Р Е Ш Е Н И Е
№ 2008
гр. Пловдив, 13. ноември 2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на осемнадесети
октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и
участието на прокурора ВЛАДИМИР ВЪЛЕВ, като разгледа КАНД № 1840 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Йордан
Русев, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по реда на по чл. 63в от ЗАНН,
във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от Н.М.П., ЕГН **********, с адрес ***, общ Родопи, обл. Пловдив, чрез
адв. Констатин В.П., против Решение № 1074/15.06.2023 г. на Районен съд -
Пловдив, ІI наказателен състав, постановено по АНД № 20235330202932/2023
г., с което е потвърдено наказателно постановление № 162/13.03.2023 г. издадено
от Й.А.С. в качеството му на Заместник-кмет по „Обществен ред и сигурност“ в
община Пловдив, упълномощен със Заповед № 22ОА-1979/30.08.2022 г. на кмета на
Община Пловдив, с което на касатора на основание чл. 53 от ЗАНН, вр. с чл. 183,
ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е наложено
административно наказание: „ГЛОБА” в размер на 20 (двадесет) лева, за нарушение
на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Н.М.П. счита, че така
постановеното решение е неправилно и необосновано, в нарушение на съдопроизводствените
правила и материалния закон, поради което моли да
се отмени, както да се отмени и спорното НП, а алтернативно делото да се върне
на първоинстанционния съд с указания по тълкуването и прилагането на закона.
Претендират се съдебни разноски.
Ответникът по касационната жалба- Заместник-кмет
по „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, редовно призован, не се явява,
в писмено становище от процесуален
представител по пълномощие, намира жалбата за неоснователна. Счита решението на
съда за правилно, законосъобразно, обосновано, постановено съобразно
материалноправните и процесуалноправните правила и следва да бъде потвърдено, а
касационната жалба отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство за две инстанции.
Участвалият по делото прокурор от
Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата е неоснователна.
Административен съд - Пловдив, като
извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт и прецени
изложените пред касационната инстанция доводи, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и при наличието на
правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 15.01.2023г. в гр.Пловдив
е съставен фиш № ********** от 15.01.2023 г. от
старши полицай Д.Н.Г. от сектор
"Общинска полиция" при ОДМВР Пловдив, с който на Н.М.П. е наложена глоба в
размер на 20 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП – неправилно паркиране
на л.а. „Инфинити“, рег. № РВ7913АВ в гр.Пловдив, ул. „Златна панега“ срещу № 6.
Въз основа на подадено
възражение с вх. № 317000-914/17.01.2023 г. на Областна Дирекция на МВР Пловдив
е поставено начало на административнонаказателно производство с отправяне на
покана до лицето Н.П. чрез адв. Д. за явяване и съставяне на АУАН. На
01.02.2023 г. против Н.М.П.
***, ЕГН ********** е издаден акт за установяване на административно
производство № 000143/01.02.2023 г., на основание чл. 37, ал.1, б. “Б“ от ЗАНН
и чл. 167, ал. 2 ЗДвП, от старши полицай Д.Н.Г., служител в сектор "Общинска
полиция" при ОД на МВР Пловдив. Актът е бил връчен на Н.П. на 08.02.2023
г. При запознаване със съдържанието на акта лицето посочено в него като
нарушител е вписало саморъчно „не отговаря на фактическата обстановка“.
На основание констатациите в акта е
издадено и атакуваното НП, с което за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП на Н.М.П. ***, ЕГН ********** е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева. Издаденото НП е
връчено на жалбоподателката П. на 26.04.2023 г. Обжалвано е пред РС Пловдив. Производството
по АНД № 2932/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, II наказателен състав
се е развило по жалба на Н.М.П., ЕГН **********, чрез адв. А. Д., против
наказателно постановление № 162/13.03.2023 г. издадено от Й.А.С. в качеството
му на Заместник-кмет по „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което
на настоящия касатор на основание чл. 53 от ЗАНН, чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП,
е наложено административно наказание: „ГЛОБА” в размер на 20 (двадесет) лева,
за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП. РС – Пловдив с решение № 1074/15.06.2023г.
е потвърдил издаденото НП.
Решението е правилно.
Районният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от
районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които
са дадени законосъобразни правни изводи за наличието на съставомерност за
извършено административно нарушение от конкретното административно наказано
лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на
нарушението, автора на административно нарушение, неговото виновно поведение и
приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на ПРС са законосъобразни.
Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на
установената съдебна практика. Районният съд законосъобразно е приел, че по
преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма
на извършване на нарушението, което е довело до законосъобразно изпълнение на
административнопроизводствените правила. Районният съд е събрал и оценил всички
допустими, относими и необходими доказателства и въз основа на тях е стигнал до
правилни и обосновани изводи, които се споделят от настоящия касационен състав
и не е необходимо да се преповтарят, с оглед нормата на чл. 221, ал. 2, пр. 2
от АПК изцяло препраща към тях.
С оглед
събраните писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав приема, че
съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е установено
по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена възможност да
направи възражение във връзка с констатираните нарушения съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и оспореното наказателно постановление
против лицето, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.
Във връзка с направеното възражение, че
основанието за налагането на „Глоба“, изписано във фиш № **********/15.01.2023
г.
е чл. 42, ал. 3 от Наредба за организацията на движението и паркирането на
територията на общ. Пловдив, който е обявен за нищожен, поради което не
представлява валидно основание за съставяне на административен акт.
Видно от приложената административнонакзателна
преписка и също от приложения фиш № ********** от 15.01.2023 г. актосъставителят
при констатираното нарушение, а именно паркиране на МПС Инфинити с ДКН ***в
зоната на действие на знак „В-27“, собственоръчно е изписал нарушената
разпоредба на чл. 6, ал. 1, пред. 3 от ЗДвП и основанието чл. 183, ал. 2, т. 1
от ЗДвП, на което е наложената глобата. Няма позоваване на обявения за нищожен
текст от общинската наредба.
За пълнота следва да се посочи, че чл.
7, ал. 2 от ЗНА предвижда, че наредбата е нормативен акт, който се издава за
прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-
висока степен. С решение № 2273/06.03.2023г. АД № 3737/2022г., ВАС е обявена
нищожността на чл. 42, ал. 1 до ал. 4 и чл. 43, ал. 4 от Наредбата за
организацията на движението и паркирането на територията на Община-Пловдив.
Както се посочи вече и актосъставителят и наказващият орган са квалифицирали
деянието като нарушение на чл. 6, т.1 от ЗДвП. Към датата на осъществяване на
деянието действа разпоредбата на чл. 6, т.1. от ЗДвП, съгласно която участниците
в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Към датата на
нарушението - 15.01.2023г. ЗДвП предвижда изричен състав на административно
нарушение във връзка с нарушаване на правилото по чл. 6, т. 1, като такъв е предвиден
в чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП, която гласи: „Наказва се с глоба 20 лв. водач,
който неправилно престоява или е паркирал неправилно“.
В конкретния казус деянието на Н.П.
осъществява състава на административно нарушение по чл. 6, т.1 от ЗДвП, както
правилно е посочил и въззивният съд. Нарушаването на правилото по чл. 6, т. 1
от ЗДвП представлява нарушение на ЗДвП в смисъла на това понятие, употребено в
разпоредбата на чл. 183, ал.2, т. 1 от ЗДвП, за което към датата на деянието е
било предвидено наказание, поради което нарушението правилно е квалифицирано по
този състав на административно нарушение. Предвид решение № 2273/06.03.2023г.
АД № 3737/2022г., на ВАС е налице противоречие между нормативния акт – закон –
ЗДвП и подзаконовия нормативен акт – Наредбата за организацията на движението и
паркирането на територията на Община-Пловдив, при което съгласно чл. 15, ал. 3
от ЗНА приложима е разпоредбата на закона, като нормативен акт от по-висока
степен. Последното, противно на застъпеното в касационната жалба, законосъобразно
визираното в НП деяние е било квалифицирано като състав на административно
нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, респ. да бъде наложено административно
наказание по чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП.
Изложеното дотук
налага да се приеме, че обжалваното пред касационната инстанция решение на
районния съд, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в
сила.
С оглед изхода
на спора, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за осъществената
юрисконсултска защита за настоящата инстанция, които се констатираха в размер на 80 лв.,
изчислени съгласно правилото на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ.
Претенцията за присъждане на разноски и за първата инстанция е неоснователна
както с оглед изхода на делото, така и поради факта, че с обжалваното решение в
полза на община-Пловдив е присъдено юрисконсултско възнаграждение.
По изложените
съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав
при Административен съд – Пловдив,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 1074 от 15.06.2023 г. постановено по АНД № 20235330202932/2023г., РС-Пловдив.
ОСЪЖДА
Н.М.П., ЕГН ********** *** (осемдесет) лева юрисконсултско възнаграждение за
настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.