№ 4777
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110116303 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата в размер на 2223,30 лв. - представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия, за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ
се в ********************************, аб.№ *********,
ведно със законна лихва от 21.03.2024 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 396,92 лв., за
периода от 15.09.2022 г. до 28.02.2024 г., сумата от 50,62 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва от 21.03.2024 г., до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 10,08лв., за
1
периода от 16.07.2021 г. до 28.02.2024 г.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че
ответникът е потребител, с абонатен номер *********, на
топлинна енергия за битови нужди, при което между него и
ищеца били възникнали договорни правоотношения при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ е обвързал
потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Потребителят не бил заплатил дължимата цена за продажба
на топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., дължимата цена за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., върху които суми
дължал и обезщетение за забава. Вземането било
осчетоводено с извлечение от сметки и фактури.
Продажбата на топлинна енергия било извършвано
съобразно приети от топлопреносното дружество Общи
условия, които твърди, че са влезли в сила след
публикуването им в един централен и един местен
ежедневник, поради което са и общоизвестни. Въз основа на
сключен договор от ищцовото дружество разпределението
на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършвало по системата за дялово
разпределение, което било възложено на /ФИРМА/, поради
което последното се иска да бъде привлечено в
производството като трето лице - помагач, предвид
евентуално предявяване на регресни претенции срещу него
при отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
2
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от
ответника.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт Н., който
поддържа исковата молба, като посочва, че процесните
задължения са заплатени и моли съда да се произнесе с
решение, съобразно плащането. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение, като посочва, че е
останала незаплатена сума и за държавна такса в размер на
35,86 лева.
В съдебно заседание ответникът Ю. Б. К., редовно
призован, не се явява, не се представлява.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
Съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса на основание чл.154,
ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже
фактите, от които произтича вземането му. В тежест на
3
ищеца е да докаже основанието, което поражда
претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва
да доказва, че ответника има качеството „потребител“ на
топлинна енергия съгласно цитираните от него правни
разпоредби в рамките на процесния период, ползването на
топлинна енергия през процесния период в количество,
съответно на начислените суми формиращи начислената
главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за
забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си
срещу вземането, поради което отрича съществуването на
спорното право, както и положителният факт на
плащането.
По смисъла на ЗЕ потребител на топлинна енергия е
лицето, което получава топлинна енергия и я използва за
собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по
силата на вещно или по силата на облигационно право на
ползване. По силата на закона - чл.150 от ЗЕ, между
битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна
енергия при публично известни Общи условия, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя. По
смисъла на Закона за енергетиката потребител на топлинна
енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я
използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения
имот по силата на вещно или по силата на облигационно
право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови
4
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия за продажба на
топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят
от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е
необходимо изричното им приемане от потребителя.
Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от
страна на топлопреносното дружество и ползването и от
потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето,
което получава топлинна енергия и я използва за собствени
нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на
вещно или по силата на облигационно право на ползване.
Ето защо облигационната връзка по договора за доставка
на топлинна енергия възниква от момента на възникване
на вещното или облигационно право на ползване. В
контекста на гореизложеното собственикът на
топлофицирания недвижим имот е длъжник към
топлопреносното предприятие за доставената в имота
топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките
три елемента от правото си на собственост - право да
владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.
Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че
ответникът Ю. Б. К. е страна по възникналото
облигационно правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо
от доставка на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, а именно апартамент 9, находящ се в
**********************************, за процесния период
5
от време - от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., като това
обстоятелство не се оспорва и от ответника, а и за
обстоятелството, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот свидетелства и приетият на л.9 и 10
от досието по делото договор за продажба на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 75/28.12.1994г.
По делото ответникът не е подал в срока по чл. 131 от
ГПК отговор на исковата молба, с който да оспорва
доставеното количество топлинна енергия в имота и
размера на нейната цена, поради което съдът не е допуснал
изслушване на СТЕ и ССчЕ с оглед неутежняване на
производството с разноски и приема тези факти и
обстоятелства за безспорни и доказани между страните. По
делото ищецът заяви, че процесното задължение е изцяло
заплатено. На основание чл. 235, ал.3 от ГПК, съдът при
решаване на делото взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право.
По изложеното съдът следва да зачете така
извършеното в хода на процеса плащане на процесните
суми, поради което исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени, поради заплащането им в хода на
производството.
Ищецът е сезирал съда с искане за присъждане на
6
разноски за остатъка от дължимата държавна такса в
размер на 35,86 лева и юрисконсултско възнаграждение.
Това искане следва да бъде уважено, доколкото исковите
претенции се отхвърлят не поради неоснователност, а
поради заплащането им в хода на производството, което
обосновава извод, че ответникът е дал повод за образуване
на делото. Така на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане
на правната помощ следва да му се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от
100,00 лева, с оглед правната и фактическа сложност на
делото, извършеното плащане и обстоятелството, че
производството завърши в рамките на едно съдебно
заседание. На ищеца следователно следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 135,86 лева.
Така мотивиран, Съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК
************* срещу Ю. Б. К., ЕГН **********, обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 2223,30 лв. -
представляваща цена на доставена от дружеството
7
топлинна енергия, за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.
за топлоснабден имот, находящ се в
********************************, аб.№ *********, ведно
със законна лихва от 21.03.2024 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 396,92 лв., за
периода от 15.09.2022 г. до 28.02.2024 г., сумата от 50,62 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва от 21.03.2024 г., до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 10,08лв., за
периода от 16.07.2021 г. до 28.02.2024 г., поради плащане,
извършено в хода на настоящото производство.
ОСЪЖДА Ю. Б. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК *************,
сумата в размер на 135,86 лева, деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/, в качеството му на трето лице-
помагач, конституирано на страната на ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8