Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, ……….
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори тричленен
състав в публично съдебно заседание на шести октомври две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ДАНАИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на прокурора Силвиян
Иванов и секретаря Нина Атанасова, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов
КАД № 1568 / 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба вх. № 10867/12.07.2022г.
на „А а Консерв 68“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул.“Под игото“ № 39А, представлявано от И А , чрез адвокат Т.П., срещу Решение
№ 784/ 13.06.2022г., постановено по н.а.х.д. № 20223110201102/2022г. на Районен
съд гр. Варна, първи състав.
С обжалваното решение районния съд е изменил
Наказателно постановление № 03 – 2100317/30.12.2021г., издадено от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за извършено нарушение на чл.146,
ал.3, т.2 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414,
ал.1 от Кодекса на труда, на „А а Консерв 68“ ООД, ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, като намалил размера на
наложената имуществена санкция от 3000.00 лева на 1500.00 лева.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди
се, че при постановяването му първоинстанционния съд не е съобразил събраните в
административнонаказателното производство доказателства. Иска съдът да отмени
първоинстанционното решение и измененото с него наказателно постановление.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба – Директорът
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, чрез процесуалния си представител Б
Н – старши юрисконсулт, оспорва жалбата.
Счита за доказано извършеното от жалбоподателя административно нарушение, респ.
намира за правилно постановеното от районния съд съдебно решение. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че
постановените по делото факти не са достатъчни, за да обосноват категоричен
извод за извършено от дружеството нарушение по чл.146, ал.3, т.2 от Кодекса на
труда.
Административен съд - Варна, като обсъди
първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните,
доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218,
ал.1 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна
страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и
чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна
по следните съображения:
В атакуваното решение съдът е приел за
установено от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател е с основна
дейност „Преработка и консервиране на други плодове и зеленчуци, без готови
ястия“. Същото стопанисвало обект – консервна фабрика, находяща се на адрес гр.
Аксаково, местност „Бахчите“, ЗПЗ. На 27.11.2021г. от свидетелите М Ж и П Б – инспектори в Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна била извършена проверка в посочения обект за спазване на трудовото
законодателство. В хода на проверката било установено, че лицата А И В и А С И , заемащи длъжност „работник,
консервна фабрика“, полата труд, като приготвят компоти от дюли. Василева
попълнила декларация във връзка с проверката, в която отразила, че почивните й
дни са събота и неделя, както и че била извикана извънредно този ден. Василева
декларирала също, че има сключен трудов договор и получава месечно трудово
възнаграждение в размер на 650 лева. В обекта присъствал един от съдружниците в
дружеството – Я А , който бил поканен да представи заповед за полагане на
извънреден труд при подневно отчитане на работното време, но той не разполагал
с такава. А подписал обяснение, в което
отразил, че извикал двете работнички, защото има извънредна работа, както и че
няма издадена заповед за извънреден труд за този ден. Впоследствие била
представена Заповед № 2/26.11.2021г. на управителя а дружеството, с която
разпореждал служителите да работят в събота, 27.11.2021г. с работно време от
08.00ч. до 16.30ч., с предвидени почивки, като се предвиждало да бъдат
компенсирани с допълнителен почивен ден. В хода на проверката било поискано
представянето на определени документи, между които и отчетна форма за явяване
на работа, след запознаването с които проверяващите установили, че Василева е
отработила 8 часа извънреден труд на 27.11.2021г. във връзка с тези констатации
на 20.12.2021г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
на санкционираното лице, за това, че на 27.11.2021г. лицето А В е положила извънреден труд с продължителност
повече от допустимите 6 часа дневен труд седмично за календарната седмица от
22.11.2021г. до 28.11.2021г. Въз основа на съставения акт е издадено процесното
наказателно постановление.
След извършена преценка на събраните по делото
доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка съдът е изменил
обжалваното наказателно постановление. Съдът е приел, че при издаването на
наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на
нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Приел е, че съставеният акт за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление съдържат законоустановените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН
реквизити. Приел е още, че описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно,
като позволява на санкционираното лице да разбере неизпълнение на административно
задължение му е вменено и да организира адекватно защитата си.
Така постановеното решение е
неправилно.
Административнонаказателната отговорност на
санкционираното дружество е ангажирана в качеството му на работодател за
нарушение на разпоредбата на чл. 146, ал.3, т.2 от КТ. Съгласно тази разпоредба
продължителността на извънредния труд не може да надвишава 6 часа дневен труд
през една календарна седмица. Разпоредбата е в пряка връзка с ал.1 от същия
текст, определяща продължителността на извънредния труд през една календарна
година за един работник.
Настоящият състав намира за неправилен извода на
въззивния съд, че съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно
постановление съдържат пълно и точно описание на всички обстоятелства, при
които е извършено нарушението, респ. съдържат установените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. При издаване на наказателното постановление не е спазено
изискването същото да съдържа датата на извършване, обстоятелствата, при които
е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В тази връзка в
обстоятелствената част на наказателното постановление от една страна е
посочено, че А В , ЕГН: ********** е допусната да полага извънреден труд с
продължителност повече от допустимите 6 часа дневен труд седмично, за
календарната седмица от 22.12.2021г. до 28.12.2021г., а от друга, че нарушението
е извършено на 27.11.2021г. Наличието на противоречие в обстоятелствената част
на наказателното постановление относно датата на извършване на нарушението,
води до ограничаване правото на защита на привлеченото към отговорност лице, а
допуснатото нарушение опорочава проведеното административнонаказателно производство.
Като е достигнал до извода за правилност на наказателното постановление,
въззивния съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и
вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното
постановление.
Основателно и своевременно направено се явява искането
на касационния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски. Предвид
изхода на спора ответника следва да бъде осъден да заплати на „А а Консерв 68“
ООД, ЕИК *** сумата в размер на 880.00 лева
разноски по делото
за двете инстанции, съставляващи
заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на осн. чл. 221 ,
ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 784 от 13.06.2022г.
на Районен съд гр. Варна постановено по н.а.х.д. № 20223110201102/2022г. и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 03-2100317/30.12.2021г.
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което за
извършено нарушение на чл.146, ал.3, т.2 от Кодекса на труда и на основание
чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, на „А а Консерв 68“
ООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна да
заплати на „А а Консерв 68“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул.“Под игото“ № 39А, представлявано от И А сумата в размер на 880.00 лева разноски по
делото, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: