Р
Е Ш Е Н И Е
№455 18.12.2019
год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на пети декември две хиляди и деветнадесета год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Ива Атанасова и в присъствието на прокурора Константин
Тачев,
като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №449 по описа
за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационната жалба на П.З.С. ***
срещу Решение №487/25.092019 год., постановено по АНД №2097/2019 год. по описа
на Старозагорски районен съд, с което е потвърден като законосъобразен
електронен фиш серия К, № 1297325, издаден от ОД на МВР Стара Загора.
В касационната жалба се
излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Жалбоподателят твърди, че в издаденият електронен фиш липсва конкретен издател.
Липсата на предвиден издател на документа като задължителен реквизит, лишава
същият от характеристиките му на документ. Липсва също така дата на издаване на
електронния фиш, което не дава възможност за проверка на сроковете за
реализирането на административнонаказателната отговорност. Не е посочено също
така дали този електронен фиш подлежи на обжалване и пред кого, поради което и
същото следва да се тълкува в полза на жалбоподателят. Изложени са също така съображения за
изтичането на давността по чл.34 от ЗАНН, а според тълкувателно решение №1 от
26.02.2014 год., постановено по тълк. Дело №1/2013 год. на ОСК на ВАС,
нарушението следва да е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство, т.е. само със стационарно позиционирани технически средства. Действително
след това е налице изменение на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, когато
това изискване отпада, но то действа само за напред, т.е. след 10.07.2017 год.,
когато влиза в сила. Моли съда обжалваното решение да бъде отменено и вместо
него да се постанови друго, с което да бъде отменен електронен фиш серия К, №1297325 издаден от
ОД на МВР Стара Загора.
Ответникът по касация ОД на МВР – Стара Загора, не се
явява, не изразява становище по депозираната касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема
становище, че жалбата е неоснователна, а решението на районният съд намира за
правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното
решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен
съд – Стара Загора се е развило по жалбата на П.З.С. срещу електронен фиш серия
К, №1297325, издаден от ОД на МВР Стара
Загора, с който на основание чл.189, ал.4
във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В
електронния фиш е посочено, че на 29.07.2016 год., в 14.20 ч. в село Опан
управлява в посока север - юг при ограничение от 50 км./ч. в населено място,
лек автомобил „Хонда ЦРВ” с рег.№***** при ограничение на скоростта 50 км/ч, в
населено място, заснето с мобилна радарна система TFR1-M и отчетен километров толеранс -3 км със скорост 86 км/ч
при максимално допустима 50 км/ч и превишение на скоростта 36 км/ч.
При осъществения контрол за
законосъобразност на оспорения електронен фиш /ЕФ/, районният съд е приел, че при
реализирането на административнонаказателната отговорност на С. не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Електронния фиш отговаря на законовите
изисквания за съдържание, като в обстоятелствената му част да вписани всички
факти и обстоятелства, релевантни за установеното административно нарушение,
включително и мястото на извършване на нарушението е индивидуализирано в
достатъчна степен. Автоматизираното техническо средство е годно, минало е
съответните технически проверки, а по делото е представено и обозначаване на
мястото на контрол, географските му координати. Това го е мотивирало да
потвърди издаденият електронен фиш.
Решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Неоснователно е касационното
оплакване, че липсата на издател на електронния фиш, го прави
незаконосъобразен, респективно го лишава от характеристиките на документ. Съдържанието
на електронния фиш е нормативно определено в специалния закон /чл.189, ал.4,
изр. второ от ЗДвП/ и изключва субсидиарното прилагане на чл.42, респ. чл. 57
от ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция на §6, т.63 от ДР на ЗДвП, „Електронен
фиш“ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи,
поради което не е необходимо посочването на конкретното лице, издало този фиш. Законът
е предвидил, че същият има качеството на електронно изявление, поради което и
доколкото в закона не е предвидено да бъде посочен издател на електронния фиш,
то не е необходимо и посочването на лицето, което го е издало. Всъщност такъв
издател няма – касае се за електронно изявление, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от
автоматизирани технически средства или системи, т.е. електронния фиш се
генерира автоматично от системата, въз основа на постъпилите в същата данни.
Аналогични са съображенията за
неоснователност на касационното оплакване за липсата на дата на издаване на
фиша. По делото е прието като доказателство и
извлечение от масива на ОДМВР Стара Загора, сектор „Пътна полиция“, от който е
видно, че електронния фиш е съставен на 31.07.2016 год., а е връчен на 20.07.2019
год., което доказва издаването на електронния фиш в предвидените от закона
срокове, съгласно чл.34 от ЗАНН.
