№ 88
гр. София, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110157027 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу КР. Г. Г..
Ищецът твърди, че на ................г. в /адрес/ в посока център, е реализирано ПТП
между л. а. „БМВ 530Д“ с рег. № ..........., управляван от ответника, и т. а. Форд Транзит
с рег. № ................., собственост на /фирма/, управляван от М.Г.. Според ищеца, вина за
настъпване на ПТП има ответникът, който се движил с несъобразена скорост и
неспазвал дистанция, в резултат на което ударил движещия се пред него товарен
автомобил. В резултат от ПТП на МПС Форд Транзит били нанесели материални
вреди, описани детайлно в молбата на л. 50. Към датата на произшествието увреденият
автомобил бил застрахован по договор за имуществена застраховка „Каско“ при
ищцовото дружество. Била образувана застрахователна преписка, по която било
възложено извършването на ремонт на автомобила, който бил на стойност от
5605,88лв., която била заплатена от ищеца. Към датата на събитието за другия
автомобил нямало сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. С изплащането на застрахователното обезщетение ищецът встъпил
в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Посочва, че предявил
извънсъдебна претенция спрямо ответника, който обаче не заплатил сумата.
Съобразно изложеното, моли да бъде постановено решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 5605,88лв., представляваща регресно вземане
за изплатеното застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявения иск. Посочва, че причина за произшествието е поведението
на водача на т. а. Форд Транзит, който спрял внезапно пред него. Оспорва по размер
причинените вреди, като счита, че повечето от посочените части са били здрави и не са
се нуждаели от ремонт, а цената на нужните за ремонтиране елементи била силно
завишена.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
1
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1
КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В нормата на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ е предвидено, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу причинителя на вредата.
За да възникне регресното право на вземане в полза на застрахователя за
изплатеното от него застрахователно обезщетение срещу делинквента, следва в хода на
производството да бъдат доказани следните факти: наличие на валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско“ на
МПС Форд Транзит; настъпване на твърдяното събитие, от което са произлезли
сочените вреди в периода на действие на застрахователния договор, както и че същото
представлява покрит застрахователен риск; стойността, необходима за възстановяване
на увредения автомобил към датата на събитието; заплащане на застрахователното
обезщетение за отстраняване вредите на автомобила и неговия размер; причинителят
на вредата да е действал противоправно; причинна връзка между деянието и вредите.
При установяване на тези факти, вината на делинквента се предполага – чл. 45, ал. 2
ЗЗД.
От представената по делото застрахователна полица № 18-0300/302/5000828 от
28.03.2018г., се установява, че между ищеца, в качеството на застраховател, и „Мото-
Пфое Лизинг“ ЕООД, е сключена имуществена застраховка „Пълно каско – валутна
клауза“ по отношение на товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № ..............., със
срок на застрахователно покритие 26.04.2018г.-25.04.2019г., като застрахователят се е
задължил да отстранява настъпили увреждания на автомобила чрез официален доверен
сервиз за марката до достигане на общата застрахователна сума по договора. От
изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена
от страните и съдът възприема за обективно и компетентно дадена, се установява, че
дължимата от застрахования застрахователна премия по договора е заплатена изцяло
на 30.05.2018г. и това плащане е осчетоводено от застрахователя.
С доклада по делото по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно между страните, че
на ................г. в /адрес/ в посока център, е реализирано ПТП между л. а. „БМВ 530Д“ с
рег. № ..........., управляван от ответника, и т. а. Форд Транзит с рег. № .................,
собственост на /фирма/, управляван от М.Г..
По делото е представен двустранен констативен протокол № ................. от
................г., съставен от ответника К.Г. /водач на превозно средство А/ и М.Г. /водач на
превозно средство Б/, от който се установява, че на ................г. в 19:00ч. на /адрес/ е
настъпило ПТП между управлявания от М.Г. автомобил „Форд Транзит“ с рег. №
................. и управлявания от ответника К.Г. автомобил „БМВ 530Д“ с рег. №
....................... В т. 12 от протокола, озаглавена „Обстоятелства“, е отбелязано, че
автомобил А е ударил автомобил Б в задната част при движение в една посока в
същата лента. Същият механизъм на настъпване на ПТП е описан и в съдържащата се в
протокола схема. Видно е, че автомобил А е ударил автомобил Б в задната лява част,
движейки се зад него в същата пътна лента, в резултат от което са настъпили
увреждания в преден десен калник, предна броня и гума за автомобил А и в задната
лява част на автомобил Б. Отбелязано е от водача на автомобил А, че за същия няма
застраховка. Протоколът е подписан от участниците, като подписите им не са
оспорени.
С уведомление от 07.08.2018г. водачът на товарния автомобил е уведомил
2
застрахователя, настоящ ищец, за настъпилото ПТП, като е посочил, че автомобилът е
ударен от друго МПС отзад по време на движение след преминаване на кръстовище,
като са увредени следните детайли – броня, облицовка, зад. калник, л. врата – л. зад.
Образувана е щета № .................. при ищцовото дружество.
С поръчка № 335384/л. 23-24/ е възложено на /фирма/ да извърши ремонт на
увредените в резултат от ПТП детайли, като това е извършено и са издадени 2бр.
фактури. От фактурите и ССчЕ се установява, че стойността на извършените ремонтно-
възстановителни дейности по увреденото МПС е в размер на 5605,88лв. без ДДС.
Вещото лице по ССчЕ посочва, че стойността на извършения ремонт е осчетоводена,
като сумата от 5605,88лв. по издадените фактури е изплатена от застрахователя.
От приета по делото авто-техническа експертиза, която съдът възприема като
компетентно и обективно изготвена, се установява, че процесното ПТП е настъпило по
описания в протокола за ПТП начин, чрез удар на управлявания от ответника лек
автомобил в движещия се пред него товарен автомобил, управляван от М.Г.. Като
причина за настъпване на ПТП експертът е посочил поведението на водача на л. а.
„БМВ 530Д“, който е управлявал превозното средство със скорост и дистанция, които
не са му позволили да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи
съприкоснование с движещия се пред него товарен автомобил. Вещото лице е
заключил, че констатираните повреди върху товарния автомобил, посочени в
протокола за ПТП и подробно отразени в съставения опис на застрахователя, се
намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие. Към датата
на събитието увреденият автомобил е бил в експлоатация 2 години 3 месеца и 9 дни,
считано от датата на първата регистрация, като вещото лице е отбелязало, че за
автомобили до 3 години от датата на първоначалната регистрация стойността на
отремонтирането в официален сервиз се приема за пазарна цена на стойността на
детайлите, нормовремената, сервизния час и материалите за боядисване. С оглед на
това, след извършен сравнителен експертен анализ между разходните документи и
необходимите ремонтни операции, е дал заключение, че необходимата стойност за
възстановяване на товарния автомобил, изчислена на база пазарни цени към датата на
ПТП, е в размер на 5605,88лв. без ДДС или 6727,06лв. с ДДС.
По делото е разпитан като свидетел водачът на товарния автомобил – М.Г.,
който в показанията си потвърждава посочения в протокола за ПТП механизъм на
произшествието. Посочва, че се движил по бул. „Ботевградско шосе“ с управлявания от
него бус „Форд“ в средната лента за движение, като се отклонил вляло, за да избегне
удар с пресичаща на зелен за автомобилите светофар жена. Завил наляво, след това се
върнал в средната лента и после отишъл в най-дясната лента, където тръгнал да спира и
усетил удар отзад. Разяснява, че намалил скоростта, започнал да спира, пуснал
аварийните светлини, когато настъпил ударът. Между водачите на двата автомобила
нямало разногласия относно вината за ПТП, която била на водача на л. а. „БМВ“.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите кореспондират с
останалия доказателствен материал и не се опровергават или разколебават от другите
доказателствени източници.
При горните фактически данни, съдът намира, че са доказани всички елементи
от фактическия състав на претендираното регресно вземане. ПТП е настъпило в
периода на действие на валидно сключена имуществена застраховка „Каско“ между
ищцовото дружество и собственикът на товарния автомобил, като уврежданията
представляват покрит риск. Съдът счита, че произшествието се дължи единствено на
противоправното поведение на водача на лек автомобил „БМВ“, който с поведението
си е нарушил разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ППЗДвП., въздигаща в задължение на
водача в зависимост от скоростта на движение, от състоянието на пътната повърхност и
3
от спирачните възможности на управляваното пътно превозно средство да спазва
такава дистанция от движещото се пред него превозно средство, за да може да избегне
удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко. След като се е стигнало да
удар отзад, очевидно водачът на л. а. „БМВ“ не спазил необходимата дистанция от
движещия се пред него товарен автомобил, като това е посочено за причина за ПТП и в
приетата по делото САТЕ. Възражението на ответника за противоправно поведение на
водача на товарния автомобил, изразяващо се във внезапно спиране, е недоказано. С
доклада по делото съдът е указал на ответника, че е в негова тежест да докаже този
факт и че не сочи доказателства в тази връзка, като същият не е предприел активно
поведение за установяването му по делото, поради което съдът следва да приеме, че
същият не е настъпил в обективната действителност. Отделно от това, и при рязко
спиране на движещия се отпред автомобил водачът на движещия се отзад автомобил не
се освобождава от задължението си да се движи с такава скорост и при такава
дистанция, че да може да спре своевременно. В случая това не е сторено от ответника.
Без съществено значение за изхода на спора е в коя точно лента е настъпило
произшествието – дали в крайна дясна или в средна, доколкото е несъмнено
установено от всички събрани доказателства /писмени, гласни и експертно
заключение/, че ответникът като водач на л. а. „БМВ“ е ударил отзад движещия се пред
него товарен автомобил, като е нарушил чл. 75, ал. 1 от ППЗДвП. Тоест, няма правно
значение в коя лента е настъпил ударът, за да се ангажира отговорността на водача на
лекия автомобил, след като същият е настъпил по посочения начин.
По делото е установено от събраните писмени доказателства и експертното
заключение по САТЕ, че пазарната стойност за възстановяване на увредените детайли
по товарния автомобил, намиращи се в пряка причинно-следствена връзка с деянието, е
в размер на 5605,88лв. без ДДС или 6727,06лв. с ДДС. Ищцовото дружество в молба
вх. № 5945/09.02.2021г. по описа на РС – Пловдив признава, че е изплатило
застрахователното обезщетение без ДДС и поради тази причина претендира сумата от
делинквента без ДДС, а именно 5605,88лв.
От изложеното следва, че са налице всички обективни факти за ангажиране
отговорността на делинквента, като субективният елемент – вината, се предполага
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Тази законова презумпция не е оборена в настоящия процес.
По делото не е спорно, а това е видно и от направеното в двустранния протокол
за ПТП извънсъдебно признание от страна на ответника, че към момента на
произшествието същият не е имал действаща застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, която би обезпечила отговорността му спрямо третото увредено
лице и встъпилия в правата му застраховател. Ето защо, същият следва да заплати
всички вреди, които са резултат от извършеното от него деяние, възлизащи на сумата
от 5605,88лв.
С оглед изложеното, предявеният осъдителен иск следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има
ищеца. Същият е доказал извършването на разноски в размер на 224,24лв. за платена
държавна такса, 650лв. депозити за експертизи и 732,35лв. за платено адвокатско
възнаграждение, или общо 1606,59лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОСЪЖДА КР. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: ............................., да заплати на
/фирма/, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, на основание
чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 5605,88лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Пълно Каско“ съгласно
застрахователна полица № 18-0300/302/5000828 от 28.03.2018г. за ПТП, настъпило на
................г. в /адрес/, между л. а. „БМВ 530Д“ с рег. № ..........., управляван от ответника,
и т. а. Форд Транзит с рег. № ................., собственост на /фирма/, управляван от М.Г., за
което при ищеца е образувана щета № .................., ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба – 20.01.2021г. до окончателното плащане, и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1606,59лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5