Р Е Ш Е Н И Е
№ 2020г., гр.В.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав на осми октомври две хиляди и двадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при
секретаря Теодора Чавдарова и с участието на прокурора Александър А, като
разгледа докладваното от съдия Д.Недева КНАХД №2110 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно – процесуалния кодекс, във връзка
с чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано
е по касационна жалба от „АРТ – 93“ ООД, ЕИК ххххххххх, чрез
управителя М.К.Д. срещу решение № 1129 от 30.07.2020 г. на ВРС, постановено по
НАХД № 2302/2020 г., по описа на ВРС, с което е изменено Наказателно постановление № 03-010874 от
06.03.2019г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - В., с
което на дружеството, на основание чл.414, ал.1 от КТ е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 1700лв. като е
намален размера на наказанието на 1500лв. и са присъдени разноски в полза на
Дирекция „Инспекция по труда-В..
В
касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради
което се отправя искане за неговата отмяна и постановяване на ново, с което НП
да бъде отменено.
Пред
настоящата инстанция касаторът, редовно призован не се явява, не се
представлява и не изразява становище по касационната жалба и по съществото на
спора.
Ответникът,
чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. По съществото на
спора отправя искане за оставяне в сила на решението на ВРС като правилно и
законосъобразно. Счита, че нарушението е доказано от фактическа и от правна
страна. Отправя искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и дава заключение, че решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – В., при преценка допустимостта на жалбата и след като
извърши касационна проверка на обжалваното решение, с оглед наведеното с
жалбата касационно основание и правомощията по чл. 218, ал.2 от АПК, установи следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл.211, ал.1 от АПК, от
надлежна страна, срещу подлежащ на касационен
контрол пред настоящия съд съдебен акт.
Производството пред
районния съд е образувано по жалба на „АРТ –
93“ ООД, ЕИК ххххххххх,
чрез управителя Д., против Наказателно постановление № 03-010874 от 06.03.2019г. на Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" - В., с което на дружеството, на
основание чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1700 лева.
За да измени процесното НП въззивния съд е приел,
че в хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила. По същество е приел, че описаното в акта и наказателното постановление
нарушение се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства. Доколкото не се установяват други нарушения на трудовото законодателство и
влезли в сила НП, съдът е приел, че определено към минималния размер
наказание се явява справедливо и съответстващо на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
Настоящия
състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, както и след извършената на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и
съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, намира касационната
жалба за неоснователна.
Не се
спори, че касаторът е субект на административно нарушение и поведението му е
преценено като неправомерно. От материалноправна страна обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното постановление са проверени от съда с допустими
по закон доказателствени средства и се установяват по недвусмислен и
категоричен начин.
Правилен е извода на ВРС за липсата на допуснати
нарушения на административнопроизводствените правила при съставяне на АУАН и
издаване на процесното НП. Административнонаказващият орган е определил
правилно, че следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на
дружеството, нарушението е подробно описано от фактическа страна, както и
нарушените правни норми, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения на административно производствените правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Както в акта, така и в
наказателното постановление са посочени всички съставомерни признаци, изложени
са всички относими правни норми, като по този начин не само, че не е ограничено
правото на защита на нарушителя, а е гарантирано в максимална степен. Ясно е
посочено кога е извършено нарушението, мястото, както и описанието на
нарушението и доказателствата, които го
установяват.
Санкционираното дружество притежава качеството на работодател по смисъла на
§1, т.1 от Допълнителните разпоредби на КТ и в предприятието е било въведено сумарно
изчисляване на работното време, като се е работело на смени. Съгласно чл. 153, ал.3 от КТ при сумирано изчисляване на
работното време при промяна на смените непрекъснатата седмична почивка следва
да бъде в размер не по-малък от 24 часа. По
делото безспорно се установява от събраните от въззивния съд доказателства, че
на Илиева не е била осигурена непрекъсната почивка от 24 часа. В действителност
най-дългата почивка за проверявани период е била 18 часа.
Изложеното обосновава извод за
осъществяване от обективна страна признаците на състав на административно
нарушение, като правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия
орган.
Настоящият
състав на съда намира, че за работника са произтекли вредни последици,
доколкото същия е бил лишен от възможността да възстанови
работоспособността си.
За инкриминираното нарушение, законодателят е предвидил
налагане на административно наказание - имуществена санкция в размер от 1500
лв. до 15 000 лв. Правилно въззивният съд е приел, че размера на наложеното
наказание е необосновано завишен. В хода на производството не са събрани
доказателства, установяващи наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства.
В тази връзка ВРС е достигнал до законосъобразния извод, че следва размера на
наложената имуществена санкция от 1700 лева, да се намали в рамките на
минималния предвиден от закона размер от 1500 лева, който съответства на
тежестта на допуснатото административно нарушение, с което се осъществяват
изцяло целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и изискванията на чл.27 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото
извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, а също и
обществената опасност на този вид административно нарушение. Така определената от ВРС имуществена санкция в размер на 1500.00
/хиляда и петстотин/ лева е справедлива,
съобразявайки, че нарушението е за първи път и би изпълнило целите на
наказанието да предупреди и превъзпита нарушителя към
спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани така, както визира чл. 12 от ЗАНН.
С оглед горното, настоящият
състав на съда приема, че ВРС е приложил правилно материалния закон и решението
не страда от посочените в касационната жалба пороци, което обуславя липсата на
касационни основания за отмяна по чл. 348, ал.1 НПК във вр. с чл. 63, ал.1,
предл.2 ЗАНН. При извършената извън обхвата на касационната жалба
служебна проверка на обжалваното решение, не се установиха пороци във връзка
с неговите валидност и допустимост, поради което същото следва да
се остави в сила.
С оглед изхода на настоящия спор и своевременно направеното искане от
ответника по касация на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120
лева. Производството по делото не е с фактическа или правна сложност, поради
което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
По изложените съображения на
основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Трети касационен състав на Административен съд-В.,
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 1129 от 30.07.2020 г. на ВРС, постановено по НАХД № 2302 по описа на ВРС за 2020г.
ОСЪЖДА „АРТ – 93“ ООД, ЕИК ххххххххх, представлявано
от управителя М.К.Д. да заплати в полза на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски по
делото.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: