РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр.София, 25.11.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 1-ви
състав, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
при участието
на секретаря ……………………………. и на прокурор ………………………………… като изслуша доклaдваното
от съдия Борисова нчд № 4125 по описа
съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК.
Образуване е по молба на осъдения П.В.Г., с
която на основание чл.23, ал.1 НК моли да бъде извършено групиране на
наложените му с присъда от 27.03.2015 г. постановена по дело № 15/2014 г.,
влязла в законна сила на 07.10.2015 г. от Провинциален съд Валядолид, Второ
отделение, Кралство Испания, две отделни наказания „Лишаване от свобода“, а
именно в размер на 11 /единадесет/ години за извършено от него престъпление по
чл. 177bis, ал.1b, ал.2 и ал.4b и в размер на 1 /една/ година и 9 /девет/ месеца
за извършено от него престъпление по чл.188, ал.1 и ал.2 от Наказателния кодекс
на Кралство Испания.
Настоящият съдия-докладчик при своето произнасяне прие за установено
следното от фактическа страна:
С определение от 14.02.2018 г. постановено по
нчд № 5849/2017 г. по описа на СГС, НО, 12 състав е приета за изпълнение на
основание чл.457, ал.3 НПК присъда от 27.03.2015 г. постановена по дело №
15/2014 г., влязла в законна сила на 07.10.2015 г. от Провинциален съд
Валядолид, Второ отделение, Кралство Испания. Софийски градски съд е извършил
дължимата се преценка по чл.457, ал.3 НПК за съответствие на текста от закона
на Република България, предвиждащ отговорност за извършени от осъденият
български гражданин деяния на 04.07.2013 г. и в периода от 04.07.2013 г. до
края на месец септември 2013 г., които са квалифицирани от съдебен орган на
Кралство Испания като престъпления по чл. 177bis, ал.1b, ал.2 и ал.4b и по
чл.188, ал.1 и ал.2 от Наказателния кодекс на Кралство Испания, при което е
приел, че престъпленията, за които е бил наказателно санкциониран осъденият Г.
съответстват на престъпленията по чл.159б, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.159а, ал.2,
т.1, т.2, пр.2 и т.4, вр. чл.159а, ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК и
по чл.155, ал.5, т.2, пр.1, вр. ал.3, вр. ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 НК. На следващо място компетентният съд е решил и въпроса свързан с размера на срока
на наложеното на осъдения Г. наказание от Провинциален съд Валядолид, Второ
отделение, Кралство Испания, при което е приел наложеното му наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 11 /единадесет/ години за извършеното
престъпление по чл. 177bis, ал.1b, ал.2 и ал.4b и в размер на 1 /една/ година и
9 /девет/ месеца за извършеното престъпление по чл.188, ал.1 и ал.2 от
Наказателния кодекс на Кралство Испания. В заключение е прието от същият съд,
че наказанието, което следва да изтърпи осъденият П.Г. на основание чл.23, ал.1 НК е в размер на 11 /единадесет/ години. Софийски градски съд е определил на
основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ ЗИНЗС първоначален „строг“ режим за
изтърпяване на така наложеното наказание от 11 /единадесет/ години. На
основание чл.457, ал.5 НПК е приспаднато времето през което осъденият Г. е бил
предварително задържан на 09.10.2013 г. и от 08.07.2015 г. до 08.10.2015 г.,
както и времето от изтърпяване на наказанието, считано и от 09.10.2015 г. до
влизане в сила на определението на Софийски градски съд.
С решение от 02.05.2018 г. постановено по внчд
№ 419/2018 г. по описа на САС, НО, 3-ти състав е изменено определение от
14.02.2018 г. постановено по нчд № 5849/2017 г. по описа на СГС, НО, 12 състав
като е отменено същото в частта, в която е приложена нормата на чл.23, ал.1 НК.
Определение от 14.02.2018 г. постановено по нчд
№ 5849/2017 г. по описа на СГС, НО, 12 състав е влязло в законна сила на
02.05.2018 г.
След
влизане в сила на горното определение е депозирана настоящата молба от
осъденият Г. с искане да бъде извършено групиране по реда на чл.23, ал.1 НК на
наложените му две наказания от Провинциален съд Валядолид, Второ отделение,
Кралство Испания като му се определи едно общо най-тежко за изтърпяване наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 11 /единадесет/ години. В случай, че не са
налице основанията за групиране на наказанията, моли да бъде определена
поредността при изтърпяване на двете наложени му наказания в размер на 11
/единадесет/ години и в размер на 1 /една/ година и 9 /девет/ месеца. На
следващо място с молбата си осъденият Г. отправя искане за зачитане на времето,
през което е полагал труд по време на изтърпяване на наказанията в испанския
затвор.
Във
връзка с молбата на осъденият Г. е образувано нчд № 3131/2020 г. по описа на
СГС, НО, 12 състав. С разпореждане от 14.09.2020 г. съдията-докладчик е приел,
че молбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, при което е
прекратил наказателното производство по делото на основание чл.250, ал.1, т.1,
вр. с чл.24, ал.1, т.6 НПК. В мотивите на своето разпореждане, съдията-докладчик
е приел, че в конкретния случай е налице влязъл в сила съдебен акт на 02.05.2018
г., чието преразглеждане е недопустимо, а също така и че не са налице нови
осъждания след тази дата за осъденият Г..
С
определение от 09.11.2020 г. постановено по внчд № 1178/2020 г. по описа на
САС, НО 7-ми състав е отменено разпореждането постановено по нчд № 3131/2020 г.
по описа на СГС, НО, 12 състав и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на СГС, НО.
След
връщане на делото в Софийски градски съд, същото е образувано под нчд №
4125/2020 г. по описа на СГС, НО, 1 състав.
Настоящият
съдия-докладчик, на който е разпределено за разглеждане настоящото дело намира,
че не са налице процесуалните предпоставки за насрочване и разглеждане на
делото от Софийски градски съд, т.к. този съд не е компетентния съд да разгледа
молбата на осъденият Г. депозирана по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК. Това е
така, защото законодателят в процесуално правната норма на чл.39, ал.1 НПК е
предвидил, че когато трябва да се определи общо наказание за няколко
престъпления, за които има влезли в сила присъди, постановени от различни
съдилища, компетентен е съдът, който е постановил присъдата, която последна е
влязла в сила.
В
конкретния случай изхождайки от съдебното минало на осъденият Г. е видно, че
същият е осъждан общо 3 /три/ пъти – по нохд № 2165/2003 г. по описа на районен
съд Плевен, по което не е наказан; по нохд № 215/2020 г. по описа на районен
съд Разлог, по което му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 1
/една/ година; с определение постановено на 14.02.2018 г. по нчд № 5849/2017 г.
по описа на СГС, НО, 12 състав, влязло в законна сила на 02.05.2018 г. е приета
за изпълнение по реда на чл.457, ал.3 НПК присъда от 27.03.2015 г. постановена
по дело № 15/2014 г., влязла в законна сила на 07.10.2015 г. от Провинциален
съд Валядолид, Второ отделение, Кралство Испания, с която са му наложени две
отделни наказания „Лишаване от свобода“, а именно в размер на 11 /единадесет/
години и в размер на 1 /една/ година и 9 /девет/ месеца за извършени от него
престъпления в Кралство Испания. При това положение и съобразявайки
установеното правно положение в разпоредбата на чл.39, ал.1 НПК намирам, че в
случая компетентен да разгледа молбата на осъденият Г. депозирана по чл.306,
ал.1, т.1 НПК е районен съд Разлог, който е последният съд постановил присъда
на територията на Република България, влязла в законна сила на 05.12.2011 г. Също
така е без значение и не променя компетентността на съда по правилата на чл.39,
ал.1 НПК и обстоятелството, дали престъплението по последната влязла в сила
присъда е в съвкупност с някое предходно осъждане, защото последният постановил
влязла в сила присъда съд има задължение да извърши едно пълно и цялостно
групиране на наложените на осъденото лице наказания по отделните наказателни
производства и да постанови съответния по своето правно значение съдебен акт.
Вярно е
в случая, че в молбата на осъденият Г. се излагат искания за групиране на
наложените му наказания от испанския съд за отделните извършени от него
престъпления, за които е бил признат за виновен и които са били приспособени с
определение по реда на чл.457, ал.3 НПК към текста от закона на Република
България, но независимо от това и изхождайки не само от съдебното минало на
молителят, настоящият съд счита, че в случая следва да намери приложение, както
чл.39, ал.1 НПК така и даденото разяснение в т. 3 от задължителното за
съдилищата тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009 г. по т.д. № 3/2009 Г., ОСНК на
ВКС, според което е допустимо след ново осъждане за престъпление, което не
попада в отношение на съвкупност с нито едно от деянията по предходни влезли в
сила присъди, съдът, постановил последната присъда, да извърши ново групиране
на наказанията с присъдата или по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК, като приложи
по отношение на предходните осъждания правилата на чл.23-25 НК, включително и
принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, установен с Постановление
№ 4/1965 г. на Пленума на ВС и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС. Това е така,
защото разпоредбата на чл.39, ал.1 НПК е императивна, чрез същата се определя
компетентният съд или това е последния съд постановил влязла в сила присъда,
който може да извърши едно пълно групиране на наложените до момента наказания
на осъденото лице, защото се има предвид, че този съд разполага с най-пълни
данни за личността на подсъдимия и за неговото съдебно минало. Изхождайки от горното на свой ред се
налага отново законосъобразния в случая извод по правилата на чл.39, ал.1 НПК,
че компетентен да разгледа молбата на осъденият Г. е районен съд Разлог, който
е постановил последната влязла в законна сила присъда.
