Решение по дело №146/2020 на Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

 

№      120                    30.10.2020 г.                 град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр.Търговище,                    

на двадесет и девети септември         две хиляди и двадесета година ,

в публично съдебно заседание, в следния  състав:

                    

                                                                Председател -  Албена Стефанова

 

Секретар- Янка Ганчева,

като разгледа докладваното от председателя административно дело № 146 по описа за 2020 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на Глава десета, раздел І от АПК.

             Образувано е по жалба на П.Б.Я., ЕГН-********** *** подадена чрез адвокат А.М. ***, с посочен съдебен адрес:*** срещу Уведомително писмо за извършена оторизация  и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020  с изх.№ 02-250-6500/612 от 02.06.2020г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”-София, с което на П.Б.Я.  е отказано финансово подпомагане за 2018г. по направление „Биологично разстениевъдство”  в размер на 58 832.15 лева.

             В жалбата като основания се навеждат съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Излагат се доводи, обосноваващи липса на мотиви, поради непосочване на конкретните фактически и правни основания на които е издадено оспореното УП. Излага се становище, че към момента на издаване на обжалвания акт е бил налице действащ договор за контрол с контролиращото лице „ Био Сертификейшън“ ЕООД-Пловдив, че спрямо оспорващия не е била налице действаща мярка по забрана за извършване на търговия на продукти с позоваване в етикетирането и рекламата на биологичен метод на производство, както и друга ограничителна мярка, че не са били налице наложени санкции, касаещи ползването на семена или вегетативни размножителни материали, които да не са били произведени по метода на биологичното производство, както и че не са били налице неразкрити мерки, съгласно Приложение №3 от Наредба №1/07.02.2013г. на МЗХ или от Приложение №3 от Наредба №5/03.09.2018г. на МЗХ. Излагат се доводи, обосноваващи че преди издаване на административния акт органът не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за правилното разясняване на случая. Моли се оспореното УП да бъде отменено като незаконосъобразно и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. 

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично.  Представлява се от адвокат М., който поддържа жалбата на изложените в нея основания и доводи. Навежда, че съгласно становище на МЗХГ с изх.№70-3761 от 05.12.2019г. и няколко становища на сартифициращия орган е видно, че с оглед събраната документация няма данни за несъответствия и нарушения на Регламент №834/2007г. и Регламент №889/2008г. Сочи се че посочените документи са постъпили в ДФЗ преди да бъде издадено УП. Моли се оспорения акт да бъде отменен като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски само в размер на 10 лева, платена държавна такса.

Ответникът по оспорването – Заместник-изпълнителеният директор на Държавен фонд „Земеделие” гр.София – П. Сл. в съдебно заседание не се явява лично. Представлява се от ст.юрисконсулт Т.С., която излага становище за неоснователност на жалбата. Навежда, че основанието за издаване на оспореното УП е : използване на небиологичен посевен материал-слънчоглед и грах, без съответното разрешение, при липса на биологичен такъв, установено при годишна надзорна проверка на 16.08.2020г., с което е нарушен чл.45, пар.5 от Регламент №889/2008г. Сочи, че по отношение на жалбоподателя е приложена б.“А“ „Направление биологично растениевъдство“, от която б.“Б“ „Изискване за управление“, както и Заповед РД 09-453/10.05.2019г. на МЗХГ. Излага твърдение, че оспорващия не отговаря на изискванията по мярка 5.2 и е санкциониран сто процента с оглед на това че по тази мярка санкцията е такава-санкционира се цялата площ, като същото се изразява в недопустимост на площта за подпомагане. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

         П.Б.Я. е регистриран като земеделски производител с УРН 184036. На 12.05.2018г. Същият е подал Заявление с УИН 2528051807836 за подпомагане за 2018г., за декларирани площи  по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично разстениевъдство”. Не се спори че 2018г. е четвърта година по последно поетия от Я. ангажимент по това направление.

      По подаденото заявление Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”-София-П. Сл., е постановил оспореното УП, с което на П.Б.Я. е отказано финансово подпомагане за 2018г. по направление „Биологично разстениевъдство”  в размер на 58 832.15 лева.

За декларираната площ с код БР 10, заявена за участие от 181.21 /ха/, в колона 3 от Таблицата към УП/ ср.5-9/ е отразена установена площ 180.41/ха/. В колона 4 като наддекларирана площ е отразено 0.8 /ха/. В колона 14 е отразен размер на санкция за наддеклариране в размер на 259.73 лева, получена при умножение на данните от колона 4 със ставката за съответната дейност/ 0.8 х 324.6628/. В разяснението към колона 14 от таблицата в УП 8стр.6-9/ не се сочи правното основание за наложената санкция.

В Таблицата към УП/ ср.5-9/ в колона 9 като санкционирана площ за неспазени базови изисквания е отразено- 0/ха/ площ. В колона 11 от същата таблица като санкционирана площ за неспазени изисквания за управление също е отразено- 0 /ха/ като площ. Като правно основание за отразяванията в колона 9 и колона 11 от гореописаната Таблица към оспореното УП се сочи Раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания по управление за направленията от мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014г.-2020г., б „А“ Направление „Биологично разстениевъдство”  , б. „Б“ „Изисквания за управление“ от Методика за намаляване и отказване на плащанията по от мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014г.-2020г, утвърдена със Заповед № РД 09-453/10.05.2019г. на МЗХГ.

В Таблицата към УП/ ср.5-9/ в колона 11 като  фактическа констатация относно спазване  на изисквания за управление е отразено единствено - 0  /ха/. Като правно основание отново се сочи Раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания по управление за направленията от мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014г.-2020г., б „А“ Направление „Биологично разстениевъдство”  , б. „Б“ „Изисквания за управление“ от Методика за намаляване и отказване на плащанията по от мярка 11 „БЗ“ от ПРСР 2014г.-2020г, утвърдена със Заповед № РД 09-453/10.05.2019г. на МЗХГ.

УП е съобщено  на оспорващия на 24.06.2020г. Жалбата  срещу оспорения акт е подадена по пощата на 07.07.2020г. по пощата.

От приложената по делото Заповед №03-РД/2891 от 23.07.2019г., издадена на основание чл.20а, ал.1, ал.2, ал.4, ал.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители, чл.11, ал.2 от Устройствения правилник на ДФЗ и Решение на УС на ДФЗ по т.6.2. от Протокол № 114 от 15.06.2017г., Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие” гр.София по т.2 от същата е делегирал правомощия на П. Д. Сл. – заместник изпълнителен директор на ДФЗ, да издава и подписва всички уведомителни писма за одобрените и неодобрените за участие  пчелни семейства по м.11 „Биологично земеделие“.

В ДФ „Земеделие" е постъпила информация с писмо   вх. № 722/19.07.2019г. от „БИО СЕРТИФИКЕЙШЪН"ЕООД за наложена мярка 5.2 на оператора П.Б.Я. за кампания 2018г.

Съгласно представеното писмо от оспорващия с изх. №03/17.07.2019г., подадено до МЗХГ и приложен към него  и Доклад от инспекция  от 16.08.2018г., по делото се доказва, че дадените на оспорващия предписания са изпълнени в срок - 20.08.2018г. , като несъответствията са отстранени. Доказва се също така че посочената информация е подадена до ДФЗ на 19.07.2019г. С писмо с изх.№920/04.11.2019г. подадено от„БИО СЕРТИФИКЕЙШЪН"ЕООД до ДФЗ е подадена информация че по отношение на всички оператори несъответствията са отстранени в срок. В  писмо с изх.№1048/28.02.2020г. подадено от „БИО СЕРТИФИКЕЙШЪН"ЕООД до МЗХГ  се сочи,  че всички мерки към операторите и в.т. ч. и относно  оспорващата са закрити и  към момента на изпращане на писмото операторите към края на 2018г. са в съответствие.

Така установената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото  писмени доказателства.

 При така установеното, съдът намира жалбата за допустима по следните съображения:

 Жалбата е подадена в срок, срещу акт, подлежащ на съдебно оспорване.  Жалбата е подадена от надлежна страна - адресат на оспорения акт и при наличие на правен интерес.

При разглеждане на жалбата по същество съдът, прави следните правни изводи:

Съгласно чл.20а от ЗПЗП изпълнителният директор организира, ръководи дейността и представлява Разплащателната агенция, която по дефиницията на §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз. В чл.20а, ал.4 от ЗПЗП е предвидена възможността Изпълнителният директор на фонда да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, включително вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. От приложените по делото доказателства е видно, че Изпълнителният директор на ДФЗ със своя заповед № №03-РД/2891 от 23.07.2019г. е делегирал на зам.изпълнителния директор П. Д. Сл. да издава и подписва уведомителни писма от вида на процесното. С оглед на изложеното съдът намира оспореното УП за издадено от материално компетентно лице, при регламентирана в закона възможност за делигиране на правомощия и при надлежно оправомощаване.

По отношение на съответствието на акта с процесуалния закон, съдът намира същия за постановен при съществено нарушение на процесуалните правила по следните съображения:

В УП като фактически основания за издаване на оспорения акт е отразено- „неспазване на изискванията за управление“, а - не използване на небиологичен посевен материал-слънчоглед и грах, без съответното разрешение, при липса на биологичен такъв, установено при годишна надзорна проверка на 16.08.2020г.

Налице е фактическо противоречие между колона 9 и 11 със колона 16 от Таблицата към оспореното УП. В оспорения акт не изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че са налице неспазени изискванията за управление.

Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя, че във въпросната таблица на стр.5-9 от УП   не е посочено кое/кои конкретно/ изисквания по управление респ. биологични изисквания на Регламент № 834/2007 г. и Регламент № 889/2008 г.  не са спазени,  защото двата регламента не уреждат едно единствено изискване по управление към производителите на биологична земеделска продукция.  Липсва конкретно правно основание за издадения отказ. Липсва и точно описание на допуснатото неспазване на изискванията по управление, тоест липсва фактическо основание за отказа.

Евентуалните фактически основания не могат да се извлекат и от цитираната в акта Методика. Посочената в УП Методика представлява акт от процесуалноправно естество и няма за цел и обхват да предвиди самите базови изисквания  за управление по мярката, т.е. самите правни и фактически основания за намаления и отказ на плащания по мярката, които са уредени изчерпателно в материалноправни актове

Не би могло да се приеме, че мотивите към акта се съдържат и в представената по делото административна преписка, тъй като в преписката липсват документи с такова съдържание.

Волята на административния орган следва да бъде ясно изразена в административния акт или в други документи, съдържащи се в преписката, към които актът препраща. Волята на административния орган не следва да бъде изяснявана в съдебното производство по оспорване на административния акт чрез въвеждане на нови фактически и правни основания – такива, които не са включени нито в акта, нито в преписката по издаването му. В оспореното уведомително писмо липсва констатация за неспазване на изискването- използване на небиологичен посевен материал-слънчоглед и грах, без съответното разрешение, при липса на биологичен такъв. Недопустимо е мотивите да се допълват впоследствие със съображения, които не се съдържат в акта или в документи от административната преписка, към които актът препраща.

 По изложените съображения съдът намира, че оспореното УП се явява издадено и при противоречиви и непълни мотиви. Посочването на фактическите обстоятелства, обуславящи издаването на административния акт, е абсолютно условие за законосъобразност на същия.

Съдът приема, че актът е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила и на друго основание.

 Въпреки, че преди издаването на акта административният орган е бил уведомен за изпълнението на предписаните от контролиращото лице - БИО СЕРТИФИКЕЙШЪН"ЕООД  от страна на жалбоподателя и извършените корекции от контролиращото лице в подадената информация в системата за въвеждане на данни от външни институции, касаещи заявлението на жалбоподателя, административният орган е постановил акта си без да вземе предвид тези обстоятелства. По този начин административният орган е издал акта без да  прецени всички факти, обстоятелства и възражения  за правилното разрешаване на случая в нарушение на чл.7 и чл.35 от АПК.

На основание всичко гореизложено съдът намира оспореното УП за постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и при неспазване на законовите изисквания за форма и съдържание и като такова следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Предвид разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на изложените в мотивите на съдебното решение указания по прилагането на закона.

При така следващият се от решението резултат на съдебния спор съдът намира, че на оспорващия следва да се присъдят разноски в претендирания размер от 10 лева, съставляващи платена държавна такса.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, чл.173 ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация  и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие” от ПРСР 2014-2020  с изх.№ 02-250-6500/612 от 02.06.2020г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”-София, с което на П.Б.Я., ЕГН-********** *** е отказано финансово подпомагане за 2018г. по направление „Биологично разстениевъдство”  в размер на 58 832.15 лева.

 

         ИЗПРАЩА преписката на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” – гр.София за ново произнасяне по подаденото от П.Б.Я., ЕГН-********** *** Заявление  с УИН 2528051807836 за подпомагане за 2018г., за декларирани площи  по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично разстениевъдство” в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в настоящото решение.

 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” гр.София да заплати на П.Б.Я., ЕГН-********** *** сумата от 10 / десет/ лева  разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото получаване.

 

   Препис от решението да се изпрати на страните.

 

                                                    Председател: