РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 22.02.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на двадесет и втори януари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ***
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1409 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от
„Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й. ***, срещу К.К.Н. ЕГН **********, с адрес ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 817,97 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 765,59 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до 30.07.2017 г.,
както и 52,37 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2015 г.
до 15.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало
заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с
определение по ч.г.д. №4862/2017 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, който е бил уведомен по реда на
чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск. В
обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответникът като
собственик /ползвател/ на топлоснабден имот- апартамент с абонатен № 25884,
находящ се в *** е
клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Навеждат се доводи, че съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила
30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „Нощен труд“ от 13-14.12.2007
г. и във вестник „Посоки“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират
търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството,
в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.-
„Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите
на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за
заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Излага се, че
с изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава
за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна
лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 4862/2017
г. извлечение от сметка за абонатен номер № 1011720 ответникът е използвал
доставяната от ищеца топлинна енергия, но не е погасил задължението си. Излага
се и, че сградата – етажна собственост на адрес, ***, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя топлинна енергия до имота на ответника, е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т.с.“ ЕООД. Навеждат се доводи, че сумите за топлинна енергия
за периода за процесния имот са начислявани от „Т.П.“ ЕАД
по изготвяни отчети от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна
енергия в сградата фирма „Т.с.“ ЕООД на база на реален отчет
на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1
от Наредба №16-3334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Моли се съда, по реда
на чл.219, ал.1 ГПК, да бъде привлечено като трето лице помагач и „Т.с.“ ЕООД. В подкрепа на искането си сочи, че има сключен
договор при общи условия с „Т.с.“ ЕООД за
извършване на услугата за дялово разпределение на топлинна енергия между
потребители в сграда –етажна собственост. Твърди, че през процесния период
остойностяването на топлинната енергия за процесния имот е ставало по данни
предоставяни от тази фирма. Излага се, че отношенията между дружеството - ищец
и фирмите за дялово разпределение се уреждат и с ОУ на договорите между „Т.П.“
ЕАД и търговец по см. на ЗЕ, за извършване на дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в СЕС гр. Плевен. Твърди се, че за третото лице
помагач съществува правен интерес да участва в делото, тъй като с участието си
може да докаже, че извършеното от нейни служители разпределение на топлинна
енергия е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба и съгласно
ОУ, както и подписания от страните договор. Навежда доводи, че за ищцовото
дружество съществува правен интерес от привличането на това трето лице –
помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване
на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия дружеството може да
заведе регресен иск срещу него. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск, както и искането за привличане на
трето лице помагач. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното
производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът, е депозирал отговор на исковата молба. Счита
иска за недопустим, за което не сочи доводи, както и за неоснователен. Сочи, че
е собственик, но не и ползвател на топлоснабдения имот, поради което счита, че
не дължи процесната сума. Излага, че имотът е бил необитаем. Твърди, че срещу
представеното от ищеца приложение за ползване на ТЕ няма подписи на ползвател
или собственик. Излага и, че не е подписвала договор с ищеца или което и да е
др. дружество за отчитане на ТЕ. Сочи и, че такъв договор не е представен. Поради
изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
В проведеното по
делото о.с.з. ответникът не се явява е не се представлява.
В проведеното по делото о.с.з. третото лице – помагач „Техем Сървисис“ не изпраща представител. С
нарочна писмена молба представя документи касаещи разпределението на топлинна
енергия за абонатен № 1011720 за процесния период. Сочи, че е изготвяло
дяловото разпределение за имота и за сградата – етажна собственост, в която се
намира в съответствие с всички действащи нормативни разпоредби. Твърди се и, че
за процесния период е налице т.нар. служебно разпределение на ТЕ, доколкото в
базата данни на дружеството не е регистрирано основание за друго.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 4862/2017г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума в размер на 713, 32
лева, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2017 г; сума в размер на 52,40 лева,
представляваща лихва върху главницата за периода от 02.12.2015 г. до 15.06.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението, ведно със сторените в заповедното производство разноски в
размер на 75,00 лева. Въз
основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 3357/06.07.2017
г., връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ищецът е
депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на
разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на потребители в гр. Плевен,
публикувани във в. Посоки, от които се установява какви са общите условия,
които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложената по заповедното
производство препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана
топлинна енергия се установява и какви са задълженията на ответника по делото
за исковия период – 31.10.2015 г. до
30.04.2017 г. по делото е депозирано съобщение от Община Плевен, от което се
установява, че ответницата е уведомена какви задължения има към общината за
местни данъци и такси.
Установява се от приложения по делото *** на нотариус Р. *** с рег. №083
на НК София с район на действие ПлРС, че К.Н.Н. е придобил процесния
топлоснабден имот.
Видно е от приложения по делото НА да
договорна ипотека*** на нотариус Ж. ***с рег. №005 на НК София с район на
действие ПлРС, че К.Н.Н. е учредил в полза на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ договорна
ипотека върху процесния топлоснабден имот.
От приобщения по делото НА *** на
носариус Д. *** с рег. №008 на НК София с район на действие ПлРС, се установява,
че К.Н.Н. е дарил на дъщеря си К.К.Н. процесния топлоснабден имот, като си е
запазил правото на ползване.
Установява
се от приложената по делото молба от К.Н.Н.,***.2008 г., ***, че същият се е
отказал от учреденото в негова полза вещно право на ползване върху процесния
топлоснабден имот.
Ведно
е от представеното по делото Удостоверение за възлагане от 05.12.2017 г.,
вписано в СлВП с рег. № ***, че процесния топснобден имот е изнесен на публична
продан на 04.11.2017 г. до 04.12.2017 г. е възложен на „ЗИЗИ-ВЛ“ ООД.
В хода на
производството е изслушано заключението по назначената съдебно – техническа експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена и неоспорени от страните.
От заключението по допуснатата СТЕ се установява,
че до имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила
по времето на процесния период; че по ИРУ на отоплителните тела е отчитана ТЕ
за отопление; че е разпределена ТЕ за отопление в баня от щранг – лира; че
извършеното разпределение на ТЕ в сградата е съгласно Методика за разпределение
на ТЕ в сграда ЕС, приложение към чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяване;
че отделните компоненти в индивидуалната сметка на ответника са изчислени за
ТЕ, за сградна инсталация ТЕ баня, апартамент ТЕ за отопление на апартамент; в
апартамента на ответника има монтирана щранг лира, като отоплителните тела в
останалите помещения на апартамента са оборудвани с топлоразпределители; че
начислените суми са отразени коректно в индивидуалния мейлинг за всеки месец от
процесния период.
В проведеното по делото о.с.з. вещото лице
сочи, че прец процесния период е било ръчно отчитането и поради факта, че не е
имало достъп до имота в някои от месеците са начислявали служебно ТЕ. Сочи, че
фирмата за дялово разпределение не е уведомявана за премахнати радиатори, ако
са премахвани такива. Излага, че дори и щранг лирата да е облицована с фаянсови
плочки то това не освобождава ответника от задължението за заплащане на ТЕ,
отдадена от него.
В зададени въпроси по реда на чл.176 ГПК
ответницата сочи, че не може да се сети дали е уведомила ищеца, че ползвател на
имота е друго лице, както и, че не може
да се сети дали го е уведомила, че ще отсъства повече от шест месеца от адреса.
Сочи и, че не е подавала заявление до топлинния счетоводител. Твърди, че
ползвател на имота е баща й, а не тя.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
установи, че учреденото
по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и
издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415,
ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната
собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на
„Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на
топлинна енергия
изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението -
главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената
топлоенергия - по количество и качество.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми, за която ответницата е уведомена по реда на
чл.47, ал.5 ГПК и в изпълнение указанията на съда заявителят в
законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането,
което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и
неговата частична допустимост. Съдът като взе предвид, от една страна, че с
настоящия иск ищецът цели да се приеме за установено в отношенията между
страните, че ответниците му дължи главница в размер на 765,59 лева за периода
от 01.10.2015 г. до 30.04.2017 г., както и, че в издадената заповед за изпълнение на парично
задължение №3357/06.07.2017 г. посочена главница в размер на 713,32 лева за същия период, счита, че за
горницата над 713,32 лева до 765,59 лева производството по делото следва да се
прекрати като недопустимо. За процесните 52,27 лева стотинки ищецът може да
предяви осъдителен иск, но не и установителен такъв по чл.422 ГПК, с който се цели да се установи наличието на вземането, за
което е издадена заповед за изпълнение, със сила на присъдено нещо, като вземането може да е за
сума по –малка от тази, за която е издадена заповедта, но е и за повече.
От представените по делото доказателства безспорно се установи, че
ответницата е собственик на недвижим имот, находящ се в *** с аб. № 1011720.
Установява се и, че сградата, в
която се намира имотът е присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД. Този
факт се установява от изготвената СТЕ.
Съдът счита, че именно ответникът в качеството му на собственик на процесния
топлоснобден имот е надлежна страна по настоящия иск. За неоснователни съдът
приема доводите на ответника, че не дължи процесната сума доколкото баща й е
ползвател на имота. Разпоредбата на чл.153 ЗЕ предвижда, че потребител на ТЕ
може да бъде собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По
делото са представени доказателства, че бащата на ответницата се е отказал от
учреденото в негова полза ВП на ползване, поради което и същият няма качеството
на потребител. Такова качество има единствено ответницата като собственик през
процесния период на имота. Ответницата до извършването на публичната продан на
имота и съответно възлагането му на лицето спечелило същата има качеството на
собственик на процесния имот. Поради
изложеното съдът приема, че ответникът е потребител на топлинна енергия по см.
на чл.153 ЗЕ.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите и сключване на
индивидуални договори. Поради изложеното съдът приема, че възраженията на
ответницата, че не е сключвала договор с ищеца за неоснователни. Спрямо
ответника са влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на
потребители за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по
чл.150, ал.3 от ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет
дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и
отговорността на потребителя при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на дължимите суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
топлинната енергия, за плащането, на която не е необходимо изпращането на
покана. От представената по заповедното производство препис – извлечение от
сметка за задълженията за заплащане на консумирана топлинна енерги се
установява и каква е главницата и лихвата в посочените от ищеца размери.
Спорно
по делото е и дали е доставяна ТЕ до имота. От неоспорената по делото
експертиза се установи, че на ответника е доставяна ТЕ, като в месеците когато
не е имало достъп до процесния имот е начислявана служебно ТЕ. В тежест на
ответника е било при неползване на топлоснабдения имот да уведоми топлинния
счетоводител за това. В нейна тежест е било и при евентуално демонтирани
радиатори, за което не се събраха доказателства да уведоми както ищеца, така и
ТЛП.
Поради изложеното и въз основа на
представените доказателства настоящия състав на съда приема за доказано, че за ответника, в
качеството си на потребител на топлинна енергия по реда на чл.153 ЗЕ е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за ползването на
топлинната енергия. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от
ОУ срок мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответника дължи
процесните в исковото производство суми – главница и лихва.
Предвид изложеното съдът намира, че
към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК и съответно датата на
подаване на исковата молба, с която е предявен установителният иск по чл.422,
ал.1 ГПК за ответника е съществувало задължение към ищеца на процесната сума.
С оглед изхода на спора и отправеното искане в
петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. На заявителя следва да бъдат присъдени за
заповедното производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в размер от 75.00 лв.
За
исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер от 276,16 лева, съобразно уважената част от иска.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРЕКРАТЯВА, на осн. чл. 130 от ГПК,
производството по гр.д. № 6897 по описа на съда за 2017г., по депозирана молба
от „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й. ***, чрез ю.к. В. В. срещу
К.К.Н. ЕГН **********, с адрес ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че всеки от ответникът дължи на ищеца горницата
над сумата над 713,32 лева, представляваща претендираната по
делото главница за периода от 01.10.2015 г. до 30.07.2017 г., до претендираната сума от 765,59 лева представляваща главница за периода
от 01.10.2015 г. до 30.07.2017 г., като НЕДОПУСТИМО.
Решението на съда в тази част, имащо характер на
определение подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на
страните, пред Плевенски окръжен съд.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че К.К.Н. ЕГН **********, с адрес *** дължи на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор Й. ***, сума в размер на 764,72 лева /седемстотин шестдесет и
четири лева и седемдесет и две стотинки/ за консумирана топлинна енергия, от
които сума в размер на 713, 32 лева, представляваща стойност на доставена, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2015 г. до 30.04.2017 г; сума
в размер на 52,40 лева, представляваща лихва върху главницата за периода от
02.12.2015 г. до 15.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА К.К.Н.
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й. ***, сумата от 75,00 лева /седемдесет и пет лева/,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 4862 по описа за 2017 г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА К.К.Н. ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор Й. ***, сумата от 276,16 лв. /двеста седемдесет и шест
лева и шестнадесет стотинки/, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: