Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1935
гр. Пловдив, 28.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на четвърти октомври, две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 5524/2017г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 448607-F475831 от 16.07.2019г. на Ж. М. – Н. О. „О. д.“ П. в ЦУ на НАП, с което на "АТЕНА Пловдив" ЕООД, БУЛСТАТ *********,
представлявано от А. Х. К., на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 600 лв. за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
Дружеството - жалбоподател в жалбата твърди че атакуваното наказателно постановление е
издадено при нарушение на материалния и процесуалния закон и са били допуснати
съществени процесуални нарушения, като не излага конкретни доводи за това.
Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив,
представлявана в съдебно заседание от юрк. М. К., излага становище в съдебно заседание за неоснователност на жалбата.
Моли съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно
постановление като правилно и
законосъобразно.
Съдът, като се запозна с материалите по
делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с
оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:
На 28.02.2019 г. св. Е.С.К. – инспектор по приходите в ЦУ на НАП, извършила оперативна проверка в обект
заведение за бързо хранене, находящо се в гр. Пловдив, ул. "Иван Вазов" № 86 и стопанисвано от жалбоподателя "Атена
Пловдив" ЕООД. По време на проверката св. К. установила намиращото се в обекта и въведено в
експлоатация фискално устройство DAISY Micro С-01 KL с
индивидуален номер …
и индивидуален номер на фискалната памет … което конструктивно притежавало възможността да се
извършват операциите "служебно въведени" и "служебно
изведени" суми. В началото на проверката бил изведен служебен дневен
финансов отчет Х с № …, по който била засечена касовата наличност, регистрирана във
фискалното устройство, а именно 17,50 лева. След това в присъствието на г. в обекта – К. В. М., било извършено преброяване на наличните парични
средства в касата, резултатите от което били обективирани в Опис на паричните
средства в касата към момента на започване на проверката. Установено било, че
фактическата наличност възлиза на 40,70 лева, както и че е налице положителна разлика в
размер на 23,20 лева. Тази
промяна на касовата наличност не била регистрирана във фискалното устройство
чрез операцията "служебно въведени" суми. За резултатите от
проверката на място бил съставен протокол за извършена проверка № 0379734 от 28.02.2019 г.
На 08.03.2019г.
в присъствието на упълномощено от у. А. К. лице бил съставен АУАН за извършено нарушение
на чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, за това че при
извършена проверка на 28.02.2019г. с начален час 11:25 часа, на обект заведение
за бързо хранене, находящо се в гр. Пловдив, ул. "Иван Вазов" № 86 и
стопанисвано от жалбоподателя "Атена Пловдив" ЕООД е
констатирано, че в наличното в обекта ФУ не е отразена промяна в касовата
наличност представляваща сума в размер на 23,20лв. за дата 28.02.2019г. чрез
регистриране на същата във ФУ, чрез операцията „служебно въведени" суми. В
графата за възражения и обяснения упълномощеното от управителя лице записало „Сумата
от 23р20лв. е въведена като начална сума в касовата книга. Моля това да бъде
взето предвид за определяне на минимална санкция“. В срока по чл. 44 от ЗАНН от
жалбоподателя не било подадено възражение. Същото било разгледано от наказващия
орган и прието за несъществено.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП, с което жалбоподателят е бил
санкциониран с имуществена санкция в размер на 600.00 лева за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр.
чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС.
Описаната фактическа обстановка се установява по
безспорен и категоричен начин от писмените доказателства: дневен финансов отчет от ФУ, Контролна лента
от ФУ, декларация от работещо лице, справка за актуално състояние на всички
действащи трудови договори, оборотна ведомост, декларация от „Атена Пловдив“
ЕООД, служебна бележка относно техническите възможности на въведения в
експлоатация в обекта касов апарат, удостоверение за регистрация на заведение
за обществено хранене, договор, пълномощно, опис на паричните средства в
момента на проверката, оправомощителна заповед ПИП № 0379734/28.02.2019г., както и от гласните такива - показанията на актосъставителя Е.К., разпитана в съдебно заседание в качеството на
свидетел. Същата излага обстановка, идентична с така описаната в АУАН и НП. Разказва че преди да се легитимират служителите на НАП е била извършена
контролна покупка за която била издадена касова бележка. В допълнение сочи, че при проверката са били изброени паричните средства в обекта, засечена била касовата наличност и
така била установена положителна разлика. Показанията на свидетеля, съдът кредитира като обективни, логични,
последователни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Горната фактическа обстановка и анализът на събраните
по делото доказателства обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена
от "Атена Пловдив" ЕООД, спрямо което юридическо лице е наложена
"имуществената санкция", т. е. от субект с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя
на 22.08.2019г., установено от разписка за връчване на препис
от НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия орган (АНО) на 23.08.2019г., поради което седемдневният срок по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е
частично основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва
да бъде изменено по следните съображения:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са
допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че
е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
В тази връзка
съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати
съществени процесуални нарушения, влечащи незаконосъобразност на наказателното
постановление. Не се споделя твърдението АУАН да не съдържа задължителните
реквизити на съдържанието си. Следва да се посочи и че те са уредени с
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, а не тази на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Последната
разпоредба от своя страна регламентира реквизитите на съдържанието на НП.
Самото възражение е изцяло бланкетно, като не се посочва кой конкретно реквизит
на АУАН според жалбоподателя липсвал, нито с какво е било затруднено правото му
на защита. Независимо от това съдът дължи служебна проверка за редовността и на
двата административни акта, като в резултат от тази си дейност настоящият
състав приема, че както АУАН, така и наказателното постановление отговарят на
изискванията към своето съдържание, при издаването им не са допуснати
процесуални нарушения, още по-малко пък такива от категорията на съществените.
Не се споделя и възражението да липсвало надлежно описание на нарушението.
Съдът намира, че в случая актосъставителят е изложил фактическите си твърдения, респ. АНО фактическите си
изводи относно всеки един елемент от състава на нарушението.
Съгласно цитираните в НП приложими материални норми
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби
в търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на продажби,
всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми. За
фискалните устройства, които не притежават операциите по в чл. 33, ал. 1 от
Наредбата, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) в момента на извършването й с точност до минута.
Текстовете на чл. 33 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ регламентират
два начина за промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари в и извън касата/, извън случаите на продажби, които именно
са нормирани с ал. 1 и ал. 2, а действащата ал. 4 сочи, че първите две алинеи
не се прилагат при отчитане на продажби чрез вградени фискални устройства в
автомати на самообслужване, т.е. при отсъствие на каса. Двата регламентирани
начина са уредени като алтернативни, изключват се един друг и са в зависимост
от това дали фискалното устройство притежава или не операциите "служебно
въведени" и "служебно изведени" суми. Съгласно чл. 33, ал. 1 от
Наредба №Н-18/2006 г., извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата
наличност се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми, т.е. този начин на регистриране на
промяната в касовата наличност е задължителен във всички случаи, когато ЕКАФП
притежава такива функции. Очевидно е, че изпълнението на горните функции е
заложено в процесните ЕКАФП, видно от служебна
бележка относно техническите възможности на въведения в експлоатация в обекта
касов апарат.
По делото не се спори, че в момента на извършване на
проверката в касата на търговския обект е установена разлика между касовата наличност и фактическата наличност. Безспорно установено по делото е че жалбоподателят "АТЕНА Пловдив" ЕООД, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на 28.02.2019 г. не е регистрирал чрез операцията
"служебно въведени суми" промяна на касовата наличност на ФУ в размер
на 23,20 лева. Датата и мястото на извършване на нарушението
– на 28.02.2019 г., около
11:25 часа в заведение
за бързо хранене, находящо се в гр. Пловдив, ул. "Иван Вазов" № 86, се установиха по несъмнен начин по делото от
показанията на св. К., която е била очевидец на проверката, а така също и от писмените
доказателства. Безспорно установено е и авторството на деянието от страна на
жалбоподателя, който е стопанисвал проверявания обект. Той е и годен субект на
административното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. От
обективна страна съдът приема за доказано от протокола за проверка и от
свидетелските показания фактът на налично в обекта фискално устройство, което е
било въведено в експлоатация и конструктивно е притежавало възможността да се
извършват операциите "служебно въведени" и "служебно
изведени" суми. Установи се на следващо място и фактът на съществуващата
разлика между фактическата и касовата наличност на процесното фискално
устройство, както и нейният размер от 23,20 лева. От обективна страна преди извършването на
проверката е била засечена касовата
наличност от фискалното устройство от 17,50 лева. Фактическата наличност от 40,70 лева е била установена чрез извършения опис на
паричните средства в касата, които са били преброени от служител на
дружеството. При тяхната съпоставка се установява положителна разлика в размер
на 23,20 лева. От описа на паричните средства се изясни и
произходът на тази разлика. Тя е представлява парична сума, останала от на разположение в касата. Посочената сума в началото на работния ден не е била въведена в касата чрез функцията
"служебно въведени суми". По тези съображения настоящият съдебен
състав намира, че констатираната промяна в касовата наличност е следвало да
бъде регистрирана във ФУ по предвидения за това ред. От изведения дневен отчет,
протокол за проверка, както и от показанията на св. М. се изяснява обаче, че
тази разлика не е била регистрирана чрез операцията "служебно въведени
суми". По този начин от страна на жалбоподателя е било осъществено
съставомерно бездействие по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ
вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
За така извършеното административно нарушение от
жалбоподателя – юридическо лице, съгласно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 вр.
ал. 1 ЗДДС е предвидена имуществена санкция в размер от 500 до 2 000 лева. При
определяне на размера на имуществената санкция съдът следва да вземе предвид тежестта
на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по
аргумент от чл. 27, ал. 2 ЗАНН. В конкретния случай административнонаказващият
орган (АНО) е определил имуществена
санкция в размер на 600 лева. Посочил е напълно абстрактно, че този размер е
определен след съобразяване на тежестта на нарушението, на смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, но без да е конкретизирал кои обстоятелства всъщност
приема за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят. Така дейността
по индивидуализация на наложената санкция остава изцяло скрита както за
жалбоподателя, така и за съда. Настоящият съдебен състав намира, че АНО не е
мотивирал решението си да наложи санкция в съответния размер – 600 лева, която
надвишава предвидения от закона минимум. Административнонаказващият орган няма
задължение във всеки случай на първо по ред нарушение да налага най-лекото
предвидено наказание, тъй като това би противоречало на правомощията му по чл.
27 ЗАНН. Щом обаче наказващият орган счита, че следващото се наказание за
даденото нарушение трябва да бъде определено над минималния предвиден размер,
то следва да изложи мотиви за това си решение. Отделно от това в случая съдът
намира, че не се установяват отегчаващи обстоятелства, които да налагат
определяне на санкция в размер над предвидения от закона минимум. В
наказателното постановление изрично е отбелязано, че нарушението е първо по ред
за жалбоподателя. От него не са произтекли и вредни последици. Предвид
изложеното съдът намира, че по делото не се установяват отегчаващи
обстоятелства, поради което наложената санкция в размер на 600 лева е
несправедлива, тъй като не съответства на степента на обществена опасност на
конкретното деяние. Това налага обжалваното наказателно постановление да бъде
изменено в частта относно размера на наложената имуществена санкция, като
същият бъде намален на 500 (петстотин) лева.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че
процесното деяние не представлява хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение. По делото не се доказаха такива обстоятелства,
съгласно които деянието на жалбоподателя да представлява по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновените нарушения от този вид. Напротив, съдът
намира, че то разкрива типичния интензитет на обществена опасност за този вид
нарушения.
Ето защо, Пловдивският районен съд, XXV н. с.
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 448607-F475831 от 16.07.2019г. на Ж. М. – Н. О. „О. д.“ П. в ЦУ на НАП, с което на "АТЕНА Пловдив" ЕООД, БУЛСТАТ
*********, представлявано от А. Х. К., на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 600 лв. за извършено административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция на 500лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Пловдив по реда на глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.