РЕШЕНИЕ
№ 319
гр. Сандански, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Росица Г. Калугерова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело №
20221250100785 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Й. М. (Л.), с ЕГН-
**********, от гр.С., ж.к.”С.”, № **, вх.*, ет.*,ап.**, чрез пълномощника й Еднолично
адвокатско дружество „Д.М.“, представлявано от Д.М.М., срещу „СИТИ КЕШ“-ЕООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.София, район „Средец“,
ул.“Славянска“, № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П., с която са предявени обективно
съединени частични искове за установяване недължимостта на следните суми по договор за
паричен заем № ****** от 02.07.2021г.: сумата от 10 лева -част от сума в размер на 210лв.,
съставляваща такси администриране на просрочен кредит, сумата от 10 лева -част от сума в
размер на 244,80лв., съставляваща неустойка за забава, сумата от 30 лева-част от сума в
размер на 1450,59лева, съставляваща неустойка за непредоставяне на поръчител, с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП, чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, чл.26,
ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД и чл. чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
В производството е приет за разглеждане насрещен иск за заплащане на сумата от
591,41лв., съставляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № ****** от
02.07.2021г., с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и във вр. с чл.9 от
ЗПК.
В исковата молба В. М. твърди, че на 02.07.2021 г. е сключила договор за паричен заем
№ ****** със „Сити кеш" ООД, като страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в
размер на 1300 лева, видът на вноската- месечен, броят на погасителните вноски- 10. Твърди
1
се, че при подписване на договора на ищцата не е предоставено копие от договора, СЕФ,
погасителен план и ОУ. Твърди се, че след сключване на договора, ищцата е извършила 7
броя плащания на обща стойност 1018 лева. Твърди се, че след като ищцата е поискала
информация за дължимите от нея вноски по кредита, й е било предоставено копие от
системата на ответника, в което е посочено, че задължението й е формирано по следния
начин: главница: 1300 лв., лихва: 309.41 лв., неустойка: 1450.59 лв., както и дължима сума в
размер на 473.09 лв., формирана по следния начин: 4 такси, всяка от които в размер на по 10
лв.- „Администриране на просрочен кредит", 4 такси, всяка от които в размер на по 20 лв. за
„Администриране на просрочен кредит", 3 такси в размер на по 30 лв. за „Администриране
на просрочен кредит", неустойка за забава в размер на 244.80лв. Твърди се, че начислените
суми за неустойки и такси са недължими. В тази връзка се твърди, че сключеният договор е
еднотипен договор за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да
влияе. Твърди се, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че
заемателят дължи неустойка за непредоставяне на обезпечение в общ размер на 1450.59
лева, е нищожна, като противоречаща на закона и на добрите нрави, и като неравноправна,
тъй като тази клауза задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка, която е в размер над главницата; че неустойката
излиза извън присъщите й функции и цели единствено постигането на неоснователно
обогатяване и че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно
допълнително обезщетение, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок,
но кумулирането на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Твърди се, че
начислените на ищцата няколко броя такси - за администриране на просрочен кредит, както
и неустойка в размер на 10% от неиздължената сума са недължими, тъй като съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 и 2 от ЗЗП при забава на потребителя кредиторът
има право само на лихва до размера на законната върху неплатената в срок сума за времето
на забавата. По изложените съображения ищцата предявява настоящите искове.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като
неоснователни. Същият оспорва наведените доводи за нищожност на договорената клауза за
заплащане на неустойка, поради непредставяне на обезпечение. Твърди, че същата е
действителна.
С протоколни определения от 15.06.2023г. съдът е допуснал изменение размера на
предявените искове за недължимост на такси администриране на просрочен кредит и на
неустойка за забава чрез тяхното увеличаване в размер съответно на 210лева и 244,80 лева,
както и е допуснал изменение на иска за недължимост на сума, съставляваща неустойка за
непредоставяне на поръчител, в иск за прогласяване недействителността на клаузата в
договора предвиждаща заплащането й.
В насрещната искова молба се твърди, че предоставената в заем на В. М. сума по
процесния договор е следвало да се изплати на 02.05.2022г.-падеж на последната
погасителна вноска, както и че остатъчната сума по договора за заем възлиза на 591,41лв.,
съставляваща главница. Твърди се, че с направените плащания в размер на 1018лв.
2
заемателят е изплатил изцяло договорната лихва в размер на 309,41лв., както и част от
главницата в размер на 708,59лв., като по договора няма начислена неустойка или такси.
Ответницата по насрещната искова молба оспорва иска като неоснователен. Същата
прави възражение за недействителност на договора, поради неспазване на императивните
норми на ЗПК-не е предоставено копие от договора на заемателя и не е посочен
действителния процент на разходите по кредита, тъй като неустойката по договора в размер
на 1450,59лв. не е включена в ГПР.
По делото са събрани писмени доказателства и е прието заключение по назначена
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.07.2021г. между „СИТИ КЕШ“-ЕООД, с ЕИК:*********, от една страна, и В. Й.
М., с ЕГН-**********, от друга страна в качеството й на кредитополучател, с
посредничеството на „Кеш Поинт“-ООД (въз основа на сключен същия ден договор за
посредничество за предоставяне на потребителски кредит между „Кеш Поинт“-ООД и В.
М., приложен към делото), е сключен договор за потребителски кредит № ******* към
искане № 9008134, придружено от Стандартен Европейски формуляр (СЕФ), при следните
параметри: размер на кредита-1300лв.;размер на погасителна вноска-3х43,39лв. и
7х211,32лв.;вид вноска-месечна; ден за плащане-понеделник; брой вноски-10; дата на първо
плащане-02.08.2021г.; дата на последно плащане-02.05.2022г.; фиксиран лихвен процент-
40,05%;годишен процент на разходите-47,91%, който включва единствено договорената
между страните възнаградителна лихва; обща сума за плащане-1609,41лв. и обезпечение-
поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя (чл.3 от договора). С
полагането на подпис по договора кредитополучателят е удостоверил, че е получил в брой
заемната сума (чл.4 от договора), както и че преди сключването на договора е получил СЕФ
(чл.4, ал.3 от договора). По делото е представен СЕФ, подписан от кредитополучателя.
Съгласно чл.5 от договора, страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде
обезпечен с едно от следните обезпечения: безусловна банкова гаранция,издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключването на договора за кредит до
изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и
обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
кредит или поръчителство на едно или две физически лица, които да отговарят на посочени
в договора изисквания. Страните са се споразумели, че кредитополучателят следва да
предостави обезпечение в срок до 3 дни от сключването на договора (чл.5, ал.2 от договора),
като при неизпълнение на това му задължение дължи заплащане на неустойка в размер на
1450,59 лева, разсрочено-съобразно посочения в приложение 1 към договора начин (чл.11,
ал.1 и ал.2 от договора). Приложение 1 към договора (подписано от страните) съставлява
погасителен план, в който са посочени падежните дати и размера на вноските във варианти-
с и без дължимост на неустойка. Съгласно чл.6, ал.1 от договора, в случай на забава на която
и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи обезщетение в размер на законната
3
лихва от деня на забавата до погасяване на задължението, която лихва се определя съгласно
ПМС за размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута. В
договора страните са предвидили възможността кредитодателя да предприема действия за
извънсъдебно събиране на вземанията в случай на забава, като изпраща съобщения, покани
и уведомления или провежда телефонни разговори, или извършва посещения на адреса на
кредитополучателя, за което е предвидено задължение на последния да заплаща сторените
от кредитора разходи за събиране на просрочените вземания съгласно Тарифата за таксите
и разходите, събирани от „СИТИ КЕШ“ във връзка с предоставяните от дружеството
продукти „Кешпоинт“.
В чл.10, ал.2 от договора е предвидено право на кредитополучателя при погасяване на
главницата или част от нея да получи при поискване извлечение от сметката за извършените
и предстоящи плащания. На 18.01.2022г. е изготвено такова извлечение, от което е видно, че
на ищцата е начислена и сума в общ размер на 473,09лв., като „такси“, която сума включва
4бр. такси “администриране на просрочен кредит“, всяка от които в размер на 10лв.; 4бр.
такси “администриране на просрочен кредит“, всяка от които в размер на 20 лв.; 3бр. такси
“администриране на просрочен кредит“, всяка от които в размер на 30лв., както и
„неустойка за забави 10%КешпоинтПотребителски“ в размер на 244.80лв., а също и законна
лихва за начислените такси в размер на 10,32лв. към 01.12.2021г. и 7,97лв. към 01.01.2022г.
