Р Е
Ш Е Н
И Е
В
ИМЕТО НА НАРОДА
София,
13
март
2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V - ти въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ ГЕТОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
при
секретаря Пенка Цанкова и прокурора Калина Накова, като разгледа докладваното
от съдия Гетов ВНОХД № 287 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл.
от НПК за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по протест на
прокурор при СРП и по въззивна жалба на адв. Е.П. от САК – защитник на подсъдимия
П.Б.И. против присъда на СРС,
постановена на 16.10.2019г. по НОХД № 6781/2017 год., 8 състав, с която подсъдимият
П.Б.И.,
с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че за времето от
25.07.2016г. до около 15:00 часа на 26.07.2016г. в къща, находяща се в
гр.София, ж.к.”*****та”, №*** / в помещение на първи етаж/, с цел да набави за
себе си имотна облага противозаконно подпомогнал чужденци - 36 /тридесет и шест/ сирийски, афганистански и иракски
граждани, да пребивават в страната в нарушение
на Закона за чужденците на Р България: чл. 8. (Изм. -ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1)
Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за
задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато
такава се изисква.; чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.)
(1) Чужденците влизат в Република България и напускат територията й само през
граничните контролно-пропускателни пунктове, които са определени с акт на
Министерския съвет или в международен договор.; чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от
01.01.2006 г.) (1) При влизане в Република България чужденецът декларира целта
на посещението си и посочва писмено адреса, на който ще пребивава, като попълва адресна карта по образец,
утвърден от министъра на вътрешните работи”, параграф 1, т. 3 и т. 36 от
Допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България,
изразяващо се в непритежаването на български и чужди разрешения за пребиваване на територията на Република България, като
деянието е извършено по отношение на повече от едно лице, поради което и на основание чл. 281 ал.2 т.5 вр. ал.1 НК и чл. 54 от НК му е
наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от една
година, като на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наложеното наказание за срок от три години. На основание чл. 189, ал. 3 НПК е осъдил подсъдимия П.Б.И. да заплати в полза на
Държавата направените по делото разноски в размер на 420.00лв., както и 5 лева държавна такса за служебното
издаване на изпълнителен лист.
В подадения протест от прокурор при
СРП се твърди, че атакуваната присъда в частта й относно наложеното наказание
на подс. И. е незаконосъобразна, тъй
като съдът е пропуснал да наложи на подс. И. и кумулативно предвиденото
наказание „глоба“, като се иска присъдата да бъде изменена, като на подс. И.
бъде наложено и наказание „глоба“ наред с наложеното наказание „лишаване от
свобода“.
С подадената
жалба по същество се твърди необоснованост на обжалвания съдебен акт. Твърди
се, че подс. И. не е осъществил състава на престъплението както от обективна,
така и от субективна страна. Поддържа се, че
присъдата е постановена при съществени процесуални нарушения, доколкото
първостепенният съд не е обсъдил доводите на защитата на подсъдимия. Иска се
отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова такава, с която
подсъдимият И. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Алтернативно
се прави искане за намаляване размера на наложеното на подс. И. наказание, тъй
като същото е явно несправедливо.
С определение от 03.02.2020г.
настоящият съдебен състав е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не се налагат разпит на
подсъдимия и свидетелите, изслушване на експертизи и събиране на нови
доказателства.
В хода на въззивното производство, на 03.10.2019
година, при условията на чл. 269, ал.3 от НПК, е проведено открито съдебно
заседание, в което прокурорът заявява, че поддържа подадения протест, като по
същество доразвива доводите, изложени в същия. Оспорва по същество депозираната
жалба. Твърди, че е безспорно установено по делото, че именно подс. И. е извършил
престъплението, за което е признат за виновен. Моли да бъде наложено и
наказанието „глоба“ в минимален размер.
В съдебно заседание защитникът на
подсъдимия - адв. Г. заявява, че поддържа подадената жалба. Твърди, че е
нарушен материалният и процесуалният закон. Заявява още, че не е установено по
делото по безспорен начин, че подзащитният й е извършил престъплението, за
което е признат за виновен, тъй като липсва користна цел при извършване на
престъплението. Твърди, че присъдата е незаконосъобразна, тъй като почива само
на прочетени показания на свидетели, дадени
на ДП. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подзащитният й да бъде признат за невинен. Алтернативно поддържа, че е налице
хипотезата на чл.55 от НК, като моли наказанието на подс. И. да бъде намалено.
Моли също така да не бъде уважаван подаденият протест
Подсъдимият И., осъществявайки правото
си на лична защита в съдебното заседание пред въззивният съд, твърди, че по
делото не е доказана вината му, поради което моли да бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди
доводите в жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени в съдебно
заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
В съдебно заседание, проведено пред
въззивният съд на 19.02.2020г.
подс.И. / който не е участвал в съдебното производство пред първата инстанция /
се възползва от правото си да даде обяснения. В същите той заявява, че негов
познат с име Мохамед, го е помолил да настани негови роднини – четирима души, в
имота на подсъдимия – къща, находяща се в гр. София,жк“*******и че той се е
съгласил да му услужи. В обясненията си подс. И. твърди, че когато отишъл на
посочения адрес, заварил в къщата много хора, за които нямал представа какви и
са и от къде са и че незабавно съобщил за това на полицията. Твърди също така,
че не е вземал каквито и да е пари от тези хора.
Съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия, дадени пред въззивната инстанция, като взе предвид двуяката им
същност – и като доказателствено средство, и като средство за защита, като
приема, че в случая те са негова защитна позиция. Това е така, тъй като същите
противоречат на останалите събрани по делото доказателства – показанията на
свидетелите П.Н., Д.Д., С.С., А.Х./ всички разпитани в хода на досъдебното
производство по реда на чл.223 НПК пред съдия /. Посочените свидетели са
категорични, че именно подсъдимият е този, който ги е посрещнал в София и ги е
настанил в къщата, както и че са му дали парична сума р размер на 50 щатски
долара и 200 турски лири.
На следващо място от показанията на
пазпитаните свидетели – полицейските служители А. И. и И.. И. се установява, че
преминавайки с патрулния автомобил покрай къщата, им направило впечатление
наличието на доста хора и те решили да проверят какви са тези хора. Едва като
влезли в имота, подсъдимият им казал, че в къщата има много хора, т.е. не той е
уведомил полицейските органи за наличието на хората в къщата, а просто е бил
принуден да признае това, след като полицейските служители вече били установили
това.
Предвид гореизложеното настоящият
съдебен състав намира, че не следва да се кредитират обясненията на подсъдимия,
дадени пред въззивния съд и че няма основания въз основа на тях да се приема
нова фактическа обстановка, различна от приетата такава от първостепенният съд,
която е е прецизно изяснена от районния съд. Установени са по безспорен начин
всички обстоятелства, релевантни за правилното му решаване и визирани в чл.
102, т. 1 - т. 3 от НПК – фактът на извършване на престъплението, авторството
на обвиняемия в него, субективната страна на деянието, личността на обвиняемия,
конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е извършено
престъплението. Фактическите констатации на контролирания съд са направени след
пълен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, поради което
намира,че фактическата
обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от
първостепенния съд е доказана по несъмнен начин , поради което не е необходимо
да бъде преповтаряна.
Софийски градски съд намира, че
събраните от първоинстанционния съд гласни и писмени доказателства са
достатъчни и взаимосвързани, за да бъдат направени правни изводи, които
настоящият съд смята за правилни, задълбочени и детайлно обсъдени.
Приетата фактическа обстановка съдът намира за
установена, след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства - показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели А. И. и И.. И., както и приобщените им показния, дадени в хода на
досъдебното производство по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 НПК / л.25 и
л.26 д. пр./, показанията на свидетелите П.Н., Д.Д., С.С., А.Х., всички
разпитани в хода на досъдебното производство при спазване на процедурата по
чл.223 НПК, респективно след приобщаване на дадените пред съдия показания /л.