На
последно място намирам, че компетентен съд да се произнесе по молбата на
осъденият Г. е районен съд Разлог и затова, защото за да бъдат зачетени
последиците на една постановена от чуждестранен съд присъда, каквато в случая е
присъдата на испанския съд или от съд на държава членка на Европейския съюз, не
се налага непременно да е било проведено производство пред български съд за
признаването й или за приемане на изпълнението й. В този смисъл е решение от
21.09.2017 г. по дело № С-171/16 г. на Съда на ЕС. В настоящия случай обаче, е
проведена процедурата по чл.457 НПК от българския съд, в резултат на която е
постановено на 14.02.2018 г. определение по нчд № 5849/2018 г., с което са
решени въпросите лимитивно изброени от законодателя в чл.457, ал.3 НПК, но този
съдебен акт по своето правно значение не може да доведе до промяна в
компетентността на съда, който следва да определи общото наказание на осъденото
лице за няколко престъпления, за които има влезли в сила присъди. В конкретния
случай е необходимо да се съобразят и последиците от постановените спрямо
осъдения Г. съдебни актове – присъдата от районен съд Разлог и определението по
чл.457 НПК от Софийски градски съд, които се свързват с въпросите, които решава
всеки един от тях. Тук е мястото да се посочи разпоредбата на чл. 8, ал. 2 НК,
съгласно която влязлата в сила присъда, постановена в друга държава – членка на
Европейския съюз, за деяние, което представлява престъпление по българския
Наказателен кодекс, се взема предвид във всяко наказателно производство, което
се провежда срещу същото лице в Република България. Именно в разпоредбата на
чл.8, ал.2 НК е транспонирано Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета на ЕС от
24.07.2008 г., с което се регулират въпросите свързани с последиците от
постановена от чужд съд присъда на държавите – членки на ЕС в хода на
новообразувани наказателни производства. Съгласно чл. 3, пар. 1 на Рамковото
решение 2008/675/ПВР предишната присъда, постановено от съд на друга държава –
членка, трябва да се вземе предвид, както се вземат предвид предишните
национални присъди и да й се признаят последиците, съответни на тези по
националните присъди. При така изложеното намирам, че в случая компетентния съд
в процедурата по чл.306, ал.1, т.1 НПК е районен съд Разлог, който е постановил
последната влязла в законна сила присъда, с която са решени въпросите по чл.301 НПК за разлика от постановеното от Софийски градски съд определение, с което
единствено са решени въпроси във връзка с изпълнение на един влязъл в сила
съдебен акт – присъда, постановена от чуждестранен съд на държава членка
Европейския съюз и в който смисъл е и императивното правило установено в чл.39,
ал.1 НПК. В този смисъл е разпореждане постановено по нчд № 2254/2020 г., по
описа на СГС, НО, 29 състав и определение от 16.09.2020 г. постановено по
касационно частно дело № 529/2020 г. по описа на ВКС, второ наказателно
отделение.
При това положение и с оглед правилата
за определяне на подсъдността установени в разпоредбата на чл.39, ал.1 НПК се
налага законосъобразния извод, че в случая компетентен съд да разгледа делото инициирано
по молба на осъдения Г. с искане за произнасяне по реда на чл.306, ал.1, т.1 НПК, вр. с чл.23-25 НК, е районен съд Разлог.
С оглед на гореизложеното намирам, че
съдебното производство по образуваното пред Софийски градски съд нчд № 4125/2020
г. следва да бъде прекратено и материалите по делото изпратени на районен съд
Разлог по компетентност, поради което съдията-докладчик
Р А З П О Р Е Д И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по нчд № 4125/2020 г. по
описа на СГС, НО, 1 състав пред Софийски градски съд.
ИЗПРАЩА делото по компетентност на районен съд Разлог.
Разпореждането е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: