№ 109
гр. Монтана, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241630200395 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. ЗАНН.
С Наказателно постановление № М-2/ЗЗД/05.02.2024г. на Директора на
ОД на МВР Монтана, на Д. И. П. от гр.Монтана е наложено административно
наказание – глоба в размер на 300,00 (триста) лева на основание чл.45, ал.3 от
Закона за закрила на детето.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останала
административнонаказаната, поради което обжалва същото в
законоустановения срок с молба да бъде отменено изцяло, като
незаконосъобразно. Поддържа доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения при съставянето и връчването на акта за нарушение. Твърди, че
същия не й е връчван и не е запозната с неговото съдържание.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не взема
становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, а така също във връзка с оплакванията в жалбата, приема
следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения 14-
1
дневен срок от връчването на НП, от страна имаща правен интерес да атакува
издадения акт. Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
На жалбоподателката П. й е съставен акт № М-2/ЗЗД/24 от 20.01.2024г.
за това, че на същата дата, около 04.30 часа в гр.Монтана, ул.Веренишка, като
родител на Л. Л. П. ЕГН ********** не го придружава на обществени места
след 22.00 часа, и не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за негов
придружител, което е в нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от Закона за закрила на
детето (ЗЗДет.). Въз основа на съставения акт е издадено и атакуваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателката й е наложена глоба
в размер на 300,00 лева на основание чл.45, ал.3 от ЗЗДет.
Жалбоподателката по същество не оспорва констатациите по
съставения акт за нарушение и издаденото наказателно постановление, а
оспорва процедурата по връчването на АУАН. Поддържа, че не е запозната
със съдържанието му, не й е връчен препис от акта, което нарушава правото й
на защита и съставлява съществено процесуално нарушение. Заявява, че
опорочената процедура по предявяването на акта и неговото връчване е
довела до издаване на незаконосъобразно наказателно постановление.
Съдът, след като извърши проверка на АУАН с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост, намира, че същия е съставен при спазване
разпоредбите на ЗАНН.
Актът за административно нарушение се съставя, когато по несъмнен
начин е установено извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.
В конкретния случай от доказателствата по делото се установява по
несъмнен и категоричен начин, че е извършено административно нарушение
от страна на жалбоподателката и същото е виновно, поради и което следва да
бъде наложено съответното административно наказание.
Съобразно чл.43, ал.1 ЗАНН „Актът се подписва от съставителя и поне
от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се
запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми
наказващия орган, когато промени адреса си“, а по силата на ал.2 „Когато
нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на
един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта.“.
В настоящия случай се установява, че АУАН е съставен в присъствието
2
на нарушителя П., подписан е от актосъставителя и свид.П., последния такъв
при съставянето на акта и е предявен на лицето за подпис и връчване на
препис от същия. От направеното отбелязване е видно, че нарушителката е
отказала да подпише предявения й акт за нарушение, който отказ е
удостоверен с подписа на свид.П. В. И..
Горните обстоятелства освен от писмените доказателства се
установяват и от гласните такива - на разпитаните на съдебното следствие
свидетели.
Свид.Д. Л., актосъставител, поддържа, че акта е съставен в сградата на
РУ Монтана в присъствие на жалбоподателката, последната е била запозната
с неговото съдържание, разбрала е за какво е съставен и е отказала да
подпише акта и да й бъде връчен препис от него. Свидетелят твърди, че
отказът е бил удостоверен с подписа на свид.П. В. И.. Свид.И. разпитан в
съдебно заседание твърди, че е бил извикан от колегите си Д. и Л. за
съдействие, по повод отказа на жалбоподателката да подпише съставен й акт
за нарушение. Заявява, че актосъставителя я попитал ще подпише ли акта, на
който въпрос „тя нещо се усмихваше и каза, че не подписва нищо“.
В подкрепа на горните твърдения са и тези на свид.Л. П., който е
свидетел както при установяване на нарушението, така и при съставянето на
акта. Заявява, че актът е съставен на родителя Д. П. за това, че е оставила
детето си без придружител след 22.00 часа. АУАН бил съставен в сградата на
РУ Монтана от свид.Д. Л., като последния обяснил на нарушителката за какво
се съставя акта и няколко пъти я поканил да подпише акта и да получи копие
от него, на което тя категорично отказала. Поради тази причина се е подписал
на отказа свидетел, служител на РУ Монтана. Свидетелят поддържа, че
нарушителката се държала грубо, била афектирана от факта, че са спрели
сина й.
Съдът кредитира като обективни и достоверни показанията на
посочените по-горе свидетели, тъй като същите са непосредствени очевидци,
извършили са проверката, установили са непълнолетното лице на обществено
място след 22.00ч., показанията им се допълват взаимно, подкрепят се от
писмените доказателства, а освен това няма данни същите да са
заинтересовани от изхода на делото.
Относно показанията на свидетелите допуснати по молба на
3
жалбоподателката, а именно Л. П., син на жалбоподателката, М. К. и Н. К.,
съдът намира, че същите ценени поотделно и във връзка с останалите гласни
и писмени доказателства, в едната си част потвърждават в известна степен
тезата поддържана в жалбата, а именно че нарушителката не е подписвала
съставения й акт за нарушение, но в друга част се опровергават от тях – че не
е запозната със съдържанието на АУАН.
Свид.П. е пряко заинтересован от изхода на делото, освен поради
близката родствена връзка с нарушителката, която е негова майка, също така
и поради факта, че причината за съставения й акт е именно неговото
поведение и това, че се е намирал на обществено място след 22.00 часа без
пълнолетен придружител. Същият поддържа, че никой от полицейските
служители не им е обяснил за какво се съставя акта. Това твърдение
кореспондира единствено с поддържаното в жалбата и в съдебно заседание от
жалбоподателката, но е в пълно противоречие с останалите гласни и писмени
доказателства, поради което съдът не дава вяра на показанията на този
свидетел.
Свидетелите М. и Н. К.и, съответно син и баща, разпитани заявяват, че
жалбоподателката се спречкала с единия полицай и не е подписвала акта,
твърдение което се поддържа и от останалите полицейски служители, но и
двамата твърдят, че явно е разбрала за какво й съставят акта.
Относно направеното възражение от жалбоподателката, че не е
запозната със съдържането на акта, не й е връчван препис от същия, поради
което е опорочено административнонаказателното производство, като е
нарушено правото й на защита, съдът намира за неоснователно.
Актът за административно нарушение е съставен при спазване
изискванията на ЗАНН.Не са допуснати нарушения, като по безспорен и
категоричен начин е установено извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, поради което по никакъв
начин не са нарушени правата на последния. АУАН съдържа изискващите се
съгласно чл.42 от ЗАНН елементи и е редовен, точно, пълно и ясно е описано
нарушението. Жалбоподателката е отказала да подпише съставения й акт и да
получи препис от същия, като този нейн отказ е редовно оформен с подписа
на един свидетел, съобразно разписаното в чл.43, ал.2 ЗАНН, не е нарушена
процедурата по връчването на АУАН. Жалбоподателката, както в жалбата,
4
така и на съдебното следствие поддържа, че е разбрала какво нарушение е
извършила и не оспорва неговото извършване.
От гласните показания на разпитаните свидетели се установява, че
нарушителката се е държала „неприлично и е имала грубо поведение“,
спречкала се е с полицейските служители, категорично е отказала да подпише
съставения й акт, като в същото време заявява, че е нарушено правото й на
защита. Последното обстоятелство категорично не бе установено, спазени са
изискванията на ЗАНН, като е съставен АУАН, който е редовно връчен на
основание чл.43, ал.2 ЗАНН. Нарушителката не може да черпи права от
собственото си противоправно поведение, като се поставя сама в състояние да
не желае да се запознае със съдържанието на акта, а впоследствие да твърди,
че са нарушени правата й по този начин.
Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията на
ЗАНН и съдържа задължителните реквизити, посочени в разпоредбата на
чл.57 от същия закон, не страда от пороци, които да го правят
незаконосъобразно.
Наложеното административно наказание е съобразено с изискванията на
чл.27 от ЗАНН, а именно със степента на обществена опасност на деянието и
на дееца, обстоятелствата при които е извършено нарушението, имотното
състояние на нарушителя.Определената санкция е в установения минимален
размер, предвиден в текста, а именно глоба за физическите лица от 300 лв. до
500 лв., и съдът намира, че в този си размер, същата ще изпълни целите на
наказанието, както по отношение на нарушителя, така и по отношение на
останалите членове на обществото.
Съдът намира, че конкретния случай не е и “маловажен случай” по см.
на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е с по-висока степен на
обществена опасност, тъй като засяга здравето и живота на непълнолетно
лице, при което вредните последици биха могли да бъдат значителни.
Случаят не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с останалите случаи от същия вид, напротив установява се, че
непълнолетното момче е било без родител или пълнолетен придружител след
22.00 часа, а именно рано сутринта около 04.30 часа, при управление на МПС
без да притежава СУМПС.
С оглед на горните мотиви, съдът намира, че издаденото наказателно
5
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № № М-
2/ЗЗД/05.02.2024г. на Директора на ОД на МВР Монтана, с което на Д. И. П.
ЕГН **********, от гр.Монтана е наложено административно наказание –
глоба в размер на 300,00 (триста) лева на основание чл.45, ал.3 от Закона за
закрила на детето, изцяло като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд -Монтана по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок
от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6