№ 898
гр. Казанлък, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510101059 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Е. И. Н., ЕГН
********** с адрес гр.********************чрез адвокат М. Д. от АК-С.З.
срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“АД, ЕИК ********, седалище и адрес
на управление гр. София, п.к. ******************** търговски център
„********************, представлявано от Г.Т.Т. - изпълнителен директор с
правно основание - чл.26 ЗЗД.
Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че сключил с
ответника Договор за паричен заем № ******** от ********. Съгласно чл.4
/1/ от този договор, заемателят се задължил в срок от 3 дни след сключването
му, да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: две
физически лица -поръчители, всяко от които да отговаря на определени
изисквания или банкова гаранция е бенефициер- Заемодателя, за сумата по
чл.2, т.7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по настоящия договор.
Страните уговорили, че при неизпълнение на задължението си по
настоящия договор да предостави обезпечение в срока, Заемателят дължи на
Заемодателя неустойка в размер на 121.30 лева, платима разсрочено, заедно с
всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от вноските,
посочени в се добавяла сума в размер на 24,26 лева.Счита клаузите,
съдържащи се в чл.4 от Договор за паричен заем № ******** от ********.,
сключен между ищеца и ответника, предвиждащи заплащането на неустойка в
размер на 121.30 лв. за нищожни на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради
това, че били сключени при неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19 ал.4
от ЗПК във вр. с чл.22, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП. Излага аргументи.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че клаузата,
1
съдържаща се в чл.4 от Договор за паричен заем № ******** от ********.,
която предвижда заплащането на неустойка в размер на 121.30 лв. е нищожна
на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.10а, чл.11, чл.19 от ЗПК и
чл.143, ал.1 от ЗЗП,чиято невалидност моли съда да бъде прогласена.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. На
същия са редовно връчени препис от исковата молба и приложенията към нея.
Счита така предявения иск за процесуално недопустим.
Сочи, че процесният договор за паричен заем е сключен на ******** г.
и срокът му бил 5 месеца. Евентуалните претенции на ищеца за
възстановяване на недължимо платени суми били погасени по давност към
датата на сезиране на съда с исковата молба. Съгласно разясненията изложени
в т. 7 от Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС на РБ,
задължението за връщане на даденото при начална липса на основание ставало
изискуемо в момента на извършване на престацията без основание и от този
момент започвал да тече давностния срок по чл. 110 ЗЗД.Сочи съдебна
практика - решение С-321/22 на СЕС, както и мотивите на решението по
дело С 596/15 и С 597/15
Моли съда да прекрати настоящото производство, тъй като предявеният
иск бил недопустим.
По основателността на иска:
Сочи, че възражението за нищожност на чл. 4 ал. 2 от Договора за
паричен заем било изцяло неоснователно, а условията на клаузата - погрешно
преекспонирани от страна на ищцовата страна. Съгласно чл. 4, ал. 1 от
Договора, Заемателят се съгласил и задължил в срок до три дни от
подписването му да предостави едно от двете алтернативни обезпечения,
подробно описани в Договора. В Стандартния европейски формуляр (СЕФ),
който лицето получило преди сключване на договор за кредит, подробно били
описани изискванията към обезпеченията, срокът за предоставянето им, както
и размерът на неустойката. СЕФ съдържал всички индивидуално уговорени
договорни клаузи, каквито били тези за неустойка. Излага аргументи.
Моли съда да прекрати производството, тъй като липсвал правен
интерес от предявяване на иска или да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан предявения иск.
Претендира за разноски по делото.
В случай, че съдът постанови решение в полза на ищцовата страна,
прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание молбата се поддържа от процесуалния
представител на ищцата. Процесуалният представител на ответното
дружество не се явява и не взема становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
2
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 26 ЗЗД.
По предявения установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за заем между страните, както и
твърденията си процесната разпоредба накърнява добрите нрави и заобикаля
закона, а в доказателствена тежест на ответника е да установи спазването на
изискванията за валидност на клаузата.
Относно наличието на облигационно правоотношение, е видно, че на
******** г. е сключен договор за паричен заем № ******** между страните,
които договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 200,00 лева, видът на
вноската била месечна. В чл. 4 от процесния договор било уговорено, че
страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две
физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията,
отпуснала кредита. Поръчителят следвало да отговарят на следните условия:
да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото
възнаграждение, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на
минимум 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител,
да има чисто ЦКР към БНБ и др. В чл. 4, ал. 2 от страните уговорили, че в
случай на неизпълнение на задължението си по настоящия договор да
предостави обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 121,30 лв. Неустойката се заплащала от
заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.
От изложеното от фактическа страна, безспорно по делото е, че между
страните е възникнало облигационно правоотношение по повод предоставяне
на паричен заем в размер на 200,00 лева. Не се спори също, че заемодателят –
настоящ ответник е небанкова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ и има
право да отпуска кредити със средства, което не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по
своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон - ЗПК.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016 г.
по т. д. № 3686/2014 г., I т. о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за
приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи
служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк.
д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния
договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без
от страните да е наведен такъв довод. В случая заемателят се позовава на
нищожност.
Както бе посочено, клаузата на чл. 4, ал. 1 от договора възлага в тежест
на ищеца в срок до три дни от сключване на договора, заемателят да представи
на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица -
3
поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия за
платежоспособност или банкова гаранция в размер на дължимата сума със
срок на действие – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора. Прочитът на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на
сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето
същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно
финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да
предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които
посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика
неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният
търси паричен кредит в сравнително нисък размер – 200,00 лева.
Същевременно, кредиторът не включва т. нар. от него "неустойка" към
договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по
този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В подкрепа на тези
изводи е и обстоятелството, че самият кредитор, в чл. 4, ал. 2 от договора,
изначално разсрочва вземането за "неустойка".
В договора за кредит е посочен годишен процента на разходите /ГПР/ –
49.06 %. При изчисляване на ГПР на разходите чрез използване на достъпните
базирани в интернет калкулатори, с отчитане на посочения разход по кредита,
резултатът на ГПР е много над максимално допустимия съгл. чл.19 ал. 4 от
ЗПК размер. Отразеният годишен процент на разходите в договора е изчислен
в нарушение на изискванията на чл. 19 ал. 1 от Закона за потребителския
кредит /ЗПК/, която разпоредба изисква годишният процент на разходите да
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи.
В допълнение на горните аргументи за нищожност на неустойката, за
неизпълнение на договорно задължение съдът намира за необходимо да
посочи, че добросъвестността като изискване за поведение от търговеца по
смисъла на чл. 143 ЗЗП е пряко свързано с пояснението, че
недобросъвестността следва да бъде разгледана с оглед правните й последици
– постигане на значително неравновесие между правата на търговеца и на
потребителя. /в този смисъл е решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
1777/2015 г., I т. о. на ВКС/.
С оглед гореизложеното, предявените установителен иск е основателен
и доказан.
По въпроса за разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата.
Същата е сторила разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева и
адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева с ДДС.
От друга страна процесуалният представител на ищцата претендира
разноски, сторени пред Окръжен съд С.З.. Настоящия състав счита, че не може
да присъди направени разноски пред въззивната инстанция.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
4
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Е. И. Н., ЕГН ********** с адрес
гр.********************чрез адвокат М. Д., АК-С.З. срещу „Изи Асет
Мениджмънт” АД, ЕИК ********, със с********************Джавахарлал
Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Г.Т.Т., иск с правно основание
чл. 26, ал. 1 нищожността на чл. 4, ал. 2 от сключения между страните
договор за паричен заем № ********/******** г..
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК ********, със
с********************Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46,
представлявано от Г.Т.Т. да заплати на Е. И. Н., ЕГН ********** с адрес
гр.********************чрез адвокат М. Д., АК-С.З. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 530,00 лева, представляваща сторените по делото
разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС – С.З. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
5