№ 19588
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110103829 по описа за 2024 година
Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 19896/22.01.2024г. на СРС, подадена
от Й. Ц. Д. срещу А. Х. М..
Ищецът Й. Ц. Д. чрез адв. Н. Д. – АК-София, е предявил срещу ответницата А. Х. М.
искове с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК за осъждането ú да му заплати,
както следва:
4597,29 лева, представляващи обезщетение за нанесени му имуществени вреди
– разходи за лечение, консултации и терапии, лекарства и адвокатски хонорар,
последица от подаването срещу него от ответницата на молба за защита от домашно
насилие, по която било образувано гр.д. № 37636/2023г. на СРС и по което молбата ú
била оставена без разглеждане като недопустима, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба /22.01.2024г./ до окончателното изплащане на сумата;
5000,00 лева, представляващи обезщетение за нанесени му неимуществени
вреди – негативни емоции, тревожност и притеснения, срам и унижение пред близки,
колеги и пред семейството му, влошаване на здравословното състояние, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба /22.01.2024г./ до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че ответницата подала срещу него молба за защита от домашно
насилие с приложена към нея декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, с което умишлено разгласила
за него неверни данни и интимни обстоятелства с цел той да бъде опозорен пред
семейството му, пред колегите му и пред обществото. С Решение № 5965/17.04.2023г. по
гр.д. № 37636/2023г. на СРС, съдът оставил молбата на М. без разглеждане като недопустима
и прекратил производството. В молбата си тя твърдяла, че с Д. ползвали за съвместно
съжителство дома му, в който той живеел с цялото си семейство повече от 20г., че се държал
обсебващо и контролиращо с нея, че я биел, заплашвал, следял и изнудвал, опитал се да я
насили сексуално. По делото обаче се доказало категорично, че двамата никога не били
живели заедно във фактическо съжителство, нито изложените от нея обстоятелства били
1
верни. Сочи се, че тя е съзнавала това, като умишлено е искала да му навреди.
Разгласяването на подобни обстоятелства се отразило значително негативно на ищеца. Той
започнал да вдига кръвно, налагало се да прави изследвания, да се консултира с психолог, да
приема лекарства и да осъществява терапии. Наложило се и да заплати хонорар на адвокат
за защита по воденото срещу него дело. Така му били нанесени имуществени вреди в размер
от 4597,29 лева. Тъй като книжа по делото му били връчени в отворен плик по месторабота
и всички разбрали за какво става въпрос, като там се съдържали и лични и интимни снимки
на ищеца, това увредило репутацията му пред колегите му. Семейните отношения се
влошили много, тъй като в тях започнали да се налагат недоверие, избухвали скандали и се
отправяли взаимни обвинения. Случилото се отразило значително върху съпругата и децата
на ищеца, които били разпитвани като свидетели. Той страдал от проблеми със сърцето,
изпитвал хронична обърканост, тревожност и нестабилност, чувствал страх и
неудовлетвореност в работата си, както и вкъщи като баща и съпруг. В тази връзка се
налагали многократни психологически консултации. Като служител в МВР никога нямал
наказания, дори бил награждаван. Въпреки това, с цел да предотврати инциденти спрямо
себе си, той предал и личното си оръжие за съхранение в СДВР. В насрочените по делото
публични съдебни заседания ищецът се явява лично, като се представлява от адв. Д..
Предявените искове се поддържат, включително в хода на устните състезания.
Допълнителни съображения излага в Писмени бележки, вх. № 330029/17.10.2024г. на СРС.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата А. Х. М. чрез адв. Х. В. – АК-София, е
подала Писмен отговор, вх. № 83176/13.03.2024г. на СРС, с който оспорва предявените
искове като неоснователни. Не оспорва, че е подала молба за защита по ЗЗДН, както и че
делото е прекратено поради недопустимостта на тази молба. Това обаче не значело, че тя не
била търпяла тормоз от страна на ищеца по настоящото дело. Твърди, че с него поддържали
интимна връзка от лятото на 2019г. Никога не били живели заедно за постоянно. Имали
общо ежедневие, ползвали места за срещи в София и извън нея, хотели. Постепенно Д.
започнал да налага властнически маниер в отношенията им. Позволявал си да я удря и души,
да я заплашва. Без нейно знание записвал сексуалните актове помежду им и с други жени, а
след това я изнудвал, че ще ги разгласи. При това положение през м.06.2022г. тя му заявила,
че прекратяват отношенията си. Оттук последвали заплахи, следене и посегателства срещу
имуществото ú. Притеснявала се да подаде сигнал в полицията с оглед служебното му
положение. Тъй като се страхувала за себе си и близките си, М. се обърнала към адвокат,
който я посъветвал да се предприемат действия по реда на ЗЗДН, както и сторила. В
образуваното в тази връзка производство липсвало произнасяне по същество на
оплакванията, тъй като съдът приел, че липсва общо фактическо съжителство, което
изключвало прилагането на ЗЗДН. Това обаче не значело, че не е доказано насилие и тормоз.
Сочи се, че заявените от ищеца вреди не са действителни и в причинно-следствена връзка с
нейните действия. Оспорва се поведението на ответницата да е неправомерно, а точно
обратното – същата търсела защита. Документите за медицинското състояние на ищеца били
създадени за целите на процеса и били с невярно съдържание и неистински. В насрочените
по делото публични съдебни заседания ответницата не се явява или се явява лично, като се
представлява от адв. В.. Предявените искове се оспорват, включително в хода на устните
състезания. Допълнителни съображения се излагат в Писмени бележки, вх. №
326114/15.10.2024г. на СРС.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и становището на ответницата, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното.
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено
2
решение или решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК е за ищеца. Същият следва при условията на пълно
и главно доказване да установи извършено от ответницата деяние, неговия противоправен
характер, наличието, естеството и интензитета на причинените от него вреди, както и
причинната връзка на същите с извършеното противоправно деяние. В тежест на ответника
е да установи обстоятелства, обуславящи липса на поведение в разрез с добросъвестността и
добрите нрави, в това число верността на процесните си изявления. В тежест на ответника е
да установи, че е заплатил претендираните спрямо него суми. В тежест на всяка от страните
е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
От присъединеното за послужване гр.д. № 37636/2022г. на СРС се установява, че
същото е образувано по Молба за издаване на съдебна заповед за незабавна защита и
постановяване на мерки за защита по реда на ЗЗДН, вх. № 145430/12.07.2022г. на СРС,
подадена от А. Х. М. срещу Й. Ц. Д.. В същата се с очи, че ищцата и ответникът били в
интимна връзка и фактическо съжителство от м.03.2020г. до м.06.2022г., като споделяли
общо жилище – апартамент в град София, ж.к. „***********“, бл. 11, ет. 15, ап. 66. Ищцата
знаела, че той е имал предишна връзка или брак, както и деца. Постепенно Д. започнал да се
държи контролиращо и обсебващо. Той записвал на телефона си секс-актове с нея и други
жени, като ú заявявал, че ще ги разгласи, ако не изпълнява желанията му. Заплашил я, че ако
се разделят, ще ú се случи нещо лошо, например да ú изгори колата. Въпреки това тя
прекратила връзката. На 22.06.2022г. Д. се появил пред сградата на работата ú и я заплашил,
че знае къде работи и ще разгласи обстоятелства около интимния им живот, включително
фото и видеоматериали от секс-актове, както и за сексуалните атрибути, които държала в
колата си. На същия ден, като си тръгнала от работа, установила, че стъклото на колата ú е
спукано от удар, а на чистачката бил закрепен пепелник от автомобил, който разпознала като
такъв, оставен от нея в автомобила на Д. по време на връзката им. Излагат се и други
случаи, в които е била причаквана от Д., включително за упражнено от него физическо
насилие и опит за сексуално такова, получени по мобилния телефон съобщения и снимки. В
тази връзка М. е поискала издаване на заповед за защита по реда на ЗЗДН срещу Д. и
налагане на съответните мерки за защита. Приложена е декларация по чл. 9 ЗЗДН. Издадена
е Заповед за незабавна защита № 185/12.07.2022г., с която Д. е задължен да се въздържа от
домашно насилие по отношение на М., както и му е забранено да я доближава на по-малко
от 200,00 метра. С Решение № 5965/17.04.2023г. по гр.д. № 37636/2022г. на СРС, III ГО, 83
състав, молбата за защита е оставена без разглеждане. За да се произнесе така, съдът е приел
въз основа на събраните по делото доказателства, че между страните не е налице установено
наличие на фактическо съпружеско съжителство, съответно липсва пасивна легитимация на
ответника, поради което молбата е недопустима. Върху решението е поставено означение за
влизането му в сила на 26.05.2023г. Решението е допълнено в частта за разноските с
Определение № 27483/07.08.2024г. по същото дело, влязло в сила на 26.09.2023г.
Видно от предоставеното заверено копие от пр.пр. № 42986/2020г. на СРП, В. Ф. –
Прокурор в СРП, с постановление от 18.01.2021г. е отказал да образува досъдебно
производство по подаден от А. М. срещу Й. Д. сигнал за психически тормоз, заплахи и
преследване поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление.
Видно от Писмо, вх. № 136254/24.04.2024г. на СРС, от СДВР – 01 РУ, Й. Д. на
07.10.2022г. е предал доброволно служебното си огнестрелно оръжие поради подадената от
М. молба за защита от домашно насилие. След представяне на решението по делото
оръжието е върнато обратно на Д. на 09.02.2024г., като е представено и копие от съответната
разписка.
По делото е изслушано заключение на вещо лице д-р Д. М. по съдебно-медицинска
3
експертиза. Според същото от приложените по делото материали се установява, че ищецът
страда от артериална хипертония, като заболяването е започнало през м.07-08.2022г.,
потвърдено през м.09.2022г., откогато е започнало и медикаментозно лечение. Заболяването
е налице и към момента на изготвяне на заключението. Същото е с комплексен характер,
като не може да се посочи само една причина като негов източник. Стресът е един от
факторите за възникването на артериална хипертония. Сочи се, че при наличие от стрес,
свързан с описаното в исковата молба съдебно производство, той се отразява върху
здравословното състояние на ищеца, предизвиквайки повишаване на артериалното кръвно
налягане.
По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-психиатрична
експертиза от д-р С. Д.. Според вещото лице от м.09.2022г., след прекъсване на извънбрачна
връзка и започване на съдебни дела, ищецът страда от смесено тревожно-депресивно
разстройство F41.2 лека степен, което е невротично заболяване, свързано със стрес и
соматоформни разстройства, в причинно-следствена връзка със съдебното производство,
като не представлява психиатрично заболяване в истинския /тесен/ смисъл на понятието.
Провеждано е психотерапевтично лечение без нужда от психиатрични лекарства.
По делото са представени писмени материали относно проведени психологични
консултации в център „Витае“, както и в Института по психология към МВР.
По делото като свидетели са разпитани Д. Д.а, И.И., А.П. и Д.Г..
Свидетелката Д. Д.а е дъщеря на ищеца. Не познава ответницата и не я е виждала.
Знае, че с баща ú са имали някаква връзка и след това по този повод имало някакво дело, по
което също ходила да свидетелства. Преди това в семейството не знаели за тази връзка. Това
дело се отразило много зле на баща ú – не се чувствал добре, бил изнервен и се карал с тях
постоянно без причина, а преди не било така. Много остри станали отношенията между
баща ú и майка ú. Последната даже се изнесла и отишла да живее на село, за да се успокои.
Причината за кавгите била тази жена /М./, защото Д. разказал в семейството си какво е
станало с предишното дело. Причината за конфликтите били, че Д. не се държал добре с
децата и съпругата си.
Свидетелят И.И. е колега - командир на ищеца. Работят заедно в СДВР – Дирекция
„********“. Виждат се на около три дни, а се събират и извън работата. Не познава А. М..
Знае, че Д. имал някакви проблеми. От около година и половина той се променил, затворил
се, по-трудно се работело с него, не комуникирал, не идвал на сбирки, отказвал да дава
дежурства с колежки. Чуло се, че са му връчвани книжа по месторабота, но не може да каже
нищо по-конкретно. Д. имал служебно оръжие, което седяло при свидетеля в касата в село
Бусманци. Знае, че Д. посещава лекари, но дали ходи на психолог не може да каже.
Свидетелката А.П. е приятелка с А. М. от повече от 20 години. С нея се виждали
всяка седмица. Й. Д. познавала покрай А. – тя имала отношения с него, били гаджета, не
били женени. Това било през 2019г. Отначало нещата вървели добре, но към лятото на 2020г.
той започнал да не ú дава да контактува, ограничавал я. След като се разделили Д. искал М.
да му върне вещите. Свидетелката отишла с нея и се скрила наблизо, тъй като М. се
страхувала – ако стане нужда, да викне помощ. Д. дърпал М. за ръцете. Знае, че М. искала да
си извади ограничителна заповед, защото Д. я преследвал – идвал пред входа, идвал в
градинката, където седели с децата. Виждала го е и с кола. Седял отстрани, звънял на М. по
телефона и ú казвал, че е там и вижда какво прави. Страхувала се да излиза, трябвало да я
посрещат и изпращат, тъй като Д. я причаквал пред входа, оставял и разни неща върху
колата, даже с пепелник счупил стъклото на колата ú. Това свидетелката не го е видяла, а ú
го разказала М.. Свидетелката лично е виждала кат М. се разтреперва само при обаждане от
ищеца.
Свидетелката Д.Г. се познава с А. М. от 15-годишни и се виждат почти всеки ден.
Знае кой е ищецът – преди доста време той бил квартален патрул в квартала, където
4
живеели. Имал близки интимни отношения с М., които започнали през 2019г. и приключили
през 2020г. Д. се държал обсебващо, заплашвал М. и детето ú. Виждала била чатове.
Работела заедно с М., а Д. непрекъснато ú звънял, непрекъснато я следял с въпроси къде е и
с кого е. След като се разделили, ответницата се страхувала дали няма да я причака някъде,
дали няма да се случи нещо на нея или детето ú. М. споделяла на свидетелката, че постоянно
вижда колата на Д., че обикаля около блока ú.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно и
противоправно е причинил другиму. За да възникне отговорност съгласно посочената
разпоредба, следва да бъде установено по делото, че ответникът е извършил определено
деяние, неговия противоправен характер, наличието, естеството и интензитета на
причинените от него вреди, причинната връзка на същите с извършеното противоправно
деяние.
От събраните по делото доказателства се установява, а и между страните не се спори,
че ответницата е подала срещу ищеца молба за защита от домашно насилие, по което е
образувано гр.д. № 37636/2022г. на СРС, която молба е оставена без разглеждане като
недопустима.
Съгласно чл. 45 от Конституцията на Република България гражданите имат право на
жалби, предложения и петиции до държавните органи. Чл. 56 от Конституцията дава на
всеки право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни
интереси, включително да се обърне към съда /чл. 117 КРБ/. Чл. 57, ал. 2 КРБ определя
рамките, в които се упражняват тези права: не се допуска злоупотреба с права, както и
тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други, както и в
хипотезите на чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 КРБ: за накърняване на правата и доброто име на
други лица, за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред,
към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността,
както и насочването им срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве
и морала. Упражняването на тези права е ограничено и с разпоредбата на чл. 8, ал. 2 ЗЗД,
съгласно която лицата са длъжни да се ползват от правата си, за да задоволяват своите
интереси, като не могат да ги упражняват в противоречие с интересите на обществото, както
и с нормата на чл. 3 ГПК, според която страните и техните процесуални представители, под
страх от отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални
права добросъвестно и съобразно добрите нрави, като изнасят пред съда само истината.
Трайно и безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че използването на правото от
носителя му не по предназначението му и извън така очертаните рамки и в нарушение на
установените в посочените разпоредби забрани, представлява злоупотреба с правото и води
до неправомерно упражняване на същото. Тази злоупотреба с правото обуславя
противоправността на действието на носителя на правото и възможността от същия да бъде
търсена отговорност за причинени при упражняването на правото вреди на трети лица.
Отговорността за вреди от злоупотреба с право е деликтна, а противоправността се изразява
в недобросъвестното упражняване на законно признато право. Носителят на едно
субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го
упражни. Затова упражняването на материално и процесуално право поначало е правомерно.
Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с правото не е
тъждествена с вината, поради което и не се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, а
трябва да бъде доказана от пострадалия – ищец по делото. За да е налице противоправност,
жалбата следва да бъде подадена не с цел да бъдат проверени определени твърдения и да
бъдат взети мерки от страна на държавните органи, към които е насочена, като
жалбоподателят знае, че изнесените в жалбата обстоятелства са неверни и жалбата се подава,
за да се навреди и/или да се накърни обществения интерес. Депозирането на такава жалба не
е противоправно тогава, когато ответникът-жалоподател е положил необходимата грижа да
се убеди, че изнесените в жалбата факти са верни, и действа със съзнанието, че сезира
5
компетентните органи, за да защити своите или определени чужди права и/интереси. Ако
това е така, дори и изнесените от него в жалбата факти да се окажат неверни, неговото
поведение не е противоправно, съответно не може да послужи като основание за търсене на
деликтна отговорност (така р.758/11.02.2011г.-гр.д.1243/2009г.-ВКС,IVг.о., р.245/05.11.2014г.-
гр.д.1734/2014-ВКС,IIIг.о., опр.333/28.03.2016г.-гр.д.322/2016г.-ВКС, IIIг.о., и др.).
Събраните по делото доказателства по никакъв начин не установяват ответницата да
е депозирала молбата за защита от домашно насилие с цел да навреди на ищеца и при
съзнанието, че това, което е заявено в нея, не е верно. Напротив: Всички разпитани по
настоящото дело свидетели, едни по-конкретно, други по-общо, съобщават, че между
страните е имало интимна връзка. Материалите по гр.д. № 37636/2022г. на СРС
демонстриран интензивна комуникация между тях посредством чат-приложения, в
съдържанието на която са включени изявления, че се знае къде и с кого е М., персонални
оценки и т.н., изпращани са снимки на М. и Д., както и снимки/видеа, в това число на
гениталии и сексуални актове от различно естество. Разпитаните по настоящото дело
свидетелки Георгиева и Петкова, ако и да съобщават период на връзката между страните
различен от този, заявен по гр.д. № 37636/2022г. на СРС, все пак безпротиворечиво заявяват,
че М. се е чувствала обсебена от Д., страхувала се е от него, от поведението му и от това, че
според нея я следи. Представени са снимки на демонстративно изхвърлени книги и вещи.
Има и снимки на кола с мъж в нея, за който се твърди да е Д., израз на преценяваното като
следене поведение на същия, както и запис на проведен диалог. Представени са
доказателства за настаняване на Д. и М. в различни хотели в една стая. Показанията на
свидетелите Иванов и Д.а не опровергават тези изводи.
С оглед горното съдът намира, че, инициирайки гр.д. № 37636/2022г. на СРС,
ответницата по настоящото дело е действала със съзнанието, че по този начин защитава
своите права и интереси, а поведението ú е израз на правомерно искане за закрила и
съдействие от органите на съдебната власт, а не съставлява поведение, единствена цел на
което е да навреди на Й. Д.. Преценката на съда относно недопустимост на искането, с оглед
конкретиката на делото и недоказването на наличие на фактическо съпружеско съжителство
като предпоставка по чл. 3 ЗЗДН, не променя правомерния характер на сезирането на съда.
При това положение съдът намира, че липсва първият и най-съществен елемент
от фактическия състав на деликтната отговорност, поради което само на това
основание искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен изцяло.
Обсъждането на останалите доводи на страните и събрани във връзка с тях по делото
доказателства се явява безпредметно, тъй като не са в състояние да променят този извод.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от делото право на разноски има само
ответницата, който своевременно е заявила претенция в тази насока, като е представен и
списък по чл. 80 ГПК. Доказани са разноски в размер на 1000,00 лева за заплатена
адвокатски хонорар, 404,75 лева за депозит за възнаграждения на вещи лица, ведно с
банкови такси за превода, както и 5,00 лева за съдебно удостоверение, т.е. общо 1409,75
лева, които следва да се възложат в тежест на ищеца. По делото не са представени
доказателства за заплащането на втората вноска от 1000,00 лева от общо уговорения хонорар
от 2000,00 лева, поради което липсва основание за присъждането ú.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. Ц. Д., ЕГН **********, от град София, срещу А. Х.
6
М., ЕГН **********, от град София, искове с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 3
ГПК за осъждането ú да му заплати, както следва:
4597,29 лева, представляващи обезщетение за нанесени му имуществени вреди
– разходи за лечение, консултации и терапии, лекарства и адвокатски хонорар,
последица от подаването срещу него от ответницата на молба за защита от домашно
насилие, по която било образувано гр.д. № 37636/2023г. на СРС и по което молбата ú
била оставена без разглеждане като недопустима, ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба /22.01.2024г./ до окончателното изплащане на сумата;
5000,00 лева, представляващи обезщетение за нанесени му неимуществени
вреди – негативни емоции, тревожност и притеснения, срам и унижение пред близки,
колеги и пред семейството му, влошаване на здравословното състояние, ведно със
законната лихва от подаването на исковата молба /22.01.2024г./ до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Й. Ц. Д., ЕГН **********, от град София, да заплати на А. Х. М., ЕГН
**********, от град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1409,75 лева,
представляваща разноски по делото пред районния съд (гр.д. № 3829/2024г. на СРС).
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7