Неоснователно е и последното
касационно оплакване, че нарушението следва да бъде установено само и
единствено със стационарно позиционирано техническо средство. Действително в
този смисъл е посоченото тълкувателно решение, което обаче е постановено при
действащата към него момент нормативна уредба /26.02.2014 год./ След тази дата
има множество изменения, както на ЗДвП, така и приемането на нормативна уредба
относно условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата - Наредба №8121з-532
от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Същата влиза в сила от 23.05.2015 год. и допуска установяването на превишението
на скоростта да се установява не само със стационарни технически средства.
Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която е посочена в касационната жалба, е
изменена три пъти след постановяването на тълкувателното решение - бр. 19 от
2015 год., бр. 101 от 2016 год., в сила от 21.01.2017 г. и бр. 54 от 2017 год.
От 10.07.2017 год. влиза в сила последното изменение, което предвижда, че по
този ред не могат да се налагат наказания лишаване от право да се управлява МПС
и да се отнемат контролни точки. С изменението от 2015 год., законодателят е
уточнил, че установяването следва да се осъществява с автоматизирано техническо
средство. Именно от 2015 год. /ДВ бр.19/2015 год./ е дадена и легалната
дефиниция на понятието автоматизирани технически средства - §6, т.65 от ДР на
ЗДвП,1 които могат да бъдат два вида – стационарни и мобилни. Изхождайки от
всичко това, съдът намира, че към датата на осъществяване на административното
нарушение от страна на касатора не са налице законови пречки, нарушението да
бъде установено с автоматизирано техническо средство, което не е задължително
да бъде стационарно.
Тъй като с чл.188, ал.1, изр.
второ от ЗДвП е установена и оборимата презумпция, че автомобилът се управлява
от неговия собственик, тежестта за доказването на друг нарушител се носи от
собственика на МПС, в едно производство по чл.189, ал.5 от ЗДвП, което не
предхожда издаването на първоначалния фиш и каквото производство в случая не
инициирано от ответника по касация. Предвид изложеното по-горе относно
доказателствената стойност на данните от техническото средство, не е налице
неустановеност на нарушението. От АНО, са представени удостоверение за одобрен
тип средство за измерване №10.02.4835 на Български институт по метрология се
установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение, е одобрена като средство за измерване, считано от 24.02.2010 год..
Последващата проверка на скоростомера следва да се извърши, една година след
одобряването му, съгласно Заповед №А-441 на председателя на Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор от 13.10.2011 год., обн., ДВ, бр.85 от
01.11.2011 год., в сила от 1.11.2011 год. Представен е протокол №111-48-16 от
05.04.2016 год. /със срок до 05.04.2017 год./. Този протокол, установява
годността на техническото средство към момента на нарушението /29.07.2016 год./
При установена изправност на техническото средство, няма основание да се
приеме, че някои от отразените в него параметри, са неверни.
Съгласно чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, службите за контрол по пътищата, имат право да използват технически
средства за установяване на нарушенията на правилата за движение, а т.8
въвеждаше задължение за обозначаване чрез поставянето на пътни знаци,
оповестяването в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата
на МВР, участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. Тази
разпоредба е отменена със ЗИДЗДвП, обнародван в ДВ бр.54/05.07.2017 год. и е в
сила от 08.07.2017 год. Действително същата е била в сила към датата на
установяване на превишението на скоростта от страна на касатора. В изпълнение
на законовата разпоредба, видно от приложената снимка /лист 8 от АНД №2097/2019
год. по описа на РС Стара Загора/, е поставен пътен знак Е24, предупреждаващ за
осъществяваният контрол с автоматизирани технически средства или системи. В
подкрепа на това е и протокола за използването на автоматизираното технически
средство /лист 10 от АНД №2097/2019 год. по описа на РС Стара Загора, в който
протокол е отразено наличието на преносимия знак/. В контекста на
гореизложеното е изпълнено законовото изискване за предварително информиране на
водачите на МПС, за местата за контрол и техните права не са накърнени по никакъв
начин.
От приетите по делото писмени
доказателства /клип, протокол за използването на автоматизирано техническо
средство или система рег. №4437/30.07.2016 год./ е видно, че мястото на
нарушението е в населено място – с. Опан. Не е оспорено мястото на извършване
на нарушението, а от друга страна не са представени или събрани каквито е да е
доказателства за оборването на приетите писмени доказателства, изброени
по-горе. Имайки предвид тях, съдът намира, че е налице безспорна доказаност на
мястото на извършване на нарушението с. Опан.
Касационна инстанция намира за
необходимо да посочи, че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН,
в случаи като процесния са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на
административноказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния
акт в зависимост от това дали нарушението е констатирано от техническо средство
без човешка намеса или с техническо средство, но непосредствено използвано и
управлявано от съответно длъжностно лице. При установяване на нарушението от
съответното техническо средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на
нарушителя и на контролен орган. Самият фиш представлява типизиран документ (електронно
изявление за знание, което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ
установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган,
а чрез технически способ от годно за това средство), като в случаите на чл.189,
ал.4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава и тази фаза на
производството не съществува.
При извършената проверка
настоящата инстанция установи, че процедурата по санкциониране на водач по реда
на чл.189, ал.4 от ЗДвП е приложима в разглеждания случай. Тази процедурата по ангажиране на административно-наказателна
отговорност е различна от описаната в ЗАНН относно установяването на
административните нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя.
Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със
заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което
заменя фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл.40 и сл. от ЗАНН.
Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие
разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право
за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на
контролните органи на съответните технически средства при установяването на деяния
от вида на процесното. В този смисъл е и нормата на чл.189, ал. 15 от ЗДвП,
изрично установяваща като годни веществени доказателства в административно-наказателното
производство снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически
средства или системи от посочения вид. Ето защо, когато нарушението е
установено с такива технически средства или системи, е възможно то да бъде
доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен носител /под форма на
разпечатката, снимки или др./, чрез които по безспорен начин да се установят
времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и да се индивидуализира
МПС, което се движи с такава скорост. От друга страна изявлението, записано
/обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено въз основа
на постъпилите и обработени данни за нарушението от автоматизирани технически
средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи се в
административно-информационната система, съставлява регламентирания в закона
електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Горното
важи и за изявленията, обективирани върху хартиен носител, установяващи датите
на преглед на посочените по-горе данни, самоличността и длъжностното качество
на лицето, извършило прегледа, и направените констатации.
При липсата на специална
уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата
по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл.189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, е чл.34, ал.3
от ЗАНН, съгласно който образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а
електронният фиш на НП, то в общия случай срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане
и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на
електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото
средство. С оглед спецификата на производството, само в случай, че е подписана
декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП и се променят данните за авторството на
извършеното нарушение, може да се приеме, че посоченият срок започва да тече от
получаване на декларацията, когато е открит нарушителят. В случай, че не е
подписвана декларация, какъвто е процесният, важи чл.188, ал.1 от ЗДвП, че
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение, установено със заснемането, от която
дата на заснемането следва да се отчита срока за съставяне на фиша по чл.34,
ал. 3 от ЗАНН. В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието
за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на
ОДМВР – Стара Загора на датата на извършването му - 29.07.2016 година,
електронния фиш е издаден на 37.07.2016 год., видно от приложеното извлечение
от информационната система на МВР и е връчен на 20.07.2019 год.. Следователно,
в случая следва да се счита, че електронният фиш е издаден когато е направен
прегледът, т.е. преди изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след
заснемането на нарушението.
Тъй като с чл.188, ал.1, изр. второ от ЗДвП е установена
и оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик,
тежестта за доказването на друг нарушител се носи от собственика на МПС, в едно
производство по чл.189, ал.5 от ЗДвП, което не предхожда издаването на
първоначалния фиш и каквото производство в случая не инициирано от ответника по
касация.
По същество извършеното от касатора
деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна
признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на
установената в чл.21, ал.1 от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава
установените в посочената норма стойности. В случая става въпрос за движение в населено
място, при законово установено ограничение в пътния участък в скоростта от 50
км/ч. Тъй като производителят на системата дава толеранс от 3 км./ч. на
засечени скорости до 100 км/ч, то контролният орган е определил, че
превишението е от 36 км/час (т.е. определена е скорост на движение от 86 км/ч в
полза на водача), над важащото за този участък ограничение. В този смисъл
извършеното от касатора деяние осъществява фактическият състав на посочената в електронния
фиш законова норма на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и е основание за реализирането
на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за
извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. В
този смисъл като е потвърдил издаденият електронен фиш, районният съд е
приложил правилно материалния закон.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2,
предложение първо от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВА
В СИЛА Решение №487/25.092019 год.,
постановено по АНД №2097/2019 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.