Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 08.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ЕВЕЛИНА МАРИНОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 11251 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение №
92241 от 12.04.2019 г. по гр. № 65916/2017 г. по описа на СРС, 151 с-в са
уважени предявените от А.Н.А., ЕГН ********** срещу Н.И.Б., ЕГН **********
исковете с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.3 ЗЗД вр. чл.88 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, като ответницата е осъдена да заплати сумите както следва: сумата
от 2 000 лева – получена на отпаднало
основание от ответника по негова сметка с преводно нареждане от 19.09.2012 г.
по развален договор за поръчка, ведно със законната лихва считано от 18.09.2017 г., както и сумата от 891,79 лв. – лихва за забава върху сумата за
периода 30.04.2013 г. – 18.09.2017 г.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника Н.И.Б. с изложени
доводи за неправилност поради постановяването му при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва същото като недопустимо,
тъй като производството е следвало да бъде спряно на основание чл. 229, ал.1, т.
5 ГПК, поради разкриването на престъпни обстоятелства, от които зависи изхода
по гражданския спор. Поддържа, че е налице висящо наказателно производство за
извършване на престъпление измама, по което ответницата е подсъдима и
производството за сумата, която се претендира от ищеца следва да бъде спряно до
разрешаване на наказателното производство, в което също е предмет на изследване
така заплатената от ищеца сума.
Оспорва наличие
на договор за поръчка, по който да се е задължила да извърши посочените правни
и фактически действия. Не оспорва получаване на сумата. Заявява, че между
изложените в исковата молба фактически твърдения и тези по подадената
допълнително уточняваща молба е налице противоречие, което води до
недопустимост и необоснованост на постановения съдебен акт. Освен това заявява,
че неправилно е прието от съда, че ответницата е изпаднала в забава, доколкото преди
образуване на производството не е получавала писмена покана за изпълнение на
задължението да върне получената сума. Установяване, че сумата е била потърсена
устно не е било доказано също в производството. Отправя искане за спиране на
производството по делото до приключване на наказателното производство, при
условията на евентуалност – отмяна на постановеното от СРС решение, като
неправилно и отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна А.Н.А. е подал писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба, като
неоснователна. Излага доводи за допустимост, правилност и обоснованост на
постановеното решение. Заявява становище, че по делото са представени
доказателства, установяващи сключен в устна форма договор за поръчка, по който
е превел на ответницата сумата 2000.0 лв., съответно – неизпълнение на договора
и неговото разваляне поради неизпълнение от страна на ответницата. Излага, че делото
не следва да бъде спирано, доколкото предмет на спора са граждански правоотношения
във връзка с неизпълнение на договор, респ. развалянето му, а не правоотношения
свързани с резултат от извършено престъпление, каквото в случая ответницата
оспорва да е извършила. Отправя искане за потвърждаване на решението и
претендира разноски.
Софийски
градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл. 269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната
жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока
по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт.
Съгласно
нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение
на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както
и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Атакуваното
решение на СРС е и правилно, като въззивният състав споделя установените
фактически обстоятелства и изложените правни изводи, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
В исковата
молба и допълнителна молба – уточнение са изложени твърдения, че след обещание
от страна на ответницата /19.09.2012 г./ да съдейства за включване на ищеца в
списък с чакащи за получаване на общинско жилище в гр.София ищецът е превел по
сметка на ответницата претендираната сума 2000.00 лв. за прехвърляне на партиди
и такси. Изложени са фактически твърдения за сключен между тях в устна форма
безвъзмезден договор за поръчка, по силата на който ответницата се задължила да
внесе в Общината сумата от 2000.00 лв. –
за такси за прехвърляне на партиди за ток и вода и наеми, и да съдейства да го
включат в списъка с чакащи за общински жилища.
Излага
фактически твърдения, че ответницата е подсъдима по НОХД № 22234/2016 г. по описа
на СРС, 130 състав по обвинение по чл. 211, предл. 1, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1
и пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК – измама в особено големи размери. По същото
според обвинителния акт обвиняемата е възбудила и поддържала заблуждение при
условията на продължавано престъпление, по което не е приет за съвместно
разглеждане граждански иск. В първото с.з. ищецът поддържа, че е уведомил
ответницата устно, че прекратява договора за поръчка през м. 04.2013 г., поради
неизпълнението му. Тогава поддържа, че е узнал, че не съществуват подобни
списъци за получаване на общински жилища.
Предявеният
иск е с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 88 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр.3 от ЗЗД предвижда, че всеки е длъжен да
върне онова, което е получил с оглед отпаднало с обратна сила основание, като
съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС този фактически
състав намира приложение при унищожаване на договор, при настъпване на
прекратително условие, или както в разглеждания случай - при разваляне на
договор поради неизпълнение.
Следователно
за да бъде уважен предявеният от А.Н.А. иск следва същият при условие на пълно
и главно доказване да установи съществуване на основание при получаване на
престацията от 2000.00 лева и отпадане на основание с обратна сила - разваляне
на договора, поради неизпълнение на задълженията по него от страна на
довереника.
С оглед
изложеното във въззивната жалба, настоящият състав приема, че по делото не се
спори, че ищецът е заплатил на ответницата на основание валидно сключен между
страните в устна форма договор за поръчка сума в размер на 2000.00 лева за
заплащане на такси и дължими суми за общинско жилище, което ищецът следвало да
получи след включването му в списък на чакащите такова жилище. Това
обстоятелство се доказва и от приетите и неоспорени по делото доказателства.
Така, чрез
представената пред първата инстанция вносна бележка на „Ц.К.Б.“ АД се установява,
че в полза на ответницата е преведена от ищеца сумата от 2 000.00 лв. в
сметката й в същата банка. По това обстоятелство страните не спорят.
От своя
страна, чрез събраните пред първата инстанция гласни доказателства, чрез
показанията на свидетелите А. и Б. се установява, че ответницата се е свързала
с ищеца, във връзка с оказване на съдействие за настаняване в общински жилища,
като му обяснила, че следвало да бъдат платени такси и разноски във връзка с
жилищата. В резултат на горното ищецът превел процесната сума по сметка на
ищцата, като последната трябвало да погаси посочените от нея задължения към
общината. Установява се и, че след като ищецът разбрал, че това не било сторено
от ответницата, през м.април 2013 г. същият развалил договора устно и отправил
устна покана по телефона за връщане на преведената сума.
С оглед
изложеното, съдът намира за установена и втората от посочените предпоставки за
уважаване на исковата претенция. Във връзка с това въззивният състав приема
следното:
Потестативното
право на разваляне на договор възниква при осъществяването на следния
фактически състав: 1. наличие на сключен между страните договор, 2.
неизпълнение на задълженията на насрещната страна по договора (било то пълно,
забавено или частично) и 3. неизпълнението да се дължи на причина, за която
длъжникът отговаря. При наличието на посочените предпоставки в полза на
кредитора възниква правото да развали договора, чието упражняване се
осъществява с извънсъдебно едностранно изявление, отправено от кредитора до
длъжника.
Между
страните е установено, че са били обвързани с валиден договор за поръчка, който
намира правна уредба в чл. 280 и следващите от ЗЗД, както и че довереникът -
ответник не е изпълнил поетото с договора задължение да извърши възложените му
от доверителя – ищец правни и фактически действия.
Правото да
се развали двустранен договор е преобразуващо по своя характер, като същото се
упражнява с едностранно волеизявление и възниква при наличието на неизпълнение
на един двустранен договор. В чл. 87, ал. 1 от ЗЗД са уредени елементите от
фактическия състав, като общото правило е, че договорът се разваля от
изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление. Упражняването на това
право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в
подходящ срок, както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай
на неизпълнение в дадения срок, освен ако не е предвидено нещо друго в
договора, сключен между страните, доколкото нормата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД има
диспозитивен характер. (решение № 218/29.11.2016 г. по гр. д. № 1306/2016 г. на
ВКС, IV г.о., решение № 235/13.01.2016 г. по гр. д. № 490/2015 г. на ВКС, III
г.о). В конкретния случай страните не са предвидили в сключения между тях
договор изрично начин, по който да се осъществи развалянето му, поради което
приложение намира разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Както е предвидено в
цитираната разпоредба, когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма.
Именно с оглед
тези указания настоящия състав намира, че отправеното от ищеца изявление за
разваляне на договора и съответно отправеното предупреждение е било достатъчно
да бъдат направени в устна форма, както е установено и от събраните гласни
доказателства в производството. Изложените от въззивника доводи в обратен
смисъл се явяват неоснователни.
Ответницата
е подсъдим по НОХД № 22234/2016 г. по описа на СРС, 130 състав по обвинение за
извършено престъпление по чл. 211, предл. 1, вр. чл. 209, ал. 1, пр. 1 и пр. 2
вр. чл. 26, ал. 1 НК – измама в особено големи размери. Предмет на същото е
обвинение за това, че обвиняемият е възбудил и поддържал заблуждение при
условията на продължавано престъпление, по което не е приет за съвместно
разглеждане граждански иск. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК основанието за
спиране е налице само когато предмет на обуславящото дело е правоотношение,
чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването
на правоотношението, предмет на обусловеното дело (Опр. № 376/21.06.2010 г., по
ч.гр.д. № 286/2010 г., на IV г.о.). Критерият е дали решението по другото дело
би формирало сила на пресъдено нещо, обвързваща съда при преценката на
обуславящите факти. За да е налице основание за спиране на гражданското дело,
трябва да е налице тъждество между деянието, предмет на наказателното
производство като престъпление, и деянието, което е предмет на доказване в
гражданския процес, като обуславящ юридически факт. Предметът на настоящето
дело е претендиране на платена от ищеца сума по развален договор за поръчка. В
случая са наведените твърдения на ищеца не са за причинени вреди от престъпна
дейност, а за претендиране на сума, предадена на отпаднало основание, а именно поради
разваляне на договора. В случая предметът на наказателното дело не би имал
значение относно предметът на гражданското дело, доколкото развалянето на
договора поради неизпълнение не се обуславя от наличието на престъпно
обстоятелство, а единствено от факта на неизпълнение.
При третия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването
на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира
приложение при унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради
неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е
сключена при такова условие, и в други подобни случаи. Видно от горното не са
налице противоречия в исковата молба, като ясно ищецът е заявил, че между
страните е сключен договор за поръчка, който впоследствие е развален, поради
неизпълнение на задълженията от страна на ответницата, като довереник.
Правилно
районният съд е приел, че искът по чл. 86, ал.1 ЗЗД е основателен. Установява
се от показанията на свидетелите разпитани пред първата инстанция, че през м.
04.2013 г. ответницата е била поканена да върне недължимо задържаната сума,
налице е отправена покана в устна форма за връщане на заплатените във връзка с
изпълнение на договора суми от страна на доверителя- ищец. Следва да се
отбележи, че в закона не е предвидена форма за отправяне на поканата, като
устната такава поставя в забава длъжника. Така за периода 30.04.2013 г. /датата
на която последно е възможно да се отправи покана в месец април/ – 18.09.2017
г. лихвата за забава върху сумата от 2 000.00 лв. е именно в размер на
891,79 лв.
С оглед на
горното правилно районният съд е уважил предявените искове. Поради съвпадане
изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора на въззивника не следва да бъдат присъждани разноски.
На основание
чл. 78, ал. 3 ГПК съдът следва да присъди на въззиваемата страна разноски за
въззивното производство в размер на 370.00 лв.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 92241 от 12.04.2019 г. по гр.д.№
65916/2017 г. по описа на СРС, 151 с-в.
ОСЪЖДА Н.И.Б., ЕГН ********** да заплати на А.Н.А., ЕГН
**********, основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 370.00 лв., представляваща сторени
разноски пред въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.