55, л.29, л.58, л.52 от д. пр./; писмените доказателства по делото - протокол
за претърсване и изземване / л.14 от д. пр./, протоколи за разпознаване на лица
/ л.44, л.45, л.46 и л.47 от д. пр./, свидетелство за съдимост, заповеди за
задържане на лица по реда на ЗМВР. Настоящият съдебен състав кредитира изцяло
показанията на посочените свидетели, като споделя напълно мотивите на
контролирания съд, който е дал задълбочена и подробна оценка на техните
показания. Правилно първоинстанционният съд е приел, че показанията на
разпитаните свидетели са логични, последователни, лишени от тенденциозност,
поради което ги е кредитирал изцяло. Показанията им се подкрепят и от събраните
по делото писмени доказателства. Съдът е посочил убедителни мотиви и относно на
приобщените гласни доказателствени средства в производство, отчитайки още едно
специфично за настоящото производство обстоятелство, при наличие на четени
показания от досъдебната фаза, изисква от съда да посочи и отчете
неприложимостта на чл.281 ал.8 НПК, с ясната забрана в нея. В процесната хипотеза
доказателствената съвкупност е изградена и от извършени процесуално-следствени
действия : претърсване и изземване, разпознаване на лица, оформени в изискуемия
за това вид форма - протоколи, съставляващи писмено доказателство, съставено по
реда на НПК. От всеки едни от тези протоколи за разпознаване на лица и протокол
за претърсване и изземване се установяват конкретни факти, имащи пряко
отношение към инкриминираните от прокуратурата обстоятелства - време и място на
извършване на претърсването, обекта на претърсване - къща, стопанисвана от
подсъдимия, обитавана от него и семейството му, мястото в което са били
открити, настанените и заключени в предходен на откриването им. Следва да се
обърне внимание и на обстоятелството, че показанията на свидетелите П.Н., Д.Д.,
С.С., А.Х./ всички разпитани в хода на досъдебното производство по реда на
чл.223 НПК пред съдия /, се четат по реда на чл.281 ал. НПК, а не по реда на
чл.284 ал.4 от НПК, за които важи императивната забрана на чл.281 ал.8 от НПК.
В този смисъл съдът намира доводите на защитата в тази насока за неоснователни.
Констатацията на първоинстанционния съд за липса на
противоречия в събраната по делото доказателствена съвкупност, почива на
правилна интерпретация на съдържащите се в доказателствени източници
информация. Събраните по досъдебно производство доказателства, както и
събраните пред първоинстанционния съд доказателства, установяват по несъмнен и
категоричен начин интересуващите делото обстоятелства, включително наличието на
престъпление, авторството на деянието, механизмът на неговото извършване и
личността на дееца. Тази съвкупност от доказателства несъмнено установява
авторството на подс. И. в извършване на инкриминираното деяние. Контролираният
съд подробно е коментирал събраните по делото доказателства, като след
самостоятелен анализ на събраните и проверени по делото доказателства,
настоящият съд напълно споделя констатациите на първата инстанция по фактите. Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав не споделя доводите на защитата на
подс. И., а и неговите, че не е доказано по безспорен начин авторството на
деянието от страна на подсъдимия.
На базата на правилно възприетите фактически
обстоятелства районният съд правилно и законосъобразно е заключил, че са налице
изискуемите от закона предпоставки за ангажиране на наказателната отговорност
на подс. И. по чл.281 ал.2 т.5 вр. ал.1 от НК. Подсъдимият И. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението като на
25.07.2016г. до около 15.00 ч. на 26.07.2016г. подсъдимият П.Б.И. да е приел и
оставил в къщата си в гр. София ж.к. „*********в помещение на първи етаж
тридесет и шест лица от различен произход - сирийски, афганистански и иракски
граждани, от различен пол и възраст, като е заключил същите още от момента на
пристигането им дома му до пристигането на полицейските служители. Подсъдимият
е взел на два пъти от тях различни парични
суми. Същият е закупил и дал на лицата храна, което обаче на игнорира наличието
на користна цел, както правилно е приел районният съд. Напротив, по този начин
същият е подпомогнал тези лица при незаконния им престой в Р България.
Налице е и квалифициращият признак „повече
от едно лице“ доколкото в имота са установени незаконно пребиваващи в Р
България 36 чужди граждани от сирийци, иракски и афганистански произход
Обосновано и в съответствие със
събраните доказателства, първоинстанционният съд преценил, че деянието е
извършено от него умишлено, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл. 11
ал. 2 от НК – същият съзнавал всички обективни елементи от състава на деянието,
а оттам и общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване. Правилно
районният съд е приел, че в съзнанието си подс. И. е имало ясно формирани
представи относно незаконно пристигналите в имота му чужденци късно вечерта, по тъмно, много на брой,
настанени в помещение и заключени до последващ етап, доведени до дома му от
неустановени по делото лица с моторно превозно средство. От тук се очертава и субективната страна на
деянието му - знание за нерегламентирания начин избран от настанените от него
лица да преминат на територията на страната и да престоят в дома му. С
настаняването на лицата, без документи, преминали не по установения за това ред
и място в дома му, подсъдимият е извършил съзнателен волеви акт, изпълващ
съдържанието на изпълнителното деяние на престъплението - противозаконно
подпомагане. Както бе посочено по-горе, налице е и користната цел на деянието –
подсъдимият е получил от чуждестранните граждани парични средства в различна
валута. В този смисъл настоящият въззивен състав не споделя доводите на
защитата в тази насока.
При определяне на наказанието правилно
районният съд е съобразил, че не са налице многобройни и изключителни смекчаващи
вината обстоятелства, поради което правилно е преценил, че не са налице
предпоставките за приложение на чл.55 от НК. . Оттам насетне съдът е дал и убедителни мотиви
относно наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства при
индивидуализацията на наказанието. Съдът правилно е приел, че при извършване на
деянието като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчете чистото
съдебно минало и добри характеристични данни. Като отегчаващо вината
обстоятелство настоящата съдебна инстанция отчете обстоятелството големия брой
чужденци / 36 /, които подсъдимият е подпомогнал за незаконното им пребиваване
в страната, настанявайки ги в собствения си имот. Ето защо съдът намира, че
правилно и законосъобразно пъроинстанционният съд е наложил на подс. И.
наказание „лишаване от свобода“ в минимума, предвиден в закона / при диапазон
от 1 до 6 години ЛОС /, като правилно е отложил изпълнението на наказанието за
срок от 3 години на основание чл.66 ал.1 от НК. Ето защо съдът не намира
основание за приложение на нормата на чл.55 и за явна несправедливост на
наказанието, поради което не споделя доводите на защитата на подсъдимия в тази
насока.
Протестът на прокурора е основателен. В
разпоредбата на чл.281 ал.2 вр. ал.1 от НК е предвидено и кумулативно наказание
„глоба“ в размер от 5000 до 20000лв. Съдът е пропуснал да наложи това
наказание, поради което присъдата в тази й част следва да бъде изменена и на
подс. И. следва да бъде наложено и предвиденото в закона наказание „глоба“.
Предвид изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства,
настоящият съдебен състав намира, че същото следва да е в минималния предвиден
размер – 5000 лв.
При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният
съд не констатира друго нарушение на материалния закон, съществени нарушения на
процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата,
поради което намира, че атакуваната присъда следва да бъде изменена само в
частта й, относно наложеното наказание, като към наложеното наказание ЛОС се
прибави и наказанието „глоба“ в размер на 5000 лв.
С
оглед на изложените съображения и на основание чл. 337 ал.2 т.1, във вр. чл.
334 т. 3 от НПК, Софийският градски съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ присъда, постановена на 09.04.2019г. по НОХД № 12614/ 2018 год. на 20 състав на Софийски районен съд, като
налага на П.Б.И., с ЕГН ********** и наказание „ГЛОБА“ в
размер на 5000 лв. / пет хиляди лева/.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.