№ 19625
гр. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20221110146458 по описа за 2022 година
„,,,”ЕАД е предявила в условията на обективно кумулативно
съединяване против Х. К. Д. искове с правно осонвание чл.422, ал.1 от ГПК
във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено
в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 93
лева – стойност на топлинната енергия за периода от 01.05.2017 до
31.08.2017, ведно със законната лихва от 21.12.2020 до окончателно
изплащане на вземането, и сумата от 5.56 лева-мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 до 8.12.2020г.
Ищецът поддържа, че с ответницата са се намирали в облигационни
отношения, по силата на които й е доставял през процесния период топлинна
енергия за битови нужди.От своя страна последната се явява неизправна
страна, тъй като е останала задължена за стойността на доставената и
потребена топлинна енергия за релевирания период, като дължи и
обезщетение за забавено изпълнение.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата Х. К. Д. оспорва предявените
искове.Оспорва, че е в облигационни отношения с ищеца.Не оспорва
количеството и стойността на доставената топлинна енергия. Прави
възражение за давност.
1
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По силата на договор за покупко-продажба, сключен по реда на чл.117
от ЗГСУ от 12.11.1974г. Х. К. Д. и С,,,в са придобили в собственост жилище
№69, в бл.№90, ,,,,
По силата на договор за дарение от 18.03.1994, обективиран в
нотариален акт №103, том XXVIII, дело №5537/94 Х. К. Д. и С,,,в са дарили
на И,,,енков следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на
брака, а именно:апартамент №69, находящ се в гр. ,,,ба” в жил.сграда-блок
№90, вх.В, на 8 ет., като Х. К. Д. и С,,,в са се запазили правото на пожизнено
ползване върху имота.
С молба- декларация от 18.03.1992г. Х. К. Д. е поискала от „,,,”АД
откриване на партида на нейно име за имот с адрес:гр.,,,, бл.90, вх.В, ет.8,
ап.69.
Видно от акт за смърт С,,,в е починал на 28.01.1997г.
Видно от протокол от 20.09.2002 ОС на ЕС, с адрес:жк. „,,”, бл.90, вх.В
е взело решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно
счетоводство” с „,,,исис”ЕООД.Договорът е сключен на 09.10.2002.
По делото са представени и съобщения към фактури.
По делото са представени и дялови разпределения за периодите от
01.05.2017-30.04.2018 и от 01.05.2018 до 30.04.2019г., както и протокол за
неосигурен достъп за периода от 01.05.2017 до 30.04.2018 и годишни отчети
за периода от 01.05.2018-30.04.2019 и за периода от 01.05.2017 до
30.04.2018г.
По силата на договор от 29.07.2015 „,,,”ЕАД е възложила на
„,,,исис”ЕООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна
енергия между клиентите в сгради етажна собственост или в сграда с повече
от 1 клиент в гр.София.
Съгласно заключението на СТЕ в апартамент №69 всички радиатори са
демонтирани и топлинна енергия за отопление на имот не се начислява.За
процесния период е начислявана топлинна енергия за сградна инсталация,
като количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация се
2
разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.За
процесния апартамент отопляемия обем по проект е 149 куб.м.За периода от
01.05.2017-30.04.2018 топлинната енергия за подгряване на топла вода за
БГВ е определена при норма за разход на потребление на гореща вода от
140л на обитател, поради неосигурен достъп за отчет на водомера за топла
вода.За периода от 01.05.2018 до 30.04.2019 топлинната енергия за
подгряване на топла вода за БГВ е определена по отчет на един водомер.
Съгласно заключението на СТЕ ФДР е извършило дяловото разпределение в
съответствие с нормативната уредба.
Съгласно заключението на ССЕ стойността на топлинната енергия за
процесния период възлиза в размер от 907.96 лева- главница и 164.24 лева –
лихва за забава.Съгласно заключението на ССЕ дяловото разпределение е в
размер от 25.39 лева /главница/ и 5.56 лева – лихва за забава върху дяловото
разпределение.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни
изводи:.
Потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно
задължено лице за заплащане на цената на доставената такава във връзка с
чл.155 от ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване.
По силата на договор за покупко-продажба, сключен по реда на чл.117
от ЗТСУ от 12.11.1974г. Х. К. Д. и С,,,в са придобили в собственост жилище
№69, в бл.№90, ,,,,
По силата на договор за дарение от 18.03.1994, обективиран в
нотариален акт №103, том XXVIII, дело №5537/94 Х. К. Д. и С,,,в са дарили
на И,,,енков следния свой собствен недвижим имот, придобит по време на
брака, а именно:апартамент №69, находящ се в гр. ,,,ба” в жил.сграда-блок
№90, вх.В, на 8 ет., като Х. К. Д. и С,,,в са си запазили правото на пожизнено
ползване върху имота.
Видно от доказателствата по делото Симеон Денков е починал.Вещното
право на ползване се погасява със смъртта на титуляра му в съответствие с
чл.59 от ЗС.С оглед на което съдът приема, че вещен ползвател на процесния
имот е само ответницата Х. Д..
3
Качеството потребител на топлинна енергия се обуславя от
притежанието на вещни права–право на собственост, съответно ограничено
вещно право на ползване.При учредено вещно право на ползване ползвателят,
а не собственикът, се явява потребител на топлинна енергия.Съгласно чл.57
от ЗС ползувателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползуването,
включително данъците и други такси.
С оглед на изложеното съдът приема, че ответницата в качеството си на
титуляр на вещно право на ползване се явява потребител на топлинна
енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР.Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането
им. Съгласно чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответницата да се е
възползвала от правото си по чл.150, ал.3 от ЗЕ.
Кредитирайки заключението на СТЕ съдът приема, че е доказано
количеството на топлинната енергия. Съгласно заключението на СТЕ в
апартамент №69 всички радиатори са демонтирани и топлинна енергия за
отопление на имот не е начислявана.За процесния период е начислявана
топлинна енергия за сградна инсталация, като количеството топлинна
енергия, отдадена от сградна инсталация се разпределя пропорционално на
отопляемия обем на имотите по проект.За процесния апартамент отопляемият
обем по проект е 149 куб.м.За периода от 01.05.2017-30.04.2018 топлинната
енергия за подгряване на топла вода за БГВ е определена при норма за
разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател, поради
неосигурен достъп за отчет на водомера за топла вода.За периода от
01.05.2018 до 30.04.2019 топлинната енергия за подгряване на топла вода за
БГВ е определена по отчет на един водомер. Съгласно заключението на СТЕ
ФДР е извършило дяловото разпределение в съответствие с нормативната
уредба.
4
Съгласно заключението на ССЕ стойността на топлинната енергия за
периода от 01.05.2017 до 31.08.2017, възлиза на сумата от 32.80 лева.
С оглед на което предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 32.80
лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 93 лева.
Основателността на претенцията обуславя произнасяне на съда и по
направеното при условията на евентуалност възражение за давност.
Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 21.12.2020, с оглед на
което погасени по давност са всички вземания, чиято изискуемост е
настъпила преди 21.12.2017г.Вземането за м.11.2017 е станало изискуемо на
15.01.2018г. и не е погасено по давност.Вземането за м.10.2017 е станало
изискуемо на 15.12.2017 и същото е погасено по давност.Предмет на делото
са вземания за периода от 01.05.2017 до 31.08.2017.Доколкото тези вземания
са станали изискуеми преди 21.12.2017, същите са погасени по давност.С
оглед на което вземанията в размер на 32.80 лева за периода от 01.05.2017 до
31.08.2017 са погасени по давност.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на лихвата за забава върху дяловото разпределение
Лихвата за забава върху дяловото разпределение се дължи от
получаване на поканата от ищеца до ответника.По делото не са ангажирани
доказателства ответникът да е канен от ищеца да изпълни задължението си .С
оглед на което съдът приема, че ответникът не дължи лихви за забава върху
дяловото разпределение.
С оглед на което искът с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД за лихви за забава върху дяловото разпределение следва да
бъде отхвърлен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ответницата на основание чл.78, ал.3 от ГПК.Процесуалното
представителство на ответницата е осъществено по реда на чл.38 от ЗА.С
оглед на което в полза на процесуалния представител на ответницата на
основание чл.38 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение
5
в размер от 400 лева.Адвокатското възнаграждение е в минимален
размер.Делото не представлява фактическа и правна сложност.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „,,,”ЕАД, ЕИК8,,,6, със седалище и адрес
на управление:гр.,,,№23Б, против Х. К. Д., ЕГН**********, със съдебен
адрес:гр.,,,,”№31, ет.1, чрез адв. Д., искове с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че Х. К. Д. дължи на „,,,”ЕАД
сумата от 93 лева – стойност на топлинната енергия за периода от 01.05.2017
до 31.08.2017, и сумата от 5.56 лева-мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 31.12.2017 до 8.12.2020г.
ОСЪЖДА „,,,”ЕАД, ЕИК8,,,6, със седалище и адрес на управление:гр.,,,
№23Б, да заплати на адв. С. Й. Д., процесуален представител на Х. К. Д.,
адрес:гр.,,,,”№31, ет.1, на основание чл.38 от ЗА сумата от 400 лева –
разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца-„,,,исис”ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6