№ 169
гр. Враца, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско
дело № 20211400500565 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на Г. ИВ. Т. от гр. Враца, ж.к. "***" бл. ***, ЕГН
**********, чрез адв. В. Ч., срещу решение № 260449/12.10.2021 г., постановено по гр.д. №
1467/2021 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е осъдена да заплати на Р. М. ИГН.,
ЕГН **********, с адрес гр. ***, обл. София, ул. "***" № 12, следните суми: 1110,00 лева,
получена на 20.03.2020 г. без правно основание, 13000,00 лева, получена на 23.03.2020 г. без
правно основание и 1300,00 лева, получена на 30.03.2020 г. без правно основание, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от датата на връчване на исковата молба –
20.05.2021 г., до окончателното изплащане на тези суми. С решението в тежест на
жалбоподателя са възложени и сторените по делото разноски.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно и необосновано.
Порочността на решението е обоснована с твърдение за наличие на правно основание за
престиране на процесните парични суми от въззиваемата Р.И., което се изразявало в
съзнателно изпълнение на чуждо задължение – това на Б.К. /нейна дъщеря/, възникнало
следствие на причинени от последната вреди на "Дари Транспед" ЕООД при работата й като
счетоводител. В жалбата се излага довод, че именно поемането на изпълнението на чуждо
задължение и знанието на въззиваемата за него обуславя липсата на съставомерни елементи
1
от приложимия фактически състав на неоснователното обогатяване. Релевира се, че
направените плащания са приети от въззивницата Т. като овластено от кредитора "Дари
Транспед" ЕООД лице, по смисъла на чл. 73, ал. 1 и чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Следствие на тези
твърдения се сочи, че въззивницата Т. не се е обогатила неоснователно за сметка на
въззиваемата И., тъй като получените суми са в изпълнение на задължение на Б.К. /дъщеря
на въззиваемата И./, което е било поето за изпълнение от нея. Посочва се, че събраните по
делото доказателства – показанията на разпитаните свидетели, документи за направен
паричен превод от М.И. на същото основание, разпечатки от кореспонденция по мобилно
приложение "Вайбър", които доказателства съгласно възложената доказателствена тежест и
следствие на техния анализ в пълна степен кореспондират и подкрепят направените
оплаквания за липса на елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване.
Твърди се също, че основателността на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД не зависи от
обстоятелството дали са доказани вредите - в случая твърдените за причинени вреди от Б.К.
на "Дари Транспед" ЕООД, след като има данни по делото за наличие на непозволено
увреждане, а от там изначално съществува основание за получаване от въззивницата на
направените плащания. Посочва се, че ако не бъдат доказани вреди, причинени от Б.К. на
"Дари Транспед" ЕООД, то тогава за въззиваемата И. съществува възможност да търси
престираните суми по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД като дадени при отпаднало
основание.
При изложените съображения се иска решението на районния съд да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Претендира се присъждането на направените пред двете съдебни инстанции разноски.
Въззивната жалба е връчена на Р.И., която в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК и чрез адв. П.
Ш., е подала писмен отговор по нея, с който я оспорва като неоснователна. Излагат се
доводи, че районният съд подробно е изследвал доказателствата по делото, следствие на
което е достигнал до верния извод за липса на правно основание за престиране на търсените
суми. Посочва се, че направения от районния съд фактически и правен извод не следва да
бъде променян, тъй като във въззивната жалба са наведени твърдения, идентични на
изложените в отговора на исковата молба, които твърдения са били обсъдени от районния
съд. Релевира се, че твърденият от въззивницата факт, че паричните суми са престирани
следствие на причинени от Б.К. вреди на "Дари Транспед" ЕООД, е оспорен и е предмет на
отделен съдебен спор съгласно заведено и висящо между тези лица друго гражданско дело,
където този факт също е оспорен с подаването на отговор на искова молба, който отговор е
представен и по настоящото дело, поради което същия факт се явява недоказан, а от там
недоказано се явява и твърдението за налично правно основание. Липсата на правно
основание се обосновава с твърдения за отправени заплахи спрямо въззиваемата И., които
представлявали "изнудване" по смисъла на наказателното законодателство, следствие на
което престацията не може да се счита като дадена на правно основание. Изложени са
твърдения, че в изпълнение на възложената доказателствена тежест въззиваемата И. е
доказала наличието на основанията за уважаване на исковете, поради което и в съответствие
2
с тях първоинстанционният съд е постановил правилно решение.
При тези доводи се моли решението да бъде потвърдено, като се присъдят направените
разноски и пред въззивната инстанция.
В открито съдебно заседание по делото въззивницата Г.Т. се явява лично и с
пълномощника си адв. Ч., които поддържат въззивната жалба. В съдебната реч адв. Ч. моли
решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен, като се присъдят и направените от доверителката му разноски. Становището си
обосновава с довода, че искът е преждевременно предявен, тъй като е висящо друго дело
относно наведеното основание за получаване на процесните суми. Посочва се, че едва след
приключване на спора за наличие на непозволено увреждане, предмет на другото дело,
може да се направи преценка дали процесните суми следва да бъдат възстановени. Отделно
се твърди, че изначално е налице основание за получаване на процесните суми. При тези
доводи се иска атакуваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на разноските,
претендирани от насрещната страна.
Въззиваемата Р.И., редовно призована за с.з. по делото, се представлява от
пълномощника си адв. Ш., който поддържа подадения отговор и изложените в него
съображения. В съдебната си реч моли решението да бъде потвърдено и претендира
разноски по представен списък. Заявява, че между настоящото дело и делото, заведено в
Районен съд – ***, няма преюдициалност заради различните страни по тях. Претендира
разноски.
Пред въззивния съд не се представиха и посочиха нови доказателства.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Районният съд е бил сезиран с искова молба от Р. М. ИГН. срещу Г. ИВ. Т. с искане
последната да бъде осъдена да заплати следните суми, получени без правно основание, а
именно: сумата от 1110,00 лева, получена на 20.03.2020 г; сумата 13 000,00 лева, получена
на 23.03.2020 г и сумата 1300,00 лева, получена на 30.03.2020 г, ведно със законната лихва
върху тях, считано от датата на връчване на исковата молба – 20.05.2021, до окончателното
им изплащане, както и направените по делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата е заявила, че е не е имала никакви
договорни отношения с ответницата Т., но през месец март 2020 г на три пъти превела
парични суми на обща стойност 15 410,00 лева, както следва: на 20.03.2020 г през системата
за парични преводи Easy Pay превела по банкова сметка на ответницата в „Уникредит
Булбанк“ АД сумата 1110,00 лева; три дни по-късно, посредством банков касов паричен
превод от „ПИБ" АД по банкова сметка на ответницата превела сумата 13000,00 лева, а
седем дни по-късно по аналогичен начин още сумата 1300,00 лева. Изложила е твърдения,
че след като не е имало правно основание за престиране на сумите, за нея е налице интерес
от предявяване на иск за връщането им. Наведени са доводи, че връчването на исковата
молба служи като покана за плащане, поради което от този момент длъжникът е в забава и
3
дължи лихва върху търсените парични суми. По изложените съображения е поискано
предявеният иск да бъде уважен.
Исковата молба е била връчена на ответницата Т., която в указания законов срок чрез
пълномощника си е подала писмен отговор, с който е оспорила исковете и е поискала да
бъдат отхвърлени, като се присъдят направените разноски. Оспорването на исковете е
обосновано с твърдение, че ответницата е управител на дружеството „Дари Транспед“
ЕОООД, което дружество било счетоводно обслужвано от лицето Б.М.К., дъщеря на ищцата
Р.И.. Посочено е, че счетоводното обслужване на дружеството било осъществявано лично от
дъщерята на ищцата до м. март 2020 г. и чрез възлагане на фирма за счетоводни услуги –
„Ем Енд Ем 2018“ ЕООД гр. ***, чийто управител била отново тя, до 07.03.2019 г. Наведени
са доводи, че при извършване на дейността като счетоводител и представител на „Дари
Транспед“ ЕООД, Б.К. се отклонила от добросъвестността и общо приетите норми за
поведение при изпълнение на поетите от нея задължения и нанесла значителни
имуществени вреди на дружеството. След узнаване за извършените от Б.К. нарушения,
„Дари Транспед“ ЕООД оттеглило дадените пълномощия по нотариален път и прекратило
отношенията си с нея. В резултат обаче на неправомерните действия на К. през периода
22.11.2018 г - 19.03.2020 г, изразяващи се в неправилно отчитане и деклариране на ДДС,
използване на счетоводни документи с невярно съдържание и редица други нарушения,
„Дари Транспед“ ЕООД претърпяло имуществени вреди в общ размер 24 310,43 лева под
формата на установени публични задължения за данъци и наложени имуществени санкции
за административни нарушения на данъчното законодателство. Заявено е, че по повод на
тези действия на К., дружеството подало сигнал по прокуратурата срещу нея, след който
последната започнала поетапно да възстановява причинените на дружеството вреди,
плащайки парични суми чрез своите родителите - майка си Р.И. и баща си М.И.. Изложени
са твърдения, че „Дари Транспед“ ЕООД е предявило осъдителни искове срещу К. и „Ем
Енд Ем 2018“ ЕООД за сумата 10 683.33 лева, представляваща остатък от задълженията на
К. към датата на подаване на исковата молба - 07.01.2021 г, по повод на които било
образувано гр.д. № 267/2021 г. по описа на Районен съд - ***, по което няма постановено
решение. В отговора не се оспорва факта, че посочените в исковата молба суми са преведени
от ищцата с посочено от нея основание „захранване на сметка“ и получени от ответницата.
Поддържа се обаче, че ищцата е платила задължения на своята дъщеря към „Дари Транспед“
ЕООД, а ответницата, като управител на това дружество, е приела изпълнението от третото
лице и съгласно чл.75, ал.1 ЗЗД е заявила, че потвърждава извършеното изпълнение за
сметка на дружеството към неговия управител и едноличен собственик на капитала –
ответницата Г.Т.. Релевирано е, че по тези съображения не е налице хипотеза на
неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. I-во от ЗЗД, тъй като плащането на чужд
дълг не води до неоснователно обогатяване за кредитора, а съгласно чл.73, ал.1 ЗЗД погасява
задължението на длъжника спрямо кредитора, тъй като кредиторът няма интерес от лично
изпълнение, а има интерес да приеме изпълнението, извършено от ищцата, а не лично от
длъжника-делинквент. Твърди, че в случая е налице плащане в изпълнение на чужд дълг -
майката плаща заради дъщеря си, каквото е направил и баща й М.И. отново по личната й
4
сметка. В отговора е направено възражение относно размера на възнаграждението на
адвоката на ищцата и е поискано да бъде изплатен минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г.,
ако исковете бъдат уважени.
Районният съд е приел, че е сезиран с обективно съединени искове за неоснователно
обогатяване с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за осъждане на ответницата
Г.Т. да заплати на ищцата Р.И. следните суми, получени от първата без правно основание, а
именно: сумата от 1110,00 лева, получена на 20.03.2020 г; сумата 13 000,00 лева, получена
на 23.03.2020 г и сумата 1300,00 лева, получена на 30.03.2020 г, ведно със законната лихва
върху тях, считано от датата на връчване на исковата молба – 20.05.2021, до окончателното
им изплащане. По така приетите за разглеждане искове съдът е изготвил проект за доклад и
е разпределил доказателствената тежест. В проекта за доклад съдът е обявил за безспорен и
ненуждаещ се от доказване между страните факта, че през месец март 2020 г ищцата Р.И. на
три пъти е превела на ответницата Г.Т. парични суми на обща стойност 15 410 лева, както
следва: на 20.03.2020 г през системата за парични преводи Easy Pay превела по банковата й
сметка в „Уникредит Булбанк“ АД сумата 1110,00 лева; на 23.03.2020 г посредством банков
касов паричен превод от „ПИБ" АД по банковата сметка сумата от 13000,00 лева и на
30.03.2020 г посредством банков касов паричен превод от „ПИБ" АД по банковата сметка
сумата от 1300,00 лева. Проекта за доклад е връчен на страните. В първото съдебно
заседание по делото с оглед възражението на ответницата в отговора на исковата молба, че е
налице основание за получаването на сумите, ищцата, чрез процесуалния си представител, е
оспорила твърденията, че от дъщеря са нанесени вреди на имуществото на „Дари
Транспед“ ЕООД при и по повод счетоводното му обслужване, като е заявено, че такива
вреди никога не са признавани. Репликирано е също така, че плащането на сумите е
извършено недоброволно, а под заплаха за физическа саморазправа с дъщеря ѝ и психически
тормоз към нея и към дъщеря от страна на ответницата и лицето И.А., за да се прекрати
тормоза. Поддържано е, че ответницата е недобросъвестна при получаване на исковите суми
за „Дари Транспед“ ЕООД през месец март 2020 г., тъй като едва с отговора на исковата
молба прави изявление по смисъла на чл. 75, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. В същото заседание проекта
за доклад е обявен за окончателен с допълнението, направено от пълномощника на ищцата в
заседанието, че плащането на процесните суми от ищцата било принудително в резултат на
заплаха. Срещу тази дейност на съда, в това число дейността по събиране на доказателства,
страните по делото не са направили възражения за процесуални нарушения нито пред него,
нито пред въззивния съд.
По основателността на предявените искове съдът се е произнесъл с решението, чиято
отмяна се иска, като е уважил претенциите и е присъдил направените разноски. За да
постанови този резултат, решаващият състав е приел от фактическа страна, че престацията
на претендираните суми е осъществена от ищцата към ответницата и последната е получила
тези суми с оглед обявяването на този факт за безспорен между страните. На следващо
място съдът е посочил, че към отговора на исковата молба ответницата е приложила
разпечатки на писмени съобщения от 22 и 23.03.2020 г. и 23.06.2020 г. и снимки
5
на платежно нареждане и разписка на Easy Pay, извършени посредством електронното
приложение Viber с лице Б. с моб. номер +***, съдържанието на които не е оспорено.
Решаващият състав се е позовал на заявеното от ищцата по реда на чл. 176 ГПК, че се е
запознала с ответницата Т., чрез дъщеря Б. и че лично ответницата е изпратила своята
банкова сметка. Заявила е, че съпругът М.И. също превеждал суми на два пъти по личната
сметка на ответницата Г.Т., защото са били постоянно подложени от страх от физическа
разправа с дъщеря им, злепоставяне в нейната служба и под психически тормоз, а не защото
Б. имала задължения към ответницата. В обясненията си ищцата е отрекла дъщеря да е
указвала да извършва плащанията към ответницата и твърди, че това е било тяхно /на нея и
на съпруга й/ лично решение, за да се престане с психическия тормоз, който им се прилагал.
Решаващият състав е възпроизвел показанията на разпитаните по делото свидетели Б.К. и
Д.Х., като е посочил, че ги приема за обективни и последователни с оглед на всички
останали доказателства по делото с оглед заинтересоваността им. В показанията си
свидетелката Б.К. е заявила, че от 2017 г - 2018 г е започнала да работи като счетоводител в
„Дари Транспед“ ЕООД, гр. Враца до м. март 2020 г, като във връзка с длъжността й
счетоводител била упълномощена да представлява дружеството и да извършва ел. услуги
пред НАП Посочила е, че след като приключила отношенията си с дружеството през месец
март 2020 г, към нея имало упреци от управителя - ответницата Г.Т., за неназначени хора в
дружеството, с които тя имала проблеми с „Инспекцията по труда“ и за два ревизионни акта,
съставени на „Дари Транспед“ ЕООД, с които били установени задължения. Свидетелката е
посочила, че телефонният й номер е ********** и не е отрекла да е превела с родителите си
сумата от 46000,00 лева по личната сметка на ответницата Т., както и да е казвала на майка
си да превежда суми на ответницата Т.. К. е заявила, че не е знаела за тази сума и че
впоследствие разбрала, че е преведена по сметката на ответницата. Свидетелката е казала
също, че е превела от нейната сметка по сметката на Т. между 800 лева и 1300 лева, защото
била допуснала техническа грешка и я поправила. Свидетелката потвърдила, че е имала
вайбър кореспонденция с Т. и са обсъждали въпроса за плащане на суми по сметката й,
както и че е писала на Т., че майка й ще плаща суми. Причината за тези разговори с
ответницата бил упражняван психически тормоз от Т. и И.А. /свидетел по делото/ към Д.Х.,
към майка й Р.И. и към нея, а така също и заплахи към децата й, че няма да ги види никога,
също и към мъжа й, брат й и баба й. Заплахите били във връзка с работата й в дружеството
като й казвали, че ще влезе в затвора, че е отговорна за вредите на дружеството и че ще й
счупят краката. Свидетелката не знае каква сума родителите й са превели на Т. и е заявила,
че преводите към нея били след заплахите, отправени от свидетеля И.А. към майка й.
Показанията на свидетелката Д.Х. дават яснота за проведена среща в края на месец
март 2020 г - началото на април 2020 г в нейния офис в гр. ***, на която присъствали тя,
ищцата и съпругът й М.И., ответницата Т. и съпругът й, и нейният съдружник. На срещата
не присъствала Б.К.. Срещата била по инициатива на ответницата, която имала претенции
по воденето на счетоводството на дружеството и искала да се срещне с ищцата и съпруга
й. Ответницата и лицата, с които дошла, изложили аргументите си, поговорили и
предложили ищцата и съпругът й да изплатят двадесет и няколко хиляди лева за
6
несъответствия в работата на Б.К., за да не се водят дела спрямо нея. Ако не се съгласят,
заявили, че ще се водят дела спрямо Б.К.. Ищцата и съпругът й казали, че ще си помислят,
ще решат и до седмица ще им върнат отговор дали ще се изплати сумата. По отношение на
показанията на свидетеля И.А., решаващият състав също ги е възпроизвел. Показанията на
този свидетел съдържат информация за това, че Б.К. е водила счетоводството на ‚Дари
Транспед“ ЕООД; че при извършена ревизия на дружеството били определени задължения;
както и за проведената среща, но според свидетеля Д.Х. заявила намерение как да бъдат
възстановени вредите. Решаващият състав е приел за достоверни само част от показанията
на този свидетел. Изолирана е останала частта, в която свидетелят е заявил, че лелята на
Б.К. /свидетелката Д.Х./, в проведен помежду им телефонен разговор, е казала, че следва да
решат как ще възстановяват парите, защото възстановяват причинени вреди на още три
фирми като неговата и в която твърди, че на срещата в гр. *** майката и бащата на Б. са
казали, че ще възстановят сумата, която Б. дължи на дружеството им за причинените вреди.
Според съд показанията в тази част не установяват по категоричен начин причиняването на
вреди от дъщерята на ищцата на дружеството, което ответницата представлява.
Констатирайки, че в тази им част показанията на този свидетел са изолирани от останалия
доказателствен материал и не са подкрепени от други доказателства, съдът не ги е взел
предвид.
При тази фактическа обстановка, решаващият състав е приел от правна страна за
доказана първата предпоставка за уважаване на исковете, а именно, че ищцата е престирала
на ответницата търсените суми. След това съдът е определил, че спорен между страните се
явява въпроса за наличието на основание за извършената престация. В тази връзка
районният съд се е позовал на разпределената доказателствена тежест за този факт и
необходимостта ответницата да понесе тежестта от бездействието си. Недоказаността на
факта за наличието на правно основание за извършената парична престация съдът е
обосновал с това, че не са доказани по категоричен начин твърдените вреди на „Дари
Транспед“ ЕООД. Решаващият състав е посочил, че такива вреди и то причинени от
дъщерята на ищцата се отричат и от двете, а също така, че тези вреди е следвало да се
докажат с писмени доказателства по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. първо ГПК. Направен е
извод, че нито представените по делото писмени доказателства, нито гласни такива са
достатъчни да установят наличието на твърдяното основание, поради което съдът е счел
иска за основателен. Основателността на исковете е обусловило присъждането и на законна
лихва за забава от датата на връчване на исковата молба – 20.05.2021 г, до окончателното им
изплащане. При този изход на делото в тежест на ответницата са възложени направените по
делото разноски за държавна такса и за адвокатско възнаграждение, намалено с оглед
направеното възражение за прекомерност.
Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата,
становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства,
основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна следното:
7
Обявен за безспорен между страните е фактът, че Г.Т. е получила от Р.И. парични суми
на обща стойност 15 410 лева, както следва: на 20.03.2020 г през системата за парични
преводи Easy Pay по банковата й сметка в „Уникредит Булбанк“ АД сумата 1110,00 лева; на
23.03.2020 г посредством банков касов паричен превод от „ПИБ" АД по банковата сметка
сумата от 13000,00 лева и на 30.03.2020 г посредством банков касов паричен превод от
„ПИБ" АД по банковата сметка сумата от 1300,00 лева. От представените към исковата
молба разписка и два броя нареждания е видно, че извършените преводи са с основание
"захранване на сметка".
Налични по делото са две платежни нареждания, от които се установява, че Методи
Борисов Игнатов е наредил на Г. ИВ. Т. на 22.04.2022 сума в размер на 24500,00 лева с
основание "задължени към НАП" и сума в размер на 1500,00 лева с основание "Дирекция по
труда – Враца; с вх. № 20022405".
Представена по делото е искова молба от "Дари Транспед" ЕООД срещу Б.М.К. и "Ем
ЕНД Ем 2018" ЕООД до Районен съд – Враца с искане последните двама да бъдат осъдени
да заплатят на дружеството сумата от 10683,33 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от непозволено увреждане следствие на неправилно и невярно
начисляване и деклариране на ДДС и използване на документи с невярно съдържание, от
което за дружеството "Дари Транспед" ЕООД са възникнали вреди, изразяващи се във
възникнали данъчни задължения и задължения за плащане на наложени имуществени
санкции от извършени нарушения на данъчното законодателство, ведно със законната лихва
от извършване на деянието. Представен е и подадени отговор на тази искова молба, от който
е видно, че ответниците Б.К. и "Ем ЕНД Ем 2018" ЕООД са оспорили предявеният иск по
основание. Не се спори между страните, че към момента, заведената искова молба е предмет
на разглеждане по гр.д. № 267/2021 г. по описа на Районен съд – ***, което към края на
съдебното дирене пред въззивния съд не е приключило.
От представеното с отговора на исковата молба постановление от 12.11.2020 г. на
прокурор при РП-Враца е видно, че е отказано да бъде образувано досъдебно производство
по повод на подаден сигнал от Г. ИВ. Т. в качеството си на управител и представляващ
"Дари Транспед" ЕООД гр. Враца. От съдържанието на постановлението става ясно, че
сигналът, съответно извършената проверка и постановеният отказ, касае сведения за
непозволено увреждане на "Дари Транспед" ЕООД гр. Враца следствие на водената му
счетоводна отчетност.
Налична по делото е копие от кореспонденция, водена между лице на име Б. с
телефонен номер **********, чието съдържание се свежда до сведение за извършени
парични преводи. Съдържанието на кореспонденцията не е оспорено от страните и се
подкрепя от показанията на свидетелката К..
По реда на чл. 176 ГПК обяснения е дала въззиваемата Р.И.. От тях се извежда, че
страните по делото се познават покрай дъщерята на въззиваемата – Б.К., която лично ги е
запознала. Установява се, че лично въззивницата Т. е изпратила банковата си сметка на
8
въззивницата, по която тя и съпругът й превеждали парични суми. Установява се, че
извършените преводи били направени по своя вола, без да им бъде възложено от дъщеря им
Б.К. и защото лицата били подложени постоянно на страх от физическа разправа с дъщеря
им, злепоставяне в службата на въззиваемата и под психически тормоз, защото дъщеря им
Б.К. имала задължения към въззивницата Т..
Разпитани пред районния съд като свидетели са И.А., Б.К. и Д.Х.. Показанията им
свидетелстват, че Б.К. е счетоводител по професия и като такава обслужвала "Дари
Транспед" ЕООД, чийто собственик бил свидетелят А., през периода ноември 2017 г. – 2018
г. до март 2020 г., първоначално лично чрез договор с дружеството, а след това чрез
създадената от нея счетоводна фирма и при липса на договор. В качеството си на
счетоводител, К. разполагала с пълномощно да представлява дружеството пред НАП и да
ползва ел. услуги на агенцията. Като счетоводител лицето осчетоводявало банката на
дружеството, както и всички първични счетоводни документи – изходящи и входящи. През
м. февруари-март на сметките на това дружество бил наложен запор от НАП и била
извършена ревизия, в хода на която били установени задължения от около 44000,00 или
47000,00 лева. След м. март 2020 г, когато К. напуснала работа, започнали упреци към нея от
управителя на дружеството Г.Т. за неназначени хора в дружеството и за съставени му два
ревизионни акта. След края на ревизията, свидетелят А., заедно с Р.И. и Б.К. посетили офис
на НАП в гр. Враца, за да разберат от къде идват задълженията, но не установили нищо,
защото К. забравила компютъра си. В колата лицата обсъждали задълженията и техния
размер.
Междувременно, Б.К. и Г.Т. провели кореспонденция по мобилно приложение
"Вайбър", в която двете помежду си обсъждали плащане на суми по сметката й. Следствие
на това Б.К. превела по сметка на Т. сумите от 800,00 и 1300,00 лева, защото била допуснала
техническа грешка и я поправила. Кореспонденцията била водена по въпроси за плащане и
защото спрямо К. и майка бил оказван психически тормоз и заплахи за физическа разправа
от Т. и А..
Същевременно свидетелят А. провел телефонен разговор с Р.И., в който последната
поискала да й бъдат изпратени всички ревизионни актове и те били изпратени. Няколко дни
след това бил проведен телефонен разговор с лелята на Б.К. – свидетелката Д.Х., последната
помолила свидетеля А. да престане да говори с К. по този въпрос, защото тя не се чувствала
психически добре. По искане на Д.Х. в края на м. март – началото на м. април 2020 г била
проведена среща в нейния офис в гр. ***, на която присъствали свидетелят А., Г.Т., нейният
съпруг, Р.И. и нейният съпруг и Д.Х., на която били представени и обсъждани ревизионните
актове и актовете за глоби от Инспекцията по труда. На срещата Т. направила предложение
Р.И. и съпругът й да изплатят сумите за несъответствия в работата на Б.К., за да не се водят
дела спрямо нея. Тогава Р.И. и съпругът й М.И. не взели решение. Впоследствие били
извършени парични преводи по сметка на Г.Т., за които К. не знаела и не заявила да бъдат
направени от страна на родителите ѝ.
Изложената фактическа обстановка се основава на показанията на свидетеля И.А. с
9
изключение на онази част от тях, в която лицето възпроизвежда казаното от свидетелката
Д.Х. относно изразено съгласие за плащане на суми. В тази част показанията на А. са в
противоречие с показанията на свидетелката Х., от която трябва да бъдат черпени данни за
казаното от нея по време на срещата. В останалата част, показанията на свидетеля А., както
и показанията на Х. и К. са обективни, взаимно допълващи и покриващи се, включително по
отношение на някои факти и с обясненията по чл. 176 ГПК, затова се вземат предвид.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК обжалваното решение е и
правилно, а въззивната жалба - неоснователна, по следните съображения:
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест, както то е
формулирано още от районния съд, ищецът следва да докаже само плащането на
съответната парична сума.
С представените по делото доказателства и твърденията на страните ищецът е
изпълнил доказателствената си тежест и е установено по делото, че Г.Т. е получила от Р.И.
парични суми на обща стойност 15 410 лева, както следва: на 20.03.2020 г през системата за
парични преводи Easy Pay по банковата й сметка в „Уникредит Булбанк“ АД сумата 1110,00
лева; на 23.03.2020 г посредством банков касов паричен превод от „ПИБ" АД по банковата
сметка сумата от 13000,00 лева и на 30.03.2020 г посредством банков касов паричен превод
от „ПИБ" АД по банковата сметка сумата от 1300,00 лева. От представените към исковата
молба разписка и два броя нареждания е видно, че извършените преводи са с основание
"захранване на сметка".
В този случай, в тежест на ответницата е да установи както наличието на правно
основание за получаване на сумата, т.е. че съществува правно призната причина за
разместването на благата, тъй като именно наличието на това основание му дава
възможност да задържи полученото, така и с оглед наведените възражения и обстоятелства
да докаже поемане на дълг и правото да получи изпълнение. Ако получилият облагата не
докаже по несъмнен начин, че има определено основание да я задържи, то той дължи
нейното връщане.
В изпълнение на процесуалната си тежест ответницата е поискала само разпит на един
свидетел. От показанията му обаче не може да се установи по категоричен начин значителни
имуществени вреди под формата на установени публични задължения за данъци и наложени
имуществени санкции за административни нарушения на данъчното законодателство на
10
„Дари Транспед“ ЕООД. Показанията на свидетеля не сочат в конкретика вида на
установените задължения на дружеството, от нарушения на кои разпоредби те са следствие
и в какъв е размерът им. Показанията не сочат и от какви точно противоправни действия на
Б.К. са произлезли вреди за "Дари Транспед" ЕООД под формата на публични задължения за
данъци и наложени имуществени санкции за административни нарушения на данъчното
законодателство и какъв е обема на нейната отговорност за тях. По делото не са представени
влезли в сила ревизионни актове и/или наказателни постановления, от които би могло да се
изведат сочените обстоятелства.
На следващо място, ответницата не е изпълнила доказателствената тежест твърдяното
поемане на дълг и в коя от двете му форми е то - заместване или встъпване в дълг. От
твърденията на ответницата се извежда, че процесните суми за преведени по нейна сметка в
резултат на значителни имуществени вреди под формата на установени публични
задължения за данъци и наложени имуществени санкции за административни нарушения на
данъчното законодателство на „Дари Транспед“ ЕООД, получени от противоправни
действия при водене на счетоводството от страна на Б.К.. В случая, паричните суми са
преведени от друго лице – ищцата Р.И.. Налице е роднинска връзка между ищцата и Б.К., но
това априори не означава, че не следва да бъде доказано заместването в дълга. За целите на
доказването на този елемент, следва да бъдат изяснени всички обстоятелства около
поемането на дълга като вида на поемането, основанието на поемането на дълга, общия
размер на задължението или, при разлика, до каква част от него се встъпва. От показанията
на разпитаните свидетели не може да се извлече обаче както вида на поемането на дълга,
така и основанието за това поемане на задължението, неговият размер и размера, до който е
поето. Показанията свидетелстват, че между страните са водени преговори за поемане на
дълга от страна на ищцата, но няма данни да е постигната конкретна уговорка. Няма данни
относно съдържанието на самите преговорни процеси, въпреки яснотата, че среща между
страните по делото е била проведена. Поемането на дълга представлява договор, който би
могъл да има различни страни с оглед проява на една от неговите форми. В случая от
показанията не става ясно ищцата и дъщеря да са постигнали съгласие за встъпване в
дълга, в който случай не е необходимо съгласието на кредитора. Същевременно,
показанията не са категорични за наличие на уговорка между ищцата и "Дари Транспед"
ЕООД за заместване в дълг. По делото липсват данни относно основанието и размера на
дълга, за който се твърди поемане. Всички тези обстоятелства препятстват и преценката за
допустимост на свидетелски показания по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 ГПК,
доколкото, както се посочи, поемането на дълга представлява договор. Индиция за уговорка
за поемане на дълг, каквато се твърди от ответницата, не може да намери опора и в
представените документи, с които преводът на сумите е извършен, защото като основание за
превода е посочено "захранване на сметка". По изложените съображения, настоящият
съдебен състав счита, че ответницата не е изпълнила възложената й доказателствена тежест,
поради което следва да понесе последици от бездействието си.
Въззивният съд намира направеното възражение за преждевременно предявяване на
11
иска за неоснователно. Обусловеността на настоящото производство от висящото друго
производство пред Районен съд – *** е решен при контрола на определението за спиране на
производството по настоящото дело, поради което не следа да бъде преразглеждан.
След като са налице елементите от състава на разпоредбата на чл. 55, ал.1, предл.
първо от ЗЗД, процесните суми са получени от ответницата без основание и съгласно чл. 55,
ал. 1, предл. първо от ЗЗД, същата е длъжна да ги върне на ищцата ведно със законната
лихва върху тях, считано от датата на връчване на исковата молба – 20.05.2021г., до
окончателното им изплащане, както е поискано от ищцата.
Достигайки до същия краен извод, районният съд е постановил съдебен акт, който
следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на въззиваемата страна Р.И..
Своевременно са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200,00
лева и са представени доказателства за реалното им изплащане. Срещу това възнаграждение
е направено възражение за прекомерност, което въззивният съд намира за неоснователно.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност адвокатският хонорар да бъде намален
от съда по искане на насрещната страна, поради прекомерност, когато размерът му не
отговаря на фактическата и правна сложност на делото, и то до размера, посочен в Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от
приложения по делото списък по чл. 80 ГПК и разписка за получена сума е, че въззиваемата
Р.И. е заплатила на процесуалния си представител възнаграждение в размер 1200,00 лева.
При предявени три осъдителни искове за суми 1110.00 лева, 13 000.00 лева и 1300.00 лева,
минималното адвокатско възнаграждение би следвало да бъде 1548,70 лева, определено
съгласно чл. 2, ал. 5 и чл. 7, ал.2, т. 2 и т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Следователно
платеният от въззиваемата адвокатски хонорар не надвишава минималния такъв по
Наредбата, поради което не следва да бъде намаляван.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд -
Враца, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260449/12.10.2021 г., постановено по гр.д. № 1467/2021
г. по описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА Г. ИВ. Т. от гр. Враца, ж.к. "***" бл. ***, ЕГН **********, да заплати на Р.
М. ИГН., ЕГН **********, с адрес гр. ***, обл. София, ул. "***" № 12, сумата от 1200,00
лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за оказано
процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13