О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 260203 21.12.2020г. град
Пазарджик
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на девети
декември две хиляди и двадесета година в закрито заседание, в следния състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
при участието на секретаря ........ като
разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно ч.гр.д.№779 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 т.1
и т.2 във връзка с чл.229 ал.1 т.4 и следващите от Гражданския процесуален
кодекс.
Обжалва се протоколно
определение на Велинградски районен съд от 29.09.2020г. постановено по гр.д.№131/2020г.
по описа на същия съд в частта с която е
оставено без уважение искането на ответника
М.С.П. ***, с ЕГН-********** за спиране на производството по делото на
основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.
В частната си
жалба с вх.№260619 от 07.10.2020г. /изпратена по пощата с пощенско клеймо от
06.10.2020г./подадена от М.П. чрез пълномощника си адв. Н.А. ***, се поддържа,
че определението е неправилно. Твърди се,
че искането за спиране на
производството по предявен установителен иск за собственост от ищеца И.Т.А.
против М.С.П. на основание давностно владение по отношение на имот №699 с площ
от 369кв.м., ведно с масивна селскостопанска сграда от 68кв.м., в кв.59 по
плана на гр.С., одобрен със заповед №420 от 2017г. на Кмета на Общината, е
направено своевременно с отговора на искова молба по чл.131 от ГПК и че
основанието за него е наличие на образувано административно производство по
адм.д.№591/2020г. пред Административен съд
Пазарджик по обжалване на заповед №420/ 2017г. като нищожна и/или
незаконосъобразна, решението по което ще даде отговор на преюдициални въпроси
за правилното решаване на спора по настоящото производство относно това дали се
касае за придобиване по давност на ПИ или за реална част от такъв, както и кой
е действащия план спрямо претендирания имот и дали той е реална част от друг
имот и/или други имоти, кои са тези имоти, какви са неговите пространствен параметри,
дали е осъществявано давностно владение и приложимите императивни разпоредби на ЗУТ за давностно
владение. Коментират се факти и обстоятелства, установени в хода на производството, действалата
нормативна рамка за периода на осъществявано давностно владение от 1973г. до момента,
като се поддържа, че на база посочените норми следва да се отговори на въпроса
дали предявения иск е допустим и че съдът е бил длъжен да спре делото дори
служебно и че актът на административния съд следва да бъде зачетен по
обусловения иск като абсолютна отрицателна предпоставка за упражняване на
правото на иск и за развитието на процеса по обусловеното дело в каквато връзка
се цитира и решение №34 от 30.04. 2020г. по гр.д.№2095/2018г. на ВКС- IV г.о. и че неспирането на производството ще
доведе до недопустимо съдебно решение
според ТР №1 от 09.05.2017г. на ВКС. Моли да се отмени обжалваното определение
на РС-Велинград с което се отказва
спиране по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК.
В срока по
чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от насрещната по
спора страна и ищец в производството пред първата инстанция И.Т.А., ЕГН-**********
*** чрез пълномощника си адв. Ч.Ч., с доводи за нейната недопустимост Твърди
се, че процесното определение с което е отказано спиране на производството на
посоченото основание не подлежи на обжалване, доколкото на такъв контрол
подлежат само тези определения, чието естество
ги характеризира като преграждащи както и тези, които изрично са
посочени от закона като обжалваеми, което е нормативно закрепено в чл.274 ал.1
от ГПК. Поддържа, че определението , с което се отказва спиране на
производството по делото, не е от категорията преграждащи определения. Цитират
се разпоредби от ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС т.т.5 и 6, и ТР
№1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС-т.т.7 и 9 и се поддържа, че преграждащите
производството определения са
определенията за прекратяване на производството /в исковото производство
поради недопустимост на иска, отказ от иска или оттегляне на иска/, за спиране
на производството или отказ за възобновяване на спряно производство,
определение за изпращане на делото на особена юрисдикция или административен
съд или на друг граждански съд поради липса на подведомственост или подсъдност, като общото за всички преграждащи определения и в исковия
процес е, че с тях се
препятства защитата по конкретен, вече предявен иск, временно или окончателно било пред сезирания
граждански съд било пред гражданските
съдилища изобщо. Допълва, че определението, с което се отказва спиране има за
последица точно обратната на преграждащите определения- то дава възможност
исковата защита да се осъществи в пълен обем и да се постанови акт по
съществото на материалния спор. Че ако е уважено искането за спиране, то би
подлежало във всички случаи на обжалване
като преграждащо, препятстващо, отлагащо макар и временно разрешаването
на материално правния спор, отразяващо се негативно на интересите на страните
по делото. Като последен довод се посочва, че определението с което е отказано спиране на производството не
е от категорията актове посочени в
специален закон, приложим в конкретната хипотеза нито в ГПК е предвидено
неговото самостоятелно обжалване и че определението за отказ за спиране е от
категорията определения по хода и
движението на делото и като такова по аргумент на чл.253 от ГПК
законосъобразността му подлежи на
проверка при обжалване на крайния съдебен акт-по прекратяване на делото или по
съществото на спора.
Пазарджишкият
окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:
Велинградският
районен съд е сезиран /гр.д.№131/2020г./ с искова молба подадена от И.Т.А.
против М.С.П.,***, и с искане да бъде прието за установено по отношения на
ответницата М.П., че ищецът И.А. е собственик
на основание давностно владение
на поземлен имот №669 с площ от
369кв.м., находящ се в кв.59 по действащия кадастрален план на гр.С. от 1983г.,
при граници и съседи на имота-улица; имот №698; имот №1462; имот №697; имот
№701 и имот №700, попадащ в УПИ II-698,699 в кв.59 по
регулационния план на гр.С., за който регулацията не е приложена.
Претенцията е
оспорена от ответницата с отговора на исковата молба по чл.131 от ГПК и са
изложени доводи за недопустимост на иска от гледна точка участието на всички
съсобственици в процеса и за неприложимост на института на придобивната давност
поради действието на ЗТСУ/отм/ и на ЗУТ. По същество се сочи неоснователност
на претенцията поради нейната недоказаност и действия на ответницата с които се
е противопоставила на придобивната
давност. С отговора на исковата е въведено и възражение за наличие на
преюдициален спор-висящо административно дело
№591/2020г. по описа на Административен съд гр.Пазарджик по обжалване на
заповед №420/2017г. на Кмета на Община С.
за одобряване попълване на кадастралния план с верни имотни граници на ПИ
697,698,701 и нов ПИ №1462 в кв.59 по плана на гр. С. като нищожна и
незаконосъобразна.
В съдебно
заседание от 29.09.2020г. от ответницата чрез пълномощника си е направено
искане за спиране на исковото производството поради висящ преюдициален спор /чл.229
ал.1 т.4 от ГПК/ -процесното административно производство/гр.д.№591/2020г./. С
обжалваното определение исковият съд е отказал да спре производството по делото
на посоченото основание. В мотивите си районният съд е посочил, че предмет на
административното производство е обжалвана заповед на Кмета на Община С. за
одобряване попълване на кадастралния план с верни имотни граници на посочените
ПИ, като съдът е приел, че новия ПИ №1462 не е предмет на настоящото дело, нито
посочените ПИ 697,698 и 701, като исковото производство касае само ПИ 699
поради което не е налице връзка на преюдициалност, като са изложени доводи и за
вещното действие на кадастралния план и относимостта му към създаване и
изменяне на вещни права върху недвижими
имоти и установяване на собственически такива, предмет на делото.
Въззивната
частна жалба макар да е подадена от надлежна страна в процеса и в законния
едноседмичен срок от постановяването на съдебния акт, е процесуално недопустима
тъй като е насочена срещу неподлежащ на самостоятелно обжалване акт на исковия
съд и като такава следва да се остави без разглеждане и производството по
делото да се прекрати.
Неправилно
исковият съд е посочил, че определението с което се отказва да се спре
производството по делото на посоченото
основание, подлежи на обжалване.
Разпоредбата
на чл.274 ал.1 от ГПК е ясна и същата не се нуждае от специално тълкуване като
принципните постановки са залегнали основно в т.1 и са допълнени и в т.2. На
самостоятелен инстанционен контрол подлежат само преграждащите развитието на
процеса съдебни актове както и изрично посочените в закона.
Трайна и
последователна е съдебната практика, че институтът на самостоятелно обжалване на някои актове на
съда отделно от самия акт постановен по съществото на спора, са онези съдебни актове въз
основа които се препятства /прегражда/ по-нататъшното развитие на делото, тоест
в резултат на така постановения съдебен акт развитието на процеса се спира временно
или окончателно. В същност налице е
отлагане или окончателно спиране /прекратяване/ развитието на делото, което не
е в интерес на нито една от страните и в тези случаи на самостоятелен съдебен контрол
подлежат постановените в тази връзка актове на исковия съд. Това са всички онези
възможни определения и актове, които по една или друга причина възпрепятстват
по-нататъшното развитие на процеса за определено време или окончателно. Такива
препятстващи развитието на процеса са всички определения постановени по реда на
чл.229 ал.1 от ГПК с които се спира производството, както и отказите да бъде
възобновено спряното производство. Същите са изчерпателно изброени. Интерес да
обжалва спирането на производството има всяка една от страните, която не е
съгласна със спирането на делото. В този случай законът допуска да се осъществи
самостоятелен инстанционен контрол върху
правилността и законосъобразността на постановеното спиране. Философията и
правното значение на обжалването на актовете на съда, с които се спира
производството е да се провери дали действително са налице основания да се
преустанови за определен период от време или окончателно развитието на процеса докато се отстрани пречката за
това спиране, след което евентуално производството да бъде възобновено и процесът да продължи.
В случая настоящата хипотеза е обратна.
Исковият съд е отказал да спре
производството като е преценил, че с
оглед характера и естеството на процеса такова не се налага, тоест
производството по делото е продължило да се развива. Тази негова преценка не
подлежи на самостоятелен съдебен контрол по реда на чл.274 ал.1 и следващите от ГПК, доколкото спиране на производството няма постановено. Това означава, че преценката
на съда за отказа си да спре производството ще бъде предмет на контрол от
по-горната инстанция едва при проверка правилността на окончателния съдебен акт,
постановен в това производство по съществото на спора, като в хипотеза, че
горната инстанция приеме, че е следвало да се спре производството, това би било
основание евентуално за преразглеждане на отказа за спирането и последващо
спиране на производството при неговата висящност пред по-горната инстанция, ако
са налице основания за това. В този смисъл е и цитираната в частната жалба
съдебна практика, доколкото въпросът за преюдициалния спор е бил разглеждан не в самостоятелно частно
производство по обжалване отказ да се спре производството, а по повод касационно
обжалване на постановен акт по съществото на спора.
Настоящото обжалвано
определение не е и от категорията на тези посочени в чл.274 ал.1 т.2 от ГПК тъй
като няма изрично предвидена разпоредба в закона която да допуска такова
обжалване.
Водим от
горното, Пазарджишкият окръжен съд
О П Р Е Д
Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх.№260619 от 07.10.2020г. подадена от М.П. чрез
пълномощника си адв. Н.А. *** ПРОТИВ протоколно определение на Велинградски
районен съд от 29.09.2020г. постановено по гр.д.№ 131/ 2020г. по описа на същия
съд, в частта с която е оставено без
уважение искането на ответника М.С.П. ***,
с ЕГН-**********, за спиране на производството по делото на основание чл.229 ал.1
т.4 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА
производството по в.ч.гр.д.№779/2020г. по описа на Пазарджишки окръжен съд.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд гр.Пловдив.
Председател: Членове:1. 2.