Решение по дело №19200/2014 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№  ….........

18.05.2024 година, град София

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-12 състав, в публично заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:  

                       

 СЪДИЯ: Кирил Петров

       

при участието на секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19200 по описа на съда за 2014 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с предявени от М.Г.Ч. срещу Н.Д.П., Д.Н.П. и М.Р.П., с който се иска да се признае за установено спрямо ответниците, че ищецът е собственик на недвижим имот  - апартамент № 8, находящ се в гр. София, ул. ***************, с площ от 112 кв. м., построен от западната страна на четвъртия етаж на сградата, застроена I-3 от квартал 17 по плана на гр. София, местност Дървеница, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, на основание давностно владение от 1996 г. до датата на подаване на исковата молба.

Ищецът твърди, че имотът бил собственост на ответниците, които го придобили по наследство от Г.Х.П.. Ищецът твърди, че заедно със съпруга й живеели в имота от 1996 г. до 2014 г, необезпокоявани от никой. Грижели се за Н.К.Ч. /която дарила имота на Г. П./ до смъртта й. Полагали грижи за почистването и поддържането на апартамента. Направили разходи за ремонт и реновиране на апартамента. Ответниците били незаинтересовани и не се противопоставяли имотът да се ползва от ищеца и съпруга му. С уточнителна молба с вх. № от 17.09.2019 г. ищцата сочи, че основанието на претенцията е лично упражняването от нея давностно владени. Моли да се признае за установено спрямо ответниците, че е собственик на посочения имот на основание давностно владение. Претендира разноски.

На ответниците призовани по реда на чл. 48 ГПК е назначен особен представител. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Оспорва иска. Оспорва ищецът да е упражнявал фактическа власт върху имота. Твърди, че до смъртта си Г. П. обслужвала имота. Намира, че съдът следва да вземе предвид решение по гр. д. № 12056/2009 г. на СГС. Липсвали доказателства за упражняване фактическа власт върху имота с намерение за своене. Относно представените фактури, касови бонове и разписки оспорва същите да са относими към конкретния имот, както и сочи, че върху част от тях фигурира името на Х.Ч.. Моли искът да се отхвърли.

С уточнителна молба с вх. № от 17.09.2019 г. ищцата сочи, че основанието на което се претендира давностно владение е лично нейно. В с. з. 18.04.2024 г. също конкретизира, че претенцията е за упражняване на фактическа власт върху имота лично от М.Ч. за периода от 1996 г. до 28.11.2014 г., когато е подадена исковата молба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

С тълкувателно решение № 3 от 29.06.2017 г. по т. д. № 3/2016 г. на ОСГК на ВКС е прието, че по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. М.Г.Ч. не е страна по предходното гр. д. № 12056/09 г. на СГС. Силата на пресъдено нещо по това производство не се разпростира спрямо нея. Предмет на настоящото производството е упражнявана лично от М.Ч. владение върху процесното жилище в период от 1996 г. до 28.11.2014 г., поради което искът е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна по делото се установява, че процесният недвижим имот е придобит от Х.Ч. през 1974 г. по време на брака му с Н.К.Ч. по силата на договор за замяна. Бракът между двамата е прекратен с развод с решение по гр.д. № 5927/1981 г. на Софийски градски съд, влязло в сила през 1982 г. След прекратяване на брака бившите съпрузи сключили съдебна спогодба по гр.д. № 6910/1982 г. за делба, с която прекратили съсобствеността помежду си, като Н.К.Ч. получила в дял процесното жилище, а ищецът - ателие, застроено на 44 кв.м в същата сграда, както и гараж в нея. През 1993 г. Н.К.Ч. прехвърлила чрез дарение този имот на дъщеря си Г.Х.П.. Н.Г.починала през 1995 г. На 17.07.2004 г. е починала и дъщерята Г.Х.П.. Нейни наследници по закон са ответниците по делото Н.Д.П., Д.Н.П. и М.Р.П., което се установява от представените по делото удостоверения за наследници.

М.Г.Ч. е сключила граждански брак с Х.Ч. на 19.06.1982 г., което се установява от удостоверение за сключен граждански брак.

С влязло в сила решение по гр. д. № 12056/2009 г. по описа на СГС е отхвърлен предявеният от Х.Ч. против Н.Д.П., Д.Н.П. и М.Р.П. иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че на основание давностно владение ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент от около 112 кв.м, находящ се в гр. София, ул. **********4, построен в западната част на 4-ти етаж на сградата.

Не е спорно по делото, че след приключване на производството по гр. д. № 12056/2009 г. по описа на СГС през 2018 г. Х.Ч. е починал. Към дата на образуване на настоящото производство Х.Ч. е бил жив, но доколкото съпрузите не са задължителни другари, това е без значение относно допустимостта на предявения иск.

Представена е по делото схема № 15-1310290-12.12.2023 г., от която се установява, че съобразно КККР, одобрени със заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на ИД на АГКК, процесното жилище е с идентификатор 68134.1603.269.1.9, находящо се в гр. София, ул. **********4, ет. 4, с предназначение жилище, апартамент, нива на обекта – 1.

Чл. 79 ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с ТР № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК на ВКС регламентирания в посочената разпоредба фактически състав на придобивната давност включва като свои елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в първата хипотеза на чл. 79 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Владението като фактическо състояние от своя страна също се състои от два елемента, чието кумулативно наличие е абсолютно необходимо, за да се приеме, че е налице владение, а именно: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта и субективен - намерението да се държи вещта като своя. Липсата на субективния елемент предполага, че упражняващото фактическа власт върху конкретната вещ лице е държател на същата, а не владелец.

Когато основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва, че установилият фактическата власт върху имота е държател, то за да придобие имота по давност, следва да превърне с едностранни действия държането във владение, като при спор той носи доказателствената тежест да установи преобръщане на владението. За да промени държанието във владение като предпоставка за придобиване по давност на чужд имот, държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота /interversio possessionis/, която да е открито демонстрирана спрямо собственика, за да се обезпечи възможността последният да предприеме действия за защита на правото си. Общият принцип на справедливостта изключва скритостта на придобивната давност, защото не могат да се черпят права от поведение по време, когато засегнатият собственик няма възможност, поради неведение да се брани – решение № 145/14.06.2011 г. по гр. д. № 627/2010 г. на І г. о., решение № 291/ 09.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на ІІ г. о., решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д.№ 1840/2013 г. на ІІ г. о. и др.

Съдът намира, че до датата на смъртта на Г.Х.П. – 2004 г. същата не се дезинтересирала от имота, в която насока и данъчната декларация от 1998 г. Действително установява се, че жилището се е ползвало от ищцата и съпруга й Х.Ч., но липсват категорични данни кога ищцата и съпруга й са се нанесли в жилището. Обстоятелствата дали ищцата е полагала грижи за Г. П. няма отношение към предмета на производството. Не са ангажирани и доказателства за демонстриране на намерение за своене на имота от страна на ищцата спрямо Г. П..

От приложената и неоспорена кореспонденция по приетото гр. д. № 12056/2009 г. между Х.Ч. и Д.П. се установява, че Х.Ч. и семейството му са допуснати да живеят в жилището, доколкото ответниците не са ползвали имота, а и Х.Ч. е дядо на Д.Н.П. и М.Р.П. и бивш собственик на жилището. Доколкото М.Г.Ч. е била лице от домакинството на последния, то същите са били държатели на имот в периодите, в който същите са ползвали процесното жилище.

Предмет на производството е упражняването на владение от М.Г.Ч. в лично качество, поради което без значение е в случая дали Х.Ч. е демонстрирал намерение за владение и дали в дадени периоди е упражнявал фактическа власт с намерение за своене, още повече, че с влязло в сила решение е установено, че същият не е придобил право на собственост върху имота. Ищцата е ползвала жилището като съпруга на починалия Х.Ч. допуснат да ползва жилището от собствениците. Налице са упражнявани търпими действия, които има характеристиките на държане. В този смисъл, за да се придобие по давност правото на собственост, е необходимо да се предприемат едностранни действия, с които по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението да се придобие идеалната част от имота за себе си, като тези действия следва да са доведени до знанието на съсобствениците. В противен случай презумпцията на чл. 69 ЗС следва да се счита за опровергана и съответно не е налице владение като предпоставка за придобиване по давност на чуждия имот в срока по чл. 79 ЗС. След като веднъж фактическата власт върху имота е установена като държане, колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на собственост по давност и само ако държателят промени намерението си и превърне държането във владение, в негова полза започва да тече придобивна давност, но за да се приеме, че е налице завладяване, е необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява изключително за себе си да намери външна проява чрез действия, които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик – решение № 41/26.02.2016 г. по гр. д. № 4951/2015 г. на I г. о. на ВКС. По делото не са ангажирани доказателства М.Г.Ч. да е демонстрирала намерение за своене на процесния имот, спрямо който и да е от съсобствениците на имота нито спрямо Г. П. до смъртта й, нито след това спрямо нейните наследници.

Действията, изразяващи се в заплащането на данъци за целия имот и на разходите за неговото ползване, могат да съставляват проявна форма на обективиране на намерението за своене, но само една външна проява не може да обуслови такъв извод, а следва да бъде преценена заедно с останалите събрани доказателства – виж решение № 108 от 30.12.2020 по гр. д. № 4611/2019 на II г. о. на ВКС, решение № 211/15.01.2018 г. по гр. д. № 481/2017 г. на I г. о. на ВКС и решение № 110/20.03.2012 г. по гр. д. № 870/2011 г. на ВКС, II г. о. на ВКС.

От една страна, към исковата молба са представени множество документи, удосотоверяващи плащания от страна на третото неучастващо по делото лице – Х.Ч., като дори свидетелят Р.С.изрично сочи, че ремонтите са извършвани от Х.Ч.. Действията извършвани от трето за спора лице няма как да рефлектират върху правната сфера на ищцата. Дори и по делото да беше установено /доколкото съдът приеме, че липсва подобно пълно и главно доказване/, че М.Г.Ч. е плащала част от разходите за консумативи и е извършвала действия по поддържане и ремонтиране на имота, то тези действия сами по себе си са в интерес на ползващото се от имота лице. За това, независимо от принадлежността на правото на собственост, те се дължат и плащат от ползващия услугите - консумация на ел. енергия, топлинна енергия, вода, телефонни услуги и т. н. Заплащането единствено на суми за консумативи и обичайни разходи за имота, които така или иначе са дължими от ползвателя, не са достатъчни за установяване на осъществяването на владение и манифестирането на това владение.

Свидетелските показания на Р.С.и С. Ч. установяват, че ищцата е ползвала жилището, но не установяват упражняване на владение. Още повече, от приложените писмени доказателства по гр. д. № 12056/2009 г. на СГС се установява, че ответниците многократно са се противопоставяли след 2009 г. на ползването на жилището от ищцата и съпруга й. През 2010 г. са проявили интерес към същото с цел продажба – нотариална покана за освбождаване, недвусмислено Д.Н.П. се е противопоставил на ползването на жилището от страна на Х.Ч. и съпругата му във водената електронна кореспонденция, приложена по предходното производство. Т. е. дори да можеше да се установи упражняване на владение с намерение за своене /каквото съдът намира, че не се установява при условията на пълно и главно доказване в нито един момент от процесния период да е упражнявала М.Ч./, то периодът след смъртта на Г. П. до 2010 г, е недостатъчен за придобиването на жилището на основание придобивна давност.

Следователно не се доказва по производството М.Г.Ч. да е демонстрирала явно и недвусмислено намерение за своене на имота по отношение на съсобствениците на имота, като отблъсне владението им, респ. да е упражнявала владение върху процесния имот, поради което и не е придобила на основание придобивна давност процесния имот.

Искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.

Ответниците не са сторили и не претендират разноски.

Така мотивиран, съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Г.Ч., ЕГН **********, с адрес *** против Н.Д.П., ЕГН **********, роден на *** г., М.Р.П., роден на *** г. и Д.Н.П., ЕГН **********, роден на *** г. – и тримата с английско гражданство, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79 ЗС за ПРИЗНАВАНЕ НА УСТАНОВЕНО, че М.Г.Ч. е собственик на следния недвижим имот - апартамент от около 112 кв. м., находящ се в град София, улица *********, построен в западната част на 4-ти етаж от сградата, застроена в парцел I-3 от квартал 17 по плана на гр. София, местност Дървеница, заедно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, при съседи на апартамента – от север – улица *******, от изток – апартамент на М.М., от юг – двор,  от запад – калкан на Н.И И.Г.отгоре – таван, отдолу – апартамент на Н.М., съобразно договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 125, том LXVI, дело № 13173/1993 г. на I нотариус при СНС към Втори районен съд, а по схема № 15-1310290-12.12.2023 г., съобразно КККР, одобрени със заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на ИД на АГКК, процесното жилище е с идентификатор 68134.1603.269.1.9, находящо се в гр. София, ул. **********4, ет. 4, с предназначение жилище, апартамент, нива на обекта – 1, на основание давностно владение в периода от 1996 г. до датата на подаване на исковата молба /до 28.11.2014 г./.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               СЪДИЯ: