МОТИВИ към ПРИСЪДА № 12 от 21.02.2020г. по НОХД №
740/2019г. по описа на Районен съд Несебър, VI състав, председател Валери Събев.
Съдебното
производство по делото е образувано по повод внесен в съда от Районна
прокуратура – Несебър обвинителен акт срещу подсъдимия К.В.Б. за това, че на
08.07.2019г., около 21.20 часа, в гр. Несебър, кв. Камелия, до супермаркет
„Магнит”, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел
Корса“, с рег. **********, без съответно свидетелство за управление, в
едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние –
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление с наказателни постановления, издадени от отдел „Пътна полиция“ СДВР,
както следва: НП № 19-4332-010556/05.06.2019г.; НП №
18-4332-024825/07.12.2018г.; НП № 18-4332-021586/16.11.2018г.; НП №
18-4332-016932/05.09.2018г. и НП № 18-4332-012190/28.06.2018г., всички влезли в
законна сила от 28.06.2019г. – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Бургас, ТО Несебър, намира
обвинението за доказано по безспорен и несъмнен начин. Сочи, че от субективна
страна подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината „пряк умисъл”,
тъй като е формирал представа, че активно манипулира и борави с уредите,
приборите и механизмите на лекия автомобил. Обръща внимание, че е бил наясно,
че не притежава свидетелство за управление на МПС, съответстващо на категорията,
към която спада управлявания от него лек автомобил. Навежда, че е съзнавал, че
вече е бил наказан по административен ред на основание чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП с
влезли в сила наказателни постановления, които са му били връчени лично на
20.06.2019г. и влезли в законна сила на 28.06.2019г. Твърди, че подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
последици и е целял тяхното настъпване. Намира, че изложената от подсъдимия
защитна теза противоречи на всички други събрани в хода на наказателното
производство доказателства. Сочи, че като смекчаващо вината обстоятелство
следва да се отчете младата възраст на подсъдимия, а като отегчаващи такива
неговото предходно осъждане и големият брой нарушения по ЗДвП. Акцентира върху
опита му да прикрие извършеното от него престъпление. Предлага на подсъдимия да
бъде определено наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, а именно една година и шест месеца лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, както и
кумулативно предвиденото наказание глоба в размер на 800 лева. Счита, че разноските
следва да бъдат заплатени от подсъдимия. Моли на основание чл. 68, ал. 1 от НК
да бъде приведено в изпълнение наказанието по предходно осъждане на подсъдимия.
Подсъдимият
не заема становище по повдигнатото обвинение, тъй като не се явява в съдебно
заседание, редовно призован.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
възраженията на страните, намери за установено следното:
По
делото се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
К.В.Б. е роден на ***г***, с постоянен адрес:***, българин, български
гражданин, средно образование, неженен, ЕГН **********. Същият е осъждан с влязло
в сила на 18.05.2017г. определение за одобряване на споразумение по НОХД №
15308/2016г. по описа на Софийски районен съд за престъпление по чл. 354А, ал.
3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода”
за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 НК за
срок от три години. От справка за нарушител водач (на л. 18 – л. 22 от ДП) се
установява, че подсъдимият бил наказван многократно (над 20 пъти) за извършени
нарушения на ЗДвП – с наказателни постановления и фишове. С наказателни
постановления, издадени от отдел „Пътна полиция“ СДВР, както следва: НП №
19-4332-010556/05.06.2019г.; НП № 18-4332-024825/07.12.2018г.; НП №
18-4332-021586/16.11.2018г.; НП № 18-4332-016932/05.09.2018г. и НП № 18-4332-012190/28.06.2018г.,
всички връчени му лично на 20.06.2019г. и влезли в законна сила от 28.06.2019г.,
той бил наказан на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – за управление на
МПС, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него превозно средство.
За
времето от 19:30 часа на 08.07.2019г. до 07:30 часа на 09.07.2019г.,
свидетелите П. и Ч., ведно с колегата си В.И. (и тримата служители в зонално
жандармерийско управление гр. Плевен), изпълнявали служебните си задължения
като командировани на територията, обслужвана от РУ Несебър (със заповед №
484з-962 от 26.06.2019г. на директора на дирекция „Жандармерия” към ГД
„Национална полиция” при МВР – на л. 34 от ДП). Били им възложени за изпълнение
задачи по охрана на обществения ред, проверка на лица и на МПС-та на
територията на к. к. „Слънчев бряг”. Около 21:20 часа тримата се намирали пред
служебния автомобил в гр. Несебър, кв. Камелия, до супермаркет „Магнит”. Забелязали,
че от с. Тънково към к. к. „Слънчев бряг” се движи лек автомобил „Опел Корса”,
с рег. ********** (с маса на ПС от 080 кг. и допустима максимална маса от 1425
кг.), който се управлявал от подсъдимия Б.. Автомобилът
спрял рязко, на около 40 метра от свидетелите, което им направило впечатление. Същите
се насочили към него, като имали пряка видимост към предното обзорно стъкло на
автомобила и не го изпускали от поглед. Забелязали, че автомобилът се управлява
от мъж, а на предна дясна седалка се намирала жена. Докато се придвижвали към
спрелия автомобил забелязали, че момичето отворило предната му дясна врата и
слязло. През това време шофьорът се прехвърлил (чрез прескачане вътре в
автомобила) от шофьорското място на предна дясна сделка и тръгнал да излиза от автомобила.
Служителят В.И. се представил по надлежния ред и поискал документите на водача
на автомобила и на пътничката. Шофьорът заявил, че няма документи, като
представил само документ за автомобила, а пътничката представила лична карта,
от която се установило, че е св. Б. (намираща се във фактическо съжителство с
подсъдимия). Подсъдимият Б. бил запитан защо е отбил толкова рязко, на което
той отговорил, че не притежава свидетелство за управление категория „В” и при
вида на служителите се изплашил, че може да го спрат и отбил рязко, като решили
да се разменят с Б.. Тъй като нямал документ за самоличност, подсъдимият
предоставил на свидетелите данни за самоличността си и след справка в ОДЧ бил
установен като К.Б.. Впоследствие намерил и личната си карта и я представител
на свидетелите, като от нея също се установило, че става въпрос за Б.. Била
извършена справка, от която се установило, че Б. не притежава свидетелство за
управление на МПС – категория В. На място за съдействие бил извикан св. Д.,
който бил на смяна като автопатрул КАТ към РУ Несебър. Същият се явил, като
установил, че Б. има свидетелство за управление само за категория „В1”. Пред
св. Д. подсъдимият и св. Б. обяснили, че решили да се разходят до к. к.
„Слънчев бряг”, като през по-голямата част от пътя Б. управлявала автомобила,
но се почувствала зле, поради което преди курорта именно Б. поел управлението
върху автомобила. При тези данни св. Д. съставил на подсъдимия АУАН № 326059 от
08.07.2019г. за управление на МПС без съответно свидетелство за това.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на съдебното
производство доказателства. Съдът в пълнота кредитира показанията на свидетеля Д.
и тези на свидетелите П. и Ч., разпитани по делегация пред Районен съд Плевен,
приобщени по надлежния ред на чл. 281, ал. 10 от НПК. От показанията на тези
свидетелите се установяват в пълнота всички относими за състава на деянието
факти, а именно, че на 08.07.2019г., около 21:20 часа, подсъдимият управлявал
лек автомобил „Опел Корса”, с рег. **********. Установява се, че към този
момент той не притежавал свидетелство за управление, отнасящо се за категорията
на управлявания от него автомобил, а именно В. Посочените факти се затвърждават
от приетите писмени доказателства по делото – в това число справка за нарушител
водач, от която е видно, че Б. притежавал към 08.07.2019г. единствено
свидетелства за категории В1 и АМ, както и справка за регистрацията на
превозното средство „Опел Корса” (на л. 35 от ДП), от която е видна масата на
превозното средство. От приетите писмени доказателства по делото - наказателни
постановления, издадени от отдел „Пътна полиция“ СДВР, както следва: НП №
19-4332-010556/05.06.2019г.; НП № 18-4332-024825/07.12.2018г.; НП №
18-4332-021586/16.11.2018г.; НП № 18-4332-016932/05.09.2018г. и НП №
18-4332-012190/28.06.2018г., всички връчени му лично на 20.06.2019г. (на л. 47
– л. 51 от ДП) се установява фактът, че с тези НП, влезли в сила на
28.06.2019г., Б. бил наказван по административен ред на основание чл. 177, ал.
1, т. 2 от ЗДвП – за управление на МПС, без да притежава СУМПС, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него превозно средство. Всички
тези доказателства са категорични и съдът ги кредитира изцяло, като от тях се
установяват всички релевантни за делото факти.
Различни
фактически твърдения се съдържат единствено в обясненията на подсъдимия и
показанията на неговата приятелка, с която той се намира във фактическо
съжителство – св. Б.. В тази връзка следва да се има предвид, че обясненията на
подсъдимия освен гласно доказателствено средство са и средство за очертаване и
поддържане на неговата линия на защита в хода на наказателното производство.
Поради този двояк характер на обясненията, същите следва да се преценяват
внимателно, при съпоставка с всички останали доказателства по делото. На първо
място обясненията на подсъдимия противоречат на показанията на посочените
по-горе свидетели. Освен това чрез обясненията си подсъдимият се опитва да
лансира версията, че не той е управлявал автомобила. Тази негова защитна версия
е в пълно противоречие с установеното от полицейските служители, които са
категорични, че не са изпускали автомобила от поглед и са възприели, че се
управлява от мъж, а на предната дясна сделка се намира момиче. Впрочем тази
версия на Б. следва линията му на защита, очертана още с действията му към
момента на проверката. Както се установява от показанията на свидетелите П. и Ч.
св. Б. излязла от предна дясна врата на автомобила, а самият Б. вътре в
автомобила прескочил от шофьорското място към предна дясна сделка. Очевидно още
към онзи момент той е изградил стратегия за своята защитна версия, която се следва
от него и при обясненията му, дадени в хода на съдебното производство. Извън
горното обясненията му страдат от определена нелогичност и вътрешни
противоречия. Първоначално Б. сочи, че давал обяснения само в момента на самото
извършване на деянието и впоследствие не е разпитван пред полицейски органи.
Твърди, че при този разпит направил признания, че той управлявал автомобила, за
да може да не бъде задържан за 24 часа от полицейските служители. Едва
впоследствие той потвърждава, че подписът на протокол за разпит на обвиняем на
л. 7 от ДП е негов. Този разпит е осъществен на 12.07.2019г., а не към момента
на проверката – на 08.07.2019г. Ето защо към 12.07.2019г. не е съществувала
опасност Б. да бъде задържан за 24 часа и версията му, че на 12.07.2019г.
изложил твърдения, че той управлявал автомобила, не е подкрепена с убедителна
причина за това. Още повече, че според съда липсва логична причина полицейските
служители да са възприели, че Б. не е управлявал автомобила, но да са изискали
от него да признае за управлението му под страх, че ще бъде задържан за 24 часа
към момента на проверката.
Показанията
на св. Б. също не могат да се кредитират с оглед обстоятелството, че тя е пряко
заинтересована да подкрепи защитната теза на подсъдимия – поради фактическото
съжителство между тях и поради изложените от подсъдимия твърдения, че очакват
общо дете. Освен това нейните показания също следват нелогичната версия, че
полицейските служители са задължили Б. да признае, че той е управлявал
автомобила, без това да се е случило. Подсъдимият и свидетелката не излагат
логична причина, поради която полицейски служители биха имали интерес да
задължават лице, което не е управлявало автомобила, да изложи твърдения, че го
е управлявало. Няма и логична причина лицето, управлявало автомобила, да
твърди, че не го е управлявало. Освен това е налице разминаване и между
показанията на Б. и обясненията на подсъдимия. Б. твърди, че веднага слязла от
предната лява врата на автомобила и се насочила към багажника, за да се облича,
а Б. останал, за да се облича вътре в автомобила. В обясненията си подсъдимият
сочи, че полицейските служители се затичали към шофьорското място и започнали
да искат книжката на Б.. Т.е. в неговите показания не се излага Б. да е излязла
от автомобила с цел да се облича. И в показанията на св. Б. се лансира
изключително нелогичната версия, че полицейските служители я накарали да си
признае, че не е управлявала автомобила, с цел Б. да не бъде задържан. Постоянната
промяна на версиите на подсъдимия и св. Б. също е индиция в насока, че на
показанията им не може да се даде вяра.
Както
вече се посочи показанията на свидетелите П. и Ч. се кредитират изцяло. Наред с
това в показанията си св. Д. също сочи, че пред него Б. и Б. признали, че
именно Б. управлявал автомобила. Т.е. показанията на св. Д., който не е
осъществил първоначалната проверка и не е възприел случая, съдържат направено
пред него признание от подсъдимия и свидетелката Б., което е в пълно
противоречие с дадените от тях показания в хода на съдебното производство.
Следва да се обърне внимание, че показанията на свидетелите П., Ч. и Д. са
последователни и не са променяни от тези свидетели в хода на цялото наказателно
производство. В тях се съдържат и изнесените към момента на проверката пред тях
данни от подсъдимия и свидетелката Б., които данни само затвърждават извода за
постоянна смяна на техните версии относно случилото се. Следва да се акцентира
и на обстоятелството, че в началото на проверката свидетелите П. и Ч. не са
били наясно със самоличността на Б.. Ето защо няма логична причина те да желаят
от него да бъде направено признание, което не съответства на обективната
истина.
С
оглед липсата на логика и последователност в обясненията на Б. и показанията на
св. Б., съдът достигна до извод, че същите изобщо не следва да бъдат
кредитирани. С тях се прави опит по-скоро да се обоснове една защитна линия на
подсъдимия, опираща се на твърдения, че той не е управлявал автомобила. Такъв
опит е направен още към момента на проверката, като при вида на служителите на
жандармерията Б. спрял рязко управлявания от него автомобил и се прехвърлил от
шофьорското място на предна дясна сделка. Този опит е останал безуспешен с
оглед фактите и обстоятелствата, възприети от служителите на жандармерията. Очевидно
поради тази причина Б. и Богданов са променили версията си в хода на ДП, но в
хода на съдебното производство отново са се върнали към нея. Крайният извод на
съда е, че техните показания не следва да се кредитират и не са източник на
достоверни факти и обстоятелства, относими към процесното деяние.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.
Разпоредбата
на чл. 343в, ал. 2 НК изисква от
обективна страна деецът да е управлявал МПС (без надлежно свидетелство за управление) в едногодишен срок от наложеното административно
наказание за това нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП - управление на МПС
без свидетелство за управление. В случая с наказателни постановления, издадени от отдел
„Пътна полиция“ СДВР, както следва: НП № 19-4332-010556/05.06.2019г.; НП №
18-4332-024825/07.12.2018г.; НП № 18-4332-021586/16.11.2018г.; НП №
18-4332-016932/05.09.2018г. и НП № 18-4332-012190/28.06.2018г., всички влезли в
законна сила от 28.06.2019г., на Б. са наложени административни наказания
именно по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП за това, че управлявал МПС, без да
притежава СУМПС, съответно за категорията на управляваното от него МПС. Всички
посочени НП са връчени лично на Б., за което той е положил подписа си върху
тях. Същевременно на 08.07.2019г. той отново управлявал МПС без да има
съответно свидетелство за това. Следователно се налага извод, че в едногодишен
срок от наложеното му административно наказание по чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП,
обвиняемият е управлявал МПС без да притежава съответно СУМПС. По делото се
установява, че към 08.07.2019г. Б. притежавал единствено свидетелство „В1”.
Според чл. 150а, ал. 2, т. 5 от ЗДвП категория В1 дава право на водачите да
управляват четириколесни превозни средства (без тези от категория L6e) с маса
без товар не повече от 400 kg (категория L7e) (550 kg за превозните средства, предназначени за превоз на
товари), в която маса не се включва масата на акумулаторните батерии на
електрическите превозни средства и които имат максимална нетна мощност на
двигателя не повече от 15 kW, както са определени в чл.
4, параграф 2, буква "ж" и приложение I от Регламент (ЕС) № 168/2013;
тези превозни средства трябва да отговарят на техническите изисквания, които се
прилагат към триколесни моторни средства от категория L5e, освен ако в
нормативен акт са предвидени отделни технически изисквания за тях. По ДП са
събрани категорични данни, че Б. е управлявал МПС „Опел Корса”, с рег. **********,
представляващо „лек автомобил” с маса от 980 кг и максимална мощност на
двигателя от 44 kW. Т.е. управляваният от него
автомобил по никакви показатели не попада в приложното поле на чл. 150а, ал. 2,
т. 5 от ЗДвП. За управлението на този автомобил той е следвало да притежава
СУМПС от категория „В” по смисъла на чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
Следователно към 08.07.2019г. той е управлявал моторно превозно средство, без
да притежава съответно свидетелство за управлението на това превозно средство,
в едногодишен срок от наказването му по административен ред за същото деяние. Ето
защо обвиняемият е извършил деянието от обективна страна. Дори и да се приеме
една от защитните тези на Б. (която той не поддържа в рамките на съдебното
производство, но е я е изложил пред св. Д.), че е поел управлението върху
автомобила малко преди проверката, това също не изключва извършване на деянието
от обективна страна, тъй като съобразно Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. №
8/82 г., Пленум на ВС, в понятието „управление” се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите
на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания
на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в
покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване
на съставомерни последици. Т.е. безспорно поведението на Б. попада в обхвата
на понятието „управление” по смисъла на чл. 343в, ал. 2 от НК.
Налице
е и субективната страна на деянието по чл. 343в, ал. 2 НК, доколкото Б. е
съзнавал, че е наказан по административен ред за това нарушение – налице са НП,
които са му връчени лично на 20.06.2019г. (непосредствено преди извършване на
деянието). Съзнавал е, че управлява МПС в рамките на едногодишен срок от
налагането на наказание по административен ред, като е съзнавал, че не
притежава свидетелство за управление от категория „В”, но въпреки това е поел
управлението върху автомобила. С оглед изложеното съдът достигна до краен
извод, че обвиняемият е извършил престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК.
Във връзка с
реализацията на наказателната отговорност на подсъдимия, съдът на първо място
прецени, че е налице сравнително ниска степен на обществена опасност на
инкриминираното деяние, която е намерила отражение и в предвиденото в чл. 343в,
ал. 2 НК наказание. Следва обаче да се отчете и обстоятелството, че със
законодателните изменения от ДВ, бр. 74 от 2015г. от
26.09.2015г. са увеличени размерите на наказанията за деянието по чл. 343в, ал.
2 НК. Т.е. актуалната тенденция е обществената опасност на деянието да се
повишава, като това е и виждането на законодателя, предприел увеличаване на
наказанията за това деяние. Обществената опасност на дееца не може да се
определи като ниска – към момента на деянието същият е бил осъждан за
извършването на престъпление по чл. 354А, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК на „Лишаване
от свобода” за срок от три месеца, изпълнението на което е отложено по реда на
чл. 66 НК за срок от три години. Настоящото деяние е извършено именно в рамките
на този изпитателен срок (определението по предходното осъждане е влязло в сила
на 18.05.2017г.). Т.е. по делото са налице данни и за предишно престъпно
поведение на Б., което го характеризира като лице с повишена степен на обществена
опасност. Спазвайки разпоредбата на чл. 54 от НК настоящият съдебен състав
извърши преценка на наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат
съдебното минало на дееца и множеството му наказания за нарушения на ЗДвП, вкл.
и множеството административни наказания за нарушения на чл. 177, ал. 1, т. 2 от НК. Съдът намира, че процесуалното
поведение на подсъдимия също следва да се определи като отегчаващо вината
обстоятелство. По делото са проведени шест открити съдебни заседания, като
въпреки дадените множество възможности на подсъдимия да организира защитата си,
в крайна сметка е налице дезинтересиране от негова страна и неявяване в
последното съдебно заседание. Наред с това съдебното заседание от 09.12.2019г.
е отложено единствено поради твърдения за заболяване на подсъдимия, за които
впоследствие не са представени доказателства въпреки указанията на съда. Съдът
приема за смекчаващи вината обстоятелства младата възраст на Б. и фактът, че
очаква раждането на дете от приятелката си. Анализът на отегчаващите вината
обстоятелства в тяхната съвкупност и съпоставянето им с обществената опасност
на деянието и дееца, водят до краен извод, че наказанието, което следва да бъде
наложено на подсъдимия и което е адекватно и на целите по чл. 36 от НК трябва
да е над минималния размер, предвиден в санкционната част от чл. 343в, ал. 2 НК, а именно една година и четири месеца лишаване от свобода (при граници от 1
до 3 години). Съдът счита, че наказанието следва да се определи по този начин
поради наличието на отегчаващи вината обстоятелства. При така очертаните
отегчаващи обстоятелства наказанието няма как да бъде определено към
предвидения в закона минимум. В същото време съставът счете, че наказание между
минималния и средния размер, предвиден в санкционната част на нормата, напълно
съответства на обществената опасност на дееца и деянието и на установените
отегчаващи и смекчаващи вината обстоятелства. С наказание в посочения размер в
най-пълна степен ще бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК. Своевременното наказване
на лицето ще въздейства предупредително върху него и върху останалите членове
на обществото. Лишаването от свобода ще му въздейства, доколкото наказание от
такъв вид ограничава свободното му придвижване. По този начин на Б. ще се
въздейства превъзпитателно. Фактът, че той е наказан именно с това наказание
може да му подейства превъзпитаващо и да го насочи към спазване на закона под
заплахата свободното му придвижване да бъде ограничено отново. Според съда чрез
наложеното наказания подсъдимият може да бъде превъзпитан към зачитане на
правния ред. С налагане на наказание лишаване от свобода за определен срок
подсъдимият не би могъл да извършва и други престъпления за известен период от
време. Във връзка с обремененото съдебно минало на дееца съдът достигна до
извод, че така определеното наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. Б. е
осъден на „Лишаване от свобода” с влязъл в сила съдебен акт на 18.05.2017г.,
като е извършил настоящото деяние на 08.07.2019г., в рамките на определеният му
по предходното осъждане тригодишен изпитателен срок. Следователно по отношение
на него важи забраната на чл. 66, ал. 1 НК за прилагане на условното осъждане
за настоящото деяние. Изложеното мотивира съда на основание чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС да постанови наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим (престъплението
по чл. 343в, ал. 2 НК е умишлено, извършено в изпитателния срок на условно
осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се изтърпи отделно, но
сборът от двете наказания не надвишава две години).
Що
се отнася до кумулативно предвиденото наказание глоба, съдът в унисон с
направените по-горе изводи, че наказанието следва да бъде определено между
минималния и средния размер, предвиден в санкционната норма, прие, че
справедливият размер на глобата, която следва да се наложи на Б., е 600 лв.
С
оглед признаването на подсъдимия за виновен на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
в негова тежест бяха възложени и разноските по делото. Съдът разпореди сумата
от 287,46 лв. да бъде заплатена
по сметка на Районен съд Несебър, тъй като същата представлява разноски,
направени в хода на съдебното производство, заплатени именно от бюджета на съда.
Като взе предвид
разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 8 от НПК съдът се произнесе и относно
приложението на чл. 68 НК по отношения на подсъдимия. Както вече се посочи с
влязло в сила на 18.05.2017г. определение за одобряване на споразумение по НОХД
№ 15308/2016г. по описа на Софийски районен съд, Б. е признат за виновен за
извършването на престъпление по чл. 354А, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 от НК, като
му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца,
изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от три години.
Т.е. в рамките на изпитателния срок по предходното осъждане (който е следвало
да изтече на 18.05.2020г.) подсъдимият е извършил друго умишлено престъпление
от общ характер (по чл. 343в, ал. 2 НК), за което с присъдата по настоящото
дело му е наложено наказание „Лишаване от свобода”. Ето защо съдът на основание
чл. 68, ал. 1 НК постанови подсъдимият да изтърпи и отложеното наказание –
„Лишаване от свобода” за срок от три години. На основание чл. 57, ал. 1, т. 3
от ЗИНЗС беше определен първоначален „общ” режим за изтърпяване на приведеното
наказание. От приведеното наказание, на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 НК беше
приспаднато времето, през което К.Б. е бил задържан за 24 часа, от 27.12.2015г.
до 28.12.2015г. включително.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: