№ 8662
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Д. СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20211110157905 по описа за 2021 година
Ищецът Д. К. ИЛ. твърди, че по договор за застраховка имущество “Каско на МПС”,
сключен с полица № 93001910068243 от 09.09.2019 г. със срок на действие от 10.09.2019 г.
до 09.09.2020 г., застраховал при ответника ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД лек автомобил марка
Фолксваген Голф, с рег. № .. В срока на действие на договора настъпило застрахователно
събитие – на 05.03.2020 г., ищецът установил, че застрахованото МПС е ударено от друг
автомобил. Уведомил застрахователя на 06.03.2020 г., като е извършен оглед на автомобила,
изготвен снимков материал и съставен опис-заключение № 0000-1301-20-201123, в който са
отразени увредените компоненти на автомобила. На 21.05.2020 г. ответникът заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 530,49 лв., което според ищеца е недостатъчно за
репариране на причинените по автомобила щети, които възлизат на 3 339,80 лв. Ищецът
моли да се осъди ответникът да му плати 100 лв., частичен иск от 2 809,31 лв., разликата до
пълния размер на щетите след приспадане на платеното обезщетение, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва
предявения иск по основание и размер. Поддържа, че платеното обезщетение в размер на
530,49 лв. е определено след анализ на представените по щетата документи и снимковия
материал. Твърди, че претенцията е прекомерна, тъй като стойността на необходимите
части, материали и труд не отговаря на действителния размер на щетите. Посочва, че по
част от увредените детайли – броня предна, преден десен калник, са били установени щети
/наранена боя/ към момента на сключване на застраховката „Каско“. Въвежда твърдение, че
съгласно Общите условия, приложими към застрахователния договор, застрахователят не
обезщетява щети и липсващи части, констатирани по време на предварителния оглед, както
и за последиците от тях до отстраняването или възстановяването им. Твърди, че при
1
изплащане на обезщетението от 530,49 лв., е приспадната стойността за боядисване и
ремонт на посочените два детайла, които са били увредени към момента на сключване на
договора. Посочва още, че съгласно общите условия, обезщетението при събития, настъпили
в паркирано състояние на МПС, когато не е представен документ, удостоверяващ по
безспорен начин настъпването на ПТП, в това число и злоумишлени действия на трети
лица, е не повече от 10 % от застрахователната сума, което в случая означавало, че
дължимото обезщетение не може да надхвърли 1490 лв., представляваща 10 % от
застрахователната сума. Моли за отхвърляне на иска.
С протоколно определение е допуснато увеличение на иска до сумата от 959.51 лв.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и обсъди наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на дължимо от
застрахователя обезщетение по сключена имуществена застраховка.
За основателността на иска по чл. 405 КЗ следва да се установи наличие на валидно
застрахователно правоотношение между страните по договор за застраховка имущество за
посочения автомобил, застрахованият да е изпълнил своите задължения по договора,
увреждане на застрахованото имущество в периода на действие на застраховката, вид и
размер на вредите, в причинно-следствена връзка с твърдяното увреждане.
Ответникът следва да докаже възраженията си, включително и осъществяване на
предпоставките, активиращи правото му да откаже плащане на застрахователно
обезщетение.
По делото не е спорно възникването на валидно застрахователно правоотношение
между страните по силата на сключена застраховка “Каско на МПС” с полица №
93001910068243 от 09.09.2019 г. със срок на действие от 10.09.2019 г. до 09.09.2020 г. и с
предмет лек автомобил Фолксваген Голф, с рег. № ., при приложими Общи условия, и
покрити рискове по клауза 1 – всички рискове съгласно общите условия, вкл. ПТП в
паркирано състояние. Извършен е оглед на автомобила при сключване на застраховката,
видно от талона за който са констатирани увредени детайли, вкл. предна броня – наранена
боя и одраскан преден десен калник.
Не е спорно по делото и се установява от представените по делото материали по
преписка /уведомление, описи/, че по застрахования автомобил са настъпили вреди в срока
на застрахователното покритие. На 6.3.2020 г. ищецът депозирал до ответника уведомление
за щети на застрахованото МПС, установени на 5.3.2020 г., настъпили същия ден докато
автомобилът бил в паркирано състояние. При ответника е образувана щета № 0000-1301-20-
201123. Застрахователят извършил оглед на МПС и изготвил опис на щетите, за които
изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 530.49 лв.
По делото е прието заключение на САТЕ, от което се установява, че уврежданията по
лекия автомобил могат да бъдат получени в паркирано състояние. Приложена е калкулация
2
на щетите, според която средствата за възстановяването им възлизат на 1601.21 лв. Видно от
калкулацията, предният десен калник е необходимо да се замени с нов, а предната броня е
за ремонт.
При така събраните по делото доказателства по делото се установява, че в срока на
действие на процесния договор е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск
по застраховката. Установи се и, че ищецът е изпълнил своите съществени задължения,
произтичащи от застрахователния договор и имащи отношение към носенето на риска, като
е уведомил застрахователя и предоставил МПС за оглед.
При настъпване на застрахователното събитие, застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение – чл. 405, ал.1 КЗ, което следва да е равно на размера на
вредата към момента на настъпване на събитието.
Стойността на щетите е пазарната стойност на необходимите нови части, материали и
труд към датата на настъпване на събитието, в чиито предели застрахованият може да
замести увреденото имущество с еквивалентно по вид и качество. Ето защо с определената
от вещото лице цена на щетите следва да се съизмерява дължимото на застрахования
обезщетение. Доколкото на обезщетяване подлежат само настъпилите в срока на действие
на застраховката щети, не са такива тези щети, които са настъпили преди това, тъй като не
са резултат от застрахователно събитие. В този смисъл е и разпоредбата на т.10.1 от ОУ, на
която се позовава ответникът, отказвайки плащане на обезщетение за наличните към
момента на сключване на договора щети. В случая това са следните детайли – предна броня
и преден десен калник, които са били с наранена боя. Относно калника, по делото се
установи от САТЕ, че в резултат на застрахователното събитие той е увреден до степен
изискваща подмяната му с нов, т.е. касае се до новонастъпили щети по този детайл,
изискващи цялостната му подмяна, стойността на която подлежи на присъждане в цялост.
Относно ремонта на увредената предна броня, включващ и боядисването й, което покрива и
налични към сключване на застраховката щети, следва да се приспадне половината от
стойността на боята, както е преценено и в описа от застрахователя. При това положение,
стойността на дължимото обезщетение, съобразно САТЕ, възлиза на 1544.96 лв. При
приспадане на платените 530.49 лв., дължими остават 1017.47 лв., от които ищецът
претендира 959.51 лв., за които искът следва да се уважи.
Не са налице условията за възникване правото на застрахователя да откаже плащане на
обезщетението. Те са визирани в чл.408 КЗ и в случая не са налице. Ограничаването на
отговорността на застрахователя /в който смисъл е т.43 от ОУ относно ограничено
изплащане на обезщетение при щети в паркирано състояние/ уврежда потребителя на
застрахователна услуга, доколкото поставя условия за изплащане на обезщетение за всички
причинени от събитието вреди от фактори, независещи от волята на застрахования и
наличието на които по никакъв начин не способства за увеличаване на риска или на размера
на вредите. Поради това отказът на застрахователя да плати застрахователно обезщетение в
дължимия размер е неоснователен.
Следва да се присъди законната лихва върху главницата от подаването на исковата
3
молба до окончателното плащане.
Относно разноските:
При този изход на делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на
направените разноски по делото за държавна такса 50 лв., 210 лв. депозит в.л. и адвокатско
възнаграждение 360 лв. /което е в минимален размер с ДДС/.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София, ., да
заплати на Д. К. ИЛ., ЕГН **********, с адрес гр. Петрич, ., на основание чл. 405, ал. 1
КЗ, сумата от 959.51 лв., застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско на
МПС” сключен полица № 93001910068243/09.09.2019 г. за имуществени вреди в следствие
на застрахователно събитие от 05.03.2020 г., ведно със законна лихва от 08.10.2021 г. до
изплащане на вземането, и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 620.00 лв. разноски по
делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4