В. М. е извършила плащания по процесния договор в размер общо на 1018лв., от които
708,59лв. са отнесени за погасяване на главница и 309,41лв.- за погасяване на лихва, с които
плащания е погасена изцяло договорната лихва, като непогасената главница е в размер на
591,41лв. (представената от ответника справка за плащанията и заключението на вещото
лице).
От заключението на вещото лице (приложение № 1 към него) е видно, че при заем в
размер на 1300лв. с договорна лихва в размер на 309,41лв., или обща сума за плащане в
размер на 1609,41лв., ГПР е в размер на 59,21%, както и че при включване на дължимата
неустойка ГПР ще възлиза на 1659,21%.
При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:
Предявените от ищцата искове са допустими-налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването им с оглед твърденията в исковата молба,
че ищцата и ответникът са страни по договор за паричен заем, по който на ищцата са
начислени за плащане суми, съставляващи неустойка за непредоставено обезпечение и
административни такси, както и неустойка за забава, които суми са недължими поради
нищожността на договорните клаузи, отнасящи се за тях.
По основателността на предявените от ищцата искове:
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че страните по делото са
страни по договор за потребителски кредит № ****** от 02.07.2021г., по който е
предоставена заемна сума в размер на 1300лв., която следва да бъде върната, ведно с
договорна лихва в размер на 309,41лв., на 10 месечни погасителни вноски, в срок до
02.05.2022г. Не се спори също, а и от доказателствата по делото се установи, че в процесния
договор е предвидено заплащане на неустойка в размер на 1450,59 лева при непредоставяне
4
от ищцата-кредитополучател в срок на обезпечение, както и заплащане на такси по
тарифата на кредитора за извършени от него действия по извънсъдебно събиране на
просрочени вземания, а също и заплащане на лихва за забава на паричните задължения.
По отношение на иска за прогласяване недействителността на клаузата в договора
предвиждаща заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение:
Ищцата твърди няколко основания за нищожност на клаузата по чл.11 от процесния
договор- противоречие със закона и добрите нрави, и като неравноправна. Съдът е длъжен
да разгледа основанията за нищожност на договорната клауза не в поредността заявена от
ищцата, а според тежестта на сочения от ищцата порок в последователност от най-тежкия
към по-леките, както и според това дали наведените основания са специални /предвидени в
специален закон/ или общи /предвидените в чл.26 от ЗЗД/.
В закона за защита на потребителите /приложим в настоящия казус, тъй като ищцата
има качеството на потребител съгласно легалната дефиниция на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП/ е
предвидено специално основание за нищожност на договорни клаузи. Съгласно чл.146, ал.1
от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. Съдът намира, че процесната клауза е индивидуално уговорена, тъй като
договорът не е типов, както твърди ищцата (не е предварително отпечатана бланка с празни
полета, които се попълват при сключването му съобразно конкретния клиент), нито е
сключен при Общи условия. Нещо повече, установи се, че договорът за потребителски
кредит е сключен с кредитен посредник, ангажиран от ищцата, поради което клаузите в
договора са индивидуално уговорени. Предвид изложеното съдът намира, че клаузата не е
нищожна като неравноправна.
Съдът намира, че клаузата не е нищожна и на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД
(противоречие със закона), тъй като няма забрана да се уговаря неустойка за неизпълнение
на акцесорно договорно задължение. Неустойката като договорна клауза е проявление на
принципа за свобода на договарянето (чл.9 от ЗЗД) и с нея страните уговарят предварително
размер на обезщетението, което ще заплати неизправната страна при неизпълнение на свое
задължение, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от
неизпълнението.
По отношение на третия твърдян порок-накърняване на добрите нрави, съдът излага
следното:
Накърняване на добрите нрави е налице, когато се нарушава нравствен принцип,
каквито са принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и
търговски взаимоотношения и на предотвратяване на несправедливото обогатяване на
едната страна за сметка на другата, т.е. когато липсва еквивалентност на насрещните
престации. В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010г. на ОСТК на ВКС по
т.д. № 1/2009г. е посочено, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за
неустойка произтичат от нейните функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна),
както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения. В
същото тълкувателно решение са посочени примерни критерии за преценка на нищожността
на клауза за неустойка (сред които са размерът на задълженията, изпълнението на които се
обезпечава с неустойката; вид на уговорената неустойка и вид на неизпълнението;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението
вреди), както и че преценката се извършва във всеки конкретен случаи на база на
конкретните факти и обстоятелства.
Не се спори, че процесната неустойка е в размер на 1450,59 лева и е уговорена за
неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по договор за потребителски
кредит. Непредоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя не
води до претърпяване на вреди от кредитодателя, за да се заплаща неустойка за това.
Евентуални вреди за кредитодателя могат да настъпят от това, че кредитополучателят може
да не изпълни задължението си да върне заетата сума в сроковете предвидени в договора, но
тези вреди се обезпечават със законоустановената лихва за забава, а кумулирането й с
неустойка води до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на
кредитополучателя. Учредяването на надлежно обезпечение следва да се вземе предвид от
кредитодателя към момента на сключване на договора, като неизпълнението на това
задължение може да обоснове негов отказ да отпусне кредита, а не да е свързано с
начисляване на допълнителна сума по договора (в размер надвишаващ размера на
предоставената в кредит сума), която по съществото си представлява допълнително
5
възнаграждение за кредитора и води до неоснователно обогатяване. С уговарянето на такава
неустойка кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на свое задължение (да извърши
предварителна оценка на платежоспособността на длъжника-чл.16 от ЗПК) на насрещната
страна, което е в разрез с принципа за добросъвестност и справедливост в отношенията им.
Предвид на изложеното съдът намира, че така както е уговорена неустойката се отклонява
от присъщите й функции и води до скрито оскъпяване на кредита, поради което е нищожна
като противоречаща на добрите нрави.
По отношение на иска за недължимост на сумата от 210лв., съставляваща такси
администриране на просрочен кредит:
Установи се, че в договора страните са предвидили възможността кредитодателя да
предприема действия за извънсъдебно събиране на вземанията в случай на забава, като
изпраща съобщения, покани и уведомления или провежда телефонни разговори, или
извършва посещения на адреса на кредитополучателя, за което е предвидено задължение на
последния да заплаща сторените от кредитора разходи за събиране на просрочените
вземания съгласно Тарифата за таксите и разходите, събирани от „СИТИ КЕШ“. Установи
се също, че при отправено от ищцата искане за предоставяне на извлечение от сметката по
договора за предстоящи плащания на същата е предоставено такова извлечение, в което са
начислени „административни такси за просрочен кредит“ в общ размер на 210лв.
Съдът намира, че сумата от 210лв. не се дължи от ищцата, тъй като разпоредбата на
чл.6, ал.2 от договора, предвиждаща заплащането на такива такси е нищожна по следните
съображения: Сключеният между страните договор е за потребителски кредит поради което
за него важат разпоредбите на специалния закон за потребителския кредит (ЗПК). Съгласно
разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Уговарянето на
допълнителни суми при забава на кредитополучателя (чл.6, ал.2 от договора) наред с
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава (чл.6, ал.1 от договора) е
недопустимо. Освен това, претендираните такси са свързани с действия, които са по
управлението на кредита (управление на “лош” кредит), а за тях е недопустимо събиране на
такси от кредиполучателя (чл.10а, ал.2 от ЗПК).
По отношение на иска за недължимост на сумата от 244,80лв., съставляваща
неустойка за забава:
Установи се, че при отправено от ищцата искане за предоставяне на извлечение от
сметката по договора за предстоящи плащания на същата е предоставено такова извлечение,
в което в графа „такси“ е начислена сума в размер на 244,80лв., съставляваща „неустойка за
забави 10%КешпоинтПотребителски“. Съдът намира, че тази сума не се дължи от ищцата по
същите съображения изложени относно сумата от 210лв. (след като е отразена от кредитора
като вид такса). Освен това, в договора не е уговаряна „неустойка за забави“, а само законна
лихва за забава, като кумулираното на неустойка за забава със законна лихва за забава е
недопустимо.
По отношение на предявения насрещен иск:
Предявеният насрещен иск е допустим-налице е активна и пасивна процесуална
легитимация и правен интерес от предявяването му с оглед твърденията на ищеца по
6
насрещния иск, че ответницата по него не е изпълнила задължението си да върне
предоставената с договора за паричен заем заемна сума.
По основателността на насрещния иск:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД при неточно изпълнение на задължението
на длъжника кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
Не се спори, а и от доказателствата по делото се установи, че страните по делото са
страни по договор за потребителски кредит № ****** от 02.07.2021г., по който е
предоставена заемна сума в размер на 1300лв., която следва да бъде върната, ведно с
договорна лихва в размер на 309,41лв., на 10 месечни погасителни вноски, в срок до
02.05.2022г. Следователно, налице е заемно правоотношение между страните по делото, по
което кредитодателят е изпълнил задължението си като е предал въпросната сума на
кредитополучателя, поради което за кредитодателя възниква правото да получи уговорените
вноски за погасяване на предоставения кредит. Кредитополучателят (ответницата по
насрещния иск) е поел задължение да върне заемната сума в срок до 02.05.2022г. Към датата
на предявяване на насрещния иск (10.10.2022г.) е изтекъл срока на договора. Установи се, че
В. М. е извършила плащания по процесния договор в размер общо на 1018лв., с които е
погасила изцяло договорната лихва и част от главницата, като непогасената главница е в
претендирания от кредитодателя размер от 591,41лв.
Възражението на ответницата по насрещния иск за недействителност на сключения
между страните договор не следва да бъде разглеждано, тъй като при предявяване на
исковата молба от нея, въз основа на която е образувано настоящото производство, същата
не твърди нищожност на целия договор, а само нищожност на отделни договорни клаузи
(клаузите предвиждащи заплащане на неустойка и такси). При оставяне на исковата молба
без движение (поради неяснотата дали се твърди от нея нищожност на целия договор или
само на части от него с оглед преценката на правния й интерес от предявяване на исковете й
срещу ответника по делото) В. М. е заявила в уточнителната си молба („искане“ с вх.№
5812/15.08.2022г.), че не оспорва дължимостта на главницата и договорната лихва
(стр.19 на делото), а само дължимостта на сумите съставляващи неустойка и такси, поради
нищожността на клаузите, които предвиждат заплащането им. Следователно В. М. не е
оспорвала действителността на правната връзка между страните. При тези заявени
обстоятелства от В. М. при иницииране на настоящото производство (относно нищожност
на отделни договорни клаузи, а не нищожност на целия договор) е недопустимо след
получаване на насрещната искова молба да се твърди нищожност на целия договор (това е
така, тъй като нищожност на отделни договорни клаузи в хипотезата на чл.26, ал.4 от ЗЗД
може да се говори само, когато се твърди нищожност, която не засяга целия договор /когато
не се оспорва действителността на правната връзка между страните/, т.е. не се оспорва
договора извън нищожната клауза, която не влече нищожност на целия договор, а само
отделна негова клауза, както е в настоящия случай).
Но дори да се приеме противното (че възражението следва да се разгледа като
7
допустимо), съдът намира, че възражението е неоснователно поради следното:
Относно възражението, че договорът е недействителен поради нарушение на
задължението на кредитора да посочи действителния процент на разходите по кредита:
Съгласно чл.11, ал.1 от ЗПК, договорът трябва да съдържа определени реквизити, един от
които е годишният процент на разходите по кредита (ГПР) и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
приложение № 1 към закона начин. Съгласно изричната разпоредба на чл. 19, ал.3, т.1 от
ЗПК, при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят
заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, а
неустойката представлява предварително уговорено обезщетение за вреди от виновно
неизпълнение на задължение по договор, поради което тя не се включва при изчисляване на
ГПР по кредита.
Относно възражението, че договорът е недействителен поради неспазено изискване на
ЗПК да й се предостави копие от договора: В тежест на В. М. е да докаже, че процесният
договор страда от твърдения порок. Въпреки разпределената й доказателствена тежест В. М.
не ангажира доказателства, че не й е предоставен екземпляр от договора, който е подписала
при участието на кредитен посредник, за да е налице твърдяната нищожност по чл.10, ал.1
от ЗПК (нормата постановява договорът да се сключва в два екземпляра-по един за всяка от
страните по него). Отрицателните факти също подлежат на доказване чрез положителни
факти/индиции/, които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт
(така тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014г. на ВКС по т.д.№ 6/2013г. на ОСГК, което
макар да е свързано с приложение на трудовото законодателство има значение за
правилното тълкуване на разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, съгласно която всяка страна е
длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения).
Предвид изложеното съдът намира, че следва да уважи предявения насрещен иск.
Относно разноските:
По исковете на В. М.:
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата направените по делото разноски. По делото ищцата е направила
разноски за платена държавна такса в размер на 150лв. Ищцата е представлявана по делото
от Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, представлявано от Д.М.М., като между тях е
сключен договор за правна защита и съдействие, като правната помощ е предоставена
безплатно по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА (лист 94 по делото). В молбата от 27.04.2023г.
процесуалният представител на ищцата- Едноличното адвокатско дружество „Д.М.“ ,
претендира разноски. Предвид посоченото и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът по
делото следва да бъде осъден да заплати на пълномощника на ищцата по делото –
Едноличното адвокатско дружество „Д.М.“, представлявано от Д.М.М., адвокатско
възнаграждение, определено съобразно чл.7, ал.2 от Наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА (в
редакцията й към момента на предявяване на иска от ищцата чрез пълномощника й) и
възлизащо на 436,06 лева с ДДС.
По насрещния иск:
8
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да заплати на ищеца направените
по делото разноски. По делото ищецът е направил следните разноски: 50лв.-държавна
такса, 300лв.-депозит за експертиза и 164лева-доплащане за експертиза. Ищецът е
представляван по делото от юрисконсулт, поради което ответницата следва да заплати на
ищеца, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, и юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя в размер на 100лв., съобразно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ във вр. с чл.37 от ЗПП. Съобразно изхода на спора ответницата следва да
заплати на ищеца сумата от 614 лева, съставляваща направени по делото разноски.
Водим от горното и на основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 и 3 от
ЗЗД и чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД и във вр. с чл.9 от ЗПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл.11 от договор за потребителски
кредит № ******, сключен на 02.07.2021г. между В. Й. М. с ЕГН-********** и „СИТИ
КЕШ“-ЕООД с ЕИК:*********, предвиждаща заплащане на неустойка при неизпълнение
на задължение за предоставяне на обезпечение, поради накърняване на добрите нрави.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „СИТИ КЕШ“-ЕООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-гр.София, район „Средец“,
ул.“Славянска“, № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П., и В. Й. М. (Л.), с ЕГН-**********, от
гр.С., ж.к.”С.”, № **, вх.*, ет.*,ап.**, недължимостта на сумата от 210 лева (двеста и десет
лв.), съставляваща такси администриране на просрочен кредит по договор за потребителски
кредит № 543791 от 02.07.2021г. и сумата от 244,80лева (двеста четиридесет и четири лв. и
80 ст.), съставляваща неустойка за забава по договор за потребителски кредит № ****** от
02.07.2021г.
ОСЪЖДА В. Й. М. (Л.), с ЕГН-**********, от гр.С., ж.к.”С.”, № **, вх.*, ет.*,ап.**, ДА
ЗАПЛАТИ на„СИТИ КЕШ“-ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, район „Средец“, ул.“Славянска“, № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П., сумата от
591,41 лева (петстотин деветдесет и един лв. и 41 ст.)-неизплатена главница по договор за
потребителски кредит № ****** от 02.07.2021г.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“-ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, район „Средец“, ул.“Славянска“, № 29, ет.7, представлявано от
Н.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на В. Й. М. (Л.), с ЕГН-**********, от гр.С., ж.к.”С.”, № **, вх.*,
ет.*,ап.**, сумата от 150 лева (сто и петдесет лв.) за направени по делото разноски за
държавна такса.
ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“-ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление-гр.София, район „Средец“, ул.“Славянска“, № 29, ет.7, представлявано от
Н.П.П., ДА ЗАПЛАТИ на Еднолично адвокатско дружество „Д.М.“, вписано в регистър
БУЛСТАТ под № *********, с адрес на упражняване на дейността-гр.София,
ж.к.“Манастирски ливади“, бл.112, вх.А, ет.2, офис 11, представлявано от Д.М.М.-
управител, сумата от 436,06 лева (четиристотин тридесет и шест лв. и 06 ст.), съставляваща
възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие на ищцата по делото В. Й. М.
(Л.).
ОСЪЖДА В. Й. М. (Л.), с ЕГН-**********, от гр.С., ж.к.”С.”, № ** вх.*, ет.*,ап.**, ДА
ЗАПЛАТИ на„СИТИ КЕШ“-ЕООД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление-
гр.София, район „Средец“, ул.“Славянска“, № 29, ет.7, представлявано от Н.П.П., сумата от
614 лева (шестстотин и четиринадесет лв.) за направени по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Да се изпрати препис от решението на
страните.
9
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
10