъдето следва правният извод, че финансирането
е и целево.
Разпоредбите
са императивни и съвкупният им анализ обосновава извод, че субсидиите
съставляват публично целево финансиране с единствен овластен да ги получи в
пълния им размер бенефициер – земеделският производител. С оглед този специален
императивно установен режим те съставляват несеквестируеми вземания на
земеделския стопанин, макар европейското и националното право да не съдържат
изрична разпоредба в този смисъл. След
като финансирането от ЕС за земеделските стопани е целево, като не се допуска
то да преследва цел, различна от осъществяване на специалните политики на ЕС за
развитие на селското стопанство и предвид на това, че за бенефициерите е
предвидено по императивен начин правото да получат цялата помощ, която им е
отпусната и е с източник средства от ЕС, то се налага изводът, че тези средства
не могат да бъдат изплащани на лице, различно от бенефициера и да имат различно
предназначение от това, за което са отпуснати. Това означава, че към тях не
може да бъде насочено принудителното изпълнение. В този смисъл е и Решение № 143/25.10.2017 г. по гр. д. № 4666/2016 г. по описа на ВКС, III гр. о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Поради тези правни
съображения жалбата срещу насочването на изпълнението върху имущество, което
длъжникът счита за несеквестируемо чрез налагане на запор на бъдещо
вземане – субсидии за стопанската 2019 – 2020 г., се явява основателна, поради което обжалваното принудително
изпълнително действие следва да бъде отменено.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по
жалби на длъжника Н.Р.А. – земеделски
производител, с ЕГН **********, с пост. адрес: ***, подадени на основание чл.
435, ал. 2 от ГПК, действия на ЧСИ И.Ц., рег. № 899,
с район на действие ОС – Враца, по
изпълнително дело № 20198990401010, изразяващи се в насочване на принудително
изпълнение и налагане на запор върху бъдещи парични вземания
- субсидии за стопанската 2019-2020 г. със Запорно съобщение с изх. №
12351/17.06.2019 г. на ЧСИ И.Ц..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като
процесуално недопустими жалбите на длъжника Н.Р.А. – земеделски производител, с ЕГН **********, с пост.
адрес: ***, в останалата им част, против действията на ЧСИ И.Ц.,
рег. № 899,
с район на действие ОС – Враца, по Изпълнително дело № 20198990400385
и Изпълнително дело № 20198990401010 и ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.д.№ 403/2019 г. по описа на
Врачански окръжен съд
в тази част.
РЕШЕНИЕТО в частта, в която съдът е уважил жалбата, е окончателно и не подлежи
на обжалване, а в частта, с която подадените жалби са оставени без разглеждане, има характер на определение и
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.