№ 417
гр. Плевен, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря А. Г. П.
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно
гражданско дело № 20234400500637 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 930/26.06.2023 г., постановено по гр. дело № 7033/2021 г.
по описа на ПлРС, съдът е отхвърлил предявеният иск от П. Й. П., ЕГН
**********, гр. С., ул. „П.Е.“ *, вх.*, ет.*, ап.* против Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от м. С. М. - Г., П.
В. Д. и Г. Н. Г. - изпълнителни директори с цена на иска 100 лв., предявен
като частичен от 10 000 лв. обезщетение за имуществени вреди с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, като неоснователен.
Осъдил е на основание чл.78 от ГПК П. Й. П., ЕГН **********, гр. С.,
ул. „П.Е.“ *, вх.*, ет.*, ап.*, да заплати на Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от м. С. М. - Г., П. В. Д. и Г. Н.
Г. - изпълнителни директори, направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 500,00 лв.
С Решение № 1262/12.09.2023 г., постановено по гр. дело № 7033/2021
г. по описа на Плевенски районен съд, съдът е допуснал на основание чл.250
от ГПК допълване на Решение № 930/26.06.2023 г, постановено по гр.дело №
7033/2021 г. по описа на ПлРС, като е отхвърлил предявеният иск от П. Й. П.,
ЕГН **********, гр С., ул. „П.Е.“ *, вх.*, ет.*, ап.* против Застрахователна
1
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от м. С. М. - Г., П.
В. Д. и Г. Н. Г. - изпълнителни директори до пълния предявен размер на
предявения иск – 3025,00 лв., предявен като частичен иск от 10000,00 лв.
Постъпила е въззивна жалба от П. Й. П. чрез процесуалния му
представител – адв. Г. Х. срещу постановеното от ПлРС Решение №
930/26.06.2023 г. по гр. дело № 7033/2021 г. по описа на същия съд. С
въззивната жалба, въззивникът обжалва Решение № 930/26.06.2023 г.,
постановено по гр. дело № 7033/2021 г. по описа на ПлРС в частта, в която
съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за
сумата от 1245,25 лв., ведно със законната лихва върху тази сума. Следва да
се отбележи, че с Решение № 930/26.06.2023 г. е отхвърлен предявеният иск
от П. Й. П. против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД – гр. София с
цена на иска 100 лв., предявен като частичен от 10 000 лв. обезщетение за
имуществени вреди с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Въззиваемият навежда доводи, че необосновано първоинстанционният
съд е приел, че в качеството му на водач на МПС марка „Фолксваген“, модел
„Пасат“, с peг. № *** има вина за настъпване на процесното ПТП, неправилно
е определил размера на дължимото застрахователно обезщетение, както и
неправилно е приел, че за него не са възникнали права по застраховка
„Гражданска отговорност. Изводите на съда са необосновани и не почиват на
събрания по делото доказателствен материал. Налице е пълно несъответствие
между приетите по делото доказателства и направените от съда изводи в
решението. Решението на първоинстанционния съд е неправилно,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и
утвърдената съдебна практика. Съдът не е обсъдил и взел предвид всички
събрани по делото доказателства при постановяване на решението, а е
обосновал крайния си акт само на избрани от него такива. Обжалваното
решение е неправилно, тъй като съдебният състав е формирал крайните си
изводи по съществото на спора, като е приел за доказани определени факти,
но е игнорирал други, установени по делото обстоятелства, имащи важно
значение относно настъпването на инцидента. Игнорирането на горните
обстоятелства е довело до създаване на погрешно убеждение в съдебния
състав, досежно реализирането на процесния пътен инцидент.
На първо място, въззивникът счита, че съдът неправилно е приел, че
вината за процесното ПТП е негова, в качеството му на водач на МПС марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ***, тъй като към момента на
инцидента за управляваното от него МПС не е била налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, като навежда доводи, че
обстоятелството, дали за дадено МПС - участник в ПТП, има сключена
„Гражданска отговорност“ или не, не е обстоятелство, имащо отношение към
въпроса за вината на водачите за настъпване на ПТП. От представената по
делото Справка от информационния център на Гаранционен фонд е видно, че
към датата на процесното ПТП — *** г., МПС с peг. № *** е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с „ДЗИ - Общо
застраховане“ АД, валидна от 18.10.2019 г. до 17.10.2020 г., а погрешно
2
вписаното, че застраховката на МПС „Фолксваген“ е валидна до 17.10.2019 г.,
а не до 17.10.2020 г. е техническа грешка на длъжностното лице, изготвило
потокола.
На следващо място, въззивникът твърди, че погрешният извод на съда
за това, налице ли е валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС с
peг. № *** е предпоставило формирането на друг погрешен извод, а именно,
че липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“, вероятно
означава, че автомобилът му не е преминал и годишен технически преглед и е
приел, че процесното МПС не е следвало да се движи по пътната мрежа.
Обстоятелство, дали дадено МПС е преминало годишен технически преглед е
напълно ирелевантно за настоящия правен спор. Обстоятелството, дали за
дадено МПС, което е участвало в ПТП, е налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ или не, не е от значение за
претенцията за вреди на неговия водач, който вследствие на инцидента е
претърпял вреди, насочена пряко срещу застрахователя на виновния водач.
Съгласно чл. 429 ал.1 т.1 от КЗ „С договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие“. Освен това, следва да се отбележи,
че в Кодекса за застраховането е уредена възможността за лица, претърпели
вреди именно вследствие на действия на водачи на МПС-та, за които не е
било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, да претендират обезщетение за претърпените от
тях вреди от Гаранционен фонд, съгласно чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ. Т. е.
самият закон е предвидил възможността по пътищата да се придвижват
водачи без валидна „Гражданска отговорност“ за управляваните от тях МПС.
Според въззивника, съдът неправилно е приел, че действията му, в
качеството на водач на МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. №
***, са допринесли за настъпване на процесното ПТП. По делото е приета
като доказателство Присъда на ПлРС, която съгласно чл.300 от ГПК обвързва
гражданския съд относно противоправността на деянието и виновността на
дееца, т.е. налице са доказателства, от които се установява, че вина за
настъпване на инцидента има не ищецът, а единствено другият участник в
ПТП - Н. Г. Г., в качеството му на водач на МПС марка „Шкода“, модел
„Фабия“, с peг. № ***. Освен това, по делото е приета и САТЕ, съгласно
която ПТП е настъпило в лентата на движение на л.а. „Фолксваген“,
вследствие на предприета маневра изпреварване от страна на водача на л.а.
„Шкода“. Напълно необоснован е и изводът на съда, че е управлявал МПС с
несъобразена с пътните условия скорост, тъй като по делото не са събрани
каквито и да било данни относно скоростта на движение на МПС марка
„Фолксваген“.
Въззивикът счита, че неправилно е определен и размерът на дължимото
обезщетение на имуществени вреди, като не става ясно каква сума съдът
приема за дължимо обезщетение. Счита, че с оглед извършеното от ответника
3
плащане, след завеждане на делото на сумата в размер на 1779,75 лв., съдът е
следвало да уважи предявеният иск за сумата от 1245,25 лв. (3025 лв. -
1779,75 лв. = 1245,25 лв.), като отхвърли исковата претенция над размера на
посочената сума от 3025,00 лв., като е следвало да му присъди пълния размер
на сторените по делото разноски.
На следващо място, според въззивника, необосновано съдът е приел в
мотивите на обжалваното решение, че за него не са възникнали права,
вследствие процесното ПТП. В случая, П. П. не е страна по застрахователното
правоотношение, покриващо отговорността на виновния за процесното ПТП
водач на МПС марка „Шкода“, модел „Фабия“, с peг. № ***, като именно от
сключената от собственика на МПС марка „Шкода застраховка „Гражданска
отговорност“ произтичат правата му за обезщетение за вреди, претърпени
вследствие процесното ПТП.
В жалбата се навеждат доводи и че първоинстанционният съдебен акт е
резултат от порочно воден процес, като същият е постановен след допуснати
редица процесуални нередности, като развива подробни съображения в тази
насока.
Моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да осъди ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София да заплати на
П. Й. П. сума в размер от 1245,25 лв., представляваща разликата между общо
претендираната сума в размер на 3025,00 лв. и платените от ответника
1779,75 лв., която сума представлява обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди, свързани с увреждането на МПС марка „Фолксваген“,
модел „Пасат“, с peг. № ***, в резултат на ПТП, настъпило на *** г., ведно
със законната лихва върху същата сума, считано от датата на подаване на
настоящата искова молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендира направените разноски пред двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия
ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София, с който се оспорва изцяло въззивната жалба,
като неоснователна.
Въззиваемият твърди, че гражданските права на П. Й. П. са защитени и
удовлетворени, тъй като е прието, че сумата, която ще възстанови загубата му
е в размер на 1779,75 лв. и същата е преведена по неговата сметка на
02.12.2021 г. Сумата на автомобила към датата на ПТП е 3558,82 лв., като
въззиваемият счита, че неправилно вещото лице е определило, че остатъчната
стойност е 798,52 лв., поради обстоятелството, че частите на процесния
автомобил към датата на възможна продажба - днешна дата са на по-висока
стойност, с оглед на което сумата, която е преведена на въззивника в размер
на 1779,75 лв. е обезщетила същия и друга сума и обезщетение не следва да
бъде определяно и отсъждано.
Моли Окръжния съд, да остави въззивната жалба без уважение и да
потвърди първоинстанционното решение. Претендира адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство за две съдебни инстанции,
както и направените съдебни и деловодни разноски.
В съдебно заседание на 18.10.2023 г., въззивникът П. Й. П., редовно
4
призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от
13.10.2023 г. въззивникът П. Й. П. чрез процесуалния си представител – адв.
Г. Х. поддържа въззивната жалба и моли съда, да постанови решение, с което
да отмени, като неправилно Решение № 930/26.06.2023 г., постановено по гр.
дело № 7033/2021 г. по описа на ПлРС, с което е отхвърлен предявеният иск и
да постанови друго, с което да осъди ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на П. Й. П.
сумата от 1245,25 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тази сума. Претендира направените
разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание на 18.10.2023 г., въззиваемият ЗК „Лев Инс“ АД –
гр. София, редовно призован, се представлява от адв. Н. М. от ПлАК, който
моли, да бъде оставена без уважение въззивната жалба, като се потвърди
първоинстанционното решение.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е основателна.
Решението на ПлРС е неправилно и незаконосъобразно.
Пред ПлРС е предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от ТЗ от П. Й.
П., ЕГН **********, от гр. С. чрез процесуалния му представител – адв. Г. Х.
против ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София, ЕИК *** с цена на иска 100,00 лв.,
предявен като частичен иск от 10 000,00 лв., представляващи обезщетение за
претърпени имуществени вреди, свързани с увреждането на МПС марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ***, в резултат на ПТП, настъпило на
*** г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
В съдебно заседание на 29.05.2023 г., съдът е допуснал на основание
чл.214 от ГПК изменение на иска, като същият се счита предявен за сумата от
3025,00 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба.
Безспорно е установено по делото, че на *** г., около 7,10 часа на път I-
3 между гр. Бяла и гр. Ботевград, в посока с. Тотлебен е възникнало ПТП
между МПС марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № ***, управлявано от Н.
Г. Г. и МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. № ***, управлявано
от П. Й. П.. По повод произшествието е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица с рег. № *** г. по описа на СПП при ОД на МВР – гр.
Плевен. По случая е образувано НОХД № 2323/2020 г. по описа на ПлРС,
приключило с влязла в сила присъда, с която подсъдимият Н. Г. Г. е признат
5
за виновен за настъпилото на *** г. ПТП.
По делото пред Районния съд е допусната и назначена съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. А. И. С.. Съгласно
заключението на вещото лице, пазарната стойност на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ към момента на настъпване на ПТП е била
3558,82 лв., като вещото лице е отразило, че възстановяването на лекия
автомобил е икономически нерентабилно и нелогично. В тази връзка, вещото
лице е отбелязало, че в условията на щета, възникнала при застрахователно
събитие, със следваща ликвидация по условията и реда на Наредба № 49/2014
г. на КФН, която ангажира отговорността на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на водачите на МПС“, следващото се
обезщетение е в размер на 2395,58 лв. за собственика на увреденото МПС
марка „Фолксваген“, модел „Пасат“.
От представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства
се установява, че след подаване на исковата молба и образуване на делото, на
02.12.2021 г. ответникът ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София е превел по сметка на
ищеца П. Й. П. сумата от 1779,75 лв., тъй като, след като е била разгледана от
Застрахователно-експертна комисия при ЗК „Лев Инс“ АД претенцията на
същия за имуществени вреди е прието, че това е сумата, която ще възстанови
загубата.
Съгласно чл.429 ал.1 т.1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума,
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" /чл.432 ал.1 от КЗ/.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.432 ал.1 от КЗ
е необходимо да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди.
За да възникне деликтна отговорност по чл.45 от ЗЗД, което, при
наличие на застрахователно правоотношение и другите предпоставки по КЗ,
да обуслови отговорността на застрахователя, следва да се даде отговор първо
на въпроса налице ли е противоправно поведение у водача, има ли вреда, има
ли вина, съществува ли причинна връзка между деянието и настъпилите
вредоносни последици.
6
Правната норма, регламентирана в чл.432, ал.1 от КЗ урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. За да е налице фактическият състав, от който
възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, следва да са налице
следните материални предпоставки: 1. Застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования; 2. Наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между
делинквента и ответника – застраховател; 3. Отправяне към застрахователя на
писмена застрахователна претенция от увредения, ведно с предоставяне на
пълни и точни данни за банковата сметка на увреденото лице, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в случаите на
възстановяване в натура и 4. Застрахователят да не е платил в срока по чл.496
от КЗ, да откаже да плати обезщетение или увреденото лице да не е съгласно
с размера на определеното или изплатеното обезщетение /чл. 496 от КЗ/.
На първо място, следва да се посочи, че вината за настъпилото ПТП е
на водача на МПС марка „Шкода“, модел „Фабия“, с рег. № ***, управлявано
от Н. Г. Г., а не на ищеца в първоинстанционното производство и въззивник -
П. Й. П.. Пред първоинстанционния съд е приложена, като писмено
доказателство Присъда № 260037/14.12.2020 г., постановена по НОХД №
2323/2020 г. по описа на ПлРС, с която подсъдимият Н. Г. Г. е признат за
виновен за престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“ вр. ал.1 б.“б“ пр.1 и пр.2 вр.
чл.342 ал.1 от НК, извършено на *** г. Освен това, вещото лице по
изготвената съдебна автотехническа експертиза, изяснявайки механизма на
причиняване на ПТП, дава заключение, че същото е настъпило в лентата на
движение на л.а. „Фолксваген“, вследствие на предприета маневра
изпреварване от страна на водача на л.а. „Шкода“. Окръжният съд не споделя
доводите на първоинстанционния съд, че вина за процесното ПТП има и
въззивника, като водач на МПС марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с peг. №
***, тъй като същият е бил без задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Видно от представения на л.62 от делото пред РС Доклад по
щета е, че събитието ПТП, настъпило на *** г. представлява покрит риск от
условията на Застрахователния договор, полица № BG***, валидна от
03.05.2019 г. до 02.05.2020 г. Освен това, наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ никъде не е въведено от законодателя като
предпоставка, обуславяща основателността на претенцията за обезщетение.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях на трети лица вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство, а когато виновният водач
7
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, обезщетенията се заплащат от Гаранционния фонд.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебна
автотехническа експертиза се установява, че уврежданията, констатирани по
МПС „Фолксваген Пасат“ са получени, вследствие настъпилото ПТП на *** г.
и се изразяват в разрушаване на предната част на автомобила.
С оглед горното, съдът приема, че е осъществен фактическият състав на
чл.45 от ЗЗД, както и е налице фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, а именно: 1.
Застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил
имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования;
2. От представения пред първата инстанция Доклад по щета е видно, че е
налице сключена Застраховка „Гражданска отговорност“ № BG***, валидна
от 03.05.2019 г. до 02.05.2020 г., от която се установява наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
"Гражданска отговорност" между делинквента и ответника – застраховател,;
3. От представеното писмо от 14.07.2021 г. на ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София
до въззивника П. Й. П. е видно, че във връзка с отправена към застрахователя
на писмена застрахователна претенция от увредения е образувана щета №
***, както и е представено удостоверение с предоставяне на пълни и точни
данни за банковата сметка на увреденото лице, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя и 4. От представеното Уведомление
№ 9459 от 19.10.2021 г. на ЗК „Лев Инс“ АД – гр. София до П. Й. П. се
установява, че Застрахователят е отказал да плати обезщетение.
Окръжният съд не споделя твърденията на първоинстанционния съд в
мотивите на решението, че процесният автомобил е бил слабо видим или
невидим за водача Г.. П. е карал с несъобразена с метеорологичните условия
скорост и същият не е могъл да спре в безопасната зона и да предотврати
настъпването на ПТП. Ищецът не се е съобразил нито с конкретната пътна
обстановка, нито със знаците, регулиращи движението в конкретния участък
от пътя, нито с особеностите на извършваната маневра и на самото превозно
средство, което поведение е причина за настъпване на транспортния
инцидент, съответно - за възникване на заявения вредоносен резултат. Тези
твърдения са инкорпорирани в съдебното решение от отговора на исковата
молба и не са подкрепени от абсолютно никакви доказателства по делото. В
този смисъл, настоящата съдебна инстанция не споделя развитите
съображения от РС за наличие на съпричиняване и приложение на
разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД.
Досежно развитите доводи във въззивната жалба, че неправилно е
определен размерът на дължимото обезщетение на имуществени вреди и не
става ясно каква сума съдът приема за дължимо обезщетение, като счита, че с
оглед извършеното от ответника плащане, след завеждане на делото на
сумата в размер на 1779,75 лв., съдът е следвало да уважи предявеният иск за
сумата от 1245,25 лв. (3025 лв. - 1779,75 лв. = 1245,25 лв.), като отхвърли
8
исковата претенция над размера на посочената сума от 3025,00 лв., следва да
се отбележи, че Решение № 1262/12.09.2023 г., с което е отхвърлен
предявеният иск от П. Й. П. против Застрахователна компания „Лев Инс“ АД -
гр. София до пълния размер на предявения иск – 3025,00 лв., като частичен
иск от 10000,00 лв. е влязло в сила, като необжалвано.
Предмет на въззивна проверка е Решение № 930/26.06.2023 г., с което
съдът е отхвърлил предявеният иск от П. Й. П. против Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД - гр. София, с цена на иска 100,00 лв., предявен като
частичен от 10 000 лв., представляващ обезщетение за причинени
имуществени вреди.
Въззивната инстанция намира,че следващото се обезщетение по
задължителна застраховка ГО“ с оглед състоянието на увредения автомобил
и икономически нерентабилното му възстановяване /т.нар.“тотална щета“/,е в
размер на 2 395,58лв. съгласно т.5 по заключението на в.лице инж.А. С. по
допълнителната САТЕ.
Предвид влязлото в сила Допълнително решение № 1262/12.09.2023г.,
по настоящото дело, с което е отхвърлен предявения иск до пълния му размер
от 3025,00 лв., като частичен иск от 10000,00 лв., както и наличието на
писмени доказателства по делото за заплатена от страна на ЗК „Лев Инс“ гр.
София сума в размер на 1779,75 лв. като обезщетение след завеждане на
делото,при размер на обезщетението до пълното възмездяване на
причинените на ищеца имуществени вреди от 2 395,58лв., настоящата
инстанция намира, че предявеният иск с пр.основание чл.432,ал.1 от КЗ в
размер на 100,00 лв., като частичен такъв от 10 000,00 лв., представляващ
обезщетение за причинени имуществени вреди на ищеца П. Й. П., вследствие
настъпилото на *** г. ПТП, се явява основателен и следва да бъде уважен.
Следва бъде отменено решение № 930/26.06.2023 г. на Пл.РС,
постановено по гр. дело № 7033/2021г.по описа на същия къд ,като по
съществото на правния спор бъде осъдено ЗК „Лев Инс“ АД,гр. София да
заплати на П. Й. П. от гр. С. сумата в размер на 100,00 лв., предявена като
частичен иск от 10000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
него имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на *** г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото и с оглед цената на иска като частичен
такъв,следва да бъде намален размера на претендираните от ищеца П. Й. П. в
първоинстанционното производство суми като разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 720,00 лв., като същото бъде присъдено в размер
на 480,00 лв. с ДДС, съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Следва да бъде намален и размера на претендираната от въззивника П.
9
Й. П. сума като адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция в размер на 510лв., като същото бъде присъдено в
размер на 480,00 лв. с ДДС, съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При този изход на делото, Застрахователна компания „Лев Инс“ АД –
гр. София, ЕИК *** следва да бъде осъдена да заплати на П. Й. П., ЕГН
********** направените деловодни разноски пред първата инстанция в общо
в размер на 766,00 лв., от които 480,00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение,
както и направените деловодни разноски пред въззивната инстанция в общо в
размер на 505,00 лв., от които 480,00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.271 ал.1 от ГПК Решение №
930/26.06.2023 г., постановено по гр. дело № 7033/2021 г. по описа на Пл.РС,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД ,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, представлявано от м. С. М. - Г., П. В. Д. и Г. Н. Г. -
Изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на П. Й. П., ЕГН **********, гр. С.,
ул. „П.Е.“ *, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 100,00 лв., предявена като частичен иск
от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на *** г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД ,
ЕИК ***, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от м.
С. М. - Г., П. В. Д. и Г. Н. Г. - Изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на П.
Й. П., ЕГН **********, гр. С., ул. „П.Е.“ *, вх.*, ет.*, ап.* направените
деловодни разноски пред първата инстанция в размер на 766,00 лв., от които
480,00 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2 т.1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и направените деловодни разноски пред въззивната
инстанция в размер на 505,00 лв., от които 480,00 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение, съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11