Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

Номер 260106         Дата   14.04.2021    година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Пловдивски апелативен съд -търговско отделение,трети   търговски състав

                                       

                                                        Председател: Красимир  Коларов

                                                               Членове:       Георги  Чамбов

                                                                                           Емил Митев

 

 Секретар: Нели Богданова 

открито съдебно заседание на  20. Януари   2021 г.

разгледа докладваното от Емил Митев

 въззивно търг. дело  номер №  555 / 2020 г. на ПАС

 

Производството е  въззивно по реда на чл. 258 и сл.  ГПК. 

         Образувано е по въззивна жалба  на  ответника „Б. …“ЕООД  ЕИК *,седалище и адрес на управление:*** против  Решение  № 97  от 30.06. 2020 г., постановено от Окръжен съд- град Кърджали по търг.дело№ 63/2019 г.

         По силата на обжалваното решение  съдът  е признал за установено по отношение на ответното дружество „Б.С.“ЕООД,че „Ю.Б.“АД има съществуващо вземане,произтичащо от договор за банков продукт „ Бизнес Овърдрафт“№ … г. в размер на 30 114 лева, от които  главницата е в размер на 30 000 лева,ведно със законната лихва върху нея,считано от 20.08.2019 г до окончателното й заплащане, както и сумата от 114 лева, представляваща направени от банката  такси  за изготвяне и връчване на нотариална  покана за предсрочна изискуемост на договора за банков кредит , за които суми е издадена  Заповед № 234 – за изпълнение на парично задължение въз основа на акт по чл.417, т.2 ГПК.

Във  въззивната жалба се поддържат две основни  оплаквания, а именно:

         а/ предявеният установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК   е недопустим,тъй като  издадената от заповедния съд заповед за  изпълнение не  е връчена на ответника  от съдебния  изпълнител по реда на чл.418, ал.5  ГПК.  Документите въз основа на които е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителния лист  не са били връчени на длъжника нито от държавен или от частен съдебен изпълнител.  Не е образувано изпълнително дело по реда на чл.426 ГПК, нито се твърди да е било  образувано изобщо изпълнително дело. Оплакването е ,че съдът не е приложил разпоредбата на чл.418 ГПК, като просто не е коментирал същата.  Наред с това се  твърди, че след като заповедното производство все още не е приключило,то предявеният установителен иск  по чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.417,т.2 ГПК  е преждевременно заведен и следователно недопустим.  След като не е извършено  връчване на изпълнителния лист на длъжника, то заповедното производство не е приключило,поради което и предявеният установителен иск се явява преждевременно предявен.

         б/  при постановяване на решението си съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл.111,,б.“в“ ЗЗД, като  не е съобразил, че при договора за банков кредит,предоставен  като  „овърдрафт“давностният срок  следва да се брои от датата на падежа на всяка вноска,т.е. от датата на усвояването на сумата. В този случай съдът неправилно е приложил благоприятната за кредитора давност, т.е. общата петгодишна давност,вместо да приложи кратката тригодишна давност, с която се погасяват всички периодични плащания. Жалбоподателят счита , че погасителните вноски  по  договора за банков кредит и най-вече тези по главницата представляват периодични плащания по смисъла на това понятие по ТР № 3  от 18.05.2012 г по тълк.дело№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.  Претендира се  да се отмени обжалваното решение и искът да се отхвърли като недопустим, тъй като вземането за главницата по договора за банков кредит е погасено по давност.

       Въззиваемата страна  „Ю.Б. „АД чрез процесуалните си представители поддържат мотивиран писмен отговор, съгласно който предявеният иск  е  допустим и основателен, тъй като вземането на банката-кредитор се погасява с изтичането на общата петгодишна давност, която към момента на предявяването на исковата молба не е изтекла.

        Претендира се да се потвърди обжалваното решение като законосъобразно, като в полза на въззиваемата страна се присъдят направените от нея съдебни разноски пред въззивната инстанция.

        Пловдивският апелативен съд след преценка на изложените във въззивната жалба оплаквания и доводи, преценени във връзка с приетите по делото доказателства, приема за установено следното:

         Възражението за недопустимост на предявения установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.417,т.2 ГПК като преждевременно заведен е неоснователно.  Следва да се отбележи , че  това възражение се прави за първи път пред въззивната инстанция.  Пред първата инстанция в отговора на исковата молба ответника е  направил  възражение за недопустимост на иска, тъй като вземането за главница по договора за банков кредит е било погасено с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111,б.в“ ЗЗД.

        Това възражение ще бъде разгледано по-нататък в изложението.

         Категорично не е вярно, че  ответното дружество не е получило съобщение  от ДСИ за това ,че срещу него има образувано изпълнително дело.  Същото е образувано под № ч.гр.дело№ 146/2019 г.  пред Районен съд- град Ардино, по което е била издадена заповед №234 от  20.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение/ л.266 от делото/. Издадена е за сумата  30 114 лева, от които главницата е в размер на 30 000 лева,а сумата от 114 лева представлява общия сбор на нотариалните такси, заплатени от банката. Заповедта за изпълнение е била надлежно връчена на длъжника на дата 26.08.2019 г. Доказателство , че  същата е получена от дружеството- длъжник е, че в рамките на определения от закона срок  законния представител на дружеството,а именно С.А.Х. е подал  писмените си възражения по  чл.414 ГПК.  След като писменото възражение е подадено от длъжника в срок съдът на основание чл.415 ГПК  е указал на банката –кредитор да предяви установителен иск за установяване на спорното си вземане по договора за банков кредит.

      Банката е предявила  установителния иск за установяване на вземането си,произтичащо от договора за банков кредит на продукт „Бизнес Овърдрафт“  от 24.08.2007 г по чл.422,ал.1 ГПК в едномесечния преклузивен срок.  След като  искът е предявен в този  преклузивен срок , то предявеният установителен иск  е напълно допустим, както  е приел и първоинстанционния съд.

       Оплакването , че установителния    иск  е преждевременно предявен не се основава  на документално установени факти, а на една произволна интерпретация на същите.

      Не е вярно, че заповедното производство не е приключило и ответното дружество  не е получило  съобщение за издадената заповед за  изпълнение на парично задължение по чл.417,т.2  ГПК. Вече бе коментирано, че пред Районен съд- Ардино е било образувано изпълнително дело и държавния съдебен изпълнител  е изпратил издадената Заповед за изпълнение.

        Същата е била надлежно връчена на длъжника от  съдия –изпълнителя на дата:26.08.2019 г. и това е документално установено/ за справка:виж л.267 от делото. След връчването на заповедта  е последвало възражение от страна на длъжника по чл.414 ГПК- този въпрос вече бе коментиран.

      Следователно предявеният установителен иск по чл.422,ал.1  ГПК за установяване съществуването на вземане по договора за банков кредит е бил  допустим.

         Второто основно оплакване е,както вече стана ясно ,че искът е недопустим, тъй като вземането за главницата по договора за банков кредит е погасено с кратката тригодишна давност.  Това възражение е било правено от ответника с отговора на исковата молба и съдът обстойно го е разгледал. Неправилно  жалбоподателят счита, че задължението за заплащане на погасителните  вноски по договора за кредит представлява периодични платежи.  Това че по договора за предоставяне на банков кредит са уговорени погасителни вноски с определени падежи не го превръща в договор за периодични платежи. Това представлява изпълнение на основното задължение на кредитополучателя да върне предоставената като кредит сума на  части, съгласно чл.66 ЗЗД.  Изрично в този смисъл Решение № 38  от 26.03.2019 г. на ВКС,постановено по т.д.№ 1157/2018 г на второ т.о. на ТК, докладчик: съдия Камелия Ефремова.

       По въпроса коя погасителна давност се прилага по договорите за банков кредит или по договор за предоставяне на паричен  заем- дали   кратката тригодишна давност или общата петгодишна давност то чл.110 ЗЗД  съществува трайна  и непротиворечива практика на ВКС.

От  приетото  пред първата инстанция, без да бъде оспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Г.Д.. се установява, че по усвоения през исковия период от време/ 25.11.2014 г до 23.07.2015 г. кредит- кредитополучателят не е направил погасителни вноски по главницата.  Това означава ,че неизпълненото задължение за заплащане на главницата по  договора за банков кредит на продукт „ Бизнес Овърдрафт“ е в размер на 30 000 лева. Наред с това  е установено , че банката е направило  разходи за нотариални такси в общ  размер на 114 лева.  Вещото лице е установило, че  първата просрочена вноска по договорната лихва е вноската с падеж 07.09.2015 г.  Съгласно чл.26 ,б.“г“ от договора за банков кредит банката има право да обяви предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора за кредит в случая когато длъжника не изпълни задълженията си по договора „ включително при невнасяне на дължима вноска по главница и/или лихва „. Такава просрочена погасителна вноска за изплащане на договорна лихва е вноската с падеж: 07.09.2015 г.

Всъщност последната постъпила по кредитната сметка на длъжника сума е в размер на 150 лева, която сума е получена на 26.10.2015 г. С тази сума е погасена част от дължимата за месец септември 2015 г. погасителна вноска.

От заключението на ССЕ става ясно, че кредитополучателят е преустановил да погасява кредита, като банката на основание чл.26,б.“г“от договора е обявила предсрочната изискуемост на цялото вземане, т.е. и по отношение на погасителните вноски,чийто падеж не е настъпил.Изявлението на банката, с която целият кредит е обявен  за предсрочно изискуем е обективирано в нотариална покана,изпратена чрез ЧСИ Р. С. и надлежно връчена на дружеството-длъжник на дата 27.03.2019 г.  Нотариалната покана е получена лично от управителя и едноличен собственик на капитала С.А.Х., който е положил подписа си като получател/ виж л.20 от делото на КОС/.

 

  След като волеизявлението за предсрочна изискуемост, отправено от банката-кредитор е получено от длъжника на 27.03.2019 г., то  това е началният момент, от който започва течението на петгодишния давностен срок,в който се погасява вземането на банката, произтичащо от договора за банков кредит на продукт „Бизнес Овърдрафт“.

  Този давностен срок не  е изтекъл към 09.10.2019 г., на която дата е предявена исковата молба.  Всъщност  искът се счита за предявен с подаването на заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК. Такова заявление е депозирано  пред заповедния съд  на дата20.08.2019 г. и безсъмнено към този момент вземането не е било погасено по давност.

   Следва да се потвърди обжалваното решение, при постановяването на което съдът е приложил точно материалния закон – чл.422,ал.1  ГПК, както и чл.110,ал.1 ЗЗД в частта ,с която е приел, че вземането за  неиздължена главница  по  договора за банков кредит се погасява с изтичането на общата петгодишна погасителна давност.

  Въззиваемата страна претендира за присъждане на съдебни разноски пред въззивната инстанция,но не представя доказателства такива  действително да са направени пред тази   инстанция. Поради което и съдебни разноски  не следва да се присъждат.

    По тези съображения  Пловдивският апелативен съд

 

                      Р    Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 97/  30.06.2020 г.постановено от Кърджалийският окръжен съд  по търг.дело № 63/2019 г.

 Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ЧЛЕНОВЕ:1.           2.