№ 896
гр. Велико Търново, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20244110100618 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на И. Д. В., с която се иска
да бъде прието за установено по отношение на „Е. М.“ ЕООД, че ищцата не
дължи сумата от 16 659.98 лева, претендирана по изп. дело № 625/2009 г. на
ЧСИ Дияна Колева, за която сума е издаден изпълнителен лист по ЧГД №
693/2009 г. и по ЧГД № 1182/2010 г. – и двете по описа на Районен съд –
Свищов.
Ищцата твърди, че въз основа на изпълнителен лист по ЧГД № 693/2009
г. по описа на Районен съд – Свищов, издаден в полза на „Райфайзенбанк
/България/“ АД, срещу нея и срещу солидарния длъжник *** е образувано
изпълнително дело № 625/2009 г. на ЧСИ Дияна Колева. Сочи, че по ЧГД №
1182/2010 г. по описа на Районен съд – Свищов срещу нея е издаден нов
изпълнителен лист в полза на „Райфайзенбанк /България/“ АД, като
вземанията по същия са присъединени по вече образуваното изпълнително
дело № 625/2009 г. на ЧСИ Дияна Колева. Заявява, че впоследствие
вземанията по изпълнителните листи са прехвърлени на „Е. М.“ ЕООД, както
и че понастоящем същите са погасени по давност по отношение на нея.
Ответникът оспорва иска. Заявява, че до 26.6.2015 г. давност не е текла,
както и че на 22.1.2024 г. е постъпила молба от длъжника, представляваща
1
признание на иска, което прекъсва погасителната давност. Обръща внимание,
че перемцията е без правно значение за давността, както и че погасителната
давност не води до погасяване на вземането, а на възможността за
принудително изпълнение. Счита, че в нито един момент за процесното
вземане не е изтекла погасителна давност.
В проведеното открито заседание пълномощникът на ищцата поддържа
исковата молба и моли за нейното уважаване.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не заема
допълнително становище по иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателства се установява, че въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 693/2009 г. на Районен съд – Свищов,
по молба на взискателя „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД от 15.9.2009 г.
срещу длъжниците И. Д. В. и *** е образувано изп. дело № 625/2009 г. по
описа на ЧСИ Дияна Колева-Стефанска. С молбата е поискано налагането на
мярка по чл. 76, т. 3 от ЗБДС, за проучване на имущественото състояние на
длъжниците и за налагане на запори и възбрани върху откритото имущество.
Установява се също, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ЧГД
№ 1182/2010 г. по описа на Районен съд – Свищов, срещу И. Д. В. е издаден
нов изпълнителен лист в полза на „Райфайзенбанк /България/“ АД, като
вземанията по този лист са присъединени по вече образуваното изпълнително
дело № 625/2009 г. на ЧСИ Дияна Колева.
След образуване на изп. дело № 625/2009 г. по описа на ЧСИ Дияна
Колева-Стефанска е изготвена покана за доброволно изпълнение, получена от
назначения процесуален представител на И. Д. В. на 25.11.2009 г.
Впоследствие, на 16.12.2009 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на И. Д. В. в „ЦБА“, гр. Велико Търново.
На 2.11.2010 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на И. Д.
В. в „МНМди“, гр. Велико Търново, след което в изпълнение на запора са
започнали да постъпват суми от работодателя.
На 2.7.2013 г. е наложена възбрана върху идеални части от недвижим
имот, собственост на И. Д. В..
2
С молба от 1.10.2013 г. ответникът „Е. М.“ ЕООД е поискал да бъде
конституиран като взискател по делото, в качеството си на цесионер по
договор за цесия, сключен с „Райфайзенбанк /България/“ АД, като е възложил
на съдебния изпълнител извършването на всички необходими действия, на
основание чл. 18 ЗЧСИ.
На 4.10.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на И. Д.
В. в „Шугър Импекс Трейдинг“.
На 9.5.2016 г. е наложен запор върху лек автомобил, собственост на И. Д.
В..
На 13.4.2017 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на И. Д.
В. в „Хера 80“ ЕООД.
На 22.1.2024 г. е постъпила молба от И. Д. В., с която същата иска вдигане
на наложения й запор и заявява, че заплаща сумата от 750.00 лева.
При установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е иск по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване
несъществуването на вземания по изпълнителен лист, като ищецът е посочил
факта, от който извежда основанието за отричане правото на ответника –
изтекла погасителна давност. Ето защо съдът, в рамките на диспозитивното
начало, следва да установи дали това основание за погасяване се е
реализирало и само ако погасяването е настъпило поради неговото
реализиране – да уважи иска.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно
установената съдебна практика, влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща сила, че
вземането съществува към момента на изтичане на срока за възражение,
поради което и установеното с нея парично вземане се погасява с изтичане на
общата 5–годишна давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително
действие започва да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено
в т. 10 от ТР № 2.26.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - „При
3
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ...”. От друга
страна, съгласно разрешението по ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането, а според ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителния
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В процесния случай изпълнително дело № 625/2009 г. по описа на ЧСИ
Дияна Колева-Стефанска е образувано при действието на ППВС №
3/18.11.1980 г. на ВС, поради което в периода от образуването му до
приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС давност не е текла. Както е посочено в ТР № 3/28.3.2023 г. на ВКС по т.
д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е започнала да тече от 26.6.2015 г. В
случая давността относно процесното вземане по отношение на длъжника И.
Д. В. е започнала да тече на 13.4.2017 г., когато е извършено последното
изпълнително действие /запор върху трудово възнаграждение/ и е изтекла на
13.4.2022 г., което прави основателен предявения иск.
Възражението на ответника, че молбата от 22.1.2024 г. и извършеното
към този момент частично плащане представлява признание на иска, което
прекъсва погасителната давност, е неоснователно, доколкото към посочената
дата давността вече е била изтекла, поради което същата очевидно няма как
да бъде прекъсната.
По разноските:
С оглед изхода на делото разноските по същото следва да се възложат на
ответника. В случая от страна на ищцата не са сторени разноски, тъй като е
освободена държавна такса за производството и на същата е оказана
безплатна правна помощ. Следователно в полза на процесуалния
представител на ищцата – адв. В. К., осъществил безплатна правна помощ в
производството, следва да бъде заплатено адвокатско възнаграждение в
размер от 1 500.00 лева, определено от съда с оглед материалния интерес, но
4
и съобразено с фактическата и правната сложност на делото.
Ответникът следва да заплати и дължимата държавна такса за
производството в размер на 666.40 лева, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК
*********, че И. Д. В., ЕГН ********** не дължи сумата от 16 659.98 лева,
претендирана по изпълнително дело № 625/2009 г. на ЧСИ Дияна Колева,
поради погасяване на задължението по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, „Е. М.“ ЕООД, ЕИК
131001375да заплати на адв. В. К. К. от ВТАК сумата от 1 500.00 лева –
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита и съдействие в
производството по гр. д. № 618/2024 г. на Районен съд – Велико Търново.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК „Е. М.“ ЕООД, ЕИК
********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд - Велико Търново сумата от 666.40 лева – държавна такса за
